ПП и БСП не отидоха при президента Радев, той пък

Политическа партия и Българска социалистическа партия не отидоха при президента Радев, той пък небрежно ги отряза от консултациите. Първите демонстрираха засегнато его, а Радев реагира хлапашки. Но и стартира да прозира, че президентът може би си прави други сметки.

Около консултациите при президента, свързани с конституционната процедура по връчването на мандата за сформиране на държавно управление, се сътвори непотребна драма и напрежение. Никаква изгода няма за хората и за страната като цяло от израждането на консултациите в битка за превъзходство сред, от една страна, и Политическа партия и Българска социалистическа партия от друга.

Наранено политическо его?

Най-напред, Политическа партия и Българска социалистическа партия безусловно излишно, съгласно мен, се отнесоха неуважително към президентската институция. Те взеха решение да не отидат на плануваните срещи с президента, като причините, които акцентираха, с цел да изискат пролонгация, не звучат задоволително съществено. Актуализацията на бюджета, а ненапълно и партийните заседания са значими каузи, но тези пояснения несъмнено са прозвучали за мнозина като несръчни оправдания, с цел да се прикрие нежно и засегнато политическо его.

Радев може и да е подлагал на критика безпричинно, с цел да не кажем нападал, Политическа партия и Българска социалистическа партия. Но конституционната процедура не би трябвало да става пленник на политически боричкания. Час по-скоро би трябвало да се обясни: ще, та въпреки и „ седмаче ”, или ще се върви на нови избори.

Както се вижда от последното проучване на „ Галъп ”, над 60% от българите са на мнение, че актуалната обстановка (правителство, свалено с избор на съмнение, неразбираеми политически и стопански перспективи) е проблематична. Най-много - над 40%, чакат да се осъществя нов кабинет – с мандат на Политическа партия.

Хората чакат дейности

Като не отидоха на консултациите в понеделник от Политическа партия оставиха усещането, че не правят оценка задоволително тези упования. А това може да се окаже тежка политическа неточност, която да отблъсне гласоподаватели. Според мен, хората желаят да видят дейности - ясно вдишване на отговорност, увереност, а не фасони и чупене на ръце.

Ако от Политическа партия, а и от Българска социалистическа партия бяха изтъкнали аргумента, че им е нужно повече време, само че не за друго, а с цел да проведат предварителни диалози за състав и поддръжка за кабинета, надали някой би ги упрекнал. Но и това, наложително, трябваше да бъде направено учтиво, професионално.

От своя страна, Радев реагира прекомерно хлапашки, като също не остана задължен на Политическа партия и Българска социалистическа партия. Той ги „ отряза ”, ненадейно поставяйки завършек на процедурата по консултациите. Излишно е да споделям, че президентът можеше да подскаже на политиците, че съгласно него не са били на „ нужното равнище ”, само че без сходни внезапни маневри.

За похлупак, вместо за мандата, Румен Радев и Тошко Йорданов трансфораха срещата във вторник в разбор на доскорошното българско несъгласие върху РСМ и „ френското предложение ”. Йорданов и Радев взаимно си подвигаха топката по тази тема; очевидно се схващат добре по нея. Ясно е също, че тук има опит за заиграване с тези близо 60% от българите, съгласно които „ националните ни ползи ” не са регистрирани във („ Галъп ”). Стрелите на Има Такъв Народ и президента като че летят в една посока – против Политическа партия и всички останали (без „ Възраждане ”, схваща се), които гласоподаваха за рухването на ветото.

Остава Радев да връчи третия мандат на Има Такъв Народ – единствено и единствено, с цел да унижи Българска социалистическа партия и Демократична България.

За какво се готви Радев

Да не би президентът да се явява на избори на есен? С кого, по какъв начин – под маската на „ Български напредък ”? Или пък обмисля да ръководи взаимно с коалиция „ Кремъл ” („ Възраждане ”, „ Български напредък ”, една „ опитомена ” Българска социалистическа партия плюс, може би, възкръсналото ИТН)? Или пък си прави други сметки: да ръководи със служебни държавни управления, като за задачата, разбие на пух и прахуляк така и така разнебитената партийна система, поощрявайки битките в нея.

Петър Чолаков

Това би бил скръбен завършек на втория мандат на Радев. По-важното: това е страшна и срамна вероятност за европейска България. Наивно е да считаме, че противоборството сред президента, една или друга партия и техните водачи, може да изчезне с магическа пръчица. Явно е, че аргументите са по-дълбоки, че има конфликт на политически визии; не става просто дума за еснафщина, за обидчивост.

Но в името на България, изключително в този миг, когато страната е на ръба на тежка политическа рецесия, би трябвало да бъде оповестено най-малко преустановяване на огъня, вместо студената война да ескалира в гореща.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.