Празнуваме Андреевден, денят започва да расте
Православната черква уважава паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил извикан да тръгне след Христа.
Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: " Ето агнецът Божий! ". Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден.
След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: " Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: " Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и възкресение.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден, всеки ден по малко денят се усилва колкото просено зърно.
Според националното поверие Андреевден се назовава още и Мечкинден. Легендата споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил: " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ".
На трапезата на този ден би трябвало да участва жито, фасул, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: " Ето агнецът Божий! ". Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден.
След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: " Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: " Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и възкресение.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден, всеки ден по малко денят се усилва колкото просено зърно.
Според националното поверие Андреевден се назовава още и Мечкинден. Легендата споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил: " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ".
На трапезата на този ден би трябвало да участва жито, фасул, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ