Поемането на отговорност като симулация на демокрация
Последните парламентарни избори доведоха до тежки загуби на главните политически сили. ГЕРБ сдаде дефинитивно властта след дълго ръководство. Повечето от партиите, които съумяха да образуват новото управническо болшинство, в действителност се провалиха на вота. Българска социалистическа партия докосна дъното. Има Такъв Народ направи международен " връх " - от първа политическа мощ падна до 5-о място в рамките единствено на няколко месеца. Трите колегата от " Демократична България " организираха акция в изборите за Народно събрание и президент, която на процедура спря възходящия им тренд, вместо да ги изстреля в по-висока орбита.
Загубите доведоха до търсене на отговорност и вдишване на виновност. Разбира се, единствено в партиите, които не са лидерски - никой даже за момент, даже и насън не може да си показа, че партията на Бойко Борисов или партията на Слави Трифонов биха могли да търсят отговорност от водачите си за изборните загуби.
След изборите оставки заваляха в Българска социалистическа партия, “Да, България ”, ДСБ, “Зеленото придвижване ”. Сега, два месеца и половина по-късно, сме очевидци на
доиграването на изборите -
в границите на малко повече от седмица тези партии ще гласоподават оставките на водачите си и ще дебатират по аргументите за изборните провали.
На 22 януари 2022 година оставката на Корнелия Нинова, подадена от нея поради “катастрофалния резултат на изборите ”, би трябвало да бъде доказана от конгреса на партията. Нищо чудно обаче Нинова да остане началник на партията. Корнелия Нинова, човек с опит в хвърлянето на оставки и печеленото на вътрешнопартийни кървави борби, се готви настойчиво за този миг. Поне от 50-ия конгрес, когато тя съумя да се раздели с видните си критици - Димитър Дъбов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински, Георги Божинов, Юри Асланов, Михаил Миков и несъмнено, Сергей Станишев. В Българска социалистическа партия останаха малко съпротивителни сили. Наскоро Нинова съумя да изключи и главния си конкурент Кирил Добрев, изгони от " Дума " Велислава Дърева, Велиана Христова и Георги Георгиев, с което на процедура предреши и своята орис, и тази на партията. В събота Нинова евентуално ще се кандидатира още веднъж за водач на Българска социалистическа партия и вероятно през март ще завоюва без проблем откритите избори за ръководител, на които ще гласоподават всички членове на Българска социалистическа партия. Нищо не може да я спре. Изключително подозрително е, че Крум Зарков да вземем за пример може
да завоюва партиен избор против Нинова, която държи в джоба си партийните структури
Преди време партията бе за делене на партийните и държавните постове, в този момент никакъв пост не може да се опре на Корнелия, която ще бъде и партиен водач, и вицепремиер в държавното управление на Кирил Петков. На Корнелия не ѝ е “непосилно да съвместява партийните и държавните задължения “. След това е ясно какво ще се случи - БСП ще продължи свободното си електорално рухване, деяние, извънредно особено за годините, в които я води Нинова.
Корнелия Нинова обаче свърши нещо потребно - тя спря колаборацията сред ГЕРБ и социалистите. Това е реалност. Факт е обаче и че тази борба приключи бързо, а Нинова продължи да разчиства партията, убивайки всевъзможни подмятания за плурализъм и народна власт. Ако живееше в Атина през V век пр.н.е., Корнелия щеше да бъде остракирана като евентуален тиранин, а миди с името ѝ още щяха да се намират тук-таме.
На 28 януари ще се организира Националната конференция на Зелено придвижване. Там нещата стоят малко по-различно от Българска социалистическа партия. Борислав Сандов подаде оставка, само че не тъй като Зелените са се провалили на изборите - тази микропартия се пласира чудесно - завоюва 4 депутатски мандата, има си вицепремиер.
Сандов подаде оставка единствено от съпричастност към неволите в обединението Демократична България
Съпредседателят Владислав Панев имаше нелепостта да се снима с депутата предприемач от Движение за права и свободи Делян Пеевски и да се похвали със селфито, само че в този момент има опция еднолично да поеме организацията.
Ден след Зелените - на 29 януари, членовете на " Да, България " ще вземат решение на Националната конференция какво да вършат с хвърлените оставки от страна на водача Христо Иванов и на цялото оперативно управление на партията. Няколко дни по-късно, на 2 февруари, и ДСБ ще разисква изборите. Атанас Атанасов бе единственият от изброените водачи, който не хвърли непосредствено оставката си, а просто насрочи съвещание на Националнотосъбрание, което да избере водач, тъй като по партийния правилник той е длъжен да свърши това в границите на до 3 месеца след национални избори (чл. 21, алинея 1 от устава). Не че Атанасов съблюдава устава - в действителност в същия член и същата алинея на партийния правилник е записано, че Националното заседание се привиква от ръководителя минимум един път на две години, а такова нямаше.
За разлика от Нинова да вземем за пример,
Христо Иванов не носи ореола на човек, който таман е унищожил партията си
Под управлението на Иванов “Да, България ” получи еднаквост, доби и социална тежест, която постоянно е в пъти по-голяма от електоралната тежест на партията. “Продължаваме смяната ” открадна част от гласоподавателите на цялата коалиция Демократична България и това мъчно можеше да се преодолее. Нямаше по какъв начин Демократична България да не поддържа държавно управление на Политическа партия. Ако бе тръгнала по този път, градската десница щеше още по-бързо да се срине. За всички това Христо Иванов и Атанас Атанасов не носят виновност.
Въпреки това “Да, България “ и ДСБ се нуждаят от незабавни и значими промени, защото и те, както и Българска социалистическа партия, са на път да затънат във вътрешнопартийни проблеми или да се трансфорат в по-лош вид на себе си - дребни елитарни партийки с несъразмерни публични искания, които показват позициите на съвсем религиозно правилен електорат.
Белези за това и в " Да, България ", и в ДСБ има от дълго време, само че в последно време и в двете партии се случва нещо, което те не познаваха - земетресения от вътрешната страна.
Националната контролна комисия на " Да, България ", която по принцип е в оставка, изключи предконгресно от партията един от вътрешните критици - Методи Лалов. Т.е. десните направиха нещо, което левите на Нинова направиха с Кирил Добрев. Изхвърлиха предконгресно конкурент, който упреква управлението в недемократичност. След като сториха това с Лалов, на процедура не е ясно кой изобщо ще бъде конкурент на Христо Иванов във вътрешнопартийните избори.
Атанас Атанасов въпреки всичко не изхвърли от партията Елена Спасова, водач на партията в столичния регион " Лозенец " и единствен кандидат за председателското място в партията. “С тая кадрова политика ръководителят си е забил едно огромно нищо в биографията ”, написа Спасова в обществените мрежи. Спасова и цялата софийска организация на ДСБ, както и други организации в страната имат проблем с Атанасов, изключително откакто той реши да подмени лидера на листата в 24-ти МИР Цецка Бачева.
И отново - по този начин стоят нещата в партиите, в които животът се пробва да симулира либерален ред - хвърлят се проформа оставки от водачи, които в действителност желаят да останат (както Нинова). Събират се националните управления, въпреки че по правилник е трябвало да се събират надалеч преди изборите (ДСБ). Разчистват се съперниците (БСП, “Да, България ”). В останалите партии - в тези, които един човек е основал партията и той ще я погребе, даже и тази игра на народна власт я няма.
Загубите доведоха до търсене на отговорност и вдишване на виновност. Разбира се, единствено в партиите, които не са лидерски - никой даже за момент, даже и насън не може да си показа, че партията на Бойко Борисов или партията на Слави Трифонов биха могли да търсят отговорност от водачите си за изборните загуби.
След изборите оставки заваляха в Българска социалистическа партия, “Да, България ”, ДСБ, “Зеленото придвижване ”. Сега, два месеца и половина по-късно, сме очевидци на
доиграването на изборите -
в границите на малко повече от седмица тези партии ще гласоподават оставките на водачите си и ще дебатират по аргументите за изборните провали.
На 22 януари 2022 година оставката на Корнелия Нинова, подадена от нея поради “катастрофалния резултат на изборите ”, би трябвало да бъде доказана от конгреса на партията. Нищо чудно обаче Нинова да остане началник на партията. Корнелия Нинова, човек с опит в хвърлянето на оставки и печеленото на вътрешнопартийни кървави борби, се готви настойчиво за този миг. Поне от 50-ия конгрес, когато тя съумя да се раздели с видните си критици - Димитър Дъбов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински, Георги Божинов, Юри Асланов, Михаил Миков и несъмнено, Сергей Станишев. В Българска социалистическа партия останаха малко съпротивителни сили. Наскоро Нинова съумя да изключи и главния си конкурент Кирил Добрев, изгони от " Дума " Велислава Дърева, Велиана Христова и Георги Георгиев, с което на процедура предреши и своята орис, и тази на партията. В събота Нинова евентуално ще се кандидатира още веднъж за водач на Българска социалистическа партия и вероятно през март ще завоюва без проблем откритите избори за ръководител, на които ще гласоподават всички членове на Българска социалистическа партия. Нищо не може да я спре. Изключително подозрително е, че Крум Зарков да вземем за пример може
да завоюва партиен избор против Нинова, която държи в джоба си партийните структури
Преди време партията бе за делене на партийните и държавните постове, в този момент никакъв пост не може да се опре на Корнелия, която ще бъде и партиен водач, и вицепремиер в държавното управление на Кирил Петков. На Корнелия не ѝ е “непосилно да съвместява партийните и държавните задължения “. След това е ясно какво ще се случи - БСП ще продължи свободното си електорално рухване, деяние, извънредно особено за годините, в които я води Нинова.
Корнелия Нинова обаче свърши нещо потребно - тя спря колаборацията сред ГЕРБ и социалистите. Това е реалност. Факт е обаче и че тази борба приключи бързо, а Нинова продължи да разчиства партията, убивайки всевъзможни подмятания за плурализъм и народна власт. Ако живееше в Атина през V век пр.н.е., Корнелия щеше да бъде остракирана като евентуален тиранин, а миди с името ѝ още щяха да се намират тук-таме.
На 28 януари ще се организира Националната конференция на Зелено придвижване. Там нещата стоят малко по-различно от Българска социалистическа партия. Борислав Сандов подаде оставка, само че не тъй като Зелените са се провалили на изборите - тази микропартия се пласира чудесно - завоюва 4 депутатски мандата, има си вицепремиер.
Сандов подаде оставка единствено от съпричастност към неволите в обединението Демократична България
Съпредседателят Владислав Панев имаше нелепостта да се снима с депутата предприемач от Движение за права и свободи Делян Пеевски и да се похвали със селфито, само че в този момент има опция еднолично да поеме организацията.
Ден след Зелените - на 29 януари, членовете на " Да, България " ще вземат решение на Националната конференция какво да вършат с хвърлените оставки от страна на водача Христо Иванов и на цялото оперативно управление на партията. Няколко дни по-късно, на 2 февруари, и ДСБ ще разисква изборите. Атанас Атанасов бе единственият от изброените водачи, който не хвърли непосредствено оставката си, а просто насрочи съвещание на Националнотосъбрание, което да избере водач, тъй като по партийния правилник той е длъжен да свърши това в границите на до 3 месеца след национални избори (чл. 21, алинея 1 от устава). Не че Атанасов съблюдава устава - в действителност в същия член и същата алинея на партийния правилник е записано, че Националното заседание се привиква от ръководителя минимум един път на две години, а такова нямаше.
За разлика от Нинова да вземем за пример,
Христо Иванов не носи ореола на човек, който таман е унищожил партията си
Под управлението на Иванов “Да, България ” получи еднаквост, доби и социална тежест, която постоянно е в пъти по-голяма от електоралната тежест на партията. “Продължаваме смяната ” открадна част от гласоподавателите на цялата коалиция Демократична България и това мъчно можеше да се преодолее. Нямаше по какъв начин Демократична България да не поддържа държавно управление на Политическа партия. Ако бе тръгнала по този път, градската десница щеше още по-бързо да се срине. За всички това Христо Иванов и Атанас Атанасов не носят виновност.
Въпреки това “Да, България “ и ДСБ се нуждаят от незабавни и значими промени, защото и те, както и Българска социалистическа партия, са на път да затънат във вътрешнопартийни проблеми или да се трансфорат в по-лош вид на себе си - дребни елитарни партийки с несъразмерни публични искания, които показват позициите на съвсем религиозно правилен електорат.
Белези за това и в " Да, България ", и в ДСБ има от дълго време, само че в последно време и в двете партии се случва нещо, което те не познаваха - земетресения от вътрешната страна.
Националната контролна комисия на " Да, България ", която по принцип е в оставка, изключи предконгресно от партията един от вътрешните критици - Методи Лалов. Т.е. десните направиха нещо, което левите на Нинова направиха с Кирил Добрев. Изхвърлиха предконгресно конкурент, който упреква управлението в недемократичност. След като сториха това с Лалов, на процедура не е ясно кой изобщо ще бъде конкурент на Христо Иванов във вътрешнопартийните избори.
Атанас Атанасов въпреки всичко не изхвърли от партията Елена Спасова, водач на партията в столичния регион " Лозенец " и единствен кандидат за председателското място в партията. “С тая кадрова политика ръководителят си е забил едно огромно нищо в биографията ”, написа Спасова в обществените мрежи. Спасова и цялата софийска организация на ДСБ, както и други организации в страната имат проблем с Атанасов, изключително откакто той реши да подмени лидера на листата в 24-ти МИР Цецка Бачева.
И отново - по този начин стоят нещата в партиите, в които животът се пробва да симулира либерален ред - хвърлят се проформа оставки от водачи, които в действителност желаят да останат (както Нинова). Събират се националните управления, въпреки че по правилник е трябвало да се събират надалеч преди изборите (ДСБ). Разчистват се съперниците (БСП, “Да, България ”). В останалите партии - в тези, които един човек е основал партията и той ще я погребе, даже и тази игра на народна власт я няма.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ