Васил Велев: Ползите от влизането на България в еврозоната доминират
Ползите от влизането на България в еврозоната преобладават. Позицията на АИКБ, а и на всички работодателски организации у нас е трайна поддръжка и ускорение на присъединението на България към еврозоната. Това съобщи ръководителят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев по време на Четвъртия банково-финансов конгрес на сп. „ Мениджър “ „ Бъдещето на парите “.
В дискусионния панел „ България в еврозоната “ присъединяване взеха зам.-министърът на финансите Ивайло Христов, някогашният заместител основен секретар на Министерство на финансите и началник на присъединението на Естония към еврозоната Танел Рос и старши икономистът на Институт „ Отворено общество “ Георги Ангелов.
Приемането на единната европейска валута и мястото на България в еврозоната бе водеща тематика във втория ден на форума. Фокус беше подложен върху провокациите и опциите пред банките и действителния бизнес при осъществяване на Националния проект за въвеждане на еврото и по какъв начин ще се употребява опитът на другите неотдавна включили се страни към еврозоната.
По думите на Васил Велев в страната ни битуват няколко мита и митове, които би трябвало да бъдат развенчани. Първият мит е, че при влизането в еврозоната цените у нас ще се усилят и ще станат двойни. Според него опитът на другите страни, които са били във валутен ръб и са приели еврото, сочи, че на процедура няма инфлация, която да е в допълнение подклаждана от еврото. „ При нас има такова стичане на събитията, че 2 лв. са 1,02 евро, като се чака тези дребни сметки да се разделят на две. Това даже ще потисне инфлацията. Ние като работодатели ще отправим апел към всички наши членове, въобще към бизнеса, обратно на разпоредбите в математиката да закръгляваме надолу при изчисляването на цените в евро “, съобщи още ръководителят на АИКБ.
Другият мит е, че България ще загуби суверенитета си. За Васил Велев с влизането в еврозоната страната ще качи суверенитета си на по-високо равнище, защото ще може да взе участие в правенето на политиките на европейски равнище. Той напомни, че ние като страна сме се лишили от парично-валутна политика още с влизането на валутния ръб през 1997 година
Третият мит, който се популяризира, е по какъв начин българите ще заплащат на Гърция за неразумната политика и разноските ѝ. „ Всъщност ние ще имаме застраховка, по този начин както имаме каско или гражданска отговорност на колите си. И при някакви провали тя ще важи и за нас. И тази застраховка си коства “, добави Васил Велев.
Последният от най-тиражираните легенди е, че с влизането в еврозоната България ще изхарчи валутния запас и ще отпусне макроикономическата и фискалната си непоклатимост. Според ръководителя на АИКБ се вижда, че ин хаус поръчки се вършат и без страната да е в еврозоната, а даже сега от България изтичат капитали, защото се влагат на открито.
Той напомня, че сред 2005 година и 2008 година инфлацията у нас е била средногодишно 9%, само че приходите са растели доста над тези проценти. И добави, че се надява инфлацията, която в този момент стартира да пораства, към окончателното приемане на еврото за платежно средство в България да се укроти, тъй че да не се получава чувството, че точно на тази стъпка се дължи по-високата инфлация, а не на международните цени на енергоресурсите да вземем за пример.
В дискусионния панел „ България в еврозоната “ присъединяване взеха зам.-министърът на финансите Ивайло Христов, някогашният заместител основен секретар на Министерство на финансите и началник на присъединението на Естония към еврозоната Танел Рос и старши икономистът на Институт „ Отворено общество “ Георги Ангелов.
Приемането на единната европейска валута и мястото на България в еврозоната бе водеща тематика във втория ден на форума. Фокус беше подложен върху провокациите и опциите пред банките и действителния бизнес при осъществяване на Националния проект за въвеждане на еврото и по какъв начин ще се употребява опитът на другите неотдавна включили се страни към еврозоната.
По думите на Васил Велев в страната ни битуват няколко мита и митове, които би трябвало да бъдат развенчани. Първият мит е, че при влизането в еврозоната цените у нас ще се усилят и ще станат двойни. Според него опитът на другите страни, които са били във валутен ръб и са приели еврото, сочи, че на процедура няма инфлация, която да е в допълнение подклаждана от еврото. „ При нас има такова стичане на събитията, че 2 лв. са 1,02 евро, като се чака тези дребни сметки да се разделят на две. Това даже ще потисне инфлацията. Ние като работодатели ще отправим апел към всички наши членове, въобще към бизнеса, обратно на разпоредбите в математиката да закръгляваме надолу при изчисляването на цените в евро “, съобщи още ръководителят на АИКБ.
Другият мит е, че България ще загуби суверенитета си. За Васил Велев с влизането в еврозоната страната ще качи суверенитета си на по-високо равнище, защото ще може да взе участие в правенето на политиките на европейски равнище. Той напомни, че ние като страна сме се лишили от парично-валутна политика още с влизането на валутния ръб през 1997 година
Третият мит, който се популяризира, е по какъв начин българите ще заплащат на Гърция за неразумната политика и разноските ѝ. „ Всъщност ние ще имаме застраховка, по този начин както имаме каско или гражданска отговорност на колите си. И при някакви провали тя ще важи и за нас. И тази застраховка си коства “, добави Васил Велев.
Последният от най-тиражираните легенди е, че с влизането в еврозоната България ще изхарчи валутния запас и ще отпусне макроикономическата и фискалната си непоклатимост. Според ръководителя на АИКБ се вижда, че ин хаус поръчки се вършат и без страната да е в еврозоната, а даже сега от България изтичат капитали, защото се влагат на открито.
Той напомня, че сред 2005 година и 2008 година инфлацията у нас е била средногодишно 9%, само че приходите са растели доста над тези проценти. И добави, че се надява инфлацията, която в този момент стартира да пораства, към окончателното приемане на еврото за платежно средство в България да се укроти, тъй че да не се получава чувството, че точно на тази стъпка се дължи по-високата инфлация, а не на международните цени на енергоресурсите да вземем за пример.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ