(Портрет на Марина Цветаева от Пьотър Шумов, Париж, 1925 г.)

(Портрет на Марина Цветаева от Пьотър Шумов, Париж, 1925 г.)

Писмата на великите

През пролетта на 1915 година в живота на съветската поетеса Марина Цветаева се появява мъж на име Никодим Плуцер-Сарна. В своите мемоари, сестра й Анастасия рисува неговия портрет: „ Лице тясно, смугло, черни коси и очи. И имаше у него сдържаността на гордия човек, и имаше още самотност, и нещо от тигър във всичко това… беше сантиментален до мозъка на костите - въплъщение на мъжествеността и това, което назоваваме авантюризъм - независимост, жадност и охота “.

Никодим е по-възрастен от Марина Цветаева с няколко години, европейски просветен, лекар по стопанска система. В края на 1916 година Плуцер-Сарна се трансформира във ентусиазъм за напълно нови страници в поезията на Цветаева, в които никой на може да разпознае предходната Марина. Краят на връзката им идва през 1919 година, а по-късно Цветаева споделя, че Плуцер-Сарна е вдъхнал живот на всичките стихове от сборника й „ Версти “, оповестен през 1922 година „ Всички стихове тук са отдадени на Никодим Плуцер-Сарна, за който - живот по-късно - мога да кажа, че съумя да ме обича, че съумя да обича това мъчно нещо - мен. “

♥ Дон Жуан

И е имал шпага Дон Жуан.
И е имал Донна Анна Дон Жуан…
Тъй твърдяха и това аз знам
за прелестния, трагичен Дон Жуан.

Ала през днешния ден, в среднощна тишина,
потеглих сам-сама, а някой в мрака
като че ли с мене крачеше, и като че ли
ми редеше имена…

Странен бе - с тояжка… Чух колкото да:
- Не е имал Донна Анна Дон Жуан!

14 май 1917
(превод от руски: Димитър Горсов)

...

♥ Из писмото на съветската поетеса до Никодим Плуцер-Сарна

Аз не Ви обичам към този момент. Нищо не се е случило - животът се случи. Аз не мисля за Вас нито заран, събуждайки се, нито нощем, заспивайки, нито на улицата, нито под звуците на музика, - в никакъв случай. Ако Вие бяхте обикнали друга жена, аз бих се усмихнала и замислила за Вас и за нея. Напуснах играта. Всичко, което усещам към Вас, - е леко неспокойствие от гласа. Харесвам Вашето лице както преди. Защо не Ви обичам към този момент? Две години поред, въображаемо в душата си Ви влачих със себе си по всевъзможни пътеки, зали, църкви, вагони, не се разделях с Вас нито за секунда, броях часовете, чаках позвъняването ви, лежах като мъртва, в случай че позвъняване нямаше. Всичко, както у всички. И въпреки всичко не всичко, както у всички. Вие първи престанахте да ме обичате. Ако това не се беше случило, аз и до момента бих Ви обичала, тъй като постоянно обичам до краен лимит. Отначало Вие идвахте в четири часа, след това в пет, след това в шест, след това в осем, след това напълно престанахте да идвате. Вие пръв забравихте, коя съм аз.

Октомври, 1918

Никодим Плуцер-Сарна (1881 ~ 1945)

Превод от съветски: Мария Тонева за WebStage

Източник:
* Портрет на Марина Цветаева от Пьотър Шумов, Париж, 1925 година, bg.wikipedia.org
Снимка: Никодим Плуцер-Сарна (1881 ~ 1945), tsvetaeva.lit-info.ru