Получих покана с това заглавие за участие в публична дискусия.

Получих покана с това заглавие за присъединяване в обществена полемика. Тя се организира на 11 октомври в София в представителството на Европейската комисия, а тематиката й беше „ Справедлив енергиен преход”. Събитието бе проведено взаимно от WWF и екологично съдружие „ За Земята “, в партньорство с КНСБ, КТ „ Подкрепа “, Българска стопанска камара и Национално съдружие на общините като част от проекта„ Справедлив преход в Източна и Южна Европа”, изпълняван от WWF в Германия, Полша, Гърция и България.

Ще употребявам текста от поканата за присъединяване с цел да предам тъкмо замисъла и концепцията на уредниците: „ Ангажиментите на Европейския съюз по Парижкото съглашение демонстрират, че сме очевидци на необратима наклонност, която води до извеждане на въглищата от енергийния микс. Това постанова основаването на изчерпателен метод за обективен преход във всичките 41 въглищни райони на Европа. Този метод би трябвало да предложи съответни други възможности, които да понижат отрицателните последствия за локалните общности и работещите във въгледобивния бранш и ТЕЦ-те, захранвани от въглища. В същото време от него се чака да подкрепи структурната смяна към устойчива локална стопанска система и справяне с нанесените последствия от десетилетията натоварен рандеман и замърсяване.”

Главният специалист на стратегия „ Климат и Енергетика “ на WWF България Георги Стефанов показа работен вид на първия проект за обективен преход за района на Югозападна България, който също се изготвя по плана.

„ Въпреки че през годините бяха положени доста старания за опазване на въгледобива в България, видно е, че светът трайно върви към бъдеще без електричество от въглища. Много е значимо преходът към нови, устойчиви стопански действия да бъде структуриран и плануван вярно, тъй че в тези райони да не ставаме очевидци на обществени и екологични, нерешими от никому проблеми, което за жалост не виждаме да се случва в Бобов дол и Перник “,Георги Стефанов.

Лекторите и болшинството от изказалите се неведнъж използваха израза „ Справедлив енергиен преход”, само че аз и болшинството от участващите енергийни специалисти не видяхме нищо заслужено в това да ни постановат закриването на цялостен бранш от националната ни енергетика.

Решението на Европейския парламент за закриване на добива на въглища и производството на електрическа сила бе признато с недемократично извършена процедура на гласоподаване. То се оспорва от европейската въглищна асоциация „ Еврокол”, Полша и България в Европейския съд.

Към Парижкото съглашение се придържат единствено управлението на Европейски Съюз съгласно богатите западни страни, членки на Съюза и няколко американски щата, където няма въгледобив. Това не е светът. Останалите Американски щати, Китай, Индия, Русия и редица други страни не одобряват Парижкото съглашение.

Настойчивостта на гостуващите от Европейски Съюз лектори и изявленията на уредниците на полемиката бяха ориентирани да внушат на аудиторията, че единственият провинен за климатичните промени на нашата планета е СО2, получен при изгарянето на въглищата в Топлоелектрическа централа и спасението на човечеството е в затварянето им. И тези изказвания се постановат като неоспорима доктрина, нетърпяща разсъждения и обратимост в използването й. Справедлив енергиен преход не се прави под диктат и със закани за финансови и други наказания. Неудобство изпитах от примирението и безпомощността на някои от представителите на властта, които са подготвени покорно да одобряват този неправдив диктат.

Така преди повече от 1000 години висшият клир във Ватикана е приел определението, че „ Земята е плоска и Слънцето се върти към нея”. Неоспоримостта на тази доктрина е налагана епохи от инквизицията с огън и меч. Видни европейски мозъци са пратени на кладата поради оспорването й. Преди по-малко от столетие един диктаторски режим е възприел сходен принцип на държавно ръководство – „ молчать, не думать и исполнять!” Методите на бюрократите в Европейска комисия и Екологичен потенциал припомнят за тези отминали времена. Те подценяват правилата на демокрацията и се пробват да наложат на страните-членки догмата за вредата от СО2 и затварянето на въглищните Топлоелектрическа централа. Всяко несъблюдение ще бъде глобено. Но мислещите хора в Европа и света не са уверени, че човешките действия от мирното всекидневие са главната причина за климатичните промени на планетата ни. Земята е прекосявала неведнъж в своето битие през цикли на стопляне и захлаждане, а човешките знания не могат да дадат приемливо, несъмнено пояснение на аргументите. Въглищните залежи на Европейския континент – в Русия, Украйна, Полша, Германия и така нататък, включително и у нас на Балканите, са формирани от великански натрупвания на дървета, расли в условия на тропически климат. След който е имало ледников интервал. През тези интервали няма открити следи от човешки действия, които да са ги провокирали. На замръзналия континент Антарктида не постоянно е било по този начин студено. Преди повече от 250 милиона години климатът е разрешил растежа на тропически гори. Свидетелство за това са откритите огромни находища на въглища.

И през днешния ден към момента малко знаем, в каква степен интензивността на Слънцето въздейства на климата на Земята. Знаем, че тя провокира електромагнитни стихии, които смущават електрическите връзки, работата на електрическите машини и уреди, въздейства на въздушните и океанските течения. При въртенето на Земята към Слънцето климатът минава за една година през четири цикъла – пролет, лято, есен и зима. Но Слънчевата система се движи непрестанно по орбита в нашата вселена, а тя от своя страна обикаля безграничният космос по незнайна траектория и непознати галактики, сили и галактически закони въздействат, както върху нея по този начин и върху нашата планета. Оста на Земята трансформира наклона си. Скоростта й на въртене към тази ос също търпи промени. Съответно циклите на климатичните промени, може би породени от галактическите сили, са на шпации през епохи, хилядолетия и десетки хилядолетия, за които няма задоволително статистически данни и безапелационни, безспорни, научни пояснения. Ако човечеството е безсилно да се опълчи на галактическите сили, то не трябва да се помирява с лимитираното бюрократично мислене и диктат.

Не имам вяра на лекторите от WWF България и домакините от сдружението „ За Земята”, които са спечелили европейски конкурс за създаване на план в помощ на останалите без работа миньори в региона на Бобов дол. Те даже не са посетили минните райони, не са се срещали с пострадалите, за които са предопределени техните разработки.Те не пазят идея и убеждения. Това са високо платени лобисти от европейски фондове, в които постъпват финансови дарения от мощни корпорации. Финансираните организации пазят техните корпоративни ползи.

Напълно поддържам прочувственото изявление на Димитър Манолов, президента на КТ „ Подкрепа”: „ Никой не ни споделя дали желаеме преход, а ни споделят, че е обективен “. Той разкритикува цялата политика на Европейски Съюз по отношение на Парижкото съглашение за климата и съобщи, че „ някой желае да си продаде технологиите “, защото „ от това се вършат доста пари “. Оспори и тезата, че СО2 е повода за световното стопляне. В умозаключение изрично съобщи, че синдикатът ще се бори до последно против закриването на въгледобива и прекъсването на Топлоелектрическа централа в комплекса „ Марица-изток”.

Ако се закрие „ Марица-изток”, пострадали ще бъдат освен работещите в нея и в партниращите й компании, само че и българската стопанска система, и всички българи. Помощите от Европейски Съюз са като в перефразиран остарял анекдот - „ ние ще ви купим въжето, а вие се обесете”. Приеха ни в Европейски Съюз под изискване да си закрием осъвременените на международно равнище и извънредно дейно работещи трети и четвърти нуклеарни блокове в АЕЦ „ Козлодуй”, и с великодушни обещания за обезщетения. Но става известно, че осъществяването не подхожда на обещанието. Компенсациите са оскъдни спрямо загубите, които търпи българската енергетика от преждевременното им прекъсване.

Противопоставянето ни „ за и против” избрана технология на електропроизводство ни прави слаби.

Преди към 700 години българската страна е била разпокъсана на обособени феодални владения, които са враждували по сред си. В резултат сме изгубили държавността си и националната си независимост. Сега сме разграничени на разнообразни фракции – едни симпатизират на стандартната топлоенергетика, други на нуклеарната, а трети на възобновимите енергийни източници. Нека не погребваме дейно работещи мощности, произвеждащи евтина електрическа сила и гарантиращи стабилността и сигурността на енергийната система, с цел да прокараме строителството на нова нуклеарна централа или на ВЕИ. Не вземам страна в разногласието на енергетиците, тъй като не съм експерт, дали шестстотин мегаватовите блокове, които са маневрени, са по-подходящи за енергийната ни система от хиляда мегаватовите нуклеарни блокове. Бъдещето е в действителност на нуклеарната енергетика. Но в минно-енергийния комплекс „ Марица-изток” са вложени доста повече милиарди левове в сравнение с за АЕЦ „ Белене” и те се възстановяват с облага. Конвенционалната енергетика има ефикасен живот още най-малко половин век.

Не одобрявам прекомерно оптимистичните планове на уважаваният от мен професор Христо Василев, който буйно популяризира замяната на Топлоелектрическа централа със слънчеви паркове. Разчетите, с американските нормативи за енергийна компактност на квадратен метър /5,4 W/кв. м/, демонстрират нужда от четири пъти по-голяма повърхност от тази на комплекса „ Марица-изток” за построяването на слънчев парк, който да е при изискванията на екватора - слънцето да грее 12 часа в денонощието с непрекъсната активност цялата година без да е засенчвано от облаци.

При тези условности паркът ще създаде същото количество електро сила, което и термичните централи, само че не с тяхното качество. Но такива идеални условия даже и на екватора няма. Не съм склонен с пионерския възторг на професора. В България слънцегреенето не е като над екватора или над пустините на Сахара и Арабския полуостров, по тази причина неприемам и вероятността да се покрие половин България със слънчеви паркови, които да заменят равностойно „ Марица-изток”. Не е екологосъобразно, те да се разполагат върху плодородни селскостопански или горски площи. Соларните панели могат да бъдат инсталирани на покривите на жилищни, промишлени и публични здания. Могат да бъдат употребявани от архитектите при проектирането на нови здания като красиви пана-апликации.

Химическият състав на атмосферния въздух е главно от азот и О2. Въглеродният диоксид дружно с водни пари и други химически съединения влиза в този състав. Важното е, че неговият живот в атмосферата трае към пет месеца с помощта на фотосинтезата в растителния свят. Швейцарско решение за справяне с нездравословните излъчвания подхожда към парниковия газ като към суровина. В Швейцария към този момент работи първият цех, който улавя въглеродния диоксид от въздуха, а по-късно го подава към парник. Там нездравословният газ се трансформира в потребен при развъждането на зеленчуци / Биляна Бонева/. Американски учени са провели сходен опит. Резултатите са били поразителни. Растенията в парника са развили мощни стъбла, а реколтата от плодове и зеленчуци в пъти по-голяма в сравнение с преди. Това демонстрира, че не би трябвало да се вземат крайни решения и да се афишира СО2 за безспорен зложелател на природата. Целесъобразно е да се събират такси в размер не повече от 2-3 евро/т. СО2 от инсталациите и оборудванията, които го емитират. Тези средства би трябвало целево да се влагат във възобновяване на горите освен в Европа, само че и на цялата планета.

Освен това специалистите,топлотехници - експерти в горивните процеси на Топлоелектрическа централа, не са споделили последната си дума. Един от тях, инж. Димитър Куюмджиев, в ревюто си по време на полемиката приказва за тъй наречените „ зелен дизел”. Това е нова технология за изгаряне на въглищния прахуляк в емулсия с вода и избрани химически примеси / наречена „ зелен дизел”/, при която количествата на всички нездравословни излъчвания понижават неведнъж. Предстоят опити в индустриални условия в работещ казан.

Сега е на ход политическата класа да се сплоти в името на националната идея. Ако министерствата нямат нужния потенциал да разработят и защитят българските ползи в Брюксел, то в Българска академия на науките, Техническия университет, Лесотехническия и Селскостопанския университети, в ТЕЦ-ли и мините има учени и специалисти, които могат да разработят аргументирана аргументация в отбрана на стандартната енергетика. За задачата е належащо да се сплоти целият теоретичен, експертен и юридически капацитет на нацията. Успехът е в взаимни координирани дейности с политиците и специалистите от другите наранени страни – Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Испания, Румъния да се оспорят директивата за очистване на стандартната енергетика. Така ще се защитят освен ползите на българските, само че и на европейските жители, и ще се резервира конкурентната дарба, както на българските, по този начин и на европейските промишлени артикули.