Поредният отказ от демонтирането на Паметника на Съветската армия (ПСА)

Поредният отвод от демонтирането на Паметника на Съветската войска (ПСА) в София, именуван от ненавиждащите го Монумент на окупационната Червена войска (МОЧА), не е просто следващият фарс. Това може да се окаже осколочна бомба, която да нанесе голям брой тежки провали в най-различни направления. Тъкмо тъй като в този момент, при ръководството на ПП-ДБ и ГЕРБ, този въпрос - цели три десетилетия след първото решение за демонтажа - можеше най-накрая да бъде решен.

Опасното бягство на ПП-ДБ

Управляващите сами заложиха бомбата, откакто на 2 август държавното управление реши да преобразува парцела, върху който се намира ПСА/МОЧА в Княжеската градина, от обществена в частна държавна благосъстоятелност. Без значение дали въобще беше нужно за постигането на задачата, решението даде явен сигнал, че монументът скоро ще бъде махнат от центъра на София. И изкара на палатки пред него русофилски политици и деятели да го бранят.

Вероятно палатките, които щяха да покачат градуса на опълчване в навечерието на локалния избор, са уплашили част от ръководещата некоалиция. И най-много " Продължаваме промяната ", която посредством регионалния си шеф Вяра Тодева и кандидат-кмета Васил Терзиев свириха отбой.

Тодева съобщи, че имало дълга процедура по планиране и координиране на преместването на монумента, че даже били изгубени документи за него и че работата въобще не може да се свърши до края на годината.

Два дни по-късно пък претендент кметът Терзиев бланкетно заявява, че мястото на паметника е в Музея на социалистическото изкуство, само че това трябвало да стане напълно безвредно - сякаш към крана ще бъдат позволени да подскачат дечица, и по какъв начин в действителност трябвало да се вземе решение какво да се прави с опустялото място - сякаш в случай че управлявалата преди четвърт век коалиция ОДС знаеше, че 24 години по-късно още няма  да има нищо на мястото на мавзолея на Георги Димитров, щеше да се възпре да го събаря. Съвсем смешен пък е задължението на Терзиев да изследва по какъв начин други красиви европейски градове са премахнали съветски  знаци от градската си среда, в какво са трансформирали освободените терени и каква е новата символика там. Това на практика значи, че не до края на годината, а и доникъде на възможния му кметски мандат паметникът няма да бъде изместен от центъра на София.

Политическите вреди от това бягство могат да наподобяват на пръв взор второстепенни, само че в букет тежат прекалено много за " Продължаваме промяната " - " Демократична България ". Очакването и обещанието за преместването на паметника провокира не просто отчаяние, а яд у немалка част от гласоподавателите на ПП-ДБ, изключително у поддръжниците на Демократична България, за множеството от които това е ценностен и дългогодишно изстрадан проблем. И вместо следващото отсрочване да защищити акцията за локалните избори от тежки политически разделения, то сътвори тежки вътрешни проблеми. В усилието да се бори за периферен електорат в София, ПП-ДБ може да загуби част от ядрото си. С тежкото си фамилно завещание от ДС Васил Терзиев поема още един товар - на бранител на МОЧА, с позицията си " и аз съм за преместването му, но различен път ". С което пък дава още един коз на съперника си Вили Лилков, който с изключение на огледалното анти Държавна сигурност позициониране срещу Терзиев, се декларира и като единствения до момента претендент за кмет, който е твърдо за незабавното унищожаване на паметника. В тази обстановка печеливша е само ГЕРБ. Тя освен остава настрана от абсурда, само че и получава индулгенция за личното си десетилетно безучастие по въпроса с паметника: откакто и вие в този момент протакате, най-малко към този момент не можете да ни обвинявате за същото нас. Отделно, че не са толкоз доста гласоподавателите на ГЕРБ, за които този монумент въобще е проблем. Защитниците на ПСА пък могат да се усещат спечелили - че точно те са спрели " вероломното му отвличане ".

Как ръководещите закотвят още по-силно  " другата позиция "

Най-сериозният проблем обаче е този: че предателското и малодушно политическо държание на ръководещите закотвя още повече " другата позиция ", оправдаваща тоталитарното ни минало, пристигнало на щиковете на Червената войска, оправдаваща и днешната ѝ наследничка, която води фашистка война против народа на Украйна. С това още по-далечен става и денят, в който другояче гордите с над 13-вековната си държавна история българи ще преодолеят безкрайната си робска признателност на освободени от Русия и ще потърсят лично национално достолепие, тъй че центърът на столицата им да не кънти символно на съветска губерния: с монумент на съветския император, който повелително гледа против Народното събрание, с жълтопаветен бул. на негово име, с катедрален храм на негов патрон и привиден воин, с кметство, намиращо се на улица " Московска " …

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

***
Разгледайте тази фотогалерия от нашия списък: