Инфлацията
Последният месец сложи нов няколкогодишен връх на инфлацията в България. През септември общият растеж на ценовото ниво доближи 3.6% по отношение на година по-рано, което е най-високата регистрирана стойност на инфлацията от март 2013 година до момента, т.е. за пет години и половина. Този растеж на цените сигурно не е чужд в новата българска история, само че след близо три години на дефлация (2013-2015 г.) и най-малък растеж на цените по-късно, и консуматори, и бизнес бяха отвикнали от такива темпове на повишаване на цените.
Основната причина за инфлацията е " вносна " – интернационалните цени на петрола. Освен върху локалните цени на бензина и други горива на петролна основа, цените на петрола въздействат и на вътрешните цени на природния газ, в чиято формула влизат. Цените на природния газ към този момент бяха вдигнати на два пъти последните месеци – веднъж през юли с 10% и повторно от октомври с 14%. Природният газ от своя страна се " просмуква " в цените на топлата вода и парното за потребителите на топлофикациите. Между другото, тези покачвания на цените на природния газ и парното занапред ще се усетят от потребителите, защото отоплителният сезон още не е настъпил. Извън горивата, неприятната годишна продукция на пшеницата тази есен и нарасналите цени на брашното и хлебните произведения също изиграха своята роля за напомпване на инфлацията последните два месеца.
Инфлацията, даже и в границите на няколко %, е извънредно нездравословно събитие във всяка една стопанска система, защото " изяжда " от разполагаемия приход на хората, прави планирането на бизнеса по-трудно, усилва разноските за произвеждане и свива потреблението. Разбира се, колкото по-бързо порастват цените, толкоз вредата е по-голяма. Накратко, главните последствия от инфлацията могат да се обобщят по следния метод:
1/ спад на действителните приходи на популацията – най-засегнати са тези, чиито приходи са ниски, не се индексират с инфлацията или не порастват по-бързо от нея поради пазарни процеси. Например, един ИТ експерт, чиято заплата пораства с 5-10% годишно, страда по-малко от инфлацията сега от един незает, чието обезщетение е закрепено (и действително понижава поради инфлацията). Работещите с специалности, които са търсени на пазара на труда, в множеството случай се радват на покачване на възнагражденията си, които досега изпреварват инфлацията.
Средните пенсии бяха вдигнати с 3.8% от юли, т.е. инфлацията действително ще " изяде " това нарастване, само че най-малко пенсионерите няма да изгубят от действителния си приход. За идната година се готви 10% нарастване на заплатите в целия държавен бранш от януари и 5.7% индексация на пенсиите от юли, тъй че тези две огромни групи от популацията ще бъдат " обезщетени " за инфлацията. От другите бюджетно подвластни групи, некомпенсирани за инфлацията биха били получателите на обществени помощи и компенсации, за които сега не се планува въодушевление. В действителния бранш пък ще пострадат тези, чиито заплати не се индексират с инфлацията, нито се повишават по други аргументи.
2/ отрицателни резултати върху потреблението и надлежно съвкупното произвеждане – поради загубата на действителни приходи, потреблението на бързооборотни артикули и артикули за дълготрайна приложимост най-вероятно ще забави своя растеж, като според от темпа на инфлация, може да стартира и да се свива. Това надлежно пък ще повлияе и върху цялостния напредък на стопанската система, като ще го забави. Предвид това не би било изненада растежът на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие да падне под 3%.
3/ нараснали разноски на бизнеса и по-трудно обмисляне – тук става въпрос най-много за по-високите разноски за горива, които удрят множеството бизнеси. Натискът за покачване/индексиране на заплатите също не е за подценяване, изключително в изискванията на липсващ пазар на труда. Инфлацията прави планирането също по-трудно, изключително в мощно конкурентни ниши с ниски маржове на облагата.
4/ действителна загуба на спестявания – хората със спестявания, които не носят рентабилност, изпреварваща инфлацията, последните месеци губят част от спестяванията си). Т.е. те могат да си купят по-малко артикули и услуги с тях по отношение на това, което са могли да закупят преди година. Така да вземем за пример, в случай че лихвата по депозит в банка е към 0%, то този депозит губи своята действителна стойност и с него може да се купи все по-малко. Същото важи и за спестявания в кеш или в принадлежности с доста ниска рентабилност, която не компенсира инфлацията.
Основната причина за инфлацията е " вносна " – интернационалните цени на петрола. Освен върху локалните цени на бензина и други горива на петролна основа, цените на петрола въздействат и на вътрешните цени на природния газ, в чиято формула влизат. Цените на природния газ към този момент бяха вдигнати на два пъти последните месеци – веднъж през юли с 10% и повторно от октомври с 14%. Природният газ от своя страна се " просмуква " в цените на топлата вода и парното за потребителите на топлофикациите. Между другото, тези покачвания на цените на природния газ и парното занапред ще се усетят от потребителите, защото отоплителният сезон още не е настъпил. Извън горивата, неприятната годишна продукция на пшеницата тази есен и нарасналите цени на брашното и хлебните произведения също изиграха своята роля за напомпване на инфлацията последните два месеца.
Инфлацията, даже и в границите на няколко %, е извънредно нездравословно събитие във всяка една стопанска система, защото " изяжда " от разполагаемия приход на хората, прави планирането на бизнеса по-трудно, усилва разноските за произвеждане и свива потреблението. Разбира се, колкото по-бързо порастват цените, толкоз вредата е по-голяма. Накратко, главните последствия от инфлацията могат да се обобщят по следния метод:
1/ спад на действителните приходи на популацията – най-засегнати са тези, чиито приходи са ниски, не се индексират с инфлацията или не порастват по-бързо от нея поради пазарни процеси. Например, един ИТ експерт, чиято заплата пораства с 5-10% годишно, страда по-малко от инфлацията сега от един незает, чието обезщетение е закрепено (и действително понижава поради инфлацията). Работещите с специалности, които са търсени на пазара на труда, в множеството случай се радват на покачване на възнагражденията си, които досега изпреварват инфлацията.
Средните пенсии бяха вдигнати с 3.8% от юли, т.е. инфлацията действително ще " изяде " това нарастване, само че най-малко пенсионерите няма да изгубят от действителния си приход. За идната година се готви 10% нарастване на заплатите в целия държавен бранш от януари и 5.7% индексация на пенсиите от юли, тъй че тези две огромни групи от популацията ще бъдат " обезщетени " за инфлацията. От другите бюджетно подвластни групи, некомпенсирани за инфлацията биха били получателите на обществени помощи и компенсации, за които сега не се планува въодушевление. В действителния бранш пък ще пострадат тези, чиито заплати не се индексират с инфлацията, нито се повишават по други аргументи.
2/ отрицателни резултати върху потреблението и надлежно съвкупното произвеждане – поради загубата на действителни приходи, потреблението на бързооборотни артикули и артикули за дълготрайна приложимост най-вероятно ще забави своя растеж, като според от темпа на инфлация, може да стартира и да се свива. Това надлежно пък ще повлияе и върху цялостния напредък на стопанската система, като ще го забави. Предвид това не би било изненада растежът на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие да падне под 3%.
3/ нараснали разноски на бизнеса и по-трудно обмисляне – тук става въпрос най-много за по-високите разноски за горива, които удрят множеството бизнеси. Натискът за покачване/индексиране на заплатите също не е за подценяване, изключително в изискванията на липсващ пазар на труда. Инфлацията прави планирането също по-трудно, изключително в мощно конкурентни ниши с ниски маржове на облагата.
4/ действителна загуба на спестявания – хората със спестявания, които не носят рентабилност, изпреварваща инфлацията, последните месеци губят част от спестяванията си). Т.е. те могат да си купят по-малко артикули и услуги с тях по отношение на това, което са могли да закупят преди година. Така да вземем за пример, в случай че лихвата по депозит в банка е към 0%, то този депозит губи своята действителна стойност и с него може да се купи все по-малко. Същото важи и за спестявания в кеш или в принадлежности с доста ниска рентабилност, която не компенсира инфлацията.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ