Попитали Радио Ереван: „Какво да правя, когато внезапно ми се

Попитали Радио Ереван: „ Какво да върша, когато ненадейно ми се доработи? “. „ Сядаш и чакаш да ти мине “, дало отговор радиото.

Руският външен министър Лавров обича да споделя вицове от времето на комунизма. Понякога шегите правят работа за разведряване на ситуацията, да вземем за пример в някоя по-заплетена дипломатическа обстановка. Друг път обаче и те не оказват помощ.

Лавров в този момент се оплаква, че нищо не помръдвало в международната политика. Съединени американски щати правели опит непременно и по всевъзможен начин да санкционират Русия. Дори по времето на Студената война нещата не били чак толкоз зле, твърди той.

Първият съветски посланик не е човек, който обича да се оплаква. Тъкмо противоположното - Сергей Лавров постоянно е внезапен и студен в обноските си. Когато ползите на Москва са го налагали, той без всевъзможни задръжки се е отнасял жестоко даже с американски външни министри. Случвало се е даже да откаже да ги одобри. Лавров в никакъв случай не демонстрира възприятията си – в случай че не споделя някой виц. Основното му предписание постоянно е гласяло: „ Не показвай никаква уязвимост пред другите! "

Лавров има съображение

В едно Лавров обаче има право: връзките на Русия със Запада са комплицирани. Онова, което вероятно го тревожи, е че в обозримо бъдеще не се обрисува някакво усъвършенстване. Последиците от рецесията с Украйна се усещат от ден на ден. Нито една от страните в спора не демонстрира подготвеност за взаимни отстъпки. А това осъжда политици като Лавров на съвсем цялостно безучастие. Защото едно е да участваш в някаква конференция в Мюнхен или Ню Йорк, и напълно друго – да се завърнеш в Москва с някакъв съответен резултат или най-малко с положителни изгледи за пробив.

И в случай че в международната дипломация в този момент съвсем нищо не помръдва напред, това значително се дължи точно на Кремъл. Никой различен не знае това по-добре от самия Лавров.

Ситуацията в допълнение се усложнява от вътрешнополитическото състояние във Вашингтон. В настоящия американски Конгрес думата имат тези, които упорстват за разширение на глобите против Русия. С това те отклоняват вниманието от личните си проблеми: че имат президент, към който останалият свят не изпитва съвсем никакво доверие, изключително пък, когато става дума за връзките с Русия. Тръмп, на собствен ред, може да се прави, че е бил заставен да отстъпи пред настояванията на републиканците за нови наказания против Москва. Това кара някои сенатори, като Джон Макейн или Марко Рубио, да имат вяра, че точно те направляват дейностите на президента.

В последна сметка за Америка няма нищо по-лесно от това непрекъснато да стяга глобите против Русия. От това американската стопанска система няма да понесе съвсем никакви загуби. Вредата е най-вече за немските компании, за работните места в Германия и за немския бюджет. Тук американците се държат като пълководец, който зове съдружниците си на бойното поле, само че оставя личните си бойци в казармата.

Губят всички

Такава политика обаче е допустима единствено до време. Германската стопанска система упорства за преустановяване на глобите. Правителството на Германия няма да е изцяло дееспособно още няколко седмици - до момента в който не приключат договарянията за сформиране на необятна коалиция и не бъде определено новото държавно управление. После обаче същинската политика би трябвало да заеме своето предпочитано място.

Споразумението от Минск, което мнозина преждевременно оповестиха за „ мъртво ", сочи същинския път към мира в Украйна. Русия би трябвало да бъде поощрена да прояви по-голяма податливост към взаимни отстъпки. Заплахите и новите наказания единствено утежняват ситуацията в допълнение. А от това, в последна сметка, губят всички.