Празнуваме Андреевден, денят започва да расте
Православната черква уважава на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил извикан да тръгне след Христа.
Св. Апостол Андрей Първозвани е измежду най-почитаните светци у нас, а денят му – 30 ноември, е огромен църковен и национален празник. Според откривателите през I век апостолът е проповядвал по днешните български земи.
На 30 ноември своя имен ден посрещат Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан и други Тъй като на гръцки Андрей значи самоуверен, неустрашим, героичен, на този ден честват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.
В националните показа от Андреевден денят стартира да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните традиции и ритуали за здраве и изобилие. В навечерието на празника дамите сварявали (непременно в нов съд) разнообразни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина, с цел да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в фамилията.
В доста региони празникът носи името Мечкинден поради вярването, че св. Андрей е стопанин на мечките. В националните митове той постоянно съумява да опитоми или победи мечката, да я впрегне в ралото си и по този начин да изоре равнищата си.
Легендата също споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ".
Св. Апостол Андрей Първозвани е измежду най-почитаните светци у нас, а денят му – 30 ноември, е огромен църковен и национален празник. Според откривателите през I век апостолът е проповядвал по днешните български земи.
На 30 ноември своя имен ден посрещат Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан и други Тъй като на гръцки Андрей значи самоуверен, неустрашим, героичен, на този ден честват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.
В националните показа от Андреевден денят стартира да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните традиции и ритуали за здраве и изобилие. В навечерието на празника дамите сварявали (непременно в нов съд) разнообразни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина, с цел да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в фамилията.
В доста региони празникът носи името Мечкинден поради вярването, че св. Андрей е стопанин на мечките. В националните митове той постоянно съумява да опитоми или победи мечката, да я впрегне в ралото си и по този начин да изоре равнищата си.
Легендата също споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ".
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ