Кой в действителност е бил „лудият монах“ Григорий Распутин?
Повече от 100 години след гибелта си Распутин остава една от най-противоречивите фигури в съветската история.
Дори и през днешния ден животът му към момента се преглежда през призмата на легенди и клюки, които развенчаваме в тази публикация.
Боби Фарел, вокалистът на поп групата Boney M, излиза на сцената, облечен като анимационния воин на Распутин, с цел да изпее своята авторска ария за хипотетичната спекулация сред Распутин и императрицата. Фарел умира в Санкт Петербург на 30 декември 2010-а, навръх 94-та годишнина от убийството на Распутин и в същия град. Изпълнителят идва, с цел да забавлява участници в корпоративно празненство, изпява последните си реплики „ра-ра-Распутин“ и на идната заран е открит мъртъв в хотелската му стая. Това съвпадане (или не?) е единствено един образец за мистериозните истории, които обгръщат живота и в тази ситуация даже отвъдния живот на известния съветски мистик.
„Тъмна, дълга и неприятно сресана коса; черна, гъста брада; високо чело, необятен, издаден нос, мускулеста уста. Но цялото изражение на лицето е концентрирано в ленено-сините очи, блестящи, дълбоки, необичайно привлекателни очи. Погледът е по едно и също време рязък и галещ, доверчив и подъл, насочен и отвеян. Когато речта му стане оживена, зениците му като че ли се зареждат с магнетизъм“. Така френският дипломат в Русия Морис Палеолог разказва Распутин.
Очевидно всички, които са виждали Распутин, са изумени от разбирането, че в този човек има нещо изключително. Той печели възхита и злоба, само че не оставя никого безучастен. За да разберем какъв е бил в реалност Распутин, би трябвало да търсим единствено документи, които удостоверяват обстоятелствата от неговия живот.
А най-важният факт за Распутин е, че в действителност е можел да лекува хора и, жизненоважно, царевича Алексей, сина на Николай II, който страда от хемофилия. Това е наследствена болест, която пречи на кръвта да се съсирва. По принцип всяка дребна синина или драскотина за човек с хемофилия води до дълготрайно кървене, в това число и вътрешно. Колкото и необикновено да наподобява, само че качествата на Распутин са доказани даже от хора, които го презират.
Той съумява да излекува наследника
Свободни източници
„Няма подозрение, че Распутин е владеел техниката на лечебната внушаемост, макар че е невероятно да се дефинира по какъв начин тъкмо е работила“, написа съветският историк Игор Зимин.
Великата княгиня Олга Александровна, сестра на Николай II, написа, че през 1907-а, когато Алексей е единствено на три години, той наранява крайници си, до момента в който играе в Царское село, лятната резиденция на императора. „Имаше тъмни кръгове към очите му, <…> кракът му беше издут до неразбираемост. Лекарите бяха безусловно безполезни, – написа великата херцогиня. – Тогава Аликс (императрица Александра Федоровна) изпрати депеша до Распутин в Санкт Петербург. Той дойде към среднощ. По това време към този момент бях в жилището си и на сутринта Аликс ме извика в стаята на Алексей. Не можех да допускам на очите си. Малкото дете беше освен живо, само че и крепко. Той седеше на леглото, треската като че ли беше минала, нямаше и диря от тумора на крайници, очите му бяха ясни, светли… По-късно разбрах от Аликс, че Распутин даже не е докоснал детето, той просто стоял на пода до леглото и се молел“.
Свободни източници
Председателят на Държавната дума Михаил Родзянко написа: „У Распутин имаше огромна доза внушаемост. Мисля, че той представляваше извънреден теоретичен интерес“. Още трима членове на императорското семейство – великата княгиня Ксения Александровна – сестрата на Николай, нейният брачен партньор – великият княз Александър Михайлович, и великият княз Кирил Владимирович – всички те без значение признават лечебните качества на Распутин в своите записки.
Распутин и императрица Александра: не, те не са били любовници
Свободни източници
Григорий Распутин произлиза от сибирско селско семейство. Като млад той има едва здраве и евентуално, с цел да се излекува и укрепне, стартира да прави поклонения в разнообразни манастири и свети места в Русия. В родното си село Покровское, Тоболска губерния, той става прочут като „божи човек“. Той е показан на Николай и Александра от техни родственици през ноември 1905 година.
При все това, обратно на общоприетото разбиране, Распутин не е чест посетител в царския замък. През 1906 година Распутин се среща два пъти с Николай и фамилията му; през 1907 година – три пъти. Сидни Гибс, който от 1908 до 1917 година e преподавател по британски на децата на Николай II, написа: „Императрицата вярваше в неговата праведност, в неговата духовна мощ, вярваше, че молитвата му оказва помощ. Отношението ѝ към него беше единствено такова. Распутин не посещаваше двореца толкоз постоянно, колкото се тръбеше. Той беше викан, когато заболяването на Алексей се прояви. Самия аз го видях един път. За мен той беше интелигентен, остроумен и благ човек“.
Александра Теглева, която е бавачка на царските деца в продължение на 17 години, написа: „Видях Распутин единствено един път, когато той вървеше към стаята на Алексей“. Камериерът на Николай, Алексей Волков, показва: „Аз самият съм виждал Распутин в двореца два пъти. Той беше признат от императора и императрицата дружно. С тях беше към 20 минути и първия, и втория път. Никога не съм го виждал даже да пие чай с тях“.
Legion Media
Основният източник на клюките за хипотетичните полови връзки сред Распутин и императрицата са писмата от Александра Фьодоровна до Распутин. Твърди се, че те са откраднати от Распутин от Илиодор (Труфанов), православен духовник, който е другар с Распутин до 1912-а, когато се скарват. След това Илиодор написва „Светият дявол“, книга, в която разгласява писмото на императрицата, и тя незабавно става шлагер. Тогава всички мислят, че Распутин е спал с императрицата, тъй като тя написа: „Колко съм изтощена без теб. Душата ми си почива, единствено когато ти, учителю, седиш до мен и целувам ръцете ти и склонявам глава на блажените ти плещи. <…> Тогава ми се желае единствено да дремя, да дремя постоянно на раменете ти, в прегръдките ти“.
Историците са единомислещи, че императрицата в действителност се е възхищавала на Григорий до степен на мощна обвързаност, тъй като той съумява да излекува сина ѝ и да успокои личните ѝ стресови положения. Невъзможно обаче е било императрицата и Распутин даже да останат дружно без прислужници или очевидци – в Зимния замък или където и да било другаде. Распутин рядко посещава дворците и всяко негово посещаване е добре документирано. И като цяло обществената бездна сред селянина и императрицата е прекомерно необятна, с цел да имат даже другарски връзки, а да не приказваме за някаква фамилиарност.
Кой и за какво демонизира Распутин?
Legion Media
Евгений Боткин, придворният доктор на императорското семейство, който е погубен дружно с тях в Екатеринбург през 1918-а, написа: „Ако Распутин го нямаше, то тогава съперниците на царското семейство и уредниците на революцията щяха да го основат със своите злословия от Анна Вирубова (придворна дама, най-хубавата другарка и довереница на кралица Александра Фьодоровна – бел. ред.), в случай че не Вирубова, то от мен, от който и да било, вие го назовете“.
Мнозинството хора, които подлагат на критика и ненавиждат Распутин, са от дворянството. Те са гневни, че някакъв си мужик, селяндур, елементарен човек може да получава такова снизхождение в императорското семейство. Самият Распутин за жалост е давал мотиви за злословия и е измислял истории за своето въздействие в царския двор. Историкът Александър Боханов написа, че Распутин не е можел изключително да крие гордостта си. „След като се озовава мечтан посетител в шикарни столични квартали и получи достъп до живот, за чието битие даже не е подозирал, сибирският просветител не съумя дълго да резервира наличие на духа. Скоро общуването с царски особи токсини селската натура. Распутин стартира да се възприема като всесилен, харесваше му да впечатлява хората с разкази за своето въздействие и тези разкази се предаваха от уста на уста“.
През 1909 година тайната полицейска работа на Санкт Петербург твърди, че Распутин е „революционер“, само че не намира никакви доказателства за това. По-късно същата година полицията открива наблюдаване над Распутин, само че то е прекъснато по заповед на царя. Наблюдението е обновено през 1914-а, откакто селянка на име Хиония Гусева се пробва да убие Распутин, като го намушка. Този път тайните служби би трябвало да защитят Распутин. „Заради опасенията, че той е цел на злонамерени дейности на скверна тайфа хора, ви инструктирам да осигурите непрекъснато наблюдаване по този случай и да го предпазите от повтаряне на сходни опити“, написа Николай II до министъра на вътрешните работи Николай Маклаков.
Legion Media
През последните две години от живота на Григорий тайната полиция се пробва да открие каквото и да било, което в действителност може да го компрометира. „Установих двоен надзор над Распутин, наех всичките му домашни прислужници в жилището му в Санкт Петербург [като агенти], сътворих пост за защита на улицата, купих специфична кола с шофьори-агенти за Распутин и специфичен превоз с кочияш-агент, – споделя по-късно заместник-министърът на вътрешните работи Степан Белецки. – Тогава бяха разпознати всички лица, които се приближиха до Распутин или бяха близки до него… По-нататък беше открито най-внимателното наблюдаване и на лицата, посещаващи Распутин, макар че той и околните му не харесваха това“.
Колкото и изненадващо да наподобява, само че цялото това наблюдаване не открива нищо в действителност компрометиращо за Григорий. В най-лошия случай той е забелязан пийнал (няколко пъти) и оказва се, че провежда „партита“ в жилището си, където доста хора, в това число ласкави млади дами, идват при него и слушат проповедта му. Няма оргии, незаконни секти, никакви връзки с революционери – нищо, което в действителност би могло да компрометира имиджа на Распутин. И въпреки всичко тогавашните лекари са безпомощни, те не знаят каква е природата на хемофилията на царевич Алексей и нямат лек за нея, до момента в който Григорий продължава да оказва помощ на дребния правоприемник със своите хипнотични сили.
В последна сметка, както е известно, Григорий Распутин е погубен в Санкт Петербург на 16 декември 1916-а и в убийството му е забъркан даже член на императорското семейство – великият княз Дмитрий Павлович.
Наследникът, дребният Алексей, е унищожен след гибелта на Григорий. Сергей Фьодоров, различен правосъден доктор, си спомня думите на наследника: „Вече няма светци! Имаше един светец – Григорий, само че го убиха. Сега ме лекуват и се молят, само че няма изгода. А Григорий, той ми носеше една ябълка, потупваше ме по болното място и незабавно се усещах по-добре…“
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Дори и през днешния ден животът му към момента се преглежда през призмата на легенди и клюки, които развенчаваме в тази публикация.
Боби Фарел, вокалистът на поп групата Boney M, излиза на сцената, облечен като анимационния воин на Распутин, с цел да изпее своята авторска ария за хипотетичната спекулация сред Распутин и императрицата. Фарел умира в Санкт Петербург на 30 декември 2010-а, навръх 94-та годишнина от убийството на Распутин и в същия град. Изпълнителят идва, с цел да забавлява участници в корпоративно празненство, изпява последните си реплики „ра-ра-Распутин“ и на идната заран е открит мъртъв в хотелската му стая. Това съвпадане (или не?) е единствено един образец за мистериозните истории, които обгръщат живота и в тази ситуация даже отвъдния живот на известния съветски мистик.
„Тъмна, дълга и неприятно сресана коса; черна, гъста брада; високо чело, необятен, издаден нос, мускулеста уста. Но цялото изражение на лицето е концентрирано в ленено-сините очи, блестящи, дълбоки, необичайно привлекателни очи. Погледът е по едно и също време рязък и галещ, доверчив и подъл, насочен и отвеян. Когато речта му стане оживена, зениците му като че ли се зареждат с магнетизъм“. Така френският дипломат в Русия Морис Палеолог разказва Распутин.
Очевидно всички, които са виждали Распутин, са изумени от разбирането, че в този човек има нещо изключително. Той печели възхита и злоба, само че не оставя никого безучастен. За да разберем какъв е бил в реалност Распутин, би трябвало да търсим единствено документи, които удостоверяват обстоятелствата от неговия живот.
А най-важният факт за Распутин е, че в действителност е можел да лекува хора и, жизненоважно, царевича Алексей, сина на Николай II, който страда от хемофилия. Това е наследствена болест, която пречи на кръвта да се съсирва. По принцип всяка дребна синина или драскотина за човек с хемофилия води до дълготрайно кървене, в това число и вътрешно. Колкото и необикновено да наподобява, само че качествата на Распутин са доказани даже от хора, които го презират.
Той съумява да излекува наследника
Свободни източници „Няма подозрение, че Распутин е владеел техниката на лечебната внушаемост, макар че е невероятно да се дефинира по какъв начин тъкмо е работила“, написа съветският историк Игор Зимин.
Великата княгиня Олга Александровна, сестра на Николай II, написа, че през 1907-а, когато Алексей е единствено на три години, той наранява крайници си, до момента в който играе в Царское село, лятната резиденция на императора. „Имаше тъмни кръгове към очите му, <…> кракът му беше издут до неразбираемост. Лекарите бяха безусловно безполезни, – написа великата херцогиня. – Тогава Аликс (императрица Александра Федоровна) изпрати депеша до Распутин в Санкт Петербург. Той дойде към среднощ. По това време към този момент бях в жилището си и на сутринта Аликс ме извика в стаята на Алексей. Не можех да допускам на очите си. Малкото дете беше освен живо, само че и крепко. Той седеше на леглото, треската като че ли беше минала, нямаше и диря от тумора на крайници, очите му бяха ясни, светли… По-късно разбрах от Аликс, че Распутин даже не е докоснал детето, той просто стоял на пода до леглото и се молел“.
Свободни източници Председателят на Държавната дума Михаил Родзянко написа: „У Распутин имаше огромна доза внушаемост. Мисля, че той представляваше извънреден теоретичен интерес“. Още трима членове на императорското семейство – великата княгиня Ксения Александровна – сестрата на Николай, нейният брачен партньор – великият княз Александър Михайлович, и великият княз Кирил Владимирович – всички те без значение признават лечебните качества на Распутин в своите записки.
Распутин и императрица Александра: не, те не са били любовници
Свободни източници Григорий Распутин произлиза от сибирско селско семейство. Като млад той има едва здраве и евентуално, с цел да се излекува и укрепне, стартира да прави поклонения в разнообразни манастири и свети места в Русия. В родното си село Покровское, Тоболска губерния, той става прочут като „божи човек“. Той е показан на Николай и Александра от техни родственици през ноември 1905 година.
При все това, обратно на общоприетото разбиране, Распутин не е чест посетител в царския замък. През 1906 година Распутин се среща два пъти с Николай и фамилията му; през 1907 година – три пъти. Сидни Гибс, който от 1908 до 1917 година e преподавател по британски на децата на Николай II, написа: „Императрицата вярваше в неговата праведност, в неговата духовна мощ, вярваше, че молитвата му оказва помощ. Отношението ѝ към него беше единствено такова. Распутин не посещаваше двореца толкоз постоянно, колкото се тръбеше. Той беше викан, когато заболяването на Алексей се прояви. Самия аз го видях един път. За мен той беше интелигентен, остроумен и благ човек“.
Александра Теглева, която е бавачка на царските деца в продължение на 17 години, написа: „Видях Распутин единствено един път, когато той вървеше към стаята на Алексей“. Камериерът на Николай, Алексей Волков, показва: „Аз самият съм виждал Распутин в двореца два пъти. Той беше признат от императора и императрицата дружно. С тях беше към 20 минути и първия, и втория път. Никога не съм го виждал даже да пие чай с тях“.
Legion Media Основният източник на клюките за хипотетичните полови връзки сред Распутин и императрицата са писмата от Александра Фьодоровна до Распутин. Твърди се, че те са откраднати от Распутин от Илиодор (Труфанов), православен духовник, който е другар с Распутин до 1912-а, когато се скарват. След това Илиодор написва „Светият дявол“, книга, в която разгласява писмото на императрицата, и тя незабавно става шлагер. Тогава всички мислят, че Распутин е спал с императрицата, тъй като тя написа: „Колко съм изтощена без теб. Душата ми си почива, единствено когато ти, учителю, седиш до мен и целувам ръцете ти и склонявам глава на блажените ти плещи. <…> Тогава ми се желае единствено да дремя, да дремя постоянно на раменете ти, в прегръдките ти“.
Историците са единомислещи, че императрицата в действителност се е възхищавала на Григорий до степен на мощна обвързаност, тъй като той съумява да излекува сина ѝ и да успокои личните ѝ стресови положения. Невъзможно обаче е било императрицата и Распутин даже да останат дружно без прислужници или очевидци – в Зимния замък или където и да било другаде. Распутин рядко посещава дворците и всяко негово посещаване е добре документирано. И като цяло обществената бездна сред селянина и императрицата е прекомерно необятна, с цел да имат даже другарски връзки, а да не приказваме за някаква фамилиарност.
Кой и за какво демонизира Распутин?
Legion Media Евгений Боткин, придворният доктор на императорското семейство, който е погубен дружно с тях в Екатеринбург през 1918-а, написа: „Ако Распутин го нямаше, то тогава съперниците на царското семейство и уредниците на революцията щяха да го основат със своите злословия от Анна Вирубова (придворна дама, най-хубавата другарка и довереница на кралица Александра Фьодоровна – бел. ред.), в случай че не Вирубова, то от мен, от който и да било, вие го назовете“.
Мнозинството хора, които подлагат на критика и ненавиждат Распутин, са от дворянството. Те са гневни, че някакъв си мужик, селяндур, елементарен човек може да получава такова снизхождение в императорското семейство. Самият Распутин за жалост е давал мотиви за злословия и е измислял истории за своето въздействие в царския двор. Историкът Александър Боханов написа, че Распутин не е можел изключително да крие гордостта си. „След като се озовава мечтан посетител в шикарни столични квартали и получи достъп до живот, за чието битие даже не е подозирал, сибирският просветител не съумя дълго да резервира наличие на духа. Скоро общуването с царски особи токсини селската натура. Распутин стартира да се възприема като всесилен, харесваше му да впечатлява хората с разкази за своето въздействие и тези разкази се предаваха от уста на уста“.
През 1909 година тайната полицейска работа на Санкт Петербург твърди, че Распутин е „революционер“, само че не намира никакви доказателства за това. По-късно същата година полицията открива наблюдаване над Распутин, само че то е прекъснато по заповед на царя. Наблюдението е обновено през 1914-а, откакто селянка на име Хиония Гусева се пробва да убие Распутин, като го намушка. Този път тайните служби би трябвало да защитят Распутин. „Заради опасенията, че той е цел на злонамерени дейности на скверна тайфа хора, ви инструктирам да осигурите непрекъснато наблюдаване по този случай и да го предпазите от повтаряне на сходни опити“, написа Николай II до министъра на вътрешните работи Николай Маклаков.
Legion Media През последните две години от живота на Григорий тайната полиция се пробва да открие каквото и да било, което в действителност може да го компрометира. „Установих двоен надзор над Распутин, наех всичките му домашни прислужници в жилището му в Санкт Петербург [като агенти], сътворих пост за защита на улицата, купих специфична кола с шофьори-агенти за Распутин и специфичен превоз с кочияш-агент, – споделя по-късно заместник-министърът на вътрешните работи Степан Белецки. – Тогава бяха разпознати всички лица, които се приближиха до Распутин или бяха близки до него… По-нататък беше открито най-внимателното наблюдаване и на лицата, посещаващи Распутин, макар че той и околните му не харесваха това“.
Колкото и изненадващо да наподобява, само че цялото това наблюдаване не открива нищо в действителност компрометиращо за Григорий. В най-лошия случай той е забелязан пийнал (няколко пъти) и оказва се, че провежда „партита“ в жилището си, където доста хора, в това число ласкави млади дами, идват при него и слушат проповедта му. Няма оргии, незаконни секти, никакви връзки с революционери – нищо, което в действителност би могло да компрометира имиджа на Распутин. И въпреки всичко тогавашните лекари са безпомощни, те не знаят каква е природата на хемофилията на царевич Алексей и нямат лек за нея, до момента в който Григорий продължава да оказва помощ на дребния правоприемник със своите хипнотични сили.
В последна сметка, както е известно, Григорий Распутин е погубен в Санкт Петербург на 16 декември 1916-а и в убийството му е забъркан даже член на императорското семейство – великият княз Дмитрий Павлович.
Наследникът, дребният Алексей, е унищожен след гибелта на Григорий. Сергей Фьодоров, различен правосъден доктор, си спомня думите на наследника: „Вече няма светци! Имаше един светец – Григорий, само че го убиха. Сега ме лекуват и се молят, само че няма изгода. А Григорий, той ми носеше една ябълка, потупваше ме по болното място и незабавно се усещах по-добре…“
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ