Има ли основание ядрената истерия в страните от НАТО?
Последвайте ”Гласове " в.
В телевизионното си послание на 21 септември съветският президент съобщи, че Вашингтон, Лондон и Брюксел предизвикват Киев да придвижи военните дейности на съветска територия. Същевременно, сподели той, високопоставени представители от водещи страни на НАТО позволяват опция за потребление на нуклеарно оръжие срещу Русия. Във връзка с това съветският президент ясно уточни, че „ при опасност за териториалната целокупност на страната, за отбрана на Русия и нашия народ ние, безусловно, ще използваме всички налични в наше разположение средства. Това не е блъф... А тези, които се пробват да ни шантажират с нуклеарно оръжие, би трябвало да знаят, че розата на ветровете може да се обърне към тяхна страна ”.
Обръщението е особено с два момента: първо, опасността за потребление на нуклеарно оръжие произлиза от представители на НАТО и, второ, като отговор на това Русия ще използва всички налични средства в своя отбрана.
Видно е, че този отговор се отнася до управителните кръгове на НАТО и на първо място до Съединени американски щати. Нито за Съединени американски щати, нито за която и да е натовска страна е безвредно потреблението на нуклеарно оръжие. Ако отговорът на съветския президент се съобщи като директна опасност до Съединени американски щати и останалите страни от НАТО, то тя ще провокира боязън измежду популацията, ще задълбочи вихрещата се към този момент икономическа рецесия и ще усили общественото напрежение. Поради това съвсем мълниеносно е определен успешен политически ход - Русия заплашва Украйна с потребление на нуклеарно оръжие.
Не е належащо да се потвърждава с доста причини несъстоятелността на това изказване. Достатъчна е единствено една извадка от настоящата военна теория на Русия, а точно страната „ си резервира правото да употребява нуклеарно оръжие в отговор на потребление против нея и/или нейните съдружници на нуклеарно оръжие или друго оръжие за всеобщо поразяване, а също по този начин при положение на експанзия против РФ с потребление на стандартно оръжие, когато има опасност за самото битие на страната ”.
Нима не е ясно при какви условия Русия ще употребява нуклеарно оръжие в своя отбрана?
Нима Западът не е прочел и и не е анализирал съветската военна теория? Прочел я е и то неведнъж, само че задачите с подетата нуклеарна нервност са други.
Вероятната цел на Запада с раздухване на съветска нуклеарна опасност е следващо показване на Русия пред света в отрицателна светлина, а също по този начин и оправдение за продължаването на оръжейните доставки за въоръжените сили на Украйна (ВСУ), подготовка на военнослужащи по стандартите на НАТО и изпращане на нови наемници. Например, от август т.г., съгласно в. „ Монд ”, там е изпратена да води война още една западна ЧВК, наречена „ Моцарт ” и ръководена от полковник от морската пехота на Съединени американски щати.
Необходимо ли е Русия да употребява тактическо нуклеарно оръжие в Украйна? Според мен изрично не. Ходът на специфичната военна интервенция (СВО) показва, че Русия в бъдеще ще живее в съседство с Украйна и нейните поданици, без значение под каква форма тази страна ще продължи да съществува. Следователно, от хуманна позиция,
потреблението на нуклеарно оръжие е извънредно нежелателно и даже нездравословно за бъдещите субекти на Руската федерация.
Освен това оповестената на 21 септември т.г. частична военна готовност, даденият ход на референдумите в ДНР, ЛНР, Херсонска и част от Запоражска области, измененията в наказателния кодекс с военновременни ограничения демонстрират, че проектът на Русия за по-нататъшно развиване на СВО въобще не планува изолзване на каквото и да е оръжие за всеобщо поразяване – евентуално в съветския Генерален щаб смятат, че мобилизираните 300 000 бойци, дружно с настоящите в този момент към 200 000, са задоволителни за справяне с ВСУ, чийто персонален състав е от към 700 000.
Референдумите и частичната готовност са прекомерно дейно взаимнодопълващо се политическо и военно решение. Политическо, тъй като радикално трансформира политическата конюнктура към СВО и тъй като превежда политико-икономическите отношения със Запада в замразено положение за нескончаем интервал от време. Това произтича от желанието на Русия след референдумите да причисли посочените територии като субекти на РФ, което Западът няма да утвърди и да признае, което значи спиране на всевъзможен тип съдействие.
Днес в ДНР и ЛНР работят постоянни съветски войски, армейските корпуси на двете републики, чеченски батальони, казашки полк и ЧВК „ Вагнер ”. За непряк наблюдаващ не е ясно по какъв начин е проведено взаимоотношението сред тези войскови елементи, снабдяването им и доколко е внедрен правилото на единоначалието. Изглежда не всичко в това отношение е в ред, тъй като съветското министерство на защитата разясни, че след основаване на новите субекти на РФ посочените войскови елементи се вливат в професионалната съветска войска с всички произлизащи от това права и отговорности. Това е доста и значимо организационно решение и ще разреши обмисляне, образуване и осъществяване на крупни военни интервенции по обединен план и проект.
След приемане на новите субекти в състава на Руската федерация, във военно отношение, СВО се трансформира във война за освобождение на останалите под контрола на ВСУ територии от ДНР и Запорожка област. На процедура това слага сериозна бариера както пред досегашните косвени дейностите на Запада, по този начин и пред директното му присъединяване в бойните дейности на ВСУ с инструктори, съветници и експерти, контролиращи потреблението на някои мостри въоръжение.
Снабдяването на ВСУ с оръжия с огромен обхват, позволяващи обстрелване на обекти освен на територията на възможните нови субекти на РФ, само че и в дълбочина, става недопустимо за Русия и точно такова развиване на бойните дейности може да докара до внезапно изостряне на връзките Русия-Запад с възможност за потребление на всички налични и в двете страни оръжия, т.е. до пораждане на трета международна война.
Известно е изявлението на запасния американски генерал-лейтенант Бен Ходжес пред в. „ Дейли мейл ”, че Съединени американски щати ще нанесат пагубен удар по съветския Черноморски флот, в случай че Русия употребява нуклеарно оръжие в Украйна. Господин генералът не може да не знае до какво ще докара подобен удар и какви ще бъдат последствията от това за неговата страна.
Такова допустимо развиване на връзките Русия-САЩ слага Запада като цяло пред нуждата от преосмисляне на провежданата до момента политика. Преди тя се основаваше на допускането, че Русия е слаба и нерешителна и няма да се реши на радикални дейности. Тя обаче се реши и ги реализира. Следователно Западът би трябвало да реши до каква степен ще стигне с присъединяване си в украинския спор, тъй като от дейностите му зависи дали при възможната отбрана Русия ще употребява всички вероятни военни средства. Реално, а не както през днешния ден без съображение да се раздухва днешната измислена нуклеарна опасност, подавана пред света и с очевидни пропагандни планове.
В телевизионното си послание на 21 септември съветският президент съобщи, че Вашингтон, Лондон и Брюксел предизвикват Киев да придвижи военните дейности на съветска територия. Същевременно, сподели той, високопоставени представители от водещи страни на НАТО позволяват опция за потребление на нуклеарно оръжие срещу Русия. Във връзка с това съветският президент ясно уточни, че „ при опасност за териториалната целокупност на страната, за отбрана на Русия и нашия народ ние, безусловно, ще използваме всички налични в наше разположение средства. Това не е блъф... А тези, които се пробват да ни шантажират с нуклеарно оръжие, би трябвало да знаят, че розата на ветровете може да се обърне към тяхна страна ”.
Обръщението е особено с два момента: първо, опасността за потребление на нуклеарно оръжие произлиза от представители на НАТО и, второ, като отговор на това Русия ще използва всички налични средства в своя отбрана.
Видно е, че този отговор се отнася до управителните кръгове на НАТО и на първо място до Съединени американски щати. Нито за Съединени американски щати, нито за която и да е натовска страна е безвредно потреблението на нуклеарно оръжие. Ако отговорът на съветския президент се съобщи като директна опасност до Съединени американски щати и останалите страни от НАТО, то тя ще провокира боязън измежду популацията, ще задълбочи вихрещата се към този момент икономическа рецесия и ще усили общественото напрежение. Поради това съвсем мълниеносно е определен успешен политически ход - Русия заплашва Украйна с потребление на нуклеарно оръжие.
Не е належащо да се потвърждава с доста причини несъстоятелността на това изказване. Достатъчна е единствено една извадка от настоящата военна теория на Русия, а точно страната „ си резервира правото да употребява нуклеарно оръжие в отговор на потребление против нея и/или нейните съдружници на нуклеарно оръжие или друго оръжие за всеобщо поразяване, а също по този начин при положение на експанзия против РФ с потребление на стандартно оръжие, когато има опасност за самото битие на страната ”.
Нима не е ясно при какви условия Русия ще употребява нуклеарно оръжие в своя отбрана?
Нима Западът не е прочел и и не е анализирал съветската военна теория? Прочел я е и то неведнъж, само че задачите с подетата нуклеарна нервност са други.
Вероятната цел на Запада с раздухване на съветска нуклеарна опасност е следващо показване на Русия пред света в отрицателна светлина, а също по този начин и оправдение за продължаването на оръжейните доставки за въоръжените сили на Украйна (ВСУ), подготовка на военнослужащи по стандартите на НАТО и изпращане на нови наемници. Например, от август т.г., съгласно в. „ Монд ”, там е изпратена да води война още една западна ЧВК, наречена „ Моцарт ” и ръководена от полковник от морската пехота на Съединени американски щати.
Необходимо ли е Русия да употребява тактическо нуклеарно оръжие в Украйна? Според мен изрично не. Ходът на специфичната военна интервенция (СВО) показва, че Русия в бъдеще ще живее в съседство с Украйна и нейните поданици, без значение под каква форма тази страна ще продължи да съществува. Следователно, от хуманна позиция,
потреблението на нуклеарно оръжие е извънредно нежелателно и даже нездравословно за бъдещите субекти на Руската федерация.
Освен това оповестената на 21 септември т.г. частична военна готовност, даденият ход на референдумите в ДНР, ЛНР, Херсонска и част от Запоражска области, измененията в наказателния кодекс с военновременни ограничения демонстрират, че проектът на Русия за по-нататъшно развиване на СВО въобще не планува изолзване на каквото и да е оръжие за всеобщо поразяване – евентуално в съветския Генерален щаб смятат, че мобилизираните 300 000 бойци, дружно с настоящите в този момент към 200 000, са задоволителни за справяне с ВСУ, чийто персонален състав е от към 700 000.
Референдумите и частичната готовност са прекомерно дейно взаимнодопълващо се политическо и военно решение. Политическо, тъй като радикално трансформира политическата конюнктура към СВО и тъй като превежда политико-икономическите отношения със Запада в замразено положение за нескончаем интервал от време. Това произтича от желанието на Русия след референдумите да причисли посочените територии като субекти на РФ, което Западът няма да утвърди и да признае, което значи спиране на всевъзможен тип съдействие.
Днес в ДНР и ЛНР работят постоянни съветски войски, армейските корпуси на двете републики, чеченски батальони, казашки полк и ЧВК „ Вагнер ”. За непряк наблюдаващ не е ясно по какъв начин е проведено взаимоотношението сред тези войскови елементи, снабдяването им и доколко е внедрен правилото на единоначалието. Изглежда не всичко в това отношение е в ред, тъй като съветското министерство на защитата разясни, че след основаване на новите субекти на РФ посочените войскови елементи се вливат в професионалната съветска войска с всички произлизащи от това права и отговорности. Това е доста и значимо организационно решение и ще разреши обмисляне, образуване и осъществяване на крупни военни интервенции по обединен план и проект.
След приемане на новите субекти в състава на Руската федерация, във военно отношение, СВО се трансформира във война за освобождение на останалите под контрола на ВСУ територии от ДНР и Запорожка област. На процедура това слага сериозна бариера както пред досегашните косвени дейностите на Запада, по този начин и пред директното му присъединяване в бойните дейности на ВСУ с инструктори, съветници и експерти, контролиращи потреблението на някои мостри въоръжение.
Снабдяването на ВСУ с оръжия с огромен обхват, позволяващи обстрелване на обекти освен на територията на възможните нови субекти на РФ, само че и в дълбочина, става недопустимо за Русия и точно такова развиване на бойните дейности може да докара до внезапно изостряне на връзките Русия-Запад с възможност за потребление на всички налични и в двете страни оръжия, т.е. до пораждане на трета международна война.
Известно е изявлението на запасния американски генерал-лейтенант Бен Ходжес пред в. „ Дейли мейл ”, че Съединени американски щати ще нанесат пагубен удар по съветския Черноморски флот, в случай че Русия употребява нуклеарно оръжие в Украйна. Господин генералът не може да не знае до какво ще докара подобен удар и какви ще бъдат последствията от това за неговата страна.
Такова допустимо развиване на връзките Русия-САЩ слага Запада като цяло пред нуждата от преосмисляне на провежданата до момента политика. Преди тя се основаваше на допускането, че Русия е слаба и нерешителна и няма да се реши на радикални дейности. Тя обаче се реши и ги реализира. Следователно Западът би трябвало да реши до каква степен ще стигне с присъединяване си в украинския спор, тъй като от дейностите му зависи дали при възможната отбрана Русия ще употребява всички вероятни военни средства. Реално, а не както през днешния ден без съображение да се раздухва днешната измислена нуклеарна опасност, подавана пред света и с очевидни пропагандни планове.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ