PR-ът се превърна в мръсна дума, подобна на пропаганда и

...
PR-ът се превърна в мръсна дума, подобна на пропаганда и
Коментари Харесай

Протестърският тон не работи в парламента

PR-ът се трансформира в мръсна дума, сходна на агитация и идеологическа измама, споделя Ирина Кънева в особено изявление за в. " Стандарт "
Ирина Кънева е притежател на PR организация " Ай Пи Ар Консултинг " ЕООД и е с над 20-годишен опит в медийните връзки в браншове като телекомуникации, енергетика, право, обучение, строителството, туризъм, земеделие, превоз и други Първият и единствен PR досега, притежател на наградата PR на годината поради професионална активност в държавната администрация.

- Г-жо Кънева, по какъв начин ще коментирате езика на политиците? Има ли изостряне на говоренето от хора, които до момента са пазили уравновесен звук?

- Това, което слушаме и следим в последния парламент, е систематизиран обострен политически изказ на обществено говорене през последните близо 20 години. Какво имам поради? Отдавна у нас политическото говорене загуби характерностите на обществения звук, който прилича на националните избраници. Имам поради, че през последните десетилетия в политиката влизат от ден на ден хора, които са тотално неподготвени за това, с което са се заели. Веднага желая да кажа, че не е страшна неналичието на  подготовка, а неналичието на концепция, че за това би трябвало да се готвиш! В специалността " политик " може да попаднеш неопитен. Неприятен е фактът, че мнозина влизат като депутати в Народното събрание без концепцията, че това е един виновен пост и че от парламентарната естрада не може да приказваш просташки. От години в нашия парламент битува една обща " некултура " на говорене и липса на нюх към изрече и отговорността, която се носи, когато застанеш на парламентарната естрада.  

- Нужен ли е спешен ПР на политиците ни в този миг? Кои съществени условия би трябвало да съблюдават?

- ПР-ът не е активност. Той е развой, в който всеки претендент за народен представител би трябвало " да влезе ", в случай че желае да се построи като професионален политик. За страдание, у нас на говоренето в Народното събрание се гледа като на една ширпотреба, което е резултат от общото отношение на партиите, влизащи в Народното събрание - било те остарели, или нови. За да бъда по-ясна, ще се върна към това какво е PR - в дословен превод " връзки с обществеността ". Това е един подпомагащ, само че доста значим детайл от всекидневието на политиците, сходен на държавния протокол, политическата нравственос и хармония, която би трябвало всеки прекрачил прага на Народното събрание да съблюдава. Вместо това, PR-ът у нас се трансформира в мръсна дума, сходна на агитация и идеологическа измама от предишното, които всеобщо се използваха за отрицателно подстрекателство и чувство в публиките. Прави ли ви усещане, че когато политиците желаят да неглижират или обидят избрани дейности, употребяват израза, " прави си PR ".Това е израз, претрупан с отрицателна сила и чувството, че някой прави нещо в ущърб на публиката, а това не е по този начин. Тези обстановки произлизат от цялостното недоумение на значимостта на процеса PR. А той е необходим на политиците, с цел да бъдат вярно разбирани и да прокарват политиките, за което са определени.За страдание в ерата на дигитализацията, когато всеки може да каже всичко, по десетки вероятни канали, води до количественото проявяване на този развой, без да се държи сметка за смисъла на това, което се приказва.Свидетели сме на следващото доказателство на теорията за диалектическия материализъм, че " количествените натрупвания водят до качествени промени ". Именно чувството, че всеки може на всички места да каже всичко, докара и до неналичието на една социална цензура и неодобрение към празното говорене и неуважителния звук в Народното събрание.  Да, в профила си в обществена медия може да кажеш всичко, само че когато си овластен и си застанал на парламентарната естрада носиш други отговорности за смисъла на думите, които произнасяш! Всеки има профил в обществена медия, само че не всеки става народен представител. Тази отговорност би трябвало да се внушава у претендентите за политици още на стадия на подбора и подготовката им за Народното събрание.

- Как би трябвало да предотвратят възможна рецесия?

- Кризите не се предотвратяват, тъй като не зависят от една или друга личност. Те се ръководят, а с цел да управляваш една рецесия, би трябвало да си подготвен за това. Да се готвиш за това с ясното схващане, че си задължен да го правиш, откакто си се главил за народен представител. Прави ли ви усещане, че когато се спомене за някой, че е народен представител, незабавно на напред във времето излизат правата и привилегииите му, а не отговорностите и отговорностите му. В момента, когато това се промени в публичните връзки, ще се дири сметка за всяка безотговорна дума, изречена в Народното събрание.

- Като ПР по какъв начин възприемате реакциите на публиката на този език?

- Най-лошото е, че публиката няма съответна реакция на този език. Няма, тъй като от десетилетия е привикнала на този просташки звук и към този момент не й прави усещане. В това е генезисът на политическия ни живот. Свикнахме да гледаме на себе си като част от сбора на електорални единици или на навалица. Гласуващите хора не би трябвало да възприемат себе си като навалица, а като осъзнати персони, които дават глас, само че и изискват - почитание, мисъл, причини и поредност от тези, които са избрали.

- Дали някоя от политическите партии ще смъкна рейтинг и ще изпадне поради недобър звук?

- Това следва да забележим. Политическата история обаче потвърждава, че нямаме особени условия към политиците. Те се асоциират като част от тълпата и приказват това, което на нея й харесва. Номерът в правенето на политика е не да се харесаш, а да свършиш нещо, което даже и да бъде непопулярно, да го аргументираш, защитиш, обясниш и прокараш. Това е PR, а не осъществяването на народоугодни действия само и единствено за да се харесаш!
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР