АФИС: Правителството преживява най-критичния си период от началото на мандата
Правителството изживява най-критичния си интервал от началото на мандата. Доверието в институциите продължава да се разрушава, за първи път недоверието в Народното събрание е на по-високо равнище в съпоставяне със правосъдната власт и прокуратурата.
Това са изводите от национално представително изследване на публичното мнение, осъществено от организация АФИС в интервала 14-19 септември 2018 година Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Оценките и самооценките на българските жители за заобикалящата ги реалност са се влошили спрямо предходните месеци. С два пункта за последния месец е понижен делът на хората, които преценят, че живеят по-добре спрямо другите, което се съчетава с един пункт повишаване на каузи на тези, които считат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се трансформират оценките за живота през предходната година.
Като съществена причина за всичко това, наред с нестихващите кавги и разправии във властта, се откроява възходящото всеобщо безпокойствие за развиването на стопанската система. В общия сан на посочваните значими въпроси за България интервюираните са посочвали „ Доходите и пенсиите “ (23,9%), „ Развитието на стопанска система “ (13,8%), „ Безработицата “ (10,7%) и „ Финансовата непоклатимост “ (10,2%), надлежно на първо, второ, четвърто и пето място в общата ранглиста. Между тези проблеми в челото се подрежда само въпросът за опазването на здравето, което заема третото място с 11,5 на 100. В съпоставяне с месец юли цитираните стойности са били общо с 4 пункта по-ниски.
Не по-различна е класацията на проблемите, които хората отбелязват като персонални. „ Бедността “, „ Неясните вероятности “, „ Безработицата “ и „ Пенсиите “ се подреждат надлежно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2%, 13,2%, 11% и 10,8%. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на 100.
От средата на юли бележи внезапно повишаване делът на жителите, които правят оценка политическата ситуацията като извънредно напрегната – от 36,8% през юни на 52,3% в края на юли. През септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с към 3 пункта), само че нараства делът на тези, които преценят политическата конюнктура като неопределена – от 25,2% през юли на 30,4% през септември.
Ситуацията въздейства директно и на доверието в главните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, локалната власт е с отрицателен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в Народното събрание е по-високо, в сравнение с в съда и прокуратурата, които всекидневно заемаха последните две места в общото нареждане. През септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.
Логично разследване е увеличеният растеж на каузи на гласоподавателите, които от ден на ден насочват погледа си към разновидността „ предварителни избори “. За последните три месеца този дял бележи растеж от 10 пункта и през септември доближава равнище от 40 на 100. Предлаганото „ лекарство “ - промяна на министри, въпреки първоначално да провокира краткотрайни положителни упования, в този момент бележи низходяща наклонност. Може би тъй като не бяха заменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, в случай че зависеше от тях, а точно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%).
Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „ Нараства или понижава равнището на корупция? Според 53,5% от хората това равнище нараства, а съгласно други 31,4% - остава на същото равнище. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната понижава, което не се споделя даже от половината от последователите на партиите от ръководещата коалиция.
Води ли всичко това до разбърквания в електоралната картина. Категоричен отговор не може да се даде, а по-точно отговорът е и не, и да, показват от АФИС. Не - тъй като няма смяна в реда, по който се подреждат главните политически сили, а да - тъй като смяна в този ред може да настъпи във всеки идващ миг.
Налице е ясно изразен отлив на дейни гласоподаватели от всички парламентарно показани партии и обединения и повишаване на сумарната поддръжка за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават поддръжка на повече от 1% от гласоподавателите. Най-изразен е спадът в поддръжката за главната ръководеща партия ГЕРБ, което е довело до равнене на нейната позиция с тази на главния ѝ съперник - Българска социалистическа партия. Дистанцията сред първите две политически сили към този момент е в неразличими от статистическа позиция стойности, а упования за положителни вести по линия на държавното управление няма.
От друга страна порастват дяловете на евентуалните негласуващи и на тези, които при възможни нови избори не биха подкрепили никого. Означава ли това обаче, че гласоподавателят за следващ път се оглежда и търси интензивно нови политически планове? И тук отговорът е и да, и не. Да, тъй като готовността за гласоподаване на възможни нови избори остава относително висока – към 60%, а актуалните парламентарно показани партии не могат да уплътнят подобен висок %. А не, тъй като нито една от извънпарламентарните партии, в това число и тези, които не съществуват, и към този миг са само артикул на клюки и догадки, не могат да разчитат на независим триумф. За да се предвижда възможен триумф на нови и още несъществуващи политически планове, в отговор на отворен въпрос, те би трябвало да получават стойности минимум от 2-3 на 100, а такива към този момент няма.
За съпоставяне ще отбележим, че преди появяването на Национална движение „Симеон Втори" при започване на 2001 година хипотетичната „ Партия на царя “ получаваше стойности от порядъка на 6-8%, а още несъществуващата официално при започване на 2007 година „ Партия на Бойко “ - 3-4%.
Обърнете внимание на класацията в отговор на отворен въпрос (въпрос, при който нашите анкетьори не изброяват имена на партии и обединения, а интервюираните дават спонтанни отговори). Прави усещане, че свободно разпознаваемите партии са едвам четири – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Атака. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „ Обединени патриоти “, само че е по-разпознаваема освен от другите две партии, само че и от обединението като цяло.
Отворен електорален въпрос, без изтъкване на разновидности за отговор
ГЕРБ.................................................................................................................. 21,3%
Българска социалистическа партия................................................................................................................... 19,6%
Движение за права и свободи..................................................................................................................... 7,0%
Атака................................................................................................................... 2,5%
Воля.................................................................................................................... 0,8%
АБВ..................................................................................................................... 0,8%
Обединени патриоти......................................................................................... 0,7%
Партия на Слави Трифонов............................................................................. 0,7%
Вътрешна македонска революционна организация................................................................................................................. 0,6%
НФСБ................................................................................................................. 0,5%
Съюз на демократичните сили.................................................................................................................... 0,5%
Партия с нови лица/лидери............................................................................. 0,4%
Да, България..................................................................................................... 0,3%
Реформаторски блок........................................................................................ 0,2%
Нова дясна партия........................................................................................... 0,2%
Не поддържам никого....................................................................................... 0,2%
Демократична България.................................................................................. 0,1%
ДОСТ................................................................................................................. 0,1%
ДСБ................................................................................................................... 0,1%
Нова лява партия............................................................................................. 0,1%
Не поддържат никого........................................................................................ 1,6%
Няма да гласоподават или не показват нищо..................................................... 43,8%
Очакването на предварителни избори за Народно заседание обаче е хипотетично и по тази причина отговорите на подобен въпрос може да се считат за условни. Не подобен е казусът с идните избори за Европейски парламент, които са планувани за края на месец май идната година, т.е. след осем месеца.
При тях, на фона на предстоящото отдръпване от гласоподаване в интерес на съвсем всички партии (обяснимо поради на обичайно ниската изборна интензивност на европейските избори освен в България, само че и във всички останали страни от континента), е налице е по-висока поддръжка за три партии – Движение за права и свободи, Демократична България и АБВ, както и значително по-ниска поддръжка, назад на общата наклонност в Европа, за обединението „ Обединени патриоти “. Докато „ Демократична България “ и АБВ си остават прекомерно надалеч от сполучливо прекосяване на така и така високия предел за присъединяване в Европейския парламент, сходен резултат за Движение за права и свободи и за Обединените патриоти би имал основна роля при окончателното систематизиране на евромандатите в България. По-точно за „ Обединените патриоти “ подобен резултат би сложил на карта възможното им присъединяване в Европейския парламент въобще.
Това са изводите от национално представително изследване на публичното мнение, осъществено от организация АФИС в интервала 14-19 септември 2018 година Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Оценките и самооценките на българските жители за заобикалящата ги реалност са се влошили спрямо предходните месеци. С два пункта за последния месец е понижен делът на хората, които преценят, че живеят по-добре спрямо другите, което се съчетава с един пункт повишаване на каузи на тези, които считат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се трансформират оценките за живота през предходната година.
Като съществена причина за всичко това, наред с нестихващите кавги и разправии във властта, се откроява възходящото всеобщо безпокойствие за развиването на стопанската система. В общия сан на посочваните значими въпроси за България интервюираните са посочвали „ Доходите и пенсиите “ (23,9%), „ Развитието на стопанска система “ (13,8%), „ Безработицата “ (10,7%) и „ Финансовата непоклатимост “ (10,2%), надлежно на първо, второ, четвърто и пето място в общата ранглиста. Между тези проблеми в челото се подрежда само въпросът за опазването на здравето, което заема третото място с 11,5 на 100. В съпоставяне с месец юли цитираните стойности са били общо с 4 пункта по-ниски.
Не по-различна е класацията на проблемите, които хората отбелязват като персонални. „ Бедността “, „ Неясните вероятности “, „ Безработицата “ и „ Пенсиите “ се подреждат надлежно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2%, 13,2%, 11% и 10,8%. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на 100.
От средата на юли бележи внезапно повишаване делът на жителите, които правят оценка политическата ситуацията като извънредно напрегната – от 36,8% през юни на 52,3% в края на юли. През септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с към 3 пункта), само че нараства делът на тези, които преценят политическата конюнктура като неопределена – от 25,2% през юли на 30,4% през септември.
Ситуацията въздейства директно и на доверието в главните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, локалната власт е с отрицателен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в Народното събрание е по-високо, в сравнение с в съда и прокуратурата, които всекидневно заемаха последните две места в общото нареждане. През септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.
Логично разследване е увеличеният растеж на каузи на гласоподавателите, които от ден на ден насочват погледа си към разновидността „ предварителни избори “. За последните три месеца този дял бележи растеж от 10 пункта и през септември доближава равнище от 40 на 100. Предлаганото „ лекарство “ - промяна на министри, въпреки първоначално да провокира краткотрайни положителни упования, в този момент бележи низходяща наклонност. Може би тъй като не бяха заменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, в случай че зависеше от тях, а точно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%).
Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „ Нараства или понижава равнището на корупция? Според 53,5% от хората това равнище нараства, а съгласно други 31,4% - остава на същото равнище. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната понижава, което не се споделя даже от половината от последователите на партиите от ръководещата коалиция.
Води ли всичко това до разбърквания в електоралната картина. Категоричен отговор не може да се даде, а по-точно отговорът е и не, и да, показват от АФИС. Не - тъй като няма смяна в реда, по който се подреждат главните политически сили, а да - тъй като смяна в този ред може да настъпи във всеки идващ миг.
Налице е ясно изразен отлив на дейни гласоподаватели от всички парламентарно показани партии и обединения и повишаване на сумарната поддръжка за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават поддръжка на повече от 1% от гласоподавателите. Най-изразен е спадът в поддръжката за главната ръководеща партия ГЕРБ, което е довело до равнене на нейната позиция с тази на главния ѝ съперник - Българска социалистическа партия. Дистанцията сред първите две политически сили към този момент е в неразличими от статистическа позиция стойности, а упования за положителни вести по линия на държавното управление няма.
От друга страна порастват дяловете на евентуалните негласуващи и на тези, които при възможни нови избори не биха подкрепили никого. Означава ли това обаче, че гласоподавателят за следващ път се оглежда и търси интензивно нови политически планове? И тук отговорът е и да, и не. Да, тъй като готовността за гласоподаване на възможни нови избори остава относително висока – към 60%, а актуалните парламентарно показани партии не могат да уплътнят подобен висок %. А не, тъй като нито една от извънпарламентарните партии, в това число и тези, които не съществуват, и към този миг са само артикул на клюки и догадки, не могат да разчитат на независим триумф. За да се предвижда възможен триумф на нови и още несъществуващи политически планове, в отговор на отворен въпрос, те би трябвало да получават стойности минимум от 2-3 на 100, а такива към този момент няма.
За съпоставяне ще отбележим, че преди появяването на Национална движение „Симеон Втори" при започване на 2001 година хипотетичната „ Партия на царя “ получаваше стойности от порядъка на 6-8%, а още несъществуващата официално при започване на 2007 година „ Партия на Бойко “ - 3-4%.
Обърнете внимание на класацията в отговор на отворен въпрос (въпрос, при който нашите анкетьори не изброяват имена на партии и обединения, а интервюираните дават спонтанни отговори). Прави усещане, че свободно разпознаваемите партии са едвам четири – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Атака. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „ Обединени патриоти “, само че е по-разпознаваема освен от другите две партии, само че и от обединението като цяло.
Отворен електорален въпрос, без изтъкване на разновидности за отговор
ГЕРБ.................................................................................................................. 21,3%
Българска социалистическа партия................................................................................................................... 19,6%
Движение за права и свободи..................................................................................................................... 7,0%
Атака................................................................................................................... 2,5%
Воля.................................................................................................................... 0,8%
АБВ..................................................................................................................... 0,8%
Обединени патриоти......................................................................................... 0,7%
Партия на Слави Трифонов............................................................................. 0,7%
Вътрешна македонска революционна организация................................................................................................................. 0,6%
НФСБ................................................................................................................. 0,5%
Съюз на демократичните сили.................................................................................................................... 0,5%
Партия с нови лица/лидери............................................................................. 0,4%
Да, България..................................................................................................... 0,3%
Реформаторски блок........................................................................................ 0,2%
Нова дясна партия........................................................................................... 0,2%
Не поддържам никого....................................................................................... 0,2%
Демократична България.................................................................................. 0,1%
ДОСТ................................................................................................................. 0,1%
ДСБ................................................................................................................... 0,1%
Нова лява партия............................................................................................. 0,1%
Не поддържат никого........................................................................................ 1,6%
Няма да гласоподават или не показват нищо..................................................... 43,8%
Очакването на предварителни избори за Народно заседание обаче е хипотетично и по тази причина отговорите на подобен въпрос може да се считат за условни. Не подобен е казусът с идните избори за Европейски парламент, които са планувани за края на месец май идната година, т.е. след осем месеца.
При тях, на фона на предстоящото отдръпване от гласоподаване в интерес на съвсем всички партии (обяснимо поради на обичайно ниската изборна интензивност на европейските избори освен в България, само че и във всички останали страни от континента), е налице е по-висока поддръжка за три партии – Движение за права и свободи, Демократична България и АБВ, както и значително по-ниска поддръжка, назад на общата наклонност в Европа, за обединението „ Обединени патриоти “. Докато „ Демократична България “ и АБВ си остават прекомерно надалеч от сполучливо прекосяване на така и така високия предел за присъединяване в Европейския парламент, сходен резултат за Движение за права и свободи и за Обединените патриоти би имал основна роля при окончателното систематизиране на евромандатите в България. По-точно за „ Обединените патриоти “ подобен резултат би сложил на карта възможното им присъединяване в Европейския парламент въобще.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ