Над 17 000 земеделски стопанства може да отпаднат от подпомагане с евросредства
ПП „ Републиканци за България “ обърна внимание на земеделските производители и на българските консуматори за неверния метод на ръководещите при образуване на политиката в земеделието за новия програмен интервал.
Общата селскостопанска политика /ОСП/ е от извънредно значение за България. Настъпи моментът, в който би трябвало да се защитят ползите на българските аграрни производители, посредством действителни дейности, а освен да се ползва имагинерна угриженост за тях. За страдание това не се случва. Предприетият метод за множеството интервенции в новия програмен интервал не удовлетворява потребностите и упованията на земеделските производители и няма да докара до съответни резултати, обвързани с производството, което е в ущърб на потребителите.
„ Върхът на айсберга е предлагането на ръководещите да вдигнат прага на допустимост за присъединяване в бъдещите интервенции на дребните производители от 8 000 евро общоприет индустриален размер /СПО/ на 20 000 евро или нарастване на нормата от 2,5 пъти. Поредно деяние, което не е съпроводено от разбор и аргументация и води до отпадането на над 17 000 стопанства, които остават отвън обсега на подпомагането за по този начин нужните им вложения “, изясни Чавдар Маринов, специалист за бранш „ Земеделие “ в Политическа партия „ Републиканци за България “.
За разяснение следва да отбележим, че еквивалентът на 20 000 евро общоприет индустриален размер наподобява по следния метод: 340 дка пшеница, или 85 дка маслодайна роза, или 39 дка ябълки, или 28 дка сливи, или 60 дка картофи, или 270 бр. овце, или 215 бр. кози, или 19 бр. крави. Друг е въпросът до какъв брой са съпоставими тези производства - освен по сред си, само че и по отношение на същите производства, само че в планинските региони на страната. Стадо от 270 бр. овце в планински регион дали е малко стопанство.
Точно за тези стопанства е отредено „ правото “ да аплайват за подкрепяне в размер до 40 000 лв. за целия програмен интервал до 2027 година и то при съществуване на бюджет. В сегашния програмен интервал средствата за сходна намеса бяха задоволителни едвам за 1500 аграрни стопани, само че за новите ограничения няма разгласен бюджет.
„ Това не беше задоволително и бе съпроводено с обявлението за планувано понижение на интензитета на подкрепяне от приблизително 50% (за сегашния програмен период) на 25% (за идващия програмен период) с сбитото пояснение, че това ще способства за по-голям брой участници в бъдещите интервенции, които ще имат достъп до финансиране и с главен претекст, че по този метод ще се постави завършек на „ кухите “ планове. Всичко това се „ хвърля “ в публичното пространство на фона на 40% настояща усвояемост за главните капиталови ограничения от Програмата за развиване на селските региони /ПРСР/. Междувременно в Министерство на земеделието, храните и горите се организират съвещания на така наречен „ Тематична работна група “ (проведени 5 заседания) за създаване на Стратегически проект по ОСП 2021 - 2027 година, на които се взема решение ориста на българските производители. Тези срещи са неразрешени за медии и обществеността, като материалите, които се дават за разискване са нищожни, без бюджети по обособените интервенции, без разбор за настоящото положение в бранша и най-важното без да се обхванати всички благоприятни условия, които дават европейските регламенти “, акцентира Чавдар Маринов.
Обръщаме внимание на следната изключителна значима намеса, която е обсъждана през днешния ден 17.12.2020 година Сдружаването на земеделските производители в Организации и Групи на производители е метод за повишение на тяхното въздействие по веригата на доставки на храни и надлежно за увеличение на каузи на създадените артикули, предлагани в комерсиалната мрежа. Това е мярка, която разрешава на тези сдружения от разнообразни браншове да аплайват за вложения в материални и нематериални активи, научни проучвания и пробно произвеждане, както и други дейности. Наличието на ефикасни Организации и Групи от производители е натурален и потвърден метод за къса верига на доставка, като в същото време пази ползите на фермерите от нелоялните търговски практики и ценовия напън от страна на преработватели и търговски вериги. За всички е ясно, че дребните и междинните аграрни производители няма да могат да оцелеят, в случай че не са част от сходна конструкция. Това е неповторим късмет, който се дава от Европейска комисия, поради дългото очакване и бленуване на българските земеделци за сходна самодейност и е съпроводен със съответния финансов инструмент от Европейски Съюз, а той е:
В стратегическите си проекти по ОСП, страните членки могат да решат да употребяват до 3% от разпределените си средства за директни заплащания, след приспадането на сумите, налични за памук, за типовете интервенции в други браншове, което подхожда на следните суми по години:
Явно е че непредоставянето на бюджет по тази мярка не е инцидентно. Сумите, които е допустимо да бъдат предоставени за вложения в такива сдружения по години, са еквивалент на понижение с 1 лева./дка по схемата за „ Директни заплащания “ (ако приемем, че обработваемите площи са към 48 000 000 дка). Тази мярка ще накърни ползите на едрите аграрни производители. Собствениците на 40, 50 и повече хиляди декара ще би трябвало да се лишат от този 1 лев за всеки декар, който ще отиде за вложения в сдружените дребни и междинни производители.
Основната изгода е, че подпомагането от Европейска комисия по тази мярка е на база осъществена на пазара продукция и е лимитирано до 10 % от оборота. Само до този размер е допустимо да получиш подкрепяне и то, с цел да направиш съответната инвестиция, само че не повече от 60 % от разхода. Това е едно от най-справедливите подпомагания, което е обвързано с съответни резултати: освен „ създадена “ продукция, само че и осъществена на пазара. Тук няма по какъв начин да има машинация, тъй като всички продажби са разследване на фактури и действителни заплащания, които са обект на щателна инспекция, както от Разплащателната организация, по този начин и от Национална агенция за приходите. Реалните изгоди за потребителите и обществото се показват в следното: Българска земеделска продукция в комерсиалните вериги, която сега липсва.
Ако „ цената “ за това да има качествена българска храна в магазините е този 1 лева./дка, то съгласно Политическа партия „ Републиканци за България “, „ цеността “ обусловена от този вид подкрепяне надвишава неведнъж паричната му стойност. В стратегическите си проекти по ОСП страните членки могат да решат да употребяват до 3% от разпределените си средства за директни заплащания за тази намеса.
Регламентът дава опция на страните членки да решат да усилят %, посочен нагоре, до 5%. В този случай сумата, съответстваща на това нарастване, се приспада от друга намеса.
„ Обществеността би трябвало да е наясно, че невъвеждането на тази намеса или въвеждането ѝ в по-малък размер от оптималния подобен, ще е очевиден лобизъм и отбрана на избрани корпоративни ползи на едрите холдинги и тръстове в земеделието, притежаващи стотици хиляди декара земя “, сподели Чавдар Маринов. За всички би трябвало да е ясно, че този 1 лева./дка няма да се изгуби, а ще се насочи към вложения, които ще доведат до продукция в комерсиалната мрежа. Това е механизъм за пренасочване на суми от необвързана с производството мярка, каквато е схемата „ Директни заплащания на повърхност “ към скица, която с изключение на обвързана с производството е в директна връзка и с реализацията на тази продукция.
Общата селскостопанска политика /ОСП/ е от извънредно значение за България. Настъпи моментът, в който би трябвало да се защитят ползите на българските аграрни производители, посредством действителни дейности, а освен да се ползва имагинерна угриженост за тях. За страдание това не се случва. Предприетият метод за множеството интервенции в новия програмен интервал не удовлетворява потребностите и упованията на земеделските производители и няма да докара до съответни резултати, обвързани с производството, което е в ущърб на потребителите.
„ Върхът на айсберга е предлагането на ръководещите да вдигнат прага на допустимост за присъединяване в бъдещите интервенции на дребните производители от 8 000 евро общоприет индустриален размер /СПО/ на 20 000 евро или нарастване на нормата от 2,5 пъти. Поредно деяние, което не е съпроводено от разбор и аргументация и води до отпадането на над 17 000 стопанства, които остават отвън обсега на подпомагането за по този начин нужните им вложения “, изясни Чавдар Маринов, специалист за бранш „ Земеделие “ в Политическа партия „ Републиканци за България “.
За разяснение следва да отбележим, че еквивалентът на 20 000 евро общоприет индустриален размер наподобява по следния метод: 340 дка пшеница, или 85 дка маслодайна роза, или 39 дка ябълки, или 28 дка сливи, или 60 дка картофи, или 270 бр. овце, или 215 бр. кози, или 19 бр. крави. Друг е въпросът до какъв брой са съпоставими тези производства - освен по сред си, само че и по отношение на същите производства, само че в планинските региони на страната. Стадо от 270 бр. овце в планински регион дали е малко стопанство.
Точно за тези стопанства е отредено „ правото “ да аплайват за подкрепяне в размер до 40 000 лв. за целия програмен интервал до 2027 година и то при съществуване на бюджет. В сегашния програмен интервал средствата за сходна намеса бяха задоволителни едвам за 1500 аграрни стопани, само че за новите ограничения няма разгласен бюджет.
„ Това не беше задоволително и бе съпроводено с обявлението за планувано понижение на интензитета на подкрепяне от приблизително 50% (за сегашния програмен период) на 25% (за идващия програмен период) с сбитото пояснение, че това ще способства за по-голям брой участници в бъдещите интервенции, които ще имат достъп до финансиране и с главен претекст, че по този метод ще се постави завършек на „ кухите “ планове. Всичко това се „ хвърля “ в публичното пространство на фона на 40% настояща усвояемост за главните капиталови ограничения от Програмата за развиване на селските региони /ПРСР/. Междувременно в Министерство на земеделието, храните и горите се организират съвещания на така наречен „ Тематична работна група “ (проведени 5 заседания) за създаване на Стратегически проект по ОСП 2021 - 2027 година, на които се взема решение ориста на българските производители. Тези срещи са неразрешени за медии и обществеността, като материалите, които се дават за разискване са нищожни, без бюджети по обособените интервенции, без разбор за настоящото положение в бранша и най-важното без да се обхванати всички благоприятни условия, които дават европейските регламенти “, акцентира Чавдар Маринов.
Обръщаме внимание на следната изключителна значима намеса, която е обсъждана през днешния ден 17.12.2020 година Сдружаването на земеделските производители в Организации и Групи на производители е метод за повишение на тяхното въздействие по веригата на доставки на храни и надлежно за увеличение на каузи на създадените артикули, предлагани в комерсиалната мрежа. Това е мярка, която разрешава на тези сдружения от разнообразни браншове да аплайват за вложения в материални и нематериални активи, научни проучвания и пробно произвеждане, както и други дейности. Наличието на ефикасни Организации и Групи от производители е натурален и потвърден метод за къса верига на доставка, като в същото време пази ползите на фермерите от нелоялните търговски практики и ценовия напън от страна на преработватели и търговски вериги. За всички е ясно, че дребните и междинните аграрни производители няма да могат да оцелеят, в случай че не са част от сходна конструкция. Това е неповторим късмет, който се дава от Европейска комисия, поради дългото очакване и бленуване на българските земеделци за сходна самодейност и е съпроводен със съответния финансов инструмент от Европейски Съюз, а той е:
В стратегическите си проекти по ОСП, страните членки могат да решат да употребяват до 3% от разпределените си средства за директни заплащания, след приспадането на сумите, налични за памук, за типовете интервенции в други браншове, което подхожда на следните суми по години:
Явно е че непредоставянето на бюджет по тази мярка не е инцидентно. Сумите, които е допустимо да бъдат предоставени за вложения в такива сдружения по години, са еквивалент на понижение с 1 лева./дка по схемата за „ Директни заплащания “ (ако приемем, че обработваемите площи са към 48 000 000 дка). Тази мярка ще накърни ползите на едрите аграрни производители. Собствениците на 40, 50 и повече хиляди декара ще би трябвало да се лишат от този 1 лев за всеки декар, който ще отиде за вложения в сдружените дребни и междинни производители.
Основната изгода е, че подпомагането от Европейска комисия по тази мярка е на база осъществена на пазара продукция и е лимитирано до 10 % от оборота. Само до този размер е допустимо да получиш подкрепяне и то, с цел да направиш съответната инвестиция, само че не повече от 60 % от разхода. Това е едно от най-справедливите подпомагания, което е обвързано с съответни резултати: освен „ създадена “ продукция, само че и осъществена на пазара. Тук няма по какъв начин да има машинация, тъй като всички продажби са разследване на фактури и действителни заплащания, които са обект на щателна инспекция, както от Разплащателната организация, по този начин и от Национална агенция за приходите. Реалните изгоди за потребителите и обществото се показват в следното: Българска земеделска продукция в комерсиалните вериги, която сега липсва.
Ако „ цената “ за това да има качествена българска храна в магазините е този 1 лева./дка, то съгласно Политическа партия „ Републиканци за България “, „ цеността “ обусловена от този вид подкрепяне надвишава неведнъж паричната му стойност. В стратегическите си проекти по ОСП страните членки могат да решат да употребяват до 3% от разпределените си средства за директни заплащания за тази намеса.
Регламентът дава опция на страните членки да решат да усилят %, посочен нагоре, до 5%. В този случай сумата, съответстваща на това нарастване, се приспада от друга намеса.
„ Обществеността би трябвало да е наясно, че невъвеждането на тази намеса или въвеждането ѝ в по-малък размер от оптималния подобен, ще е очевиден лобизъм и отбрана на избрани корпоративни ползи на едрите холдинги и тръстове в земеделието, притежаващи стотици хиляди декара земя “, сподели Чавдар Маринов. За всички би трябвало да е ясно, че този 1 лева./дка няма да се изгуби, а ще се насочи към вложения, които ще доведат до продукция в комерсиалната мрежа. Това е механизъм за пренасочване на суми от необвързана с производството мярка, каквато е схемата „ Директни заплащания на повърхност “ към скица, която с изключение на обвързана с производството е в директна връзка и с реализацията на тази продукция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ