Жилища, които не се обитават 2 години - да се вземат от общината за социални групи
Повече от 30 % от жилищата в София са необитаеми, закупи са единствено с капиталова цел. Нужна е държавна и общинска политика, тъй като щели да се трансфорат в „ празни гета “. Тази теза развива арх. Явор Панев, който е началник на неправителствената организация „ Оптимистас “, занимаващо се със тактики за развиване на градската среда.
Според младия проектант от НПО-то добър бил опитът на Барселона с необитаемите жилища.
Ако посредством главните знаци – сметки за ток, вода и газ, се установяло, че там не живее никой повече от две години, жилищата се прехвърляли към жилищния фонд на общината за 10 години.
„ Сред доста богатите хора, които са си купили жилища в центъра на Барселона и някои от тях ги държат празни, общината вкарва да живеят представители от разнообразни обществени пластове. Така се реализира разнообразие в общността, каквато е и една от главните общоевропейски полезности - обединени в многообразието. Това някак си не доближава при нас в България и имаме чувство за криворазбрана цивилизация, новобогаташите се стремят да живеят изолирано, най-вече в затворени комплекси “, развива версията си арх. Панев пред „ Дневник “.
Той счита, че затворените комплекси са най-голямата неточност на София, тъй като изолирали бедните от богатите, а това не било редно.
„ В такива комплекси, където са събрани доста богати хора, даже се прави селекция с изявленията, с цел да влязат да живеят там. Интеграцията на разнообразни социално-икономически пластове на обществото е методът да има жив град. Иначе ще се оформи стерилно общество “, акцентира архитектът от НПО-то.
Според младия проектант от НПО-то добър бил опитът на Барселона с необитаемите жилища.
Ако посредством главните знаци – сметки за ток, вода и газ, се установяло, че там не живее никой повече от две години, жилищата се прехвърляли към жилищния фонд на общината за 10 години.
„ Сред доста богатите хора, които са си купили жилища в центъра на Барселона и някои от тях ги държат празни, общината вкарва да живеят представители от разнообразни обществени пластове. Така се реализира разнообразие в общността, каквато е и една от главните общоевропейски полезности - обединени в многообразието. Това някак си не доближава при нас в България и имаме чувство за криворазбрана цивилизация, новобогаташите се стремят да живеят изолирано, най-вече в затворени комплекси “, развива версията си арх. Панев пред „ Дневник “.
Той счита, че затворените комплекси са най-голямата неточност на София, тъй като изолирали бедните от богатите, а това не било редно.
„ В такива комплекси, където са събрани доста богати хора, даже се прави селекция с изявленията, с цел да влязат да живеят там. Интеграцията на разнообразни социално-икономически пластове на обществото е методът да има жив град. Иначе ще се оформи стерилно общество “, акцентира архитектът от НПО-то.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ