Характери по Теофраст. Помагало в деня за размисъл...
Празнодумецът
Празнодумството се показва в безпределно говорене на недомислени и празни неща. Празнодумецът прави следното. Настани се до някой чужд и на първо време произнесе хвалба на жена си. След това споделя какъв сън сънувал снощи. После изброява с най-големи детайлности какво му сервирали на обяд. А след се разбърборва още повече и декларира, че през днешния ден хората били доста по-нечисти, в сравнение с едно време, и че на пазара шеницата не вървяла на доста добра цена, и че е града има доста чужденци, и че след Големите Дионисии морето било по-спокойно и можело да се плува, и че в случай че Зевс прател повече дъжд, щяло да бъде добре за посевите, и че животът станал, и че Дамип сложил най-голямата факла по време на Елевзинските мистерии, и че колоните в Музикалния спектакъл били еди-колко си, и че мистериите се чествали е месец боедромион, а в месец пианопсион патуриите, а пък през месец посидеон Селските Дионисии. Съобщава ти: “Вчера повръщах” и те пита: “Днес кой ден сме?” И в случай че го търпиш и чакаш да си иде, това няма да стане в никакъв случай.
***
Простакът
Простащината може да се дефинира като незнание, изразяващо се в неприличие. Простакът да вземем за пример се напива със зелева супа, преди да отиде в националното заседание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от киселото зеле. И носи по-големи обувки. Говори гръмогласно. На околните и приятелите си доверие няма, а най-важните работи споделя с прислугата. Какво станало в националното заседание, разправя на надничарите, дето му работят земята.
Като сяда, замята си дрехата над коленете по този начин, че му се виждат голотиите. А на улицата нищо не може да го учуди и да му притегли вниманието, само че види ли говедо, магаре или козел, стопира се да гледа. Огладнее ли, самичък върви в килера да си вземе ястие.
Пие вино, без да го смесва с задоволително вода.
Задиря скрито слугинята, която се грижи за хляба, а след това й оказва помощ да смелят двамата дружно дневната дажба жито за цялата къща. И по време на закуска върви да хвърля кърма на добитъка. Когато се хлопа на портата, самичък отваря, повиква кучето, хваща го за муцуната и споделя: “Ето кой пази къщата и имота”. Отказва да вземе сребърна монета, тъй като била изтъркана и по-лека, и кара длъжника си да я размени с друга. А даде ли назаем било плуг, било кошница, коса или торба, през нощта мисли за тях, не може да заспи и току скача да си ги желае. Като слиза в града, стопира първия срещнат и го разпитва по какъв начин вървят на пазара кожата и солената риба, а по-късно незабавно споделя, че има желание да се подстриже и да вземе мимоходом солена риба от Архий. Пее в банята.
И на подметките си набива кабари
***
Наглият
Наглостта се показва в настойчиво извършване на срамни неща и в говорене на безсрамни думи. А ето какъв е наглият човек. Готов е незабавно да се закълне. И неприятните думи на хората не го трогват. Скандалджия е и безделник по душа, нахалник и на всичко
е кадърен.
Естествено играе кордакс и без да е пиян1. Когато на площада панаирджии дават зрелище, той се намира да обикаля феновете и да събира парите. И щом открие гратисчия, незабавно подвига свада с него. Способен е да стане ханджия, сводник, митничар. За него позорно занятие няма. Готов е да бъде тръбач, готвач, да играе комар-2. И майка си не устоя. Затварят го за кражба и повече време живее в пандиза, в сравнение с вкъщи си. Той е от тия хора, които задяват минувачите и влизат в диалог с
тях, събират тълпи към себе си, ругаят високо с прегракнало гърло. Междувременно едни идват, други си отиват, преди да го изслушат. Така едни чуват началото, други края, трети част от това, което разправя. И с цел да манифестира по-пълно наглостта си,
преднамерено избира най-празничните дни.
В положение да води по едно и също време по няколко каузи — по някой той е ищецът, в други е ответник, от трети се отърва с лъжлива клетва или пък се явява с дребна кутия
документи в пазвата, стиснал в ръка свитък брошура по делото.
Няма да изпусне случай да застане отпред даже на цялостен отред уличници от пазара. И незабавно им дава пари назаем, само че им взема 25 на 100 рента дневно. Сам обикаля по кръчмите и дюкяните за прясна и сушена риба да си събира лихвите. И пъха в устата си монетите, които взима.
***
Арогантният
Не е мъчно да се дефинира арогантността. Те съставлява безсрамно и обидно шегобийство. А ето какво прави арогантния. В положение е, като срещне жена, да си вдигне дрехата и да й покаже срамотиите си. А в театъра стартира да пляска, когато хората са към този момент престанали. И освирква тия актьори, които всички гледат на драго сърце.
Театърът утихне, той се надига и оригва, с цел да се извърнат и да го погледнат.
Към обед когато на пазара има най-голяма тълпа, застава до тезгяхите с орехи и миртов плод, яде оттук-оттам и бърбори с продавачите. Мине край него някой, който едва познава, вика го по име. Като види, че човек бърза, бави го. Някой изгубил
значимо дело се връща от съдилището, отива при него и го поздравява. Сам пазари, наема свирачки и ги повежда със себе си и де който срещне, демонстрира какво е купил и го кани на пиршество. Застава пред бръснарницата и парфюмерията и разправя, че щял да се напие.
Майка му отиде на птицегадател, тогава намира да приказва неприятни думи. Случи ли се да присъствува на молитвено възлияние, преднамерено изтървава жертвената чаша и се залива в смях, сякаш е направил нещо остроумно4. Когато слуша флейтистка, единствен пляска с ръце, свирука мелодията, а на края й се кара, че свършила доста бързо.
Рече ли да се изплюе през трапезата, вземе, та плюе във виночерпеца.
Превод от древногръцки Богдан Богданов
*Теофраст е роден към 285 година пр.н.е. на остров Лесбос. Ученик на Аристотел.
Още като млад отива в Атина и учи в учебното заведение на Платон. След гибелта на Платон се причислява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го показва за негов правоприемник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време учебното заведение процъфтява. Наричат го „ бащата на ботаниката “ поради неговите писания за растенията. Високо уважаван от всички атиняни.
Фрог нюз
Празнодумството се показва в безпределно говорене на недомислени и празни неща. Празнодумецът прави следното. Настани се до някой чужд и на първо време произнесе хвалба на жена си. След това споделя какъв сън сънувал снощи. После изброява с най-големи детайлности какво му сервирали на обяд. А след се разбърборва още повече и декларира, че през днешния ден хората били доста по-нечисти, в сравнение с едно време, и че на пазара шеницата не вървяла на доста добра цена, и че е града има доста чужденци, и че след Големите Дионисии морето било по-спокойно и можело да се плува, и че в случай че Зевс прател повече дъжд, щяло да бъде добре за посевите, и че животът станал, и че Дамип сложил най-голямата факла по време на Елевзинските мистерии, и че колоните в Музикалния спектакъл били еди-колко си, и че мистериите се чествали е месец боедромион, а в месец пианопсион патуриите, а пък през месец посидеон Селските Дионисии. Съобщава ти: “Вчера повръщах” и те пита: “Днес кой ден сме?” И в случай че го търпиш и чакаш да си иде, това няма да стане в никакъв случай.
***
Простакът
Простащината може да се дефинира като незнание, изразяващо се в неприличие. Простакът да вземем за пример се напива със зелева супа, преди да отиде в националното заседание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от киселото зеле. И носи по-големи обувки. Говори гръмогласно. На околните и приятелите си доверие няма, а най-важните работи споделя с прислугата. Какво станало в националното заседание, разправя на надничарите, дето му работят земята.
Като сяда, замята си дрехата над коленете по този начин, че му се виждат голотиите. А на улицата нищо не може да го учуди и да му притегли вниманието, само че види ли говедо, магаре или козел, стопира се да гледа. Огладнее ли, самичък върви в килера да си вземе ястие.
Пие вино, без да го смесва с задоволително вода.
Задиря скрито слугинята, която се грижи за хляба, а след това й оказва помощ да смелят двамата дружно дневната дажба жито за цялата къща. И по време на закуска върви да хвърля кърма на добитъка. Когато се хлопа на портата, самичък отваря, повиква кучето, хваща го за муцуната и споделя: “Ето кой пази къщата и имота”. Отказва да вземе сребърна монета, тъй като била изтъркана и по-лека, и кара длъжника си да я размени с друга. А даде ли назаем било плуг, било кошница, коса или торба, през нощта мисли за тях, не може да заспи и току скача да си ги желае. Като слиза в града, стопира първия срещнат и го разпитва по какъв начин вървят на пазара кожата и солената риба, а по-късно незабавно споделя, че има желание да се подстриже и да вземе мимоходом солена риба от Архий. Пее в банята.
И на подметките си набива кабари
***
Наглият
Наглостта се показва в настойчиво извършване на срамни неща и в говорене на безсрамни думи. А ето какъв е наглият човек. Готов е незабавно да се закълне. И неприятните думи на хората не го трогват. Скандалджия е и безделник по душа, нахалник и на всичко
е кадърен.
Естествено играе кордакс и без да е пиян1. Когато на площада панаирджии дават зрелище, той се намира да обикаля феновете и да събира парите. И щом открие гратисчия, незабавно подвига свада с него. Способен е да стане ханджия, сводник, митничар. За него позорно занятие няма. Готов е да бъде тръбач, готвач, да играе комар-2. И майка си не устоя. Затварят го за кражба и повече време живее в пандиза, в сравнение с вкъщи си. Той е от тия хора, които задяват минувачите и влизат в диалог с
тях, събират тълпи към себе си, ругаят високо с прегракнало гърло. Междувременно едни идват, други си отиват, преди да го изслушат. Така едни чуват началото, други края, трети част от това, което разправя. И с цел да манифестира по-пълно наглостта си,
преднамерено избира най-празничните дни.
В положение да води по едно и също време по няколко каузи — по някой той е ищецът, в други е ответник, от трети се отърва с лъжлива клетва или пък се явява с дребна кутия
документи в пазвата, стиснал в ръка свитък брошура по делото.
Няма да изпусне случай да застане отпред даже на цялостен отред уличници от пазара. И незабавно им дава пари назаем, само че им взема 25 на 100 рента дневно. Сам обикаля по кръчмите и дюкяните за прясна и сушена риба да си събира лихвите. И пъха в устата си монетите, които взима.
***
Арогантният
Не е мъчно да се дефинира арогантността. Те съставлява безсрамно и обидно шегобийство. А ето какво прави арогантния. В положение е, като срещне жена, да си вдигне дрехата и да й покаже срамотиите си. А в театъра стартира да пляска, когато хората са към този момент престанали. И освирква тия актьори, които всички гледат на драго сърце.
Театърът утихне, той се надига и оригва, с цел да се извърнат и да го погледнат.
Към обед когато на пазара има най-голяма тълпа, застава до тезгяхите с орехи и миртов плод, яде оттук-оттам и бърбори с продавачите. Мине край него някой, който едва познава, вика го по име. Като види, че човек бърза, бави го. Някой изгубил
значимо дело се връща от съдилището, отива при него и го поздравява. Сам пазари, наема свирачки и ги повежда със себе си и де който срещне, демонстрира какво е купил и го кани на пиршество. Застава пред бръснарницата и парфюмерията и разправя, че щял да се напие.
Майка му отиде на птицегадател, тогава намира да приказва неприятни думи. Случи ли се да присъствува на молитвено възлияние, преднамерено изтървава жертвената чаша и се залива в смях, сякаш е направил нещо остроумно4. Когато слуша флейтистка, единствен пляска с ръце, свирука мелодията, а на края й се кара, че свършила доста бързо.
Рече ли да се изплюе през трапезата, вземе, та плюе във виночерпеца.
Превод от древногръцки Богдан Богданов
*Теофраст е роден към 285 година пр.н.е. на остров Лесбос. Ученик на Аристотел.
Още като млад отива в Атина и учи в учебното заведение на Платон. След гибелта на Платон се причислява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го показва за негов правоприемник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време учебното заведение процъфтява. Наричат го „ бащата на ботаниката “ поради неговите писания за растенията. Високо уважаван от всички атиняни.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ