Православната църква почита паметта на свети Йоан Кръстител – Предтеча
Православната черква уважава паметта на свети Йоан Кръстител – Предтеча (Ивановден). Свети Йоан Кръстител е именуван още Предтеча, тъй като предсказва идването на Христос на земята и приготвя пътя на месията с проповедите си. В река Йордан свети Йоан кръщава Исус Христос.
Народното поверие споделя, че св. Йоан Кръстител е настойник на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Понеже основната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока античност светата Църква е отредила за неговото възпоминание идващия ден след този популярен празник. Той е наименуван негов „ събор ”, тъй като на това богослужебно празненство всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена възхвала на този „ максимален сред родените от дами ” (Мат. 11:11) Божи оракул и праведник. Паметта му се празнува няколко пъти през годината, само че най-тържествено се чества на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като просветител в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се разкаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По разпореждане на Ирод Антила пророкът е хванат и обезглавен.
Народът ни има вяра, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало „ да кръщава вода, земя, млади булки и дребни деца. Наричат празника още Женски водици поради ролята, която имат дамите в ритуалите. Светецът оказва помощ при разнообразни заболявания, само че изключително мощно би трябвало да му се помолят страдащите от главоболие. Кръстена и осветена, водата към този момент може да лекува, да гони злото, да дава мощ, жизнеспособност и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на личен тил магическата й мощ.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, несъмнено, всички именници. С преимущество се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който желае, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става навън, водата да е течаща или най-малко донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това припомня на след-сватбен цикъл дружно със завършващия коледно-новогодишен празничен интервал. Булката подарява кума и девера с чорапи, забрадка – домашно тъкана или пешкир. На обед младоженците вървят на посетители на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, тук-там в Западна България – и подарък за кръстницата. Ходи се на посетители и при девера. По къщите на околните си родственици вървят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини облекла – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и стартира да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с ария благославят всеки член от фамилията. Всички именници би трябвало да почерпят. Лоша прокоба е, в случай че на имен ден не те почетат и не ти дойдат посетители.
Празничната софра е доста богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и почетен, да запази дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже подвигат и подмятат три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а най-после на наниза с пари към кръста връзва още една пара – да е здрава и противоречива годината.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които желаят да станат побратими, си вървят на посетители, като потеглят от вкъщи на най-възрастния, с цел да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е крепко и дълго като вечността. Ритуалите, които се извършват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват по едно и също време с десен крайник върху живи въглени, отпиват от чиния вино, отчупват от специфичните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници. От Ивановден към този момент стопират да вървят маскираните дружини – назовават ги кукери, бабугери, русалии и прочие В някои региони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.
Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има заболявания по хората и по добитъка. Ако по сливите има скреж, те ще дадат доста плод и годината ще е плодородна. Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.
На трапезата участват варено жито, ошав, боб, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.
На този ден имен ден честват: Иван, Ива, Ивана, Ивет, Ивон, Йоан, Йоана, Йован, Йово, Йовка, Йоно, Йонко, Йото, Йола, Йолита, Калоян, Ванко, Вачо, Ваньо, Ваня, Ванче, Ванга, Джоана, Джина, Жан, Жана, Жанета, Жанина, Яна, Яне, Яни, Янина, Яница.
Навършват се 77 години от Кърва
Народното поверие споделя, че св. Йоан Кръстител е настойник на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Понеже основната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока античност светата Църква е отредила за неговото възпоминание идващия ден след този популярен празник. Той е наименуван негов „ събор ”, тъй като на това богослужебно празненство всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена възхвала на този „ максимален сред родените от дами ” (Мат. 11:11) Божи оракул и праведник. Паметта му се празнува няколко пъти през годината, само че най-тържествено се чества на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като просветител в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се разкаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По разпореждане на Ирод Антила пророкът е хванат и обезглавен.
Народът ни има вяра, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало „ да кръщава вода, земя, млади булки и дребни деца. Наричат празника още Женски водици поради ролята, която имат дамите в ритуалите. Светецът оказва помощ при разнообразни заболявания, само че изключително мощно би трябвало да му се помолят страдащите от главоболие. Кръстена и осветена, водата към този момент може да лекува, да гони злото, да дава мощ, жизнеспособност и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на личен тил магическата й мощ.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, несъмнено, всички именници. С преимущество се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който желае, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става навън, водата да е течаща или най-малко донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това припомня на след-сватбен цикъл дружно със завършващия коледно-новогодишен празничен интервал. Булката подарява кума и девера с чорапи, забрадка – домашно тъкана или пешкир. На обед младоженците вървят на посетители на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, тук-там в Западна България – и подарък за кръстницата. Ходи се на посетители и при девера. По къщите на околните си родственици вървят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини облекла – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и стартира да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с ария благославят всеки член от фамилията. Всички именници би трябвало да почерпят. Лоша прокоба е, в случай че на имен ден не те почетат и не ти дойдат посетители.
Празничната софра е доста богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и почетен, да запази дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже подвигат и подмятат три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а най-после на наниза с пари към кръста връзва още една пара – да е здрава и противоречива годината.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които желаят да станат побратими, си вървят на посетители, като потеглят от вкъщи на най-възрастния, с цел да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е крепко и дълго като вечността. Ритуалите, които се извършват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват по едно и също време с десен крайник върху живи въглени, отпиват от чиния вино, отчупват от специфичните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници. От Ивановден към този момент стопират да вървят маскираните дружини – назовават ги кукери, бабугери, русалии и прочие В някои региони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.
Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има заболявания по хората и по добитъка. Ако по сливите има скреж, те ще дадат доста плод и годината ще е плодородна. Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.
На трапезата участват варено жито, ошав, боб, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.
На този ден имен ден честват: Иван, Ива, Ивана, Ивет, Ивон, Йоан, Йоана, Йован, Йово, Йовка, Йоно, Йонко, Йото, Йола, Йолита, Калоян, Ванко, Вачо, Ваньо, Ваня, Ванче, Ванга, Джоана, Джина, Жан, Жана, Жанета, Жанина, Яна, Яне, Яни, Янина, Яница.
Навършват се 77 години от Кърва
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ