Повечето писатели мечтаят да публикуват поне една книга през живота

Повечето писатели мечтаят да разгласяват най-малко една книга през живота си и може би да продадат няколко бройки. А Джеймс Патерсън е продал триста милиона.

Със 147 романа, 114 от които - в листата с бестселъри на Ню Йорк Таймс и повече продажби от Джон Гришам, Стивън Кинг и Дан Браун, взети дружно, Патерсън е събитие на пазара - въпреки и да е подложен на критика, че името му е повече марка, под която пишат разнообразни романисти в съавторство. Най-известна е серията му детективски романи за някогашния сътрудник на ФБР Алекс Крос, измежду които трилъра " Целуни мовичетата ". Според " Форбс " Патерсън е спечелил 95 млн. $ през 2016 година - едно от най-големите положения, насъбрани посредством литература. " Ройтерс " беседва с писателя в своята поредност " Уроци по живот ".

Кой ви оказа най-голямо въздействие като дете?

- Вероятно баба ми. Тя беше доста интелигентна, доста корава и доста се грижеше за мен. Вярваше, че мога да реализира каквото си желая, с изключение на да играя в Националната баскетболна асоциация.

Кои книги оформиха светогледа ви?

- Когато започнах да работя в психиатрията, четях доста през нощта. Книгите, които ме допряха, бяха " Госпожа Бридж " и " Господин Бридж " на Ивън Конъл, както и " Стъпки " на Йежи Косински. Много къси и остроумни, плътно изложение. Друга книга, която разшири хоризонтите ми, бе " Тристрам Шанди " на Лорънс Стърн. Показа ми, че всичко е допустимо.

Кога разбрахте, че можете да се издържате с писане?

- Когато завоювах премия за дебютен престъпен разказ. Бях толкоз нервозен на церемонията, все едно ще получавам " Оскар ". Когато станах, с цел да приема премията, си споделих " допускам, че към този момент съм публицист ".

А по какъв начин се почувствахте, когато започнаха да идват сериозните пари?

- Винаги съм бил много удобен, много спестовен. Бил съм безпаричен. Бил съм в междинната класа. И съм бил богат. Предпочитам да съм богат. Но съм признателен, че съм минал през тези етапи. Ако в никакъв случай не си бил безпаричен, не можеш да схванеш какво е, по този начин, както го усещат бедните хора. Това е голям житейски урок.

Израснах в дребен град в щата Ню Йорк, който беше затворен остров. Беше малко като в книгата Hillbilly Elegy (мемоар на предприемача и милионер Дж. Д. Ванс за бедността в родния му град Мидълтаун, също бестселър от 2016 година - бел. ред.) Трябва да има някакви хора, които са се измъкнали от там, само че не са ми известни.

В какво инвестирате парите си?

- Портфейлът ми е закостенял. Имам няколко парцела във Флорида и в щата Ню Йорк. В хедж фондове и консервативни облигации. Няма причина да поемам огромни опасности.

А защо дарявате?

- Имаме огромна фондация, която подарява сред 15 и 20 млн. годишно. Много от плановете й са свързани с четенето. Даваме доста стипендии на учители, 450 от тях работят в 26 разнообразни университета.

Помагаме и на учебни библиотеки, сега сме се концентрирали върху библиотеките в класните стаи, за които сме раздали 1,75 млн. $ в грантове. Получихме 82 хиляди приложения, когато обявихме състезанието.

Имате ли свои герои, модели на държание?

- Възхищавам се на доста от великите писатели, като Джойс, Маркес и Филип Рот. Също и на създатели на трилъри като Майкъл Конъли и Нелсън ДеМил. Много се въдхищавам на хората, които се оправят добре със славата - като ЛеБрон Джеймс. Смятам, че Опра (Уинфри - бел. ред.) знае по какъв начин да ръководи известността, парите и триумфа си. Намирам я за храбър облик.

Какви уроци ще предадете на сина си Джак, който е на 19 година?

- Да не се възгордява, да не се впечатлява прекалено много, че фамилията му е добре финансово. Полагаме доста старания за това. Моят съвет към всички е да схванат кои са и да се усещат добре в кожата си.

Синът ми работи във фондация " Клинтън " през лятото и даже съумя да беседва с президента Клинтън. По-късно президентът ми сподели, че той има огромно сърце. Чудесно е като родител да чуеш това.