На Сирни Заговезни искаме и даваме прошка
Православните християни честват през днешния ден Сирни Заговезни - празника на всеобщото помилван, именуван още Прощална неделя.
Той е постоянно седем седмици преди Великден и след него стартира най-продължителният пост през годината - до Великден.
На този ден Църквата приканва вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя:
Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви.
радицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
През деня по-младите обикалят по-възрастните си родственици и другари, целуват им ръка и желаят амнистия за стореното през миналата година. Според обичая молещият се обръща с думите " Прощавай ", а отговорът гласи: " Просто да ти е, Господ да прости ".
Народната обредност на празника е подчинена на подготовката за огромния пост и носи концепцията за " последно облажаване ". Вечерта на празника при родителите се събират фамилиите на техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговяват от млечни храни. Приготвят се баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
.jpg )
На трапезата се прави и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Характерен за празника е обичаят Оратници, обвързван със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което съгласно националните поверия носи здраве. След това към огъня се играят хора́.
Той е постоянно седем седмици преди Великден и след него стартира най-продължителният пост през годината - до Великден.
На този ден Църквата приканва вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя:
Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви.
радицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
През деня по-младите обикалят по-възрастните си родственици и другари, целуват им ръка и желаят амнистия за стореното през миналата година. Според обичая молещият се обръща с думите " Прощавай ", а отговорът гласи: " Просто да ти е, Господ да прости ".
Народната обредност на празника е подчинена на подготовката за огромния пост и носи концепцията за " последно облажаване ". Вечерта на празника при родителите се събират фамилиите на техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговяват от млечни храни. Приготвят се баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
На трапезата се прави и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Характерен за празника е обичаят Оратници, обвързван със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което съгласно националните поверия носи здраве. След това към огъня се играят хора́.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ