Пожарите около Атина – една предизвестена катастрофа
Пострадали в никакъв случай не си представяли, че огънят би могъл да доближи до техните селища
Къщи, издигнати безредно измежду борове, липса на проект за евакуация, зле проведени и унищожени от ограниченията за икономии държавни служби: мащабите на човешките жертви и материални вреди от пожарите към Атина в действителност не изненадаха специалистите.
Според инженера по водите и горите Никос Бокарис, Мати – селището на източното крайбрежие на Атика, опустошено от пожарите, е криело всички опасности със смесицата на борове, поданици и курортисти на повърхност от няколко километра, гъсто обитаеми и урбанизирани, без надзор, в подножието на гори.
Късметът на тези поданици, които до момента са били пощадени от пожарите – постоянно събитие в Гърция през лятото, се е обърнал против тях, споделя той.
“Боровете бяха остарели, доста високи и огромни: цялото належащо гориво за това пламъците да се усилват и популяризират, отделяйки голям топлинен заряд ”, който е стопил колите до каросериите.
“Това се вижда добре да вземем за пример в Калифорния: даже в страни, разполагащи с големи средства за битка против огъня, предизвикването, сложено от съжителството на градска конструкция и горска среда е доста огромно ”, акцентира също Костис Каламбокидис, географ и специалист в региона на естествените бедствия.
Огънят е бил жарък от извънредно мощни и непостоянни ветрове с пориви над 100 км/ч.
“Вярно е, че явлението беше асиметрично ”, както сподели министър председателят Алексис Ципрас, отбелязва Каламбокидис.
Но той отхвърля всякаква обреченост: “Ние доста добре знаем, климатичните промени основават от ден на ден рискови метеорологични условия ”, което е спомагателна причина за това да се научим да управляваме риска.
Това, което липсваше, това, което можеше да избави животи? “Превенцията. Ние се уморихме да го споделяме, повтаряме и да не виждаме в никакъв случай нещо да помръдне ”, отбелязва Кристина Теохари, лекар по екология.
Като се стартира от най-простото – един проект за евакуация, който е още по-необходим, като се има поради, че пътищата в региона са тесни и зле поддържани.
Много от жертвите са били блокирани в тапи, когато суматохата е взела връх, други са умряли, бягайки към скали над морето, вместо към плажа. Такъв е явно казусът с 26 души, открити овъглени и прегърнати на дребни групи във вторник сутринта в Мати.
Неработещи пожарни кранове, съгласно свидетели; градини и дворове, потънали в треви; дървета с неподрязани клони или стигащи до покривите: не са липсвали и други прояви на немарливост, за които частично може да се обвинят строгите ограничения за икономии, наложени на страната от осем години насам.
Както го потвърдиха огромните пожари от 2007 година, които лишиха живота на 77 души в Пелопонес и на остров Евбея, “огънят не е чакал рецесията, с цел да се разгори, само че е несъмнено, че финансовото пресушаване на държавните служби, не оправя нищо ”, споделя Бокарис.
Според формалните данни бюджетът на пожарните служби е намалял от 452 милиона евро през 2009 година до 354 предходната година.
Липсата на привличане на вниманието и подготовка на жителите за риска също е изиграло роля, съгласно Теохари. Един от потърпевшите от Мати – Андеас Мациос, признава, че “никога не си е представял ”, че огънят би могъл да доближи до неговото населено място.
Според университетския учител Костас Синолаки, експерт в региона на естествените бедствия, “тревога е трябвало да бъде оповестена още при насочването на огъня ” към Мати, с цел да бъдат изпратени допустимо най-вече пожарникари за битка с огнената буря и да се подреди в точния момент евакуация.
Той подлага на критика едно оперативно обмисляне, което наподобява пренебрегва “всичко, което разрешава модерната технология ”, по-специално компютърни стратегии, които показват модел на разпространяването на огъня, с цел да може по-добре да се координира и провежда намесата.
“Когато горските служби отговаряха за битката против огъня, ние имахме екипи, разпръснати на всички места, които бяха в положение да се намесят преди огънят да се разгори; безусловно би трябвало да се вкара още веднъж тази система ”, споделя Бокарис.
След 2007 година страната стартира повишение на нивото на своята система за битка против пожарите, преценявана като прекомерно съсредоточена върху въздушни интервенции за сметка на битка на терена.
“Накрая не знам кой какво е направил или не е направил, само че това, което е несъмнено, имайки поради резултата, е че това не е проработило ”, споделя инженерът.
Превод Българска телеграфна агенция
Къщи, издигнати безредно измежду борове, липса на проект за евакуация, зле проведени и унищожени от ограниченията за икономии държавни служби: мащабите на човешките жертви и материални вреди от пожарите към Атина в действителност не изненадаха специалистите.
Според инженера по водите и горите Никос Бокарис, Мати – селището на източното крайбрежие на Атика, опустошено от пожарите, е криело всички опасности със смесицата на борове, поданици и курортисти на повърхност от няколко километра, гъсто обитаеми и урбанизирани, без надзор, в подножието на гори.
Късметът на тези поданици, които до момента са били пощадени от пожарите – постоянно събитие в Гърция през лятото, се е обърнал против тях, споделя той.
“Боровете бяха остарели, доста високи и огромни: цялото належащо гориво за това пламъците да се усилват и популяризират, отделяйки голям топлинен заряд ”, който е стопил колите до каросериите.
“Това се вижда добре да вземем за пример в Калифорния: даже в страни, разполагащи с големи средства за битка против огъня, предизвикването, сложено от съжителството на градска конструкция и горска среда е доста огромно ”, акцентира също Костис Каламбокидис, географ и специалист в региона на естествените бедствия.
Огънят е бил жарък от извънредно мощни и непостоянни ветрове с пориви над 100 км/ч.
“Вярно е, че явлението беше асиметрично ”, както сподели министър председателят Алексис Ципрас, отбелязва Каламбокидис.
Но той отхвърля всякаква обреченост: “Ние доста добре знаем, климатичните промени основават от ден на ден рискови метеорологични условия ”, което е спомагателна причина за това да се научим да управляваме риска.
Това, което липсваше, това, което можеше да избави животи? “Превенцията. Ние се уморихме да го споделяме, повтаряме и да не виждаме в никакъв случай нещо да помръдне ”, отбелязва Кристина Теохари, лекар по екология.
Като се стартира от най-простото – един проект за евакуация, който е още по-необходим, като се има поради, че пътищата в региона са тесни и зле поддържани.
Много от жертвите са били блокирани в тапи, когато суматохата е взела връх, други са умряли, бягайки към скали над морето, вместо към плажа. Такъв е явно казусът с 26 души, открити овъглени и прегърнати на дребни групи във вторник сутринта в Мати.
Неработещи пожарни кранове, съгласно свидетели; градини и дворове, потънали в треви; дървета с неподрязани клони или стигащи до покривите: не са липсвали и други прояви на немарливост, за които частично може да се обвинят строгите ограничения за икономии, наложени на страната от осем години насам.
Както го потвърдиха огромните пожари от 2007 година, които лишиха живота на 77 души в Пелопонес и на остров Евбея, “огънят не е чакал рецесията, с цел да се разгори, само че е несъмнено, че финансовото пресушаване на държавните служби, не оправя нищо ”, споделя Бокарис.
Според формалните данни бюджетът на пожарните служби е намалял от 452 милиона евро през 2009 година до 354 предходната година.
Липсата на привличане на вниманието и подготовка на жителите за риска също е изиграло роля, съгласно Теохари. Един от потърпевшите от Мати – Андеас Мациос, признава, че “никога не си е представял ”, че огънят би могъл да доближи до неговото населено място.
Според университетския учител Костас Синолаки, експерт в региона на естествените бедствия, “тревога е трябвало да бъде оповестена още при насочването на огъня ” към Мати, с цел да бъдат изпратени допустимо най-вече пожарникари за битка с огнената буря и да се подреди в точния момент евакуация.
Той подлага на критика едно оперативно обмисляне, което наподобява пренебрегва “всичко, което разрешава модерната технология ”, по-специално компютърни стратегии, които показват модел на разпространяването на огъня, с цел да може по-добре да се координира и провежда намесата.
“Когато горските служби отговаряха за битката против огъня, ние имахме екипи, разпръснати на всички места, които бяха в положение да се намесят преди огънят да се разгори; безусловно би трябвало да се вкара още веднъж тази система ”, споделя Бокарис.
След 2007 година страната стартира повишение на нивото на своята система за битка против пожарите, преценявана като прекомерно съсредоточена върху въздушни интервенции за сметка на битка на терена.
“Накрая не знам кой какво е направил или не е направил, само че това, което е несъмнено, имайки поради резултата, е че това не е проработило ”, споделя инженерът.
Превод Българска телеграфна агенция
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ