От „развързването на кесията“ не печелят най-бедните
Понижаването на данъка върху облагата с 1 лева усилва Брутният вътрешен продукт с сред 0,51 и 0,8 лева
Държавата разполага с няколко съществени средства, посредством които влияе върху стопанската система. Паричната политика съставлява ръководството на паричната маса и лихвените проценти. Фискалната политика дефинира данъчното облагане и целите във връзка с финансираните от бюджета функционалности и действия. Така посредством нея се ръководят приходите, разноските и дълга на държавните институции. Регулаторната политика дефинира нормативната уредба, която основава рамката, в която оперира бизнесът. В актуалната публикация ще обърна внимание на смисъла на фискалната политика.
Какво е това?
Бюджетната политика съставлява ръководството на приходите, разноските и отговорностите на страната. Целта? е да се основат предпоставки за осъществяване на висок и резистентен стопански напредък. За да бъде изпълнена тази цел, е належащо обществените финанси също да бъдат устойчиви. Това значи поддържане на непосредствен до уравновесен бюджет в средносрочен интервал, невисок размер на дълга по отношение на приходите на страната, задоволително равнище на фискалния запас, което да обезпечава нужната ликвидност, и висока успеваемост на държавните разноски. Освен това е належащо данъчната основа да бъде релативно постоянна и да са налице механизми за автоматизирано намаление на разноските при спад на приходите в бюджета, без това да е за сметка на икономическата интензивност.
По принцип фискалната политика се преглежда като средство за изглаждане на бизнес цикъла. Тоест тя би трябвало да бъде антициклична. По време на бърз напредък посредством фискалната политика стопанската система би трябвало да се охлажда (да не се разрешава прегряване). В интервали на спад би трябвало да се основават тласъци посредством намаление на данъчното облагане или посредством повишение на финансовите разноски на държавното управление, които да компенсират спада на частните вложения. Това обаче още веднъж не би трябвало да бъде за сметка на устойчивостта. Тоест прекомерно бързото повишение на бюджетния недостиг и заради това на държавния дълг до нива, които стават неуправляеми, не може да бъде целесъобразно с ограничения за противопоставяне на стопански спад, защото то може на собствен ред да способства за развиването на още по-сериозна рецесия.
Как се употребява?
Подобно на паричната и фискалната политика се употребява главно за стимулиране на съвкупното търсене. Това става посредством повишение на разполагаемите приходи при по-ниски налози или по-високи държавни разноски. В резултат от това се покачват потребителските и капиталовите разноски и по този начин краткотрайно икономическата интензивност се усилва. Това обаче се случва в кратковременен интервал. Дългосрочно е невероятно да се поддържат бюджетните дефицити, които пораждат в следствие от тази политика. Натрупаните задължения рано или късно би трябвало да се изплащат. Тогава се схваща, че цената на фискалната агресия напълно не е ниска. Сметката се заплаща в по-добрия случай от поколението, което е разходвало повече, в сравнение с е изкарвало, само че в множеството случаи отговорностите стават дълготрайни. Така настоящи разноски се финансират с облигации, които се обслужват доста години откакто средствата са изхарчени и възможният позитивен резултат от тях от дълго време е привършен.
На процедура няма икономическа школа, която да твърди, че посредством въздействието си върху съвкупното търсене фискалната политика може да се употребява за трайно генериране на напредък за стопанската система. Полезният резултат обаче може да се реализира посредством насърчаването на съвкупното предложение. Тук не става въпрос за дотации, а за подобаваща данъчна политика, която е ориентирана към повишение на спестяванията и вложенията – т.е. по-ниско облагане на персоналните и корпоративните приходи и по-високо облагане на потреблението. По този метод се основават предпоставки за по-бързо основаване на капитал и по-голямо присъединяване на пазара на труда. Разбира се, тези принадлежности сами по себе си не са задоволителни. Необходимо е цялостната среда за бизнес, в това число и регулаторната рамка, да бъде със подобаващ дизайн.
Фискална политика при ограничавания върху паричната политика
Ролята на фискалната политика е изключително значима при съществуване на ограничавания върху паричната политика. Такива са налице при присъединяване във валутен съюз, какъвто е казусът с страните от еврозоната. При неспособност да се дефинира паричната политика според от положението на съответната стопанска система фискалната става най-важна за краткосрочно стимулиране на икономическата интензивност. Разбира се, належащо е да се съблюдават рамките за недостиг до 3% от брутният вътрешен артикул и държавен дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт. Подобна е обстановката в България при валутен ръб, когато единственият останал разполагаем инструмент на паричната политика, минималните наложителни запаси, не се употребява постоянно. Устойчивостта на обществените финанси ще стане още по-важна при подготовката на България за присъединяване в еврозоната, защото с нея са свързани както посочените нагоре критерии, по този начин и тези за лихвените проценти, инфлацията и валутния курс.
Ситуацията в България
На повърхността положението на обществените финанси е положително. Налице са остатъци в бюджета, нивото на държавния дълг от към 25% от Брутният вътрешен продукт е ниско по отношение на междинното за Европейския съюз и също така наклонността е да се намалява. Налице са фискални правила, които плануват поддържането на баланс или остатък в държавния бюджет и в бюджетите на общините. Освен това разноските по консолидираната фискална стратегия не могат да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт за съответната година, а държавният дълг – 60% от Брутният вътрешен продукт.
При малко по-задълбочен обзор обаче се откриват някои недостатъци. Някои от главните правила, заложени в Закона за обществените финанси, са изгодност, успеваемост и резултатност. Тук ще посоча няколко образеца, които демонстрират, че тези правила не се съблюдават. Така в опазването на здравето се изписват най-скъпите медикаменти или се ползва най-скъпата клинична пътека в болничната помощ, когато се покриват от здравната каса. В междинното обучение образец за това е поддържането на непотребни учебни заведения или паралелки. Във висшето обучение са налице специалности, които не намират реализация на пазара на труда, до момента в който предлагащите ги факултети и катедри в границите на университетите, получават финансиране от държавния бюджет.
Наличието на огромен брой инвалидни пенсии натоварва в допълнение пенсионната система, a в действителност съответните лица или са работоспособни, само че не могат или не желаят да си намерят работа, или са задоволително възрастни. При публичните поръчки постоянно процедурите са проведени по метод, който лимитира конкуренцията и не разрешава постигането на най-ниска цена, защото на заложените параметри дава отговор единствено един артикул, който се предлага от съответен участник в процедурата. При поръчки за строителство се договаря в началото ниска цена, само че крайната цена става доста по-висока заради съществуването на спомагателни фактори, които не са били регистрирани преди този момент.
Фискалните мултипликатори в България
Фискалните мултипликатори съставляват предстоящите резултати от повишението на държавните разноски или понижаването на налозите с 1 лева върху производството, съвкупния приход, вложенията и така нататък За мултипликация може да се приказва, когато повишаването на самостоятелните разноски с 1 лева води до повишаване на Брутният вътрешен продукт с повече от 1 лева Такива стойности от време на време се показват в стопански проучвания за по-големи стопански системи. България обаче е дребна и отворена стопанска система, което способства за това мултипликаторите да са с по-ниска стойност. Причината е, че въздействието не се лимитира до локалната стопанска система. Чрез фискалната политика се подтиква и вносът на артикули и услуги, което значи, че част от възможните позитивни резултати се осъществят от задгранични стопански системи.
Изследване на икономисти от Международния валутен фонд демонстрира, че за България цената на мултипликаторите е ниска. За всеки 1 лева непрекъснато повишаване на държавните вложения през идващите години Брутният вътрешен продукт се усилва с сред 0,49 и 0,71 лева, до момента в който при понижаването на налога върху облагата с 1 лева Брутният вътрешен продукт нараства с сред 0,51 и 0,8 лева по отношение на базовия сюжет без смяна в политиката. От друга страна непрекъснатото повишаване на настоящите разноски на страната с 1 лева има по-ограничен резултат върху Брутният вътрешен продукт – от едвам 0,01 лева до 0,51 лева Ефектите от даването на 1 лева спомагателни обществени помощи без значение от формата им може да се окажат даже отрицателни за стопанската система, като се генерира смяна на Брутният вътрешен продукт по отношение на базовия сюжет с сред -0,35 лева и 0,45 лева Като цяло изводът е, че по-голям резултат се реализира при намаление на налозите по отношение на повишението на държавните разноски. Освен това по-добър резултат се следи при понижаване на директните по отношение на косвените налози.
Фискалната политика е средство за преразпределение на приходи и благосъстояние. Винаги, когато страната дава на някого, тя преди или по-късно би трябвало да вземе от някой различен. Този факт постоянно се пропуща от политици и икономисти, които приканват за “развързване на кесията ”, което щяло да направи хората по-богати. Всъщност някои хора в действителност биха имали изгода от такава политика. Обикновено обаче това не са нито най-бедните, нито най-безпомощните, а сметката не се заплаща от най-богатите членове на обществото. Поради тези аргументи измененията във фискалната политика би трябвало да се подхващат деликатно, като те не би трябвало да заплашват устойчивостта на обществените финанси.
Държавата разполага с няколко съществени средства, посредством които влияе върху стопанската система. Паричната политика съставлява ръководството на паричната маса и лихвените проценти. Фискалната политика дефинира данъчното облагане и целите във връзка с финансираните от бюджета функционалности и действия. Така посредством нея се ръководят приходите, разноските и дълга на държавните институции. Регулаторната политика дефинира нормативната уредба, която основава рамката, в която оперира бизнесът. В актуалната публикация ще обърна внимание на смисъла на фискалната политика.
Какво е това?
Бюджетната политика съставлява ръководството на приходите, разноските и отговорностите на страната. Целта? е да се основат предпоставки за осъществяване на висок и резистентен стопански напредък. За да бъде изпълнена тази цел, е належащо обществените финанси също да бъдат устойчиви. Това значи поддържане на непосредствен до уравновесен бюджет в средносрочен интервал, невисок размер на дълга по отношение на приходите на страната, задоволително равнище на фискалния запас, което да обезпечава нужната ликвидност, и висока успеваемост на държавните разноски. Освен това е належащо данъчната основа да бъде релативно постоянна и да са налице механизми за автоматизирано намаление на разноските при спад на приходите в бюджета, без това да е за сметка на икономическата интензивност. По принцип фискалната политика се преглежда като средство за изглаждане на бизнес цикъла. Тоест тя би трябвало да бъде антициклична. По време на бърз напредък посредством фискалната политика стопанската система би трябвало да се охлажда (да не се разрешава прегряване). В интервали на спад би трябвало да се основават тласъци посредством намаление на данъчното облагане или посредством повишение на финансовите разноски на държавното управление, които да компенсират спада на частните вложения. Това обаче още веднъж не би трябвало да бъде за сметка на устойчивостта. Тоест прекомерно бързото повишение на бюджетния недостиг и заради това на държавния дълг до нива, които стават неуправляеми, не може да бъде целесъобразно с ограничения за противопоставяне на стопански спад, защото то може на собствен ред да способства за развиването на още по-сериозна рецесия.
Как се употребява?
Подобно на паричната и фискалната политика се употребява главно за стимулиране на съвкупното търсене. Това става посредством повишение на разполагаемите приходи при по-ниски налози или по-високи държавни разноски. В резултат от това се покачват потребителските и капиталовите разноски и по този начин краткотрайно икономическата интензивност се усилва. Това обаче се случва в кратковременен интервал. Дългосрочно е невероятно да се поддържат бюджетните дефицити, които пораждат в следствие от тази политика. Натрупаните задължения рано или късно би трябвало да се изплащат. Тогава се схваща, че цената на фискалната агресия напълно не е ниска. Сметката се заплаща в по-добрия случай от поколението, което е разходвало повече, в сравнение с е изкарвало, само че в множеството случаи отговорностите стават дълготрайни. Така настоящи разноски се финансират с облигации, които се обслужват доста години откакто средствата са изхарчени и възможният позитивен резултат от тях от дълго време е привършен.
На процедура няма икономическа школа, която да твърди, че посредством въздействието си върху съвкупното търсене фискалната политика може да се употребява за трайно генериране на напредък за стопанската система. Полезният резултат обаче може да се реализира посредством насърчаването на съвкупното предложение. Тук не става въпрос за дотации, а за подобаваща данъчна политика, която е ориентирана към повишение на спестяванията и вложенията – т.е. по-ниско облагане на персоналните и корпоративните приходи и по-високо облагане на потреблението. По този метод се основават предпоставки за по-бързо основаване на капитал и по-голямо присъединяване на пазара на труда. Разбира се, тези принадлежности сами по себе си не са задоволителни. Необходимо е цялостната среда за бизнес, в това число и регулаторната рамка, да бъде със подобаващ дизайн.
Фискална политика при ограничавания върху паричната политика
Ролята на фискалната политика е изключително значима при съществуване на ограничавания върху паричната политика. Такива са налице при присъединяване във валутен съюз, какъвто е казусът с страните от еврозоната. При неспособност да се дефинира паричната политика според от положението на съответната стопанска система фискалната става най-важна за краткосрочно стимулиране на икономическата интензивност. Разбира се, належащо е да се съблюдават рамките за недостиг до 3% от брутният вътрешен артикул и държавен дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт. Подобна е обстановката в България при валутен ръб, когато единственият останал разполагаем инструмент на паричната политика, минималните наложителни запаси, не се употребява постоянно. Устойчивостта на обществените финанси ще стане още по-важна при подготовката на България за присъединяване в еврозоната, защото с нея са свързани както посочените нагоре критерии, по този начин и тези за лихвените проценти, инфлацията и валутния курс.
Ситуацията в България
На повърхността положението на обществените финанси е положително. Налице са остатъци в бюджета, нивото на държавния дълг от към 25% от Брутният вътрешен продукт е ниско по отношение на междинното за Европейския съюз и също така наклонността е да се намалява. Налице са фискални правила, които плануват поддържането на баланс или остатък в държавния бюджет и в бюджетите на общините. Освен това разноските по консолидираната фискална стратегия не могат да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт за съответната година, а държавният дълг – 60% от Брутният вътрешен продукт.
При малко по-задълбочен обзор обаче се откриват някои недостатъци. Някои от главните правила, заложени в Закона за обществените финанси, са изгодност, успеваемост и резултатност. Тук ще посоча няколко образеца, които демонстрират, че тези правила не се съблюдават. Така в опазването на здравето се изписват най-скъпите медикаменти или се ползва най-скъпата клинична пътека в болничната помощ, когато се покриват от здравната каса. В междинното обучение образец за това е поддържането на непотребни учебни заведения или паралелки. Във висшето обучение са налице специалности, които не намират реализация на пазара на труда, до момента в който предлагащите ги факултети и катедри в границите на университетите, получават финансиране от държавния бюджет.
Наличието на огромен брой инвалидни пенсии натоварва в допълнение пенсионната система, a в действителност съответните лица или са работоспособни, само че не могат или не желаят да си намерят работа, или са задоволително възрастни. При публичните поръчки постоянно процедурите са проведени по метод, който лимитира конкуренцията и не разрешава постигането на най-ниска цена, защото на заложените параметри дава отговор единствено един артикул, който се предлага от съответен участник в процедурата. При поръчки за строителство се договаря в началото ниска цена, само че крайната цена става доста по-висока заради съществуването на спомагателни фактори, които не са били регистрирани преди този момент.
Фискалните мултипликатори в България
Фискалните мултипликатори съставляват предстоящите резултати от повишението на държавните разноски или понижаването на налозите с 1 лева върху производството, съвкупния приход, вложенията и така нататък За мултипликация може да се приказва, когато повишаването на самостоятелните разноски с 1 лева води до повишаване на Брутният вътрешен продукт с повече от 1 лева Такива стойности от време на време се показват в стопански проучвания за по-големи стопански системи. България обаче е дребна и отворена стопанска система, което способства за това мултипликаторите да са с по-ниска стойност. Причината е, че въздействието не се лимитира до локалната стопанска система. Чрез фискалната политика се подтиква и вносът на артикули и услуги, което значи, че част от възможните позитивни резултати се осъществят от задгранични стопански системи.
Изследване на икономисти от Международния валутен фонд демонстрира, че за България цената на мултипликаторите е ниска. За всеки 1 лева непрекъснато повишаване на държавните вложения през идващите години Брутният вътрешен продукт се усилва с сред 0,49 и 0,71 лева, до момента в който при понижаването на налога върху облагата с 1 лева Брутният вътрешен продукт нараства с сред 0,51 и 0,8 лева по отношение на базовия сюжет без смяна в политиката. От друга страна непрекъснатото повишаване на настоящите разноски на страната с 1 лева има по-ограничен резултат върху Брутният вътрешен продукт – от едвам 0,01 лева до 0,51 лева Ефектите от даването на 1 лева спомагателни обществени помощи без значение от формата им може да се окажат даже отрицателни за стопанската система, като се генерира смяна на Брутният вътрешен продукт по отношение на базовия сюжет с сред -0,35 лева и 0,45 лева Като цяло изводът е, че по-голям резултат се реализира при намаление на налозите по отношение на повишението на държавните разноски. Освен това по-добър резултат се следи при понижаване на директните по отношение на косвените налози.
Фискалната политика е средство за преразпределение на приходи и благосъстояние. Винаги, когато страната дава на някого, тя преди или по-късно би трябвало да вземе от някой различен. Този факт постоянно се пропуща от политици и икономисти, които приканват за “развързване на кесията ”, което щяло да направи хората по-богати. Всъщност някои хора в действителност биха имали изгода от такава политика. Обикновено обаче това не са нито най-бедните, нито най-безпомощните, а сметката не се заплаща от най-богатите членове на обществото. Поради тези аргументи измененията във фискалната политика би трябвало да се подхващат деликатно, като те не би трябвало да заплашват устойчивостта на обществените финанси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ