Тежката съдба на момиче, изгонено от дома от строгия си баща
Поучителна история за една щерка, която от капризно момиче се трансформира в сполучлива бизнес дама. И всичко това с помощта на постъпката на татко й.
Жените от време на време имат сложна орис. Те са принудени да се оправят с всички компликации, които животът им сервира. Но не престават да вървят с високо вдигната глава. Крехките им плещи от време на време изтръпват от цялата неправда на живота, само че не престават да вървят напред. И все пак те излизат от всички обстановки като победителки.
Майката на Анита умряла, когато тя била единствено на 3 години. Болестта пристигнала толкоз ненадейно, че просто нямали време да създадат нещо. Баща й се опитал да й даде всичко, което могъл. Тя била заобиколена с внимание, обич, грижи. Но от време на време това може да разглези едно дете.
Стаята й била претъпкана с кукли и рокли. Но момичето пораснало и потребностите й също.
Последната капка била, когато се прибрала мъртво пияна една заран, с цел да желае още пари от татко си. Коленете й били в рани, а телефонът – строшен. Едва загатнала за парите и незабавно изтичала в тоалетната. След опияняващите питиета се почувствала доста зле.
На идната заран очаквала следващата поучителна лекция и бързо помиряване с татко си. Просто постоянно е било по този начин и тя решила, че и този път татко й ще направи същото. Той постоянно бил благ с нея. Но търпението му се изчерпало.
Той я хванал безмълвно за ръката и я изпратил до вратата, подавайки й един куфар.
В куфара имало малко облекла, пари за храна и книги. Качил я в колата и я изпратил на село.
Къщата на баба й била доста дребна и скромна. Недоволството против татко й не й разрешило да стартира да прави, каквото и да е. След известно време гладът й напомнил, че е време за ястие.
Приготвила си странна примес от брашно, мляко, яйца и масло. Трябвало да се получат палачинки, а не нещо безвкусно.
В началото просто пила мляко и яла самун. На идващия ден тя се пробвала да направи чорба. Опитала се да изпържи и картофи, само че се наложило да изтича на улицата с димящ тиган в ръце.
Забелязал я млад мъж, който минавал около къщата и й оказал помощ да го потуши. Той се засмял и попитал какво готви. И когато чул историята за супата, почнал да се смее още повече. Отначало тя била афектирана, само че по-късно, младежът предложил помощта си. Приготвянето на чорба за него не било проблем, защото работел в ресторант.
Вижте още: Кореспонденцията с някогашния мотив за терзание ли е?
Тя осъзнала, че ситуацията й въпреки всичко не е толкоз неприятно. Започнала да готви, да почиства къщата, да чете книги. Храната й може и да не е била съвършена, само че всякога ставала по-добра. Андрей почнал постоянно да я кани на разходки.
Когато бащата пристигнал след 2 месеца да види по какъв начин живее щерка му бил прелестно сюрпризиран и даже плакал от наслада. Той й предложил да се прибере, само че тя не поискала. Не желала да напусне Андрей и бизнеса си. Постигнала всичко сама, само че татко й оказал помощ да построи характера си.
Сега тя е една сполучлива бизнесдама, която си спомня с признателност постъпката на татко си, който тогава считала за изменник. Но по-късно, за първи път сготвила чорба сама, почистила къщата, основала първата си чанта.
Това е една поучителна история с благополучен край.
