Пръскането започна официално!
Помните ли нервностите със самолетите, които сякаш ни пръскат от горната страна с рискови химикали (очевидно за да се понижи човешката популация - съгласно популяризираната информация) и на които се дължали белите дири по небето? Е то не помни ли се?
От през вчерашния ден поддръжниците на сходни хипотези имат още един мощен коз в поддръжка на изказванията си, освен това напълно меродавен и потвърден на родна земя.
Самолет извърши пробно напръскване с не изключително позната субстанция край русенското село Щръклево.
Тестът цели предизвикателство на неестествен дъжд посредством разпространяване на сребърен йодид във въздуха. Експерименталната технология за предизвикателство на превалявания съставлява резервоари, създадени в България, които се прикрепят за самолета. Във въздуха те разпръскват дребни частици сребърен йодид,
който се свързва с водните пари и ги трансформира в дъжд.
„ Могат да се „ засеят “ десетки хиляди квадратни километра даже с един полет. На самолетите също има инсталирани радари, които ни оказват помощ в непосредствена непосредственост пред самолетите да оценим кои облаци да „ засеем “, описа метеорологът Денислав Бончев пред Българска национална телевизия.
„ Това са аерозолни микрочастици, които служат за изкуствени кондензационни ядра надлежно при градушките –
понижават размера на градушката “,
сподели метеорологът Виктория Пенчева пред държавната телевизия. Опити за предизвикателство на неестествен дъжд се вършат и в прилежаща Румъния.
За да се предотвратят вредите от градушките, е належащо евентуално рисковите купесто-дъждовни облаци да се трансформират по този начин, че да не се допусне образуването на едри градови зърна. Обикновено броят на ледените кристалчета в облака е дребен и при съществуване на условия, те бързо нарастват до зърна с огромни размери.
„ Румънците са доста удовлетворени и възнамеряват в скоро време да го трансфорат в една дълготрайна стратегия, като имат доста позитивни резултати “, твърди Денислав Бончев.
Експериментите с тази технология ще продължат и през лятото,
до момента в който стане ясно дали ще бъде въведена в земеделския бранш.
Какъв резултат обаче може да има пръскането със сребърен йодид за околната среда? В обществените мрежи към този момент ври и кипи по този въпрос.
Изследване на испански учени, оповестено на уеб страницата на Националния център за информация за биотехнологиите на Съединени американски щати, открива, че
има риск от токсичност за почвата и сладководната флора и фауна при неведнъж напръскване на сребърен йодид за „ засяване на облаци “.
Ето какво написа в проучването:
Сребърният йодид (AgI ) е един от най-разпространените материали, употребявани при засяване на облаци. Предишни изследвания за засяване на облаци заключиха, че AgI не е бионаличен в околната среда, а вместо това остава в почвите и седиментите (поради извънредно дребната си разтворимост във вода веществото не може да премине във воднит ебасейни), тъй че
свободните количества Ag евентуално са прекомерно ниски, с цел да провокират токсикологичен резултат.
Нито едно от тези изследвания обаче не е разгледало продължителното потребление на тази процедура в същите географски региони и затова евентуалния кумулативен резултат от AgI. Целта на това изследване е да се оцени рискът от остра токсичност, породена от експозиция на AgI в лабораторни условия при предстоящата централизация в околната среда след неведнъж отнасяне върху почвата и водната флора и фауна.
За реализиране на задачите е оценена жизнеспособността на почвените бактерии
Bacillus cereus и Pseudomonas stutzeri и оцеляването на почвения червей Caenorhabditis elegans, изложени на разнообразни концентрации на сребърен йодид. Сладководните зелени водорасли Dictyosphaerium chlorelloides и цианобактериите Microcystis aeruginosa бяха изложени на сребърен йодид, като бяха оценени техните клетъчна жизненост и фотосинтетична интензивност.
Резултатите от тестванията за токсичност допускат, че AgI при облачно засяване
може умерено да повлияе на биотата, живееща както в сухоземни, по този начин и във водни екосистеми,
в случай че облачното засяване се ползва неведнъж в избрана област и в околната среда се натрупват огромни количества сребърен йодид.
Има и още един тъничък подробност. Сребърен йодид не е по никакъв начин на ниска цена вещество, което на процедура го прави не изключително уместно за честа и забележителна приложимост. Каталози на химически компании оферират въпросния химикал на цени от над 1100 лв. за 100 грама препарат.
Посяване на облаци
Можем ли да създадем по този начин, че да не вали за откриването на Олимпийските игри, да влияем на сушата и снеговалежа, на размера на градушката и даже да " почистим " въздуха за огромен празник?
Според някои учени - да, съгласно други - не е несъмнено. Но продължаваме да опитваме с така наречен техника за посяване на облаци (cloud seeding), която съставлява изкуствено повлияване на преваляванията благодарение на химикали.
Тя е позната и употребена от десетилетия и в основата ѝ е изкуственото формиране на ледени кристали в преохладени облаци.
През 1946 година братът на писателя Кърт Вонегът - Бърнард, открива, че химикалът сребърен йодид има ледообразуващи свойства, с което дава началото и на дейната интервенция на хората върху облаците.
В общи линии става дума за развой, при който със самолети или изстреляни от земята ракети се навлиза в облаците и се разпръсква сребърен йодид. Така в облака се " посява " неестествен лед. Това води до дъжд - по-ранен или по-обилен. Затова и " посяването " може да се употребява с разнообразни цели.
У нас от години с това се занимава Изпълнителната организация за битка с градушките.
Там се наблюдават облаците, от които може да падне градушка, която да навреди на реколтата.
И надлежно се праща сребърен йодид - или с ракети от земята, или със самолети за " посяване " - непосредствено в преохладената част на облака, в която към този момент има образуван град.
С инжектирането на сребърния йодид се основава конкуренция сред естествено зараждащите се зърна град и изкуствените ледени кристали. Така влагата в облака се разпределя сред всички тях и в следствие има повече зърна, само че с по-малък размер. Това поражда начало на дъжд, при който падат или по-малки части град или даже до земята те към този момент са се трансформирали в дъжд.
" Посяването на облаци " се употребява в 50 страни по целия свят, въпреки и с разнообразни цели.
Особено публикуван е методът в Китай - най-много тъй като се счита, че посяването със сребърен йодид и изкуствени ледени кристали обезпечава повече влага в облака и надлежно води до повече превалявания.
От през вчерашния ден поддръжниците на сходни хипотези имат още един мощен коз в поддръжка на изказванията си, освен това напълно меродавен и потвърден на родна земя.
Самолет извърши пробно напръскване с не изключително позната субстанция край русенското село Щръклево.
Тестът цели предизвикателство на неестествен дъжд посредством разпространяване на сребърен йодид във въздуха. Експерименталната технология за предизвикателство на превалявания съставлява резервоари, създадени в България, които се прикрепят за самолета. Във въздуха те разпръскват дребни частици сребърен йодид,
който се свързва с водните пари и ги трансформира в дъжд.
„ Могат да се „ засеят “ десетки хиляди квадратни километра даже с един полет. На самолетите също има инсталирани радари, които ни оказват помощ в непосредствена непосредственост пред самолетите да оценим кои облаци да „ засеем “, описа метеорологът Денислав Бончев пред Българска национална телевизия.
„ Това са аерозолни микрочастици, които служат за изкуствени кондензационни ядра надлежно при градушките –
понижават размера на градушката “,
сподели метеорологът Виктория Пенчева пред държавната телевизия. Опити за предизвикателство на неестествен дъжд се вършат и в прилежаща Румъния.
За да се предотвратят вредите от градушките, е належащо евентуално рисковите купесто-дъждовни облаци да се трансформират по този начин, че да не се допусне образуването на едри градови зърна. Обикновено броят на ледените кристалчета в облака е дребен и при съществуване на условия, те бързо нарастват до зърна с огромни размери.
„ Румънците са доста удовлетворени и възнамеряват в скоро време да го трансфорат в една дълготрайна стратегия, като имат доста позитивни резултати “, твърди Денислав Бончев.
Експериментите с тази технология ще продължат и през лятото,
до момента в който стане ясно дали ще бъде въведена в земеделския бранш.
Какъв резултат обаче може да има пръскането със сребърен йодид за околната среда? В обществените мрежи към този момент ври и кипи по този въпрос.
Изследване на испански учени, оповестено на уеб страницата на Националния център за информация за биотехнологиите на Съединени американски щати, открива, че
има риск от токсичност за почвата и сладководната флора и фауна при неведнъж напръскване на сребърен йодид за „ засяване на облаци “.
Ето какво написа в проучването:
Сребърният йодид (AgI ) е един от най-разпространените материали, употребявани при засяване на облаци. Предишни изследвания за засяване на облаци заключиха, че AgI не е бионаличен в околната среда, а вместо това остава в почвите и седиментите (поради извънредно дребната си разтворимост във вода веществото не може да премине във воднит ебасейни), тъй че
свободните количества Ag евентуално са прекомерно ниски, с цел да провокират токсикологичен резултат.
Нито едно от тези изследвания обаче не е разгледало продължителното потребление на тази процедура в същите географски региони и затова евентуалния кумулативен резултат от AgI. Целта на това изследване е да се оцени рискът от остра токсичност, породена от експозиция на AgI в лабораторни условия при предстоящата централизация в околната среда след неведнъж отнасяне върху почвата и водната флора и фауна.
За реализиране на задачите е оценена жизнеспособността на почвените бактерии
Bacillus cereus и Pseudomonas stutzeri и оцеляването на почвения червей Caenorhabditis elegans, изложени на разнообразни концентрации на сребърен йодид. Сладководните зелени водорасли Dictyosphaerium chlorelloides и цианобактериите Microcystis aeruginosa бяха изложени на сребърен йодид, като бяха оценени техните клетъчна жизненост и фотосинтетична интензивност.
Резултатите от тестванията за токсичност допускат, че AgI при облачно засяване
може умерено да повлияе на биотата, живееща както в сухоземни, по този начин и във водни екосистеми,
в случай че облачното засяване се ползва неведнъж в избрана област и в околната среда се натрупват огромни количества сребърен йодид.
Има и още един тъничък подробност. Сребърен йодид не е по никакъв начин на ниска цена вещество, което на процедура го прави не изключително уместно за честа и забележителна приложимост. Каталози на химически компании оферират въпросния химикал на цени от над 1100 лв. за 100 грама препарат.
Посяване на облаци
Можем ли да създадем по този начин, че да не вали за откриването на Олимпийските игри, да влияем на сушата и снеговалежа, на размера на градушката и даже да " почистим " въздуха за огромен празник?
Според някои учени - да, съгласно други - не е несъмнено. Но продължаваме да опитваме с така наречен техника за посяване на облаци (cloud seeding), която съставлява изкуствено повлияване на преваляванията благодарение на химикали.
Тя е позната и употребена от десетилетия и в основата ѝ е изкуственото формиране на ледени кристали в преохладени облаци.
През 1946 година братът на писателя Кърт Вонегът - Бърнард, открива, че химикалът сребърен йодид има ледообразуващи свойства, с което дава началото и на дейната интервенция на хората върху облаците.
В общи линии става дума за развой, при който със самолети или изстреляни от земята ракети се навлиза в облаците и се разпръсква сребърен йодид. Така в облака се " посява " неестествен лед. Това води до дъжд - по-ранен или по-обилен. Затова и " посяването " може да се употребява с разнообразни цели.
У нас от години с това се занимава Изпълнителната организация за битка с градушките.
Там се наблюдават облаците, от които може да падне градушка, която да навреди на реколтата.
И надлежно се праща сребърен йодид - или с ракети от земята, или със самолети за " посяване " - непосредствено в преохладената част на облака, в която към този момент има образуван град.
С инжектирането на сребърния йодид се основава конкуренция сред естествено зараждащите се зърна град и изкуствените ледени кристали. Така влагата в облака се разпределя сред всички тях и в следствие има повече зърна, само че с по-малък размер. Това поражда начало на дъжд, при който падат или по-малки части град или даже до земята те към този момент са се трансформирали в дъжд.
" Посяването на облаци " се употребява в 50 страни по целия свят, въпреки и с разнообразни цели.
Особено публикуван е методът в Китай - най-много тъй като се счита, че посяването със сребърен йодид и изкуствени ледени кристали обезпечава повече влага в облака и надлежно води до повече превалявания.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ