Новият месия е, той е... Кирил Петков
Понякога политическите събития получават динамичност в непредвидена посока. Очакваше се скуката към предизвестения неуспех по сформиране на кабинет да бъде разнороден от спринт на Кирил Петков - до Букурещ, с цел да вземе от канадското консулство документа, туширащ разногласието за поданството му. Оказа се, че изобщо не е имал желание да върви, само че пък различен екшън лудо се завъртя край него – за новата му партия. Преди седмица партийният план на служебния министър на стопанската система бе на кота „ няма да виждам в профил политиката, ще намеря метод да остана, разсъждавам какъв “. Днес към този момент не какъв да е, а министър председателят Стефан Янев се е заел да разшифрова неопределеността. Той сподели, че новата партия може да се яви още тази есен на избори, би дал своя вот за нея, да се включи персонално... Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ (ДБ) и наблюдаващи намерено към този момент разискват следствията. Самият Петков, а и сподвижникът му Асен Василев, дадоха обещание вести към 15 септември.
Няма връщане обратно, колелото се е завъртяло.
Въпросът е тъкмо партия ли ще роди Петков, по кое време ще бъде основана, ще взе участие ли в действителност на идните избори. Ясно е, че за независимо явяване на вота няма време. Но пък може да се ползват листите на към този момент съществуваща групировка (примерно Демократична България кандидатира Петков и Василев), или пък да стане посредством регистрацията на налична маргинална партия (при структуриран повсеместен проект).
Предвид обстоятелството, че Петков среща извънреден хорски екстаз, граничещ с любов, че Василев е вторият най-одобряван министър, а наставник им е различен безспорен национален любим – Румен Радев, е ясно, че всичко това не е елементарен план. Това е начинание с капацитет съществено да промени политическия пейзаж у нас. По стандартите на българската народопсихология то може да роди нов избавител. Не бива да се не помни и още един факт – Радев и Петков са единствените обществено споменавани имена на български политици от американския президент Джо Байдън (чрез видеовръзка им благодари за икономическия конгрес през лятото в София). С една дума, Радев умерено може да бъде считан за всестранно ръкоположен за втори президентски мандат; Петков пък – по този начин да се завъртят нещата към него, че да се извърши фантазията на стотици хиляди българи в обществените мрежи – да стане министър председател на постоянно държавно управление.
Неизвестностите вършат обстановката мъчно прогнозируема. Но няколко неща може да се кажат още в този момент във връзка превръщането на Петков от служебен в постоянен политик:
1. В момента има вълна на национално боготворене по отношение на Петков. Тя ескалира, т.е. процесът е в напредък. Но все в миналото ще стигне пик, след което ще почне да пада. А около спихването на рейтинга на „ ИТН “ (ИТН) стана ясно, че българите не обичат да чакат. Те бързо разлюбват някого, който им дава обещание „ да промени България “, а-ха да тръгне да го прави, пък нищо не прави.
Нищоправене би се отразило зле и на Петков.
Той, несъмнено, може да си остане длъжностен министър. Но скок на цените, какъвто към този момент има, а и се чака още по-голям, няма да се отрази добре на икономическия министър. Моментът Петков да се впусне в политиката е тъкмо в този момент. Наистина в този момент, когато към момента няма никакво значение лъже или не за документа в Букурещ – хората просто го харесват и това е. Динамиката от последните дни демонстрира, че процесите най-вероятно няма да се бавят.
2. Петков е основател на „ Да, България “, само че до момента не разчиташе на кариера посредством нея. Връщането му би означавало преден конфликт с Христо Иванов. Партийният водач няма по какъв начин да живее в сянката на най-големия харизматик. Затова политическа реализация през Демократична България е малко евентуална. Но пък структуриране на нова партия, която единствено за месец да пробие в Народното събрание, е невиждано предизвикателство. Всичко това допуска реализирането на плана да се трансформира в маратон. Но още веднъж стигаме до значимостта на сегашния миг. Сега би трябвало да се работи, тъй като социологически сондажи към този момент демонстрират първо място за ГЕРБ.
Протестът губи борбата.
Включвайки се във вота, Петков ще го презареди с нова сила. Освен това не трябва да се не помни, че не може да се върви непрестанно от избори на избори. Партийна листа с името на Петков, която и да е тя, ще раздвижи нещата оттатък ступора.
3. Изключително значимо е в кой тъкмо набор ще се нарежда сегашният министър. Ако под някаква форма е в дясно, каквато досега е политическата му и житейска биография, това ще значи растеж на дясното и... удар във въпреки всичко невисок таван. Ако обаче направи центристка партия, обърната към всички гласоподаватели, опциите стават неизчерпаеми. Това към този момент ще е реализация на стратегическата концепция " няма ляво, няма дясно ", която политтехнолози предсказват от дълго време като метод за трайно премахване на ГЕРБ. Роля в тази тактика има и президентът Радев, прекомерно сполучлива до момента. Петков към този момент сподели, че с две ръце ще поддържа президента за втория мандат. Ако в действителност той направи партия и е центристка, тя ще черпи от харизмата на президента. И всичко това е към този момент нещо доста огромно. То ще засегне съществено пейзажа. Българска социалистическа партия да вземем за пример, след срутва си, пробва да се възвърне, лепната за издигнатия преди 5 години от нея Радев. Но какво ли ще стане, в случай че партията на Радев е към този момент партията на Петков?
4. Независимо какви тъкмо са съответните проекти на Петков,
обстановката е към този момент неповторима
След неговите маневри се появи безпартиен длъжностен министър председател, който не изключва да стане партиец. След цар - министър председател, охранител - министър председател, като нищо може да имаме служебно държавно управление, трансформирало се в партия.
Как ще приключи всичко това в интервал на президентски и парламентарни избори, е толкоз неразбираемо, че никой не би заложил пари на прогноза. Петков занапред ще понася всестранни удари, начинанието му е извънредно рисково. Но е реалност, че има предпоставки да се случи нещо огромно.
Няма връщане обратно, колелото се е завъртяло.
Въпросът е тъкмо партия ли ще роди Петков, по кое време ще бъде основана, ще взе участие ли в действителност на идните избори. Ясно е, че за независимо явяване на вота няма време. Но пък може да се ползват листите на към този момент съществуваща групировка (примерно Демократична България кандидатира Петков и Василев), или пък да стане посредством регистрацията на налична маргинална партия (при структуриран повсеместен проект).
Предвид обстоятелството, че Петков среща извънреден хорски екстаз, граничещ с любов, че Василев е вторият най-одобряван министър, а наставник им е различен безспорен национален любим – Румен Радев, е ясно, че всичко това не е елементарен план. Това е начинание с капацитет съществено да промени политическия пейзаж у нас. По стандартите на българската народопсихология то може да роди нов избавител. Не бива да се не помни и още един факт – Радев и Петков са единствените обществено споменавани имена на български политици от американския президент Джо Байдън (чрез видеовръзка им благодари за икономическия конгрес през лятото в София). С една дума, Радев умерено може да бъде считан за всестранно ръкоположен за втори президентски мандат; Петков пък – по този начин да се завъртят нещата към него, че да се извърши фантазията на стотици хиляди българи в обществените мрежи – да стане министър председател на постоянно държавно управление.
Неизвестностите вършат обстановката мъчно прогнозируема. Но няколко неща може да се кажат още в този момент във връзка превръщането на Петков от служебен в постоянен политик:
1. В момента има вълна на национално боготворене по отношение на Петков. Тя ескалира, т.е. процесът е в напредък. Но все в миналото ще стигне пик, след което ще почне да пада. А около спихването на рейтинга на „ ИТН “ (ИТН) стана ясно, че българите не обичат да чакат. Те бързо разлюбват някого, който им дава обещание „ да промени България “, а-ха да тръгне да го прави, пък нищо не прави.
Нищоправене би се отразило зле и на Петков.
Той, несъмнено, може да си остане длъжностен министър. Но скок на цените, какъвто към този момент има, а и се чака още по-голям, няма да се отрази добре на икономическия министър. Моментът Петков да се впусне в политиката е тъкмо в този момент. Наистина в този момент, когато към момента няма никакво значение лъже или не за документа в Букурещ – хората просто го харесват и това е. Динамиката от последните дни демонстрира, че процесите най-вероятно няма да се бавят.
2. Петков е основател на „ Да, България “, само че до момента не разчиташе на кариера посредством нея. Връщането му би означавало преден конфликт с Христо Иванов. Партийният водач няма по какъв начин да живее в сянката на най-големия харизматик. Затова политическа реализация през Демократична България е малко евентуална. Но пък структуриране на нова партия, която единствено за месец да пробие в Народното събрание, е невиждано предизвикателство. Всичко това допуска реализирането на плана да се трансформира в маратон. Но още веднъж стигаме до значимостта на сегашния миг. Сега би трябвало да се работи, тъй като социологически сондажи към този момент демонстрират първо място за ГЕРБ.
Протестът губи борбата.
Включвайки се във вота, Петков ще го презареди с нова сила. Освен това не трябва да се не помни, че не може да се върви непрестанно от избори на избори. Партийна листа с името на Петков, която и да е тя, ще раздвижи нещата оттатък ступора.
3. Изключително значимо е в кой тъкмо набор ще се нарежда сегашният министър. Ако под някаква форма е в дясно, каквато досега е политическата му и житейска биография, това ще значи растеж на дясното и... удар във въпреки всичко невисок таван. Ако обаче направи центристка партия, обърната към всички гласоподаватели, опциите стават неизчерпаеми. Това към този момент ще е реализация на стратегическата концепция " няма ляво, няма дясно ", която политтехнолози предсказват от дълго време като метод за трайно премахване на ГЕРБ. Роля в тази тактика има и президентът Радев, прекомерно сполучлива до момента. Петков към този момент сподели, че с две ръце ще поддържа президента за втория мандат. Ако в действителност той направи партия и е центристка, тя ще черпи от харизмата на президента. И всичко това е към този момент нещо доста огромно. То ще засегне съществено пейзажа. Българска социалистическа партия да вземем за пример, след срутва си, пробва да се възвърне, лепната за издигнатия преди 5 години от нея Радев. Но какво ли ще стане, в случай че партията на Радев е към този момент партията на Петков?
4. Независимо какви тъкмо са съответните проекти на Петков,
обстановката е към този момент неповторима
След неговите маневри се появи безпартиен длъжностен министър председател, който не изключва да стане партиец. След цар - министър председател, охранител - министър председател, като нищо може да имаме служебно държавно управление, трансформирало се в партия.
Как ще приключи всичко това в интервал на президентски и парламентарни избори, е толкоз неразбираемо, че никой не би заложил пари на прогноза. Петков занапред ще понася всестранни удари, начинанието му е извънредно рисково. Но е реалност, че има предпоставки да се случи нещо огромно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ