С Велика събота завършва Страстната седмица
Православната черква уважава през днешния ден Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На този ден се отбелязва погребението на Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, недоволството му от майка му света Богородица и от дамите, носещи миро, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – пъкъла.
Когато Христос умрял като човек, тялото му било положено в гроб. Душата му слязла в пъкъла, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото още веднъж се съединили и тялото възкръснало от мъртвите. На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „ Възкресение Христово “ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън.
Православните християни имат вяра, че това е знамение, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос нормално от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се счита, че е било положено тялото му за заравяне. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има неповторимото свойство да не излъчва топлота и да не изгаря.
Велика събота e " най-благословеният седми ден ", с който завършва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която стартира по здрач на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се прогласява вестта за дамите мироносици, пристигнали на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, дружно с богомолците обикалят към храма със запалени свещи Тази тържествена върволица свидетелства, че цялата галактика е очистена, избавена и възобновена, че живота и светлината са победили гибелта и мрака. На Велика Събота стартира и празничната подредбата на храма.
От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано демонстрират триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното свещенодействие стартира извън, където йерейте извършват последните молебствия. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото свещенодействие – Възкресение Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. На Великата Събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои, от които самият Иисус Христос е приказвал на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя.
На Велика Събота християнските православни фамилии поставят последни старания за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в алегорична жертва и пасхалното агне. По предписание първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна мощ. В някои краища на страната ни даже се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при заболявания. На други места пък първото яйце наложително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за изобилие и благополучие в дома.
Когато Христос умрял като човек, тялото му било положено в гроб. Душата му слязла в пъкъла, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото още веднъж се съединили и тялото възкръснало от мъртвите. На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „ Възкресение Христово “ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън.
Православните християни имат вяра, че това е знамение, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос нормално от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се счита, че е било положено тялото му за заравяне. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има неповторимото свойство да не излъчва топлота и да не изгаря.
Велика събота e " най-благословеният седми ден ", с който завършва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която стартира по здрач на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се прогласява вестта за дамите мироносици, пристигнали на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, дружно с богомолците обикалят към храма със запалени свещи Тази тържествена върволица свидетелства, че цялата галактика е очистена, избавена и възобновена, че живота и светлината са победили гибелта и мрака. На Велика Събота стартира и празничната подредбата на храма.
От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано демонстрират триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното свещенодействие стартира извън, където йерейте извършват последните молебствия. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото свещенодействие – Възкресение Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. На Великата Събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои, от които самият Иисус Христос е приказвал на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя.
На Велика Събота християнските православни фамилии поставят последни старания за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в алегорична жертва и пасхалното агне. По предписание първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна мощ. В някои краища на страната ни даже се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при заболявания. На други места пък първото яйце наложително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за изобилие и благополучие в дома.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ