ГИТ напомня трудовите права при заминаване за работа в чужбина
Поради зачестилите разгласи в медиите и обществените мрежи за работа в чужбина, Главната ревизия по труда припомня трудовите права при тръгване за работа отвън страната.
Използването на интернет, и в частност на обществените мрежи, като единствен метод за контакт, отвод от персонални срещи или установяване на такива на обществени места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за възможна машинация, се показва в известие на пресцентъра.
В тези случаи ГИТ няма пълномощия да оказва надзор, само че и за проверяващите органи е извънредно мъчно да бъдат разпознати измамниците, с цел да бъдат подхванати съответните ограничения. Сигнал за машинация е и когато дружество, което не прави никаква активност, подписва контракти с служащи с обещанието по-късно да ги командирова зад граница.
Всяко искане на такси и други заплащания под каквато и да е форма за обезпечаване на работа в чужбина са неразрешени. Законодателството категорично регламентира, че фирмите-посредници и предприятията, осигуряващи краткотрайна работа, нямат право да желаят такси под каквато и да е форма. Заплащането би трябвало да бъде от работодателя, за който обезпечават работна ръка.
Работодателите, които командироват свои служащи и чиновници за осъществяване на действия в чужбина, също нямат право да желаят такси. Най-често се желаят суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава изцяло гратис от Национална агенция за приходите. При вероятно заплащане е неотложно да се изискат документи, доказващи заплатените суми.
От началото на 2017 година в България работят нови правила, регламентирани с промени в Кодекса на труда и в Наредба за изискванията и реда за командироване и изпращане на служащи и чиновници в границите на даване на услуги, напомнят от ГИТ. Тези промени ясно регламентират, че обезпечаването на най-малко минималното заплащане за приемащата страна се дължи от първия ден, в който служащият или служителят е почнал работа зад граница в границите на даване на услуги.
Преди измененията минималното заплащане за приемащата страна ставаше наложително при командироване за повече от 30 дни.
Изрично се регламентира също, че разноските за превоз, квартира и други би трябвало да бъдат уговорени сред страните авансово. Новата нормативна уредба не важи при командироване в страните отвън Европейския съюз, както и при служебни командировки, командироване за образования, специализации, работни срещи, конференции и други. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в член 121 от Кодекса на труда.
При изпращане от дружество, което обезпечава краткотрайна работа, лицето би трябвало да подписа трудов контракт с това дружество, в който да е написано при какви условия на труд в предприятието-ползвател ще работи. Трудовият контракт би трябвало да съдържа данни за страните и дефинира - размера на главното и на спомагателните трудови хонорари с непрекъснат характер; изискванията за полагане на ексклузивен и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица, на дневната, междудневната и на седмичната отмора, както и дните на формалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането отвън посочените (пътни разноски, квартира и др.)
Когато дружество командирова зад граница свои служащи и чиновници, с които има подписан и регистриран в Национална агенция за приходите трудов контракт, работодателят би трябвало да подпише с командированите и съглашение, в което се разписват всички условия на командироването, в това число се регламентират и разноските за превоз и спане.
Всеки отвод за сключване на трудови контракти и съглашения би трябвало да бъде сигнал за търсещите работа, че могат да станат жертва на машинация, показват от ГИТ.
Хората, търсещи работа в чужбина, би трябвало да знаят, че когато употребяват услугите на фирми-посредници, би трябвало да тръгнат от България с подписан трудов контракт с задграничен шеф, преведен на български или на понятен за тях език и на езика на приемащата страна. Важни реквизити от трудовия контракт са всички данни за работодателя, изискванията на труд и възнаграждение.
Именно договорът е документът, посредством който на по-късен стадий, при нужда, може да се извърши инспекция и да се защитят правата на служащия. Трябва да имат подписан и посреднически контракт с фирмата-посредник, който включва избрани клаузи, написани в специфична разпоредба. Този контракт наложително би трябвало да съдържа правилните данни на медиатора и мястото, на което е подписан.
Задължително изискване за компаниите медиатори, както и за предприятията, които обезпечават краткотрайна работа, е да имат публикуван лиценз от Агенцията по заетостта. Списъкът на лицензираните предприятия може да бъде открит на уеб страницата на Агенцията. На уеб страницата на ИА ГИТ регулярно се разгласява информация по отношение на рисковете при търсене на работа в чужбина.
За първите пет месеца на годината контролните органи на Инспекцията по труда са направили към 300 инспекции на работодатели, които командироват или изпращат служащи и чиновници в границите на даване на услуги в страни - членки на Европейски Съюз, в това число посредством предприятия, осигуряващи краткотрайна работа, и на компании - медиатори. При тези инспекции са открити към 530 нарушавания.
Установени са и 16 случая на реализиране на активност като дружество, което обезпечава краткотрайна работа, без регистрация, като най-често тази активност се замаскира под формата на командироване в осъществяване на контракт за даване на услуги.
Сигнали за нарушавания при обезпечаването на работа в чужбина могат да се подават в Главна ревизия по труда по всички вероятни способи - на горещия телефон 0700 17 670, на телефона за сигнали на български жители, работещи в чужбина - 00359 2 8101 747, през формата за сигнали и посредством мейл на посочените имейли.
Важно е обаче в сигнала да има задоволително данни за идентифициране на осигуряващия работа в чужбина, както и приложени документи, с които разполага лицето. Същото изискване се отнася и за случаите, касаещи неточни задгранични работодатели, при които ИА ГИТ може да алармира контролните органи в съответната страна, единствено в случай че в сигнала има задоволително данни за идентифицирането му и доказателства за трудовите взаимоотношения сред страните.
Главната ревизия по труда към този момент работи по основаването на обединен формален народен уеб страница, какъвто всяка страна е длъжна да построи според наредбите на Директива 2014/67/ЕС, касаеща правата на командированите лица.
Изграждането на осведомителния портал е съществена активност по план "Контрол на командированите лица ", финансиран по оперативна стратегия "Развитие на човешките запаси ", съфинансирана от Европейски Съюз посредством Европейски структурни фондове, осведомят от ГИТ.
Използването на интернет, и в частност на обществените мрежи, като единствен метод за контакт, отвод от персонални срещи или установяване на такива на обществени места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за възможна машинация, се показва в известие на пресцентъра.
В тези случаи ГИТ няма пълномощия да оказва надзор, само че и за проверяващите органи е извънредно мъчно да бъдат разпознати измамниците, с цел да бъдат подхванати съответните ограничения. Сигнал за машинация е и когато дружество, което не прави никаква активност, подписва контракти с служащи с обещанието по-късно да ги командирова зад граница.
Всяко искане на такси и други заплащания под каквато и да е форма за обезпечаване на работа в чужбина са неразрешени. Законодателството категорично регламентира, че фирмите-посредници и предприятията, осигуряващи краткотрайна работа, нямат право да желаят такси под каквато и да е форма. Заплащането би трябвало да бъде от работодателя, за който обезпечават работна ръка.
Работодателите, които командироват свои служащи и чиновници за осъществяване на действия в чужбина, също нямат право да желаят такси. Най-често се желаят суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава изцяло гратис от Национална агенция за приходите. При вероятно заплащане е неотложно да се изискат документи, доказващи заплатените суми.
От началото на 2017 година в България работят нови правила, регламентирани с промени в Кодекса на труда и в Наредба за изискванията и реда за командироване и изпращане на служащи и чиновници в границите на даване на услуги, напомнят от ГИТ. Тези промени ясно регламентират, че обезпечаването на най-малко минималното заплащане за приемащата страна се дължи от първия ден, в който служащият или служителят е почнал работа зад граница в границите на даване на услуги.
Преди измененията минималното заплащане за приемащата страна ставаше наложително при командироване за повече от 30 дни.
Изрично се регламентира също, че разноските за превоз, квартира и други би трябвало да бъдат уговорени сред страните авансово. Новата нормативна уредба не важи при командироване в страните отвън Европейския съюз, както и при служебни командировки, командироване за образования, специализации, работни срещи, конференции и други. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в член 121 от Кодекса на труда.
При изпращане от дружество, което обезпечава краткотрайна работа, лицето би трябвало да подписа трудов контракт с това дружество, в който да е написано при какви условия на труд в предприятието-ползвател ще работи. Трудовият контракт би трябвало да съдържа данни за страните и дефинира - размера на главното и на спомагателните трудови хонорари с непрекъснат характер; изискванията за полагане на ексклузивен и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица, на дневната, междудневната и на седмичната отмора, както и дните на формалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането отвън посочените (пътни разноски, квартира и др.)
Когато дружество командирова зад граница свои служащи и чиновници, с които има подписан и регистриран в Национална агенция за приходите трудов контракт, работодателят би трябвало да подпише с командированите и съглашение, в което се разписват всички условия на командироването, в това число се регламентират и разноските за превоз и спане.
Всеки отвод за сключване на трудови контракти и съглашения би трябвало да бъде сигнал за търсещите работа, че могат да станат жертва на машинация, показват от ГИТ.
Хората, търсещи работа в чужбина, би трябвало да знаят, че когато употребяват услугите на фирми-посредници, би трябвало да тръгнат от България с подписан трудов контракт с задграничен шеф, преведен на български или на понятен за тях език и на езика на приемащата страна. Важни реквизити от трудовия контракт са всички данни за работодателя, изискванията на труд и възнаграждение.
Именно договорът е документът, посредством който на по-късен стадий, при нужда, може да се извърши инспекция и да се защитят правата на служащия. Трябва да имат подписан и посреднически контракт с фирмата-посредник, който включва избрани клаузи, написани в специфична разпоредба. Този контракт наложително би трябвало да съдържа правилните данни на медиатора и мястото, на което е подписан.
Задължително изискване за компаниите медиатори, както и за предприятията, които обезпечават краткотрайна работа, е да имат публикуван лиценз от Агенцията по заетостта. Списъкът на лицензираните предприятия може да бъде открит на уеб страницата на Агенцията. На уеб страницата на ИА ГИТ регулярно се разгласява информация по отношение на рисковете при търсене на работа в чужбина.
За първите пет месеца на годината контролните органи на Инспекцията по труда са направили към 300 инспекции на работодатели, които командироват или изпращат служащи и чиновници в границите на даване на услуги в страни - членки на Европейски Съюз, в това число посредством предприятия, осигуряващи краткотрайна работа, и на компании - медиатори. При тези инспекции са открити към 530 нарушавания.
Установени са и 16 случая на реализиране на активност като дружество, което обезпечава краткотрайна работа, без регистрация, като най-често тази активност се замаскира под формата на командироване в осъществяване на контракт за даване на услуги.
Сигнали за нарушавания при обезпечаването на работа в чужбина могат да се подават в Главна ревизия по труда по всички вероятни способи - на горещия телефон 0700 17 670, на телефона за сигнали на български жители, работещи в чужбина - 00359 2 8101 747, през формата за сигнали и посредством мейл на посочените имейли.
Важно е обаче в сигнала да има задоволително данни за идентифициране на осигуряващия работа в чужбина, както и приложени документи, с които разполага лицето. Същото изискване се отнася и за случаите, касаещи неточни задгранични работодатели, при които ИА ГИТ може да алармира контролните органи в съответната страна, единствено в случай че в сигнала има задоволително данни за идентифицирането му и доказателства за трудовите взаимоотношения сред страните.
Главната ревизия по труда към този момент работи по основаването на обединен формален народен уеб страница, какъвто всяка страна е длъжна да построи според наредбите на Директива 2014/67/ЕС, касаеща правата на командированите лица.
Изграждането на осведомителния портал е съществена активност по план "Контрол на командированите лица ", финансиран по оперативна стратегия "Развитие на човешките запаси ", съфинансирана от Европейски Съюз посредством Европейски структурни фондове, осведомят от ГИТ.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ