Пазим половината от запасите ни от горива и в страни от ЕС
Половината от наложителните 90-дневни неприкосновени ресурси от горива на България се пазят в хранилища в други страни от Европейския съюз, научи „ Монитор “. Това се прави в сходство с условия на Брюксел.
„ Това е естествена процедура в Европейски Съюз и доста страни в общността го вършат “, сподели енергийният специалист Васко Начев. По думите му, точните количества са конфиденциална информация, само че няма нищо притеснително в практиката да се пазят горива на територията на друга страна в Европейски Съюз.
Андрей Делчев от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) посочи за „ Монитор “, че въпросните количества от горива са на главните играчи на нашия пазар.
По думите му, това е нормална процедура и законът разрешава в чужбина да се съхраняват до 50% от наложителните запаси, като това би трябвало да са страни от Евросъюза. Експертът назова три от главните страни, където се пазят български горива от запаса - Унгария, Италия и Словения.
Валентин Николов, някогашен ръководител на енергийната комисия в 45-тото национално заседание, изясни за „ Монитор “, че сходна процедура е в сходство с евроизискванията. „ Още преди 2019 година трябваше да приведем в сходство нашето законодателство за запасите от всички нефтени деривати, в това число и битума за асфалта за градеж на пътища. Това щеше да оскъпи построяването на пътищата и за това преговаряхме с Еврокомисията и те се съгласиха да понижат на 50% делът на запасите от всички петролни деривати на наша територия. Останалата половина - в друга страна от Европейски Съюз. И при нужда да се докарват у нас. По този метод, поради господстващото състояние на „ Нефтохим “-а, който държи множеството ресурси и с цел да могат вносителите да са конкурентни. Така у нас има ресурси за 45 дни, а останалите са в други страни на Европейски Съюз. Друг въпрос е в този момент къде и какъв брой са тези ресурси в действителност.
Те по документи може да се пазят, само че в реалност да ги няма “, сподели някогашният народен представител. По думите му, инспекциите се вършат по документи и доста рядко на място. Като в складовете инспекции може да се вършат единствено в България, само че в чужбина няма по какъв начин да ги видят, счита Николов. Според него има риск при инспекция в чужбина да се заявяват 45-дневните ресурси, че са у нас, а при инспекция на наша територия да се направи противоположното, че те са зад граница и на процедура количествата да се припокриват.
На въпрос дали е правена в миналото физическа инспекция на наложителните ресурси от горива, които при непредвидени условия би трябвало да покрият потреблението на страната за 90 дни, ексдепутатът от ГЕРБ отговори негативно. Той счита, че освен би трябвало да се направи физическа инспекция на наличностите, само че да се изисква всички количества да бъдат защитавани в България.
„ Вече времената са други и не би трябвало конкуренция, а физически горивата да са тук, с цел да може при проблеми горивата да са в наличност и да могат да се употребяват и да не се губи време да се транспортират до наша територия “, предлага той.
Николов напомни, че разноските за съхраняването на тези наложителни 90-дневни ресурси от горива се калкулират в цената на дребно на течните горива, продавани по бензиностанциите. Отделно има военно-временен запас, като количествата му са загадка. „ За другите 90-дневни наложителни ресурси има 2 разновидността или играчите на пазара ги пазят в свои или наети хранилища. По евродирективата страната може да изкупи горива и тя да ги съхранява. В България сме избрали втория вид “, разясни още Николов.
Според специалиста Васко Начев при прекъсване на вноса у нас на нефт и природен газ, поради войната в Украйна, страната ни е в релативно по-добре състояние. По думите му повода е, че у нас единствено 3-4% от метана се употребява непосредствено за отопление от семействата. В Западна Европа този дял е 40%. От друга страна обаче най-големият потребител на природен газ в страната е „ Топлофикация-София “ и останалите топлофикационни сдружения в страната.
„ Това е естествена процедура в Европейски Съюз и доста страни в общността го вършат “, сподели енергийният специалист Васко Начев. По думите му, точните количества са конфиденциална информация, само че няма нищо притеснително в практиката да се пазят горива на територията на друга страна в Европейски Съюз.
Андрей Делчев от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) посочи за „ Монитор “, че въпросните количества от горива са на главните играчи на нашия пазар.
По думите му, това е нормална процедура и законът разрешава в чужбина да се съхраняват до 50% от наложителните запаси, като това би трябвало да са страни от Евросъюза. Експертът назова три от главните страни, където се пазят български горива от запаса - Унгария, Италия и Словения.
Валентин Николов, някогашен ръководител на енергийната комисия в 45-тото национално заседание, изясни за „ Монитор “, че сходна процедура е в сходство с евроизискванията. „ Още преди 2019 година трябваше да приведем в сходство нашето законодателство за запасите от всички нефтени деривати, в това число и битума за асфалта за градеж на пътища. Това щеше да оскъпи построяването на пътищата и за това преговаряхме с Еврокомисията и те се съгласиха да понижат на 50% делът на запасите от всички петролни деривати на наша територия. Останалата половина - в друга страна от Европейски Съюз. И при нужда да се докарват у нас. По този метод, поради господстващото състояние на „ Нефтохим “-а, който държи множеството ресурси и с цел да могат вносителите да са конкурентни. Така у нас има ресурси за 45 дни, а останалите са в други страни на Европейски Съюз. Друг въпрос е в този момент къде и какъв брой са тези ресурси в действителност.
Те по документи може да се пазят, само че в реалност да ги няма “, сподели някогашният народен представител. По думите му, инспекциите се вършат по документи и доста рядко на място. Като в складовете инспекции може да се вършат единствено в България, само че в чужбина няма по какъв начин да ги видят, счита Николов. Според него има риск при инспекция в чужбина да се заявяват 45-дневните ресурси, че са у нас, а при инспекция на наша територия да се направи противоположното, че те са зад граница и на процедура количествата да се припокриват.
На въпрос дали е правена в миналото физическа инспекция на наложителните ресурси от горива, които при непредвидени условия би трябвало да покрият потреблението на страната за 90 дни, ексдепутатът от ГЕРБ отговори негативно. Той счита, че освен би трябвало да се направи физическа инспекция на наличностите, само че да се изисква всички количества да бъдат защитавани в България.
„ Вече времената са други и не би трябвало конкуренция, а физически горивата да са тук, с цел да може при проблеми горивата да са в наличност и да могат да се употребяват и да не се губи време да се транспортират до наша територия “, предлага той.
Николов напомни, че разноските за съхраняването на тези наложителни 90-дневни ресурси от горива се калкулират в цената на дребно на течните горива, продавани по бензиностанциите. Отделно има военно-временен запас, като количествата му са загадка. „ За другите 90-дневни наложителни ресурси има 2 разновидността или играчите на пазара ги пазят в свои или наети хранилища. По евродирективата страната може да изкупи горива и тя да ги съхранява. В България сме избрали втория вид “, разясни още Николов.
Според специалиста Васко Начев при прекъсване на вноса у нас на нефт и природен газ, поради войната в Украйна, страната ни е в релативно по-добре състояние. По думите му повода е, че у нас единствено 3-4% от метана се употребява непосредствено за отопление от семействата. В Западна Европа този дял е 40%. От друга страна обаче най-големият потребител на природен газ в страната е „ Топлофикация-София “ и останалите топлофикационни сдружения в страната.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ