145 години от Руско-турската война – Решителният бой на Шипка 11/23 август
Положението на нашия дребен отряд ставаше доста тежко.
На 11 (23) август започнаха нови гневни офанзиви. Турците получиха подкрепления. В 4 и половина сутринта нашата позиция от три страни беше обсипана с гранати, по-късно патроните започнаха да се сипят като град. Непрекъснатите оръдейни изстрели се сливаха в един тътен на безкрайна мълния. Това в действителност беше пъклен огън, под покровителстрвото на който турските колони нападнаха от три страни, притискайки основно десния фланг. Тук се повториха непрекъснатите гневни пристъпи от 9 (21) август, само че в още по-големи размери.
Около 4 часа денем настъпи един от най-критичните мигове. След поредност от отблъснати офанзиви турците десеторно усилиха мощта на нападението си. Върху камарите трупове на своите приятели те нападнаха. Нашите изнемогваха. Носеше се слух, че идват подкрепления, че са към този момент близо, че военачалник Радецки е известен. Действително, един след различен ординарците слизаха към габровския път, по който се мъкнеха в ужасния зной, изкачвайки се по стръмнините нашите стрелци от 14-а бригада. „ За Бога, по-бързо! Бързайте, турците проникват в нашите позиции, турцитенахлуват към този момент! ” – говореха ординарците на стрелците.И те напрягаха силите си, задъхваха се от тежкия път и тичаха към върха. Казаците, които спешени се биеха зад укрепленията, изпратиха бойци с коне да посрещнат стрелците. Това форсира тяхното идване. Стрелците, с пушки, прикрепени на пагонния ремък, се изкачваха по стръмнината по двама и по трима на казашките кончета: единият на седлото, а другият – зад него, или двама от двете страни, с крайник в стремето, като се държаха за водачан на коня. И по този начин дойдоха в галоп на позицията, където отвред свиреха патрони и се взривяваха снаряди.
Турците действителнобяха нахлули в нашите позиции. На барикадите кипеше яростен пердах. От страна на съперника се носеха към този момент победни, тъжествуващи крясъци, когато нашите стрелци, скачайки от конете, с крясъци „ Ура ” стремглаво полетяха в офанзива, отблъснаха турците от укрепленията и ги преследваха... Този непредвиден поврат на нещата вля сила у нашите войски. Житомирският и Подолският полк също потеглиха след стрелците, с цел да заемат неприятелските окопи. Очевидци разправят, че тук и от двете страни бяха показани чудеса от храброст…
/В. С. Крестовский, Битва на Шипке, Правительственный Вестник, бр. 191, 1(13) IX/
Катастрофата е предотвратена от решителната интервенция на междинния команден състав: полковник Александър Липински с 20 боеца стопира отстъплението в региона на Кръглата батарея, полковник Фьодор Де-Прерадович задържа състава на Кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабскапитан Поликарпов задържа прислугата на Централната батарея, а лекар Константин Везенков (старши доктор на Българското опълчение) провежда контраофанзива със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 ч. на връх Шипка идва първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама боеца на артилерийски коне от 16-и стрелкови батальон на 4-та стрелкова бригада с пълководец генерал-майор Адам Цвецински. До 18 ч. батальонът се концентрира, нападна, увлича подразделения от 36-и орловски и 35-и брянски пехотен полк и завладява връх Кючук Йешилтепе. Пристига и 2-ра бригада от 14-а пехотна дивизия с пълководец генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са нормализирани и към 22 ч. и решителният пердах затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
„ Никога не се е виждало такова грубо и кърваво стълкновение. “
Оценявайки бойните качества, проявени на 11 (23) август от Българското опълчение, неговият пълководец генерал-майор Николай Столетов в депеша до началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки декларира:
„ Що се отнася до българите, то не ще се уплашат даже в случай че ги изразходваме до последния човек. “
След няколко дни упорства:
„ Да се наградят, както е открито за частите от войските на нашата войска. “
В сраженията вземат участие и 1000 цивилни поданици на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният сътрудник на британския вестник „ Daily News “ Арчибалд Форбс пред съветския посланик граф Николай Игнатиев:
„ Той е във екстаз от нашите бойци, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 поданици и деца габровци разнасяли под град от патрони вода на нашите войски и дори на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с цялостна самопожертвователност. ”
Източник:
Репортажи за Oсвободителната война 1877 – 1878
https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0
На 11 (23) август започнаха нови гневни офанзиви. Турците получиха подкрепления. В 4 и половина сутринта нашата позиция от три страни беше обсипана с гранати, по-късно патроните започнаха да се сипят като град. Непрекъснатите оръдейни изстрели се сливаха в един тътен на безкрайна мълния. Това в действителност беше пъклен огън, под покровителстрвото на който турските колони нападнаха от три страни, притискайки основно десния фланг. Тук се повториха непрекъснатите гневни пристъпи от 9 (21) август, само че в още по-големи размери.
Около 4 часа денем настъпи един от най-критичните мигове. След поредност от отблъснати офанзиви турците десеторно усилиха мощта на нападението си. Върху камарите трупове на своите приятели те нападнаха. Нашите изнемогваха. Носеше се слух, че идват подкрепления, че са към този момент близо, че военачалник Радецки е известен. Действително, един след различен ординарците слизаха към габровския път, по който се мъкнеха в ужасния зной, изкачвайки се по стръмнините нашите стрелци от 14-а бригада. „ За Бога, по-бързо! Бързайте, турците проникват в нашите позиции, турцитенахлуват към този момент! ” – говореха ординарците на стрелците.И те напрягаха силите си, задъхваха се от тежкия път и тичаха към върха. Казаците, които спешени се биеха зад укрепленията, изпратиха бойци с коне да посрещнат стрелците. Това форсира тяхното идване. Стрелците, с пушки, прикрепени на пагонния ремък, се изкачваха по стръмнината по двама и по трима на казашките кончета: единият на седлото, а другият – зад него, или двама от двете страни, с крайник в стремето, като се държаха за водачан на коня. И по този начин дойдоха в галоп на позицията, където отвред свиреха патрони и се взривяваха снаряди.
Турците действителнобяха нахлули в нашите позиции. На барикадите кипеше яростен пердах. От страна на съперника се носеха към този момент победни, тъжествуващи крясъци, когато нашите стрелци, скачайки от конете, с крясъци „ Ура ” стремглаво полетяха в офанзива, отблъснаха турците от укрепленията и ги преследваха... Този непредвиден поврат на нещата вля сила у нашите войски. Житомирският и Подолският полк също потеглиха след стрелците, с цел да заемат неприятелските окопи. Очевидци разправят, че тук и от двете страни бяха показани чудеса от храброст…
/В. С. Крестовский, Битва на Шипке, Правительственный Вестник, бр. 191, 1(13) IX/
Катастрофата е предотвратена от решителната интервенция на междинния команден състав: полковник Александър Липински с 20 боеца стопира отстъплението в региона на Кръглата батарея, полковник Фьодор Де-Прерадович задържа състава на Кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабскапитан Поликарпов задържа прислугата на Централната батарея, а лекар Константин Везенков (старши доктор на Българското опълчение) провежда контраофанзива със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 ч. на връх Шипка идва първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама боеца на артилерийски коне от 16-и стрелкови батальон на 4-та стрелкова бригада с пълководец генерал-майор Адам Цвецински. До 18 ч. батальонът се концентрира, нападна, увлича подразделения от 36-и орловски и 35-и брянски пехотен полк и завладява връх Кючук Йешилтепе. Пристига и 2-ра бригада от 14-а пехотна дивизия с пълководец генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са нормализирани и към 22 ч. и решителният пердах затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
„ Никога не се е виждало такова грубо и кърваво стълкновение. “
Оценявайки бойните качества, проявени на 11 (23) август от Българското опълчение, неговият пълководец генерал-майор Николай Столетов в депеша до началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки декларира:
„ Що се отнася до българите, то не ще се уплашат даже в случай че ги изразходваме до последния човек. “
След няколко дни упорства:
„ Да се наградят, както е открито за частите от войските на нашата войска. “
В сраженията вземат участие и 1000 цивилни поданици на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният сътрудник на британския вестник „ Daily News “ Арчибалд Форбс пред съветския посланик граф Николай Игнатиев:
„ Той е във екстаз от нашите бойци, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 поданици и деца габровци разнасяли под град от патрони вода на нашите войски и дори на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с цялостна самопожертвователност. ”
Източник:
Репортажи за Oсвободителната война 1877 – 1878
https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ