Помниш ли как те хранех, като беше бебе?“ Подобни неща,

„ Помниш ли по какъв начин те хранех, като беше бебе? “ Подобни неща, изречени от децата доста съществено, постоянно провокират скептична реакция у по-големите и „ по-мъдри “ възрастни. Най-често малчуганите просто декларират това, което усещат като истина. Те не се стремят да потвърдят нещо или да завоюват спор за действителността на предишните животи; те просто показват личната си истина. Това пишат в книгата си „ Спомени от парадайса “ Уейн Дайър и Дий Гарнс.
Някои хора помнят сънищата си, а други – не, или пък рядко. По същия метод, наподобява, някои си спомнят предишните си животи, а други нямат никакво разбиране за сходни неща. Роденото в фамилията бебе може да е въплътило душата на обичан човек, който е умрял, и наподобява, има много доказателства в поддръжка на сходно умозаключение, споделят Дайър и Гарнс. Те са безапелационни в едно – че дребните деца поради необремененото си от клишета и наложени предубеждения схващане, по-лесно и по-ясно могат да изрязят спомените си от минали животи. 
Важно е да има кой да ги изслуша без да им се подиграва или да им прави забележка, че лъжат или прекалено много фантазират. За страдание доста родители реагират по този метод към звучащите като фентъзи филм откровения на наследниците си.
Малките деца са изпълнени с божествена духовна мъдрост. Приканвам ви да прекарвате с тези новодошли създания допустимо най-вече време и то пълноценно. Седнете на пода и бъдете с тях на тяхното равнище. Гледайте ги право в очите и говорете с тях не като еднакъв с еднакъв, а като възпитаник с духовния си преподавател. Ако детето се усеща несъмнено и обожавано, има доста по-голяма възможност да показа с вас неповторимото си вътрешно познание за света оттатък физическото царство, поучава Дайър.
Той споделя по какъв начин една мъдра жена в миналото му споделила в прав текст: „ Когато идваме на този свят, ние плачем, а всички останали се смеят. Когато напущаме този свят, ние се смеем, а всички останали плачат “. Може би повода бебетата да плачат е, че им липсва мястото, откъдето са пристигнали, разсъждава писателят. 
Ако просто слушаме своите малчугани с отворено сърце и безпристрастен разум, ще научим от тях толкоз доста и евентуално ще помогнем на бъдещите генерации да не не помнят от кое място са пристигнали, както и невероятното, вълнуващо пътешестване, което се крие оттатък физическото.
Въображението е най-големият ни подарък, който сме получили. Всичко, което през днешния ден съществува във физическата галактика, в миналото е било мисъл. Приканвам ви освен да позволявате на въображението на детето ви да се развихри, само че да дадете шир и на личното си. Ето какво споделя Алберт Айнщайн: „ Ако желаете децата ви да бъдат интелигентни, четете им вълшебни приказки. Ако желаете да бъдат още по-интелигентни, четете им още вълшебни приказки “.
Не проявявайте песимизъм, оставете въображението на детето да се рее във всяка определена от него посока. И в никакъв случай не забравяйте, че в случай че вие не виждате това, което детето ви сочи, това не значи, че то не е действително. Наистина, в случай че децата употребяват въображението си, без да срещат рецензии, това е най-сигурният метод да станат даже още по-интелигентни. Също по този начин, те биха могли да ви научат по какъв начин да употребявате личното си въображение по-креативно. Може би е време вие да започнете да четете повече вълшебни приказки, поучават създателите на „ Спомени от парадайса “, издадена на български от издателство „ Кибеа “.

Купете книгата „ Спомени от парадайса “ единствено за 9.10 лева от тук