Истории от границата: Български автобуси извозват безплатно бежанци
Потокът от бягащи от войната понижа при гр. Сирен, Румъния
Български рейсове не престават да идват на границата сред Украйна и Румъния, на граничния пункт Сирет, с цел да извозят бежанци. Този потегля към Русе единствено с две фамилии. Едното е на Юлия от Харков, споделя.
„ Това, което се случва в Украйна, е просто ужасяващ сън, който не би трябвало да е вероятен в 21-ви век. Сега Харков е необикновено бомбардиран”, споделя Юлия.
Уплашени от бомбите и снарядите, тя сграбчва сина си и майка си и бягат.
„ Вчера и през днешния ден те удариха цивилни домове в тези точки, където въобще няма военни обекти. Всички родственици, всички съседи, всички седят в мазетата или в метрото. Хората към този момент не излизат от бомбоубежищата”, споделя Юлия.
Да стигнат от горещата точка - Харков до границата с Румъния било мъчно.
„ Радваме се, че към този момент сме тук и детето ми няма да чува звуците на сирени и гранати. Но всичките ни близки останаха там. Там е нашата татковина, нашите домове, нашият живот, нашите фамилии, нашето всичко”, споделя Юлия.
Съпругът й, и този на Лена остават в Украйна, с цел да се бият за страната си.
„ Мъжът ми остана. Той се биеше и през 2014 година за Донецк и Луганск. Тогава обществото и Европа още веднъж бяха доста съпричастни към нас, само че никой не оказа помощ в действителност и тези територии останаха неутрални. 8 години ние живеем във война, 8 години по-късно мъжът ми още веднъж е на война”, споделя Лена Никутина, гражданин на Днепропетровск.
„ Говоря и разбирам съветски по същия метод, както и украински. Така са половината от нас. Ние бяхме приятелски нации, само че в този момент не мога да нарека хората, които идват и стрелят по моето дете и околните ми, приятелски народ”, декларира Юлия.
Двете фамилии към този момент знаят при кого ще останат в България. Искат обаче да видят родината и околните си скоро.
„ Майка ми реши да остане, не пожела да излезе от вкъщи ни, тя е стара, не желае да си потегля, опасява се. И ние се опасяваме, само че взехме решение да се спасим както можем”, декларира Лена.
Междувременно бежанският поток на румънската граница при гр. Сирен понижа през днешния ден.
„ Трафикът през днешния ден доста понижа, опашката откъм украинска страна за момента е много по-малка. Проблем основават 250 изоставени автомобила, които са заключени и сега украинците нямат с какво да ги мръднат от пътното платно”, споделя Ивайло Маринов, Службата по търговско-икономически въпроси.
Още два рейса пристигнаха на границата през днешния ден следобяд, с цел да извозват безплатно бягащите от войната.
Български рейсове не престават да идват на границата сред Украйна и Румъния, на граничния пункт Сирет, с цел да извозят бежанци. Този потегля към Русе единствено с две фамилии. Едното е на Юлия от Харков, споделя.
„ Това, което се случва в Украйна, е просто ужасяващ сън, който не би трябвало да е вероятен в 21-ви век. Сега Харков е необикновено бомбардиран”, споделя Юлия.
Уплашени от бомбите и снарядите, тя сграбчва сина си и майка си и бягат.
„ Вчера и през днешния ден те удариха цивилни домове в тези точки, където въобще няма военни обекти. Всички родственици, всички съседи, всички седят в мазетата или в метрото. Хората към този момент не излизат от бомбоубежищата”, споделя Юлия.
Да стигнат от горещата точка - Харков до границата с Румъния било мъчно.
„ Радваме се, че към този момент сме тук и детето ми няма да чува звуците на сирени и гранати. Но всичките ни близки останаха там. Там е нашата татковина, нашите домове, нашият живот, нашите фамилии, нашето всичко”, споделя Юлия.
Съпругът й, и този на Лена остават в Украйна, с цел да се бият за страната си.
„ Мъжът ми остана. Той се биеше и през 2014 година за Донецк и Луганск. Тогава обществото и Европа още веднъж бяха доста съпричастни към нас, само че никой не оказа помощ в действителност и тези територии останаха неутрални. 8 години ние живеем във война, 8 години по-късно мъжът ми още веднъж е на война”, споделя Лена Никутина, гражданин на Днепропетровск.
„ Говоря и разбирам съветски по същия метод, както и украински. Така са половината от нас. Ние бяхме приятелски нации, само че в този момент не мога да нарека хората, които идват и стрелят по моето дете и околните ми, приятелски народ”, декларира Юлия.
Двете фамилии към този момент знаят при кого ще останат в България. Искат обаче да видят родината и околните си скоро.
„ Майка ми реши да остане, не пожела да излезе от вкъщи ни, тя е стара, не желае да си потегля, опасява се. И ние се опасяваме, само че взехме решение да се спасим както можем”, декларира Лена.
Междувременно бежанският поток на румънската граница при гр. Сирен понижа през днешния ден.
„ Трафикът през днешния ден доста понижа, опашката откъм украинска страна за момента е много по-малка. Проблем основават 250 изоставени автомобила, които са заключени и сега украинците нямат с какво да ги мръднат от пътното платно”, споделя Ивайло Маринов, Службата по търговско-икономически въпроси.
Още два рейса пристигнаха на границата през днешния ден следобяд, с цел да извозват безплатно бягащите от войната.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ