Умарбаев: Зарадвах се, когато получих предложение от Локо
Полузащитникът на Локомотив (Пловдив) Парвизджон Умарбаев е роден в Худжант, Таджикистан, на 1 ноември, 1994 година. Има 7 мача и 1 гол за националния отбор на Таджикистан. Става част от представителния тим на Локомотив през юли, 2016 година. Ето какво показа той за пътя от Таджикистан до " Лаута ", за усещанията си от България и Пловдив, за фамилията и фантазиите си.
Кога стартира да се занимаваш с футбол?
Баща ми и неговият брат са свързани с футбола. Баща ми е някогашен футболист, в този момент към този момент треньор, само че по това време той играеше в различен град. Чичо ми ме заведе на стадиона, когато бях на 6. Първоначално си играех с топката, а от 8-годишна възраст започнах да упражнявам. Когато към този момент бях на 13-14 години другар на татко ми, който беше скаут и помощник-треньор в Рубин – Казан, ме видя и с помощта на него аз отидох на проби в академията на Рубин. Отидох самичък, треньорът ме посрещна на летището и след четвъртата подготовка, в която ревизираха моята техника, шефът на академията и треньорът споделиха, че са удовлетворени и ми споделиха напряко да остана. Започнах да упражнявам с тима на 17-годишните юноши, а аз бях единствено на 14. Но очевидно са видели тогава в мен гений и по този начин подписах първия си контракт, към момента не професионален, тъй като бях дребен. Така започнах.
А по-късно?
На 15 години към този момент имах тренировки с представителния тим. На 26 септември дебютирах за Рубин Казан в мач за купата на Русия против ФК Енисей- Красноярск. От 2013 година до май месец 2014 година бях преотстъпен и играх в Нефтохимик, Първа лига в Русия. От юни 2014 година до декември 2015 година бях в Химик Дзержинск, отново тим от Първа лига. През март 2015 година подписах с първенците на Таджикистан - ФК „ Истиклол “. Там изкарах една година и два месеца. Докато бях там, аз доста мечтаех да намеря тим в Европа. Моите другари се майтапиха, че нямам късмет, само че аз не спирах да бленувам и да имам вяра, че един ден това ще се случи. И по този начин по време на един шампионат в Санкт Петербург се срещнах с футболен управител, който след това направи контакт с Локомотив Пловдив и по този начин от 2016 година стартира моята кариера в клуба.
Как реагира, когато разбра, че ще дойдеш в Локомотив?
Когато мениджърът ми сподели, че имам оферта от Локомотив Пловдив, аз ужасно доста се зарадвах и незабавно влязох в Google, с цел да потърся информация за клуба и за града. И до през днешния ден съм доста признателен на моя управител, тъй като той ми оказа помощ да сбъдна своята фантазия – да отида и да премеря моите сили в клуб в Европа.
Какви бяха първите ти усещания от България и Пловдив?
До тогава не бях посещавал европейска страна, доста ми хареса, първите ми усещания бяха доста положителни, а тук, в Пловдив ме посрещнаха доста топло. Съотборниците ми помогнаха доста първоначално, с цел да се приобщя и приспособявам по-лесно. Аз не знаех въобще български, а имах и проблем с британския, само че благодарение на момчетата и треньора последователно нещата си пристигнаха на мястото.
За тези години тук считам, че израснах – тъй като аз се проучвам и съпоставям по какъв начин съм бил преди и по какъв начин в този момент.
Имаш ли мач с Локомотив, който няма да забравиш?
Разбира се – мачът с Ботев на Лаута, на 20 ноември, 2016 година, в който ги победихме с 2:0. Локомотив направи доста мощен мач, а атмосферата на стадиона беше неповторима. Единият гол вкара Мартин Камбуров, а другият беше мой. Мисля, че досега това е най-хубавият гол в моята кариера.
Подкрепя ли те твоето семейство?
Семейството ми постоянно ме е подкрепяло в моята фантазия да се занимавам професионално с футбол и знаят, че няма по какъв начин да остана вкъщи и да се развъртвам и сбъдвам фантазията си. Свикнали са на това, че ме няма при тях и са приели, че това е моето бъдеще. Както споделих, татко ми сега е треньор в Таджикистан, където са и майка ми и двете ми по-малки сестри. Семейството ми липсва. Преди няколко години, когато бях в Русия, аз отново бях надалеч от фамилията ми, случвало се е да не ги виждам по 5-6 или 7 месеца, само че по някаква причина тогава не са ми липсвали чак толкоз. Дали тъй като съм бил по-малък, не знам… Сега доста по-силно чувствам неналичието им, може би, тъй като с времето човек стартира да схваща и да цени повече тези неща.
Как си почиваш?
Разхождам се. Когато имах другарка, от време на време правехме разходки и отвън града.
Да разбираме, че сега си свободен, нямаш другарка?
Да…
С какво, съгласно теб,са по-различни българските дами от тези в твоята татковина? Можеш ли да кажеш кои са по-хубави или по-добри?
Навсякъде по света хората са разнообразни, и мъжете, и дамите. Има някои по-добри, други по-лоши. Но аз не мога да сравня българките с дамите в Таджикистан, тъй като има разлика в манталитета. Ако би трябвало да посоча една основна разлика, тя е, че у нас дамата не се пробва да се „ мери “ с мъжа, естествено мъжът се отнася с почит към дамата, само че всеки си има своята територия. Тук дамите споделят “Защо той да може, а аз да не мога… “. При нас не е по този начин.
Ако един ден спреш да се занимаваш с футбол какво друго би правил?
Откровено да ви кажа, даже не съм мислил за това. Аз не съм участвал толкоз доста на занятията в учебно заведение, поради тренировките и пътуванията около футбола, пропуснал съм доста уроци, само че футболът ми е дал доста и аз не си представям живота си без него. Футболът – това е моят живот! В момента съм се съсредоточил над това да работя и да напредвам, да ставам все по-добър.
Пожелай нещо на почитателите на Локомотив Пловдив…
Да не престават да поддържат тима!
Първа лига 12 кръг, неделя 21 октомври
Дунав 17:30 
Локомотив (Пловдив)
Кога стартира да се занимаваш с футбол?
Баща ми и неговият брат са свързани с футбола. Баща ми е някогашен футболист, в този момент към този момент треньор, само че по това време той играеше в различен град. Чичо ми ме заведе на стадиона, когато бях на 6. Първоначално си играех с топката, а от 8-годишна възраст започнах да упражнявам. Когато към този момент бях на 13-14 години другар на татко ми, който беше скаут и помощник-треньор в Рубин – Казан, ме видя и с помощта на него аз отидох на проби в академията на Рубин. Отидох самичък, треньорът ме посрещна на летището и след четвъртата подготовка, в която ревизираха моята техника, шефът на академията и треньорът споделиха, че са удовлетворени и ми споделиха напряко да остана. Започнах да упражнявам с тима на 17-годишните юноши, а аз бях единствено на 14. Но очевидно са видели тогава в мен гений и по този начин подписах първия си контракт, към момента не професионален, тъй като бях дребен. Така започнах.
А по-късно?
На 15 години към този момент имах тренировки с представителния тим. На 26 септември дебютирах за Рубин Казан в мач за купата на Русия против ФК Енисей- Красноярск. От 2013 година до май месец 2014 година бях преотстъпен и играх в Нефтохимик, Първа лига в Русия. От юни 2014 година до декември 2015 година бях в Химик Дзержинск, отново тим от Първа лига. През март 2015 година подписах с първенците на Таджикистан - ФК „ Истиклол “. Там изкарах една година и два месеца. Докато бях там, аз доста мечтаех да намеря тим в Европа. Моите другари се майтапиха, че нямам късмет, само че аз не спирах да бленувам и да имам вяра, че един ден това ще се случи. И по този начин по време на един шампионат в Санкт Петербург се срещнах с футболен управител, който след това направи контакт с Локомотив Пловдив и по този начин от 2016 година стартира моята кариера в клуба.
Как реагира, когато разбра, че ще дойдеш в Локомотив?
Когато мениджърът ми сподели, че имам оферта от Локомотив Пловдив, аз ужасно доста се зарадвах и незабавно влязох в Google, с цел да потърся информация за клуба и за града. И до през днешния ден съм доста признателен на моя управител, тъй като той ми оказа помощ да сбъдна своята фантазия – да отида и да премеря моите сили в клуб в Европа.
Какви бяха първите ти усещания от България и Пловдив?
До тогава не бях посещавал европейска страна, доста ми хареса, първите ми усещания бяха доста положителни, а тук, в Пловдив ме посрещнаха доста топло. Съотборниците ми помогнаха доста първоначално, с цел да се приобщя и приспособявам по-лесно. Аз не знаех въобще български, а имах и проблем с британския, само че благодарение на момчетата и треньора последователно нещата си пристигнаха на мястото.
За тези години тук считам, че израснах – тъй като аз се проучвам и съпоставям по какъв начин съм бил преди и по какъв начин в този момент.
Имаш ли мач с Локомотив, който няма да забравиш?
Разбира се – мачът с Ботев на Лаута, на 20 ноември, 2016 година, в който ги победихме с 2:0. Локомотив направи доста мощен мач, а атмосферата на стадиона беше неповторима. Единият гол вкара Мартин Камбуров, а другият беше мой. Мисля, че досега това е най-хубавият гол в моята кариера.
Подкрепя ли те твоето семейство?
Семейството ми постоянно ме е подкрепяло в моята фантазия да се занимавам професионално с футбол и знаят, че няма по какъв начин да остана вкъщи и да се развъртвам и сбъдвам фантазията си. Свикнали са на това, че ме няма при тях и са приели, че това е моето бъдеще. Както споделих, татко ми сега е треньор в Таджикистан, където са и майка ми и двете ми по-малки сестри. Семейството ми липсва. Преди няколко години, когато бях в Русия, аз отново бях надалеч от фамилията ми, случвало се е да не ги виждам по 5-6 или 7 месеца, само че по някаква причина тогава не са ми липсвали чак толкоз. Дали тъй като съм бил по-малък, не знам… Сега доста по-силно чувствам неналичието им, може би, тъй като с времето човек стартира да схваща и да цени повече тези неща.
Как си почиваш?
Разхождам се. Когато имах другарка, от време на време правехме разходки и отвън града.
Да разбираме, че сега си свободен, нямаш другарка?
Да…
С какво, съгласно теб,са по-различни българските дами от тези в твоята татковина? Можеш ли да кажеш кои са по-хубави или по-добри?
Навсякъде по света хората са разнообразни, и мъжете, и дамите. Има някои по-добри, други по-лоши. Но аз не мога да сравня българките с дамите в Таджикистан, тъй като има разлика в манталитета. Ако би трябвало да посоча една основна разлика, тя е, че у нас дамата не се пробва да се „ мери “ с мъжа, естествено мъжът се отнася с почит към дамата, само че всеки си има своята територия. Тук дамите споделят “Защо той да може, а аз да не мога… “. При нас не е по този начин.
Ако един ден спреш да се занимаваш с футбол какво друго би правил?
Откровено да ви кажа, даже не съм мислил за това. Аз не съм участвал толкоз доста на занятията в учебно заведение, поради тренировките и пътуванията около футбола, пропуснал съм доста уроци, само че футболът ми е дал доста и аз не си представям живота си без него. Футболът – това е моят живот! В момента съм се съсредоточил над това да работя и да напредвам, да ставам все по-добър.
Пожелай нещо на почитателите на Локомотив Пловдив…
Да не престават да поддържат тима!
Първа лига 12 кръг, неделя 21 октомври
Дунав 17:30 Локомотив (Пловдив) Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ