Арх. Тодор Булев: София не бива да остава без Витоша и пешеходни зони
Пpoф. д-p apx. Toдop Бyлeв e poдeн нa 21 aпpил 1944 година в c. Изгpeв, oбщинa Лeвcки. Зaвъpшил e Mocкoвcкия apxитeктypeн инcтитyт. Дoктop нa apxитeктypнитe нayки, пpoфecop от 2007 година, члeн нa Pycкaтa aкaдeмия зa apxитeктypa и cтpoитeлни нayки. От 2019 година е ръководител на Съюза на архитектите в България. Пpeпoдaвa във BCУ " Л. Kapaвeлoв " и HXA.
- Проф. Булев, тематиката за презастрояването на София е непрекъснато настояща през последните години. Все по-често се появяват отзиви, че градът губи духа си, че образът му се трансформира в недобра посока. Според вас на какво наподобява през днешния ден София? Европейски град ли е?
- София и преди, и в този момент се е намирала на Балканите - сред Ориента и Оксидента, сред Запада и Изтока. За мен това е една от чаровните й черти. Тук имаме комбинация от култури, на по-строги типичен структури и на живописни детайли. В настоящия образ на София нахлуват нови черти, които не бих нарекъл европейски, колкото глобалистични - те се появяват на всички места по света, където има релативно по-интензивно икономическо развиване. Въпрос на политика е при развиването на града да запазим това, което е скъпо и особено за него.
На първо място поставям постоянно градския център с неговите здания от края на ХтХ век и 20-те години на ХХ век, с неговите живописни улички, със зеленината, с паважа, с жълтите павета, които малко по малко изчезват. Ако успеем да запазим центъра на София от високите здания, това също ще бъде скъпо. В него да вземем за пример има особена зона, която се развива нетипично - това е бул. " Тодор Александров ", където в допълнение се планува огромно застрояване, както и повече стъкло и метал. Той отстъпва на околните обичайни софийски улици като " Пиротска " и " Александър Стамболийски ". И двете имат живот до момента в който " Тодор Александров " е образец за това, какво не трябва да се случва в столичния център. Той е скоростна артерия, която разсича центъра на две, по нея няма пешеходци, няма зеленина, изгубил се е човешкият образ. Булевардът би трябвало коренно да се префасонира, с цел да се впише в характера на остарялата градска част.
- Тогава накъде се развива София?
- Териториално се развива на юг в посока към Витоша. Това са зоните, които най-активно се застрояват, и в случай че преди 40-50 години се споделяше, че те би трябвало да се застроят, тъй като са хубави за живеене, в този момент сме стъписани от метода, по който това става. Типичните образци са " Манастирски ливади " - Изток и Запад, където не поражда същинска градска среда. Там колите по улиците едвам се разминават, няма място за детски градини и учебни заведения. Районът е артикул на ХХт век. Правим нещо, което не се разграничава доста от жк " Факултета ". Виждаме, макар професионалния надзор, прекомерно огромна спонтанност. Сградите са толкоз близко, пространствата се нарушават. Докато в ромските квартали презастрояването отразява и обществена заварка сред хората, в " Манастирски ливади " е противоположното - всеки се затваря в личната си черупка, а общи пространства съвсем няма.
- Споменахте думата надзор във връзка с " Манастирски ливади ". Къде е въпреки всичко той, откакто описвате тази съвсем апокалиптична обстановка?
- Там замисълът, методът е сбъркан. Преди 20-25 години бяхме сюрпризирани от реституцията и приватизацията, породи имотна конструкция, която мъчно се поддава на контролиране. Нормално е всеки да желае да строи в парцела си, да употребява мястото допустимо най-ефективно от икономическа позиция и по тази причина пораждат спорове. Контрол въпреки всичко има, само че в такива случаи нормално изтъквам с мои думи Маркс, който споделя, че при 5 на 100 облага капиталът се ококорва, при 10% той е задоволително мощен, а при 20% няма мощ, която да го спре. Този неолиберален и частнособственически метод се възприе в построяването на въпросните територии преди 25 години и се оказа, че е много гибелен за хармоничната градска среда. Имаме и други особени феномени, като да вземем за пример комплексите от затворен вид, които се построяват на " София бизнес парк ". Те в действителност са първокласни гета, където хората живеят изолирани. Градът се разпада на обособени дребни селца.
- Инвеститорите, хората, които печелят от земята си, няма ли да имат повече изгоди, в случай че въпреки всичко обезпечат с общи старания терени за детски градини и учебни заведения в тези проблематични региони?
- Още сме в интервал на начално струпване на капитали. Не се мисли в по-далечна вероятност, а единствено по какъв начин да се завоюва тук и незабавно. Мисля, че преди 20 години дори не си давахме сметка какво ще се получи, когато потегли това всеобщо строителство.
Много се подлагат на критика панелните жилищни комплекси, само че спрямо някои настоящи зони, те са положително място за живеене. При поддръжка на сградния фонд и ловко ориентиране на частната самодейност те могат да бъдат задоволително атрактивни. Там има учебни заведения, детски градини, пространства, зеленина. В същото време центърът на София, който беше жив организъм, добре обитаем, постепенно губи качествата си. В дворовете се настаниха колите и той става нежелано място за живеене. Трябва да създадем политика, която да реанимира центъра, тъй че той още веднъж да е привлекателно място за живеене.
- Не единствено новото строителство преобразява столицата. Все по-често неуредици съпътстват реконструкции на основни места в града. Защо тогава се получават такива разминавания в оценките за планове, като да вземем за пример за новия образ на площада пред храм паметника " Св. Ал. Невски " и пл. " Света Неделя "?
- За двете зони бяха оповестени състезания за планове за обновлението им. Процедурата по тези публични поръчки обаче е много несъответстваща по отношение на архитектурното творчество. За " Света Неделя " състезанието беше неотдавна. От първите 14 участници в състезанието останаха 7, а сред тях имаше единствено един български екип. Това нямаше по какъв начин да се хареса на архитектурната общност. Поканиха се " вносни " архитекти. Много неприятен метод е да се търсят външни екипи, с цел да се заглуши гласът на българските експерти. Естествено, че непознатите екипи имат доста по-голям оборот, те се развиват при други условия. Ние пък познаваме и усещаме доста по-добре града.
Спечелилият план на италианския екип " Фуксас " има толкоз доста дефекти, че е нужно съществено да се преработи и от него да остане напълно дребна част, с цел да стане същински софийски план. Една от огромните му неточности е, че се нарушава сакралният темперамент на площада, спокойствието му и преобладаващата роля на църквата " Св. Неделя ". Съвсем ненужно се натрупват дребни архитектурни форми, колкото и да са съблазнителни със своята чудатост. Озеленяват се пространства, които в този момент са за интензивно придвижване, а съвсем няма места за сядане. Няма и вероятност за експонирането на археологията. Именно този конкурс стана причина за разногласието ни със Столичната община. Съюзът на архитектите провежда различен конкурс, в който участваха 20 плана, най-вече на младежи. Полагаме старания да работим дружно с общината, да се чува гласът на професионалната общественост, който постоянно е сериозен. В случая се бърза да се осъществя един план, само че няма по какъв начин това да докара до добър резултат. Зоната е комплицирана територия, която изисква оглеждане от доста страни и спестовност на изразните средства.
- Без какво не може и без какво може София?
- Планината Витоша е емблема на София. Обръщаме прекомерно малко внимание на контакта сред двете. Преди имаше опция от Южния парк да се стигне пешком до Витоша и чак до Черни връх. Парковите зони, които бяха планувани за връзка с Витоша обаче бяха застроени, а София не би трябвало да остава без Витоша. Второто, което подценяваме, е изявяването на минералните извори в образа на града. Беше направена огромна неточност с трансформирането на Централната баня в музей. Много други бани също са изоставени. Вярно е, че са нужни доста пари, само че не може да се чака всичко в София да се самофинансира. Така че пропиляхме шанса си в центъра да има нещо извънредно особено.
София умерено може да оформи и пешеходни ареали, в които да се лиши от автомобилно придвижване. Градът има хубави обичаи в градската и уличната зеленина. Те не би трябвало да се губят.
- Проф. Булев, тематиката за презастрояването на София е непрекъснато настояща през последните години. Все по-често се появяват отзиви, че градът губи духа си, че образът му се трансформира в недобра посока. Според вас на какво наподобява през днешния ден София? Европейски град ли е?
- София и преди, и в този момент се е намирала на Балканите - сред Ориента и Оксидента, сред Запада и Изтока. За мен това е една от чаровните й черти. Тук имаме комбинация от култури, на по-строги типичен структури и на живописни детайли. В настоящия образ на София нахлуват нови черти, които не бих нарекъл европейски, колкото глобалистични - те се появяват на всички места по света, където има релативно по-интензивно икономическо развиване. Въпрос на политика е при развиването на града да запазим това, което е скъпо и особено за него.
На първо място поставям постоянно градския център с неговите здания от края на ХтХ век и 20-те години на ХХ век, с неговите живописни улички, със зеленината, с паважа, с жълтите павета, които малко по малко изчезват. Ако успеем да запазим центъра на София от високите здания, това също ще бъде скъпо. В него да вземем за пример има особена зона, която се развива нетипично - това е бул. " Тодор Александров ", където в допълнение се планува огромно застрояване, както и повече стъкло и метал. Той отстъпва на околните обичайни софийски улици като " Пиротска " и " Александър Стамболийски ". И двете имат живот до момента в който " Тодор Александров " е образец за това, какво не трябва да се случва в столичния център. Той е скоростна артерия, която разсича центъра на две, по нея няма пешеходци, няма зеленина, изгубил се е човешкият образ. Булевардът би трябвало коренно да се префасонира, с цел да се впише в характера на остарялата градска част.
- Тогава накъде се развива София?
- Териториално се развива на юг в посока към Витоша. Това са зоните, които най-активно се застрояват, и в случай че преди 40-50 години се споделяше, че те би трябвало да се застроят, тъй като са хубави за живеене, в този момент сме стъписани от метода, по който това става. Типичните образци са " Манастирски ливади " - Изток и Запад, където не поражда същинска градска среда. Там колите по улиците едвам се разминават, няма място за детски градини и учебни заведения. Районът е артикул на ХХт век. Правим нещо, което не се разграничава доста от жк " Факултета ". Виждаме, макар професионалния надзор, прекомерно огромна спонтанност. Сградите са толкоз близко, пространствата се нарушават. Докато в ромските квартали презастрояването отразява и обществена заварка сред хората, в " Манастирски ливади " е противоположното - всеки се затваря в личната си черупка, а общи пространства съвсем няма.
- Споменахте думата надзор във връзка с " Манастирски ливади ". Къде е въпреки всичко той, откакто описвате тази съвсем апокалиптична обстановка?
- Там замисълът, методът е сбъркан. Преди 20-25 години бяхме сюрпризирани от реституцията и приватизацията, породи имотна конструкция, която мъчно се поддава на контролиране. Нормално е всеки да желае да строи в парцела си, да употребява мястото допустимо най-ефективно от икономическа позиция и по тази причина пораждат спорове. Контрол въпреки всичко има, само че в такива случаи нормално изтъквам с мои думи Маркс, който споделя, че при 5 на 100 облага капиталът се ококорва, при 10% той е задоволително мощен, а при 20% няма мощ, която да го спре. Този неолиберален и частнособственически метод се възприе в построяването на въпросните територии преди 25 години и се оказа, че е много гибелен за хармоничната градска среда. Имаме и други особени феномени, като да вземем за пример комплексите от затворен вид, които се построяват на " София бизнес парк ". Те в действителност са първокласни гета, където хората живеят изолирани. Градът се разпада на обособени дребни селца.
- Инвеститорите, хората, които печелят от земята си, няма ли да имат повече изгоди, в случай че въпреки всичко обезпечат с общи старания терени за детски градини и учебни заведения в тези проблематични региони?
- Още сме в интервал на начално струпване на капитали. Не се мисли в по-далечна вероятност, а единствено по какъв начин да се завоюва тук и незабавно. Мисля, че преди 20 години дори не си давахме сметка какво ще се получи, когато потегли това всеобщо строителство.
Много се подлагат на критика панелните жилищни комплекси, само че спрямо някои настоящи зони, те са положително място за живеене. При поддръжка на сградния фонд и ловко ориентиране на частната самодейност те могат да бъдат задоволително атрактивни. Там има учебни заведения, детски градини, пространства, зеленина. В същото време центърът на София, който беше жив организъм, добре обитаем, постепенно губи качествата си. В дворовете се настаниха колите и той става нежелано място за живеене. Трябва да създадем политика, която да реанимира центъра, тъй че той още веднъж да е привлекателно място за живеене.
- Не единствено новото строителство преобразява столицата. Все по-често неуредици съпътстват реконструкции на основни места в града. Защо тогава се получават такива разминавания в оценките за планове, като да вземем за пример за новия образ на площада пред храм паметника " Св. Ал. Невски " и пл. " Света Неделя "?
- За двете зони бяха оповестени състезания за планове за обновлението им. Процедурата по тези публични поръчки обаче е много несъответстваща по отношение на архитектурното творчество. За " Света Неделя " състезанието беше неотдавна. От първите 14 участници в състезанието останаха 7, а сред тях имаше единствено един български екип. Това нямаше по какъв начин да се хареса на архитектурната общност. Поканиха се " вносни " архитекти. Много неприятен метод е да се търсят външни екипи, с цел да се заглуши гласът на българските експерти. Естествено, че непознатите екипи имат доста по-голям оборот, те се развиват при други условия. Ние пък познаваме и усещаме доста по-добре града.
Спечелилият план на италианския екип " Фуксас " има толкоз доста дефекти, че е нужно съществено да се преработи и от него да остане напълно дребна част, с цел да стане същински софийски план. Една от огромните му неточности е, че се нарушава сакралният темперамент на площада, спокойствието му и преобладаващата роля на църквата " Св. Неделя ". Съвсем ненужно се натрупват дребни архитектурни форми, колкото и да са съблазнителни със своята чудатост. Озеленяват се пространства, които в този момент са за интензивно придвижване, а съвсем няма места за сядане. Няма и вероятност за експонирането на археологията. Именно този конкурс стана причина за разногласието ни със Столичната община. Съюзът на архитектите провежда различен конкурс, в който участваха 20 плана, най-вече на младежи. Полагаме старания да работим дружно с общината, да се чува гласът на професионалната общественост, който постоянно е сериозен. В случая се бърза да се осъществя един план, само че няма по какъв начин това да докара до добър резултат. Зоната е комплицирана територия, която изисква оглеждане от доста страни и спестовност на изразните средства.
- Без какво не може и без какво може София?
- Планината Витоша е емблема на София. Обръщаме прекомерно малко внимание на контакта сред двете. Преди имаше опция от Южния парк да се стигне пешком до Витоша и чак до Черни връх. Парковите зони, които бяха планувани за връзка с Витоша обаче бяха застроени, а София не би трябвало да остава без Витоша. Второто, което подценяваме, е изявяването на минералните извори в образа на града. Беше направена огромна неточност с трансформирането на Централната баня в музей. Много други бани също са изоставени. Вярно е, че са нужни доста пари, само че не може да се чака всичко в София да се самофинансира. Така че пропиляхме шанса си в центъра да има нещо извънредно особено.
София умерено може да оформи и пешеходни ареали, в които да се лиши от автомобилно придвижване. Градът има хубави обичаи в градската и уличната зеленина. Те не би трябвало да се губят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ