Половин милион роми стават жертва на нацисткия терор между 1933

...
Половин милион роми стават жертва на нацисткия терор между 1933
Коментари Харесай

Филм разказва как българите са спасили и циганите си от нацисткия терор

Половин милион роми стават жертва на нацисткия гнет сред 1933 и 1945 година. Германия признава този геноцид публично едвам през 1982 година В нощта на втори против трети август 1944-та година нацистите унищожават по този начин наречения цигански лагер на Аушвиц – Биркенау и избиват 3000 роми – мъже, дами и деца там. Българските роми не стават жертва. От 2012 мемориалът на синтите и ромите гледа тъкмо против немския парламент наоколо до мемориала на жертвите на Холокоста и този на хомосексуалните, избити от нацистите. У нас обаче малко се знае какво се е случило с ромите. Отговорът на този въпрос търси и Людмила Живкова - Балашикова – първият у нас режисьор-документалист от ромски генезис с дебютния си филм " Весел е циганският живот ".

" Цялата концепция за сюжета стартира от разказите на баба. Целият наш жанр е живеел дружно с евреите по време на Втората международна в Ючбунар и са живеели добре, до момента в който на всички други европейски страни по това време им се случват неприятни неща. Някои създатели настояват, че всеки втори ром е бил погубен по това време в Европа, а в България се оказва, че има приръст на циганското население в края на войната ", споделя режисьорката пред БНР.

По думите ѝ, към оня миг ромите у нас са били над 160 хиляди и " няма данни от България да са били депортирани или да им се е случило каквото и да е неприятно нещо ".

" Реално видяно, България не толкоз публично избавя своите роми, а самите хора, самото другарство, самата приемливост по това време оказва помощ на българското общество да ги резервира. България гледа на ромите мюсюлмани като иноверци и по този метод те попадат под Закона за отбрана на нацията. Има ред разпореждания и правилници, с които се целят всеобщи уволнения на роми. Започват рестрикции и в България, само че в един миг те стопират и самото общество стартира по един или различен метод да оказва помощ на своите другари. Реално всеки българин е имал ром другар по това време ", споделя Людмила Живкова - Балашикова.

Имало е заповед ромите да носят кафяви звезди, само че това е било на общинско равнище и осъществяването ѝ " не се е случило ". Имало е и всеобщи покръствания.

" За мен най-странното е, че когато започнах кино лентата, мислех, че ще има проучвания. Никой не е забелязал този факт – че България може да се гордее с нещо толкоз блестящо – ослепителен симптом на приемливост ", разяснява Людмила Живкова – Балашикова пред БНР.

Филмът към този момент обикаля по фестивалите, а се чака да се появи в кината през септември, а по-късно – и по малките екрани.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР