Бившият антимафиот № 1 Любен Левичаров: Володя Лозанов и Хърсев вкараха ложата ни в дългове!
Полк. о.р. Любен Левичаров е някогашен антимафиот №1 - шеф на Централна работа за битка с проведената престъпност /ЦСБОП, след това НСБОП, през днешния ден ГДБОП/ през 1994 – 1995 година, един от основателите й. От 1975 година е кадрови офицер от Държавна сигурност в Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи. Един от създателите на Федерацията по карате в България, има четвърти дан. Изпълнителен шеф и акционер в холдинг “Сигурност ”. Част от митичния кръг “Монтерей ” от към 2000 година. Единствено за “ШОУ ” Левичаров продължава своя фрапантен роман.
Днес той разкрива по какъв начин със сълзи на очи оперативните служащи от Държавна сигурност са изгорили работните досиета на сътрудниците си след измененията, с цел да ги спасят, по какъв начин се основава ЦСБОП, каква е приликата сред Държавна сигурност и масонството. Любен Левичаров се декларира за пръв път пред обществото като масон точно в този момент, в националното издание!
- Как беше основана ЦСБОП, господин Левичаров?
- В началото на 90-те години служех в Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи. С ген. Георги Ламбов, основен секретар на Министерство на вътрешните работи /1994-1997/, тогава беше подполковник, и с Митко Дорбалийски, който ми беше шеф на отдела, бяхме единомишленици, другари. И тримата работехме по гръцка линия. Споделяхме си всичко. След 1985 година, когато започнаха да излизат доста материали в съветската преса, не можехме да смогнем всичко да изчетем. Всеки хващаше по нещо и след това го споделяше с другите. Имахме задоволително свободно време, тъй като след 1985 година не си давахме доста напън в работата. Усещахме, че животът потегля в друга посока, че идват промени
и се готвехме за новото време
След 10 ноември 1989 година на нас ни не разрешиха да членуваме в Българска комунистическа партия. Направихме “клуб по интереси”, събирахме някакъв партиен членски импорт. Впоследствие и това ни не разрешиха – събрахме се една вечер на маса, изядохме и изпихме парите – и толкоз.
По принцип висшият партиен клир не обичаше Държавна сигурност. Ние можехме да заобикаляме партийните величия и да носим информация непосредствено на Тодор Живков! Това ставаше през Шести отдел към Шесто ръководство на Държавна сигурност. Този отдел беше основан за битка с инакомислещите след 1968 година и за битка с корупцията по високите етажи на властта.
Та, след измененията Георги Ламбов, който по това време беше шеф на Пето районно ръководство на Министерство на вътрешните работи, един ден ни сподели: “Ние можем да си приказваме каквото си желаеме, само че в този момент ще изгонят един куп оперативни служащи. Те са готови хора, само че страната към този момент няма да има потребност от тях, тъй като няма да има политическа полиция, както до момента. Трябва да създадем нова специфична полицейска работа за битка с проведената престъпност, с наркотрафика, с тероризма, каквито има на всички места по света. В нея могат да бъдат назначени същите тези ”ненужни “ офицери от ДС”.
На политическата сцена към този момент имаше доста партии – Съюз на демократичните сили, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и още един куп други по-дребни. С моите сътрудници започнахме да работим по въпроса. Трябваше да бъде съгласувана концепцията за основаването на новата специфична работа с главните. Митко Дорбалийски приказва с господата от Съюз на демократичните сили, аз - с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Готвеше се рамков закон за Министерство на вътрешните работи и цялата борба беше в него да попадне и новата работа, която да се бори с опиатите, тероризма, проституцията, противозаконния хазарт.
- Срещнахте ли схващане у политиците?
- Започнаха сделките и, нали предишния път ви споделих, че по това време бях в запой, всяка вечер ходех да хапвам и да пия /смях/. Повечето от срещите станаха на “Панорама”-та на парк-хотел “Москва”, защото новите политици, които ми трябваха, идваха там. Само минаваш по масите, някой те показа, а и те всички ме познаваха по физиономия, и приказваш по въпроса. При диалога си с Доган му споделих: “Ахмед, желаеме да вършим Централна работа за битка с проведената престъпност. При тези свободи, границите ще се отварят, ще пристигна проведена престъпност, ще нахлуят незаконни организации – руснаци, немци, италианци, американци…, а ние нямаме готова работа! Доган незабавно одобри концепцията и ми сподели: “Действайте!”.
Отидох и в Партийния дом, разговарях и с няколко приятели. Те бяха въздържани. В техния екип бяха възрастните наши началници, генерали, които по този начин бяха възпитани и мислеха, че единствено Държавна сигурност може да се оправи с всички проблеми, само че не отчитаха, че страната се беше трансформирала! Те бяха доста срещу да има такава работа! И тъй като бяха безспорни престижи, една тяхна дума определяше всичко. Ходил съм да беседвам с тях – никакъв контакт: “Заминавай, момчето ми!”…
Междувременно ние създадохме в Балканския отдел на Софийско градско, по втора линия, на контраразузнаването, едно Четвърто поделение “Организирана престъпност” и аз му станах първият шеф. Трябваше да работим.
- Това ли беше първообразът на ЦСБОП?
- Да, това поделение, което стартира от 15 души и стигна някъде до 40. Имаше доста сигнали за бомби по учебните заведения. Не стигаха хората, а те си звъняха сами учениците, дори хванахме едно момче, което звънеше от телефона в двора на 133-то, съветското учебно заведение на “Шишман”. Ето такива, смешни неща!
Много ни оказа помощ Христо Данов, който беше вътрешен министър в държавното управление на Димитър Попов. Няма чиновник на Министерство на вътрешните работи от това време, който да не почита бай Христо! Като пристигна изначало,
имахме един здрав скандал
Той преди този момент си беше юрист, индивидът... Стана едно сборичкване сред две дами в грандхотел “София”, някогашни проститутки. Но едната се беше омъжила за австриец и беше заможна, а другата беше изпаднала с годините заради остаряване и „ излизане от оборот”, и беше сервитьорка. При багра се намесили чиновници от Националната работа за отбрана на Конституцията /днешната ДАНС – б. а./. И като са ги дърпали да ги разтървават, насинили на женената в Австрия ръката. И тя като ревне! Тръгва по “Шишман” и право при Христо Данов в Министерство на вътрешните работи: “Служители на Министерство на вътрешните работи ме смачкаха!”. Той, като някогашен юрист, незабавно поема случая, заповяда на Софийско градско да даде информации, към този момент шеф е Чавдар Чернев - той ходеше да дава пояснения при Христо Данов. Като не се разбрали, Чавдар му дал оставката си, само че бай Христо му споделил: “Прибери си я, аз първи ще си дам оставката, тъй като съм по-възрастен!”. След време Христо Данов проумя, че би трябвало да пази нас. И стана различен. Ние бяхме „ осиротели”, тъй като сме хора, които са защитавани от предходната власт. Колкото е по-силна властта, толкоз и ние сме по-силни!
На 3 март 1991 година с декрет на президента беше назначен и първият шеф на ЦСБОП - полк. Стефан Стефанов. Определиха ни стаи в постройката на “Кръста”, в НСС, първият и вторият етаж бяха наши. Аз, примерно, служех в Софийско градско, само че ходех и горе. Всеки си взимаше делата, сътрудниците, и си ги носеше горе!
Страшна неразбория беше!...
ЦСБОП беше вкарана в рамковия закон на Министерство на вътрешните работи и на 1 юли 1991 година - когато влезе той в деяние, ние към този момент станахме работа. Започна подборът на хората, в който участвах и аз. Личният състав на новата работа бе на половина от чиновници на Държавна сигурност, на половина от милицията. Всички те, дружно с нас началниците, наложително минахме на психопреглед. Оперативните служащи - на еднодневен, началниците – на тридневен психопреглед! Понеже познавах хората, които бях завел горе, и себе си познавам – неповторими бяха резултатите! Много точни! Иван Чобанов, който стана след това началник на НСС, беше един от изпитващите на началниците, той ми се падна на мен.
Това беше първата работа, която стартира да контактува с чужденци. С някогашните ни врагове. Бившият ни зложелател №1 - Съединени американски щати, прояви максимален интерес към нас. Представителят на Централно разузнавателно управление на САЩ постоянно идваше при нас. Германия ни даваше пари, купувахме коли. Ние имахме най-новите коли в Министерство на вътрешните работи. Но нямахме подразделения в районните дирекции. Ако някой ти симпатизира, ще ти помогне, в случай че не – всичко се правеше персонално, отиваш на място, на място се организираш… Колите ги разбивахме доста бързо от многото пътувания. Имаше обща опозиция против нас – от една страна, НСС не беше съгласна да ни има, въпреки това – престъпната полиция също не беше съгласна да ни има. А пристигна ли пък Българска социалистическа партия на власт – БОП-а по дифолт го няма!
- Сега желаят да извадят ГДБОП от ДАНС и да я върнат в Министерство на вътрешните работи - вие какво мислите?
- Аз съм “за”. Това е вярното. Да я върнат в Министерство на вътрешните работи, да си има шеф. Когато стана Цветан Цветанов министър, БОП-а беше поддирекция на Криминална полиция. Отидох при него и му споделих, че желая 5 минути. Той ми вика: “Кажи, бате Любо!”. Казвам: “Дошъл съм за БОП-а, знаеш, че тази работа е един от плановете на моя живот. Не ми е безразлично по какъв начин ще е сложена!”. Той ми сподели да не се трежова и ми изясни какво счита да направи. И това, което направи, издигна службата доста високо! Шефът на БОП-а стана и зам. основен секретар! Но като пристигна Българска социалистическа партия на власт, я реалокираха в ДАНС!
- Да се върнем малко по-назад. Споменахте за страшната неразбория след измененията, че тогава трябвало да унищожавате документите... За какво говорите?
- Нямаше решение на висшето управление какво да вършим! И по тази причина ние взехме решение да действаме сами. Бяхме се разбрали: Да унищожим делата за явочните квартири, които така и така 90 % бяха фиктивни!
- Как по този начин фиктивни?!
- Фиктивни! Пиша те, че си ми явочна квартира, ти не знаеш, ни вървя там, ни нищо! Но аз, в случай че имам 20 сътрудници, би трябвало да имам 10 явочни квартири! И аз пиша едни документи, пиша, че си ми братовчедка, ти не знаеш изобщо!...
- Значи доста от тези, които излизат като притежатели на явочни квартири, може да не са били въобще?!
- Много не са били!
Идва им като гръм от ясно небе!
Бюрокрация! Мога да го направя, върша го! Наследявам, примерно, явочна квартира, вербована през 1950 година Когато дойда аз, по какъв начин да отида при тоя възрастен човек и да му кажа: “Ти в този момент се прибери в кухнята, аз в хола ще се видя с един човек!”… Неприятна работа! И по тази причина най-често се срещам с моите сътрудници у дома. Или пък се виждахме с сътрудниците си на обществени места. Фоайето на Съдебната палата беше станало най-голямата явочна квартира! Отидем там, седне сътрудникът и си написа. В градинката зад мавзолея също се срещахме с сътрудници. Така е било до 1989 година Ами, не може – 20 сътрудници по какъв начин да ги вкарвам в явочни квартири, то си има и условия! Да не ни е било единствено това работата!...
- А имаше ли по тази логичност и сътрудници единствено “на книга”?
- Имаше неползвани сътрудници. Вербовани, употребени известно време, по-късно предадени на различен. Той не е показал предпочитание да работи с новия действен служащ и не е траял да сътрудничи. Това са човешки връзки. Пък може и сътрудникът да се е преместил на нова работа, която към този момент не е оперативно забавна. Не мога да го смъква, тъй като иска ми се понижи броя, няма да позволи началникът. И той се води мой сътрудник с години, аз пиша, че не съм го видял, че е болен,
изобретявам си нещо, че ми е казал…
- Какви още материали унищожихте през първите месеци на 1990-а? Как действахте?
- Ние унищожавахме материал и правехме протокол. След което унищожавахме този протокол и правехме един общ протокол – по този начин, че да няма връзка!
И аз занесох материали у дома и започнах да пламтя в камината в хола! Имаше бумаги още от 1945 година – нищо не беше изхвърляно и сваляно в списък!
Накрая хората от нашия отдел от контраразузнаването отидохме в едно село, в къщата на един сътрудник, на майната си, в гората, където свършва пътят и стартира планината. Отидохме скрито с няколко коли, които натоварихме с чували с папки. Събрахме се – ястие, пиянство! И като започнахме в 7 часа вечерта, до 4 сутринта изгорихме всички документи! В 10 метра кръг! Хвърляме вътре и горим!
Горихме, плакахме, пихме!
Как няма да плачеш?! Ти си гориш труда толкоз години, на твоите сътрудници труда гориш!...
И по този начин, както си го горим труда, попаднахме на два чувала, които ни бяха дали от партийната организация на Софийско градско. По едно време един чете: “Решение на Градския комитет на партията – по отношение на извършеното заседание и безобразното държание на членовете на Българска комунистическа партия, 701-ва партийна организация - Втори отдел на Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи, да бъде разформирована и оперативните служащи - пратени в районните ръководства!”. “Партията любима” ни беше забила нож в гърба, само че пристигнаха новите времена и това не се извърши! И този документ отиде в пламъците!
- Интересно, по какъв начин по този начин сте горили документи, без да имате разпореждане от горната страна?
- Имаше един генерал-лейтенант от армията, като му разправяхме какво вършим, той вика: “Вие луди ли сте, бе?!”. Казвам му: “Ами, никой нищо не ти споделя, ние какво да вършим?! Трябва да си пазим хората!”… Ние сме възпитани в Школата в Симеоново в сложни моменти сами да вземаме решения! Става война, нямаш връзка, само че ти си поддържаш агентурата и чакаш, като се поукрепи ситуацията, да си подготвен да подадеш информация! Преди толкоз власт ни беше дала страната, че ние можехме да съсипем всеки човек, в случай че решим! И той да не знае от кое място му идва! Аз не съм унищожил безстопанствен живот! Не познавам някой да го е правил към мен! Затова аз доста одобрявам една мисъл:
“За “мръсни “ интервенции трябват хора с висок морал!”
И по тази причина в този миг ние не можехме да действаме по различен метод! Трябваше да си запазим сътрудниците! Спасявахме хората! Ами, ще ми предадат хората, ще ми ги извадят! И то стана, все пак!...
- Е, нали унищожихте материалите за тях?!
- Комисията по досиетата в множеството случаи “вади” персоналните каузи! Но всеки сътрудник има и работно дело - ние тях унищожихме! Оставихме дребни папки, в тях пишеше: предложение за вербовка, там беше и картонът на сътрудника. А персоналните каузи ги опоскахме и сменихме първите страници, на които написа какво съдържа досието, и ги оставихме.
Е, проличава, че е сътрудник даден човек - ние не можем да закрием Държавна сигурност! Но унищожихме работните каузи, с цел да не гледат какво е правил, за кого е писал… На тези, дето не слушат, оставихме и работните каузи! /смях/ На положителните, всичко се унищожи, само че картоните им останаха. На задграничните сътрудници оставихме всичко, тъй като на следващия ден отново може да потрябват. А и те няма да влязат в никакъв случай в йерархичен лист, тъй като са в чужбина!
- Значи в този момент, като каже някой, чието име е извадено от Комисията по досиетата: „ На мен нищо не ми откриха, единствено ми извадиха едно картонче”, защо става дума?
- Става дума, че всичко му е унищожено и персоналното, и работното досие! Ние не можехме да стигнем до картончето - в случай че сме могли, щяхме и него да унищожим! Защото аз имам едно картонче при мен, а другото го въвеждам в Министерството, в Трети отдел, където е архивът. Именно тези картончета вадят и демонстрират, които са там! Там няма работни каузи на сътрудниците, те бяха единствено при оперативните служащи.
- На вас кои сътрудници, казвате, че са ви извадили?
- Извадиха Милчо Ковачев - собственик на явочна квартира “Боабаб”, длъжностен министър в държавното управление на Ренета Инджова. А той не ми е бил “явка”, той ми е другар. И с цел да мога в ония времена да му оказа помощ, го направих подобен. Защото, като ми се води на мен, аз му разписвах да излезе в чужбина, помагах му за каквото мога. Ние казвахме “да” или “не” тогава за всичко! Нямаше друга форма да му оказвам помощ и по тази причина го написах “явка”. Казах му да ми се обажда, като желае да замине някъде, с цел да му оказа помощ.
Никога не съм го употребил, той ми е другар!
- Вие масон ли сте, господин Левичаров? Много от някогашните ви сътрудници от тайните служби отидоха в тайното приятелство...
- Да.
- Обявили ли сте се намерено в обществото, или в този момент го вършиме?
- Какво значи “обявил”?! Във Великата ложа на Старите свободни и признати зидари в България съм. Наскоро в медиите излязоха едни нелепости за братя масони, в които бяха намесени хора, които са несъвместими един с различен, не се дишат! Абсолютен компромат!
- Кой е пуснал този компромат съгласно вас?
- Вътрешни хора от нашата ложа. Но самият компромат е изработен доста жалко и транспарантно! Ние не одобряваме инцидентни хора - ревизираме ги, други подсигуряват за тях! Но това въпреки всичко са междуличностни връзки, хора сме, не сме някакви богове…
- Кой ви вкара в масонството?
- В масонството съм поради прекарванията. На такава възраст съм, че би трябвало да премисля доста неща и то ми дава тази опция. Познавам Борислав Сарандев. През 1999-2000 година с нашите приватизационни фондове участвахме в всеобщата приватизация. Той ми вика: “Абе, хайде, да те върша масон!”. Доста бях изчел за масоните, тъй като ми беше забавна тематиката, само че му отхвърлих. Не се нуждаех от масонството като от някакво приятелство, в което да си оказваме помощ и да си въртим парите! Не ме вълнуваше това! Те тогава са се разделили. Аз влязох в масонството, когато Велик занаятчия на Великата ложа на Старите свободни и признати зидари в България беше Володя Лозанов. Изкара два мандата и Велик занаятчия стана Валери Митков, който е притежател на взривения завод в Горни Лом.
Срещнах доста забавни хора в масонството, не скърбя!
А другояче ние, масоните, страдаме от всички недъзи на обществото.
Историята с дом ”Яворов” ни злепоставя доста! Стигнахме до такава степен, че ни напущат хора поради този случай и отиват в Обединена Велика ложа на България...
По време на първия мандат на Володя Лозанов като Велик занаятчия той купил този парцел и бил споделил, аз не съм бил там, че ще го подари на ложата за масонски дом. Но за покупката той взема пари на заем от Великия секретар на ложата по това време Емил Хърсев, по-конкретно от “Хърсев и ко”, и купува с тези пари дом “Яворов”... Сега се оказва, че ложата би трябвало да връща заема на “Хърсев и ко”! Предстои другия месец да излезе резултатът, вършим инспекция - правна и счетоводна, с цел да забележим защо става въпрос.
Няма доказателства, само че считаме, че Яворов също е бил брат масон и оттова е пристигнало желанието да вземе част от вкъщи, в който е живял. Досега сме дали 1 млн., би трябвало да дадем още един!
- Как би трябвало да се позволи този въпрос?
- Да си го вземат Володя Лозанов и Емил Хърсев, само че няма по какъв начин да стане юридически! Защото домът се води на Великата ложа!
Володя Лозанов ми беше доста приветлив, доста неотразим е, надълбоко осведомен е с теорията и практиката на масонството, само че тази профанска работа не мога да я приема и не я одобрявам!
А другояче на мен масонството ми е надълбоко присъщо, тъй като произлизам от едно също такова езотерично, затворено общество, наречено контраразузнаване и Държавна сигурност. С две думи се разбираме с братята по целия свят. Така, при първата ми работа с американците през 1991 година, се наложи да работим взаимно по
един огромен терорист, който беше в България
Представителят на Централно разузнавателно управление на САЩ в България ни сподели: “Тези, които ще участвате в интервенцията, би трябвало да ви изпитам, с цел да знам по какъв начин да ви слагам дилемите!”. Шефът ни - Георги Ламбов, го погледна и му сподели: “Ние всички сме приключили школата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)!”. Американецът сподели единствено: “Нямам въпроси!”
Следва продължение...
Едно изявление на Валерия КАЛЧЕВА
Днес той разкрива по какъв начин със сълзи на очи оперативните служащи от Държавна сигурност са изгорили работните досиета на сътрудниците си след измененията, с цел да ги спасят, по какъв начин се основава ЦСБОП, каква е приликата сред Държавна сигурност и масонството. Любен Левичаров се декларира за пръв път пред обществото като масон точно в този момент, в националното издание!
- Как беше основана ЦСБОП, господин Левичаров?
- В началото на 90-те години служех в Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи. С ген. Георги Ламбов, основен секретар на Министерство на вътрешните работи /1994-1997/, тогава беше подполковник, и с Митко Дорбалийски, който ми беше шеф на отдела, бяхме единомишленици, другари. И тримата работехме по гръцка линия. Споделяхме си всичко. След 1985 година, когато започнаха да излизат доста материали в съветската преса, не можехме да смогнем всичко да изчетем. Всеки хващаше по нещо и след това го споделяше с другите. Имахме задоволително свободно време, тъй като след 1985 година не си давахме доста напън в работата. Усещахме, че животът потегля в друга посока, че идват промени
и се готвехме за новото време
След 10 ноември 1989 година на нас ни не разрешиха да членуваме в Българска комунистическа партия. Направихме “клуб по интереси”, събирахме някакъв партиен членски импорт. Впоследствие и това ни не разрешиха – събрахме се една вечер на маса, изядохме и изпихме парите – и толкоз.
По принцип висшият партиен клир не обичаше Държавна сигурност. Ние можехме да заобикаляме партийните величия и да носим информация непосредствено на Тодор Живков! Това ставаше през Шести отдел към Шесто ръководство на Държавна сигурност. Този отдел беше основан за битка с инакомислещите след 1968 година и за битка с корупцията по високите етажи на властта.
Та, след измененията Георги Ламбов, който по това време беше шеф на Пето районно ръководство на Министерство на вътрешните работи, един ден ни сподели: “Ние можем да си приказваме каквото си желаеме, само че в този момент ще изгонят един куп оперативни служащи. Те са готови хора, само че страната към този момент няма да има потребност от тях, тъй като няма да има политическа полиция, както до момента. Трябва да създадем нова специфична полицейска работа за битка с проведената престъпност, с наркотрафика, с тероризма, каквито има на всички места по света. В нея могат да бъдат назначени същите тези ”ненужни “ офицери от ДС”.
На политическата сцена към този момент имаше доста партии – Съюз на демократичните сили, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и още един куп други по-дребни. С моите сътрудници започнахме да работим по въпроса. Трябваше да бъде съгласувана концепцията за основаването на новата специфична работа с главните. Митко Дорбалийски приказва с господата от Съюз на демократичните сили, аз - с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Готвеше се рамков закон за Министерство на вътрешните работи и цялата борба беше в него да попадне и новата работа, която да се бори с опиатите, тероризма, проституцията, противозаконния хазарт.
- Срещнахте ли схващане у политиците?
- Започнаха сделките и, нали предишния път ви споделих, че по това време бях в запой, всяка вечер ходех да хапвам и да пия /смях/. Повечето от срещите станаха на “Панорама”-та на парк-хотел “Москва”, защото новите политици, които ми трябваха, идваха там. Само минаваш по масите, някой те показа, а и те всички ме познаваха по физиономия, и приказваш по въпроса. При диалога си с Доган му споделих: “Ахмед, желаеме да вършим Централна работа за битка с проведената престъпност. При тези свободи, границите ще се отварят, ще пристигна проведена престъпност, ще нахлуят незаконни организации – руснаци, немци, италианци, американци…, а ние нямаме готова работа! Доган незабавно одобри концепцията и ми сподели: “Действайте!”.
Отидох и в Партийния дом, разговарях и с няколко приятели. Те бяха въздържани. В техния екип бяха възрастните наши началници, генерали, които по този начин бяха възпитани и мислеха, че единствено Държавна сигурност може да се оправи с всички проблеми, само че не отчитаха, че страната се беше трансформирала! Те бяха доста срещу да има такава работа! И тъй като бяха безспорни престижи, една тяхна дума определяше всичко. Ходил съм да беседвам с тях – никакъв контакт: “Заминавай, момчето ми!”…
Междувременно ние създадохме в Балканския отдел на Софийско градско, по втора линия, на контраразузнаването, едно Четвърто поделение “Организирана престъпност” и аз му станах първият шеф. Трябваше да работим.
- Това ли беше първообразът на ЦСБОП?
- Да, това поделение, което стартира от 15 души и стигна някъде до 40. Имаше доста сигнали за бомби по учебните заведения. Не стигаха хората, а те си звъняха сами учениците, дори хванахме едно момче, което звънеше от телефона в двора на 133-то, съветското учебно заведение на “Шишман”. Ето такива, смешни неща!
Много ни оказа помощ Христо Данов, който беше вътрешен министър в държавното управление на Димитър Попов. Няма чиновник на Министерство на вътрешните работи от това време, който да не почита бай Христо! Като пристигна изначало,
имахме един здрав скандал
Той преди този момент си беше юрист, индивидът... Стана едно сборичкване сред две дами в грандхотел “София”, някогашни проститутки. Но едната се беше омъжила за австриец и беше заможна, а другата беше изпаднала с годините заради остаряване и „ излизане от оборот”, и беше сервитьорка. При багра се намесили чиновници от Националната работа за отбрана на Конституцията /днешната ДАНС – б. а./. И като са ги дърпали да ги разтървават, насинили на женената в Австрия ръката. И тя като ревне! Тръгва по “Шишман” и право при Христо Данов в Министерство на вътрешните работи: “Служители на Министерство на вътрешните работи ме смачкаха!”. Той, като някогашен юрист, незабавно поема случая, заповяда на Софийско градско да даде информации, към този момент шеф е Чавдар Чернев - той ходеше да дава пояснения при Христо Данов. Като не се разбрали, Чавдар му дал оставката си, само че бай Христо му споделил: “Прибери си я, аз първи ще си дам оставката, тъй като съм по-възрастен!”. След време Христо Данов проумя, че би трябвало да пази нас. И стана различен. Ние бяхме „ осиротели”, тъй като сме хора, които са защитавани от предходната власт. Колкото е по-силна властта, толкоз и ние сме по-силни!
На 3 март 1991 година с декрет на президента беше назначен и първият шеф на ЦСБОП - полк. Стефан Стефанов. Определиха ни стаи в постройката на “Кръста”, в НСС, първият и вторият етаж бяха наши. Аз, примерно, служех в Софийско градско, само че ходех и горе. Всеки си взимаше делата, сътрудниците, и си ги носеше горе!
Страшна неразбория беше!...
ЦСБОП беше вкарана в рамковия закон на Министерство на вътрешните работи и на 1 юли 1991 година - когато влезе той в деяние, ние към този момент станахме работа. Започна подборът на хората, в който участвах и аз. Личният състав на новата работа бе на половина от чиновници на Държавна сигурност, на половина от милицията. Всички те, дружно с нас началниците, наложително минахме на психопреглед. Оперативните служащи - на еднодневен, началниците – на тридневен психопреглед! Понеже познавах хората, които бях завел горе, и себе си познавам – неповторими бяха резултатите! Много точни! Иван Чобанов, който стана след това началник на НСС, беше един от изпитващите на началниците, той ми се падна на мен.
Това беше първата работа, която стартира да контактува с чужденци. С някогашните ни врагове. Бившият ни зложелател №1 - Съединени американски щати, прояви максимален интерес към нас. Представителят на Централно разузнавателно управление на САЩ постоянно идваше при нас. Германия ни даваше пари, купувахме коли. Ние имахме най-новите коли в Министерство на вътрешните работи. Но нямахме подразделения в районните дирекции. Ако някой ти симпатизира, ще ти помогне, в случай че не – всичко се правеше персонално, отиваш на място, на място се организираш… Колите ги разбивахме доста бързо от многото пътувания. Имаше обща опозиция против нас – от една страна, НСС не беше съгласна да ни има, въпреки това – престъпната полиция също не беше съгласна да ни има. А пристигна ли пък Българска социалистическа партия на власт – БОП-а по дифолт го няма!
- Сега желаят да извадят ГДБОП от ДАНС и да я върнат в Министерство на вътрешните работи - вие какво мислите?
- Аз съм “за”. Това е вярното. Да я върнат в Министерство на вътрешните работи, да си има шеф. Когато стана Цветан Цветанов министър, БОП-а беше поддирекция на Криминална полиция. Отидох при него и му споделих, че желая 5 минути. Той ми вика: “Кажи, бате Любо!”. Казвам: “Дошъл съм за БОП-а, знаеш, че тази работа е един от плановете на моя живот. Не ми е безразлично по какъв начин ще е сложена!”. Той ми сподели да не се трежова и ми изясни какво счита да направи. И това, което направи, издигна службата доста високо! Шефът на БОП-а стана и зам. основен секретар! Но като пристигна Българска социалистическа партия на власт, я реалокираха в ДАНС!
- Да се върнем малко по-назад. Споменахте за страшната неразбория след измененията, че тогава трябвало да унищожавате документите... За какво говорите?
- Нямаше решение на висшето управление какво да вършим! И по тази причина ние взехме решение да действаме сами. Бяхме се разбрали: Да унищожим делата за явочните квартири, които така и така 90 % бяха фиктивни!
- Как по този начин фиктивни?!
- Фиктивни! Пиша те, че си ми явочна квартира, ти не знаеш, ни вървя там, ни нищо! Но аз, в случай че имам 20 сътрудници, би трябвало да имам 10 явочни квартири! И аз пиша едни документи, пиша, че си ми братовчедка, ти не знаеш изобщо!...
- Значи доста от тези, които излизат като притежатели на явочни квартири, може да не са били въобще?!
- Много не са били!
Идва им като гръм от ясно небе!
Бюрокрация! Мога да го направя, върша го! Наследявам, примерно, явочна квартира, вербована през 1950 година Когато дойда аз, по какъв начин да отида при тоя възрастен човек и да му кажа: “Ти в този момент се прибери в кухнята, аз в хола ще се видя с един човек!”… Неприятна работа! И по тази причина най-често се срещам с моите сътрудници у дома. Или пък се виждахме с сътрудниците си на обществени места. Фоайето на Съдебната палата беше станало най-голямата явочна квартира! Отидем там, седне сътрудникът и си написа. В градинката зад мавзолея също се срещахме с сътрудници. Така е било до 1989 година Ами, не може – 20 сътрудници по какъв начин да ги вкарвам в явочни квартири, то си има и условия! Да не ни е било единствено това работата!...
- А имаше ли по тази логичност и сътрудници единствено “на книга”?
- Имаше неползвани сътрудници. Вербовани, употребени известно време, по-късно предадени на различен. Той не е показал предпочитание да работи с новия действен служащ и не е траял да сътрудничи. Това са човешки връзки. Пък може и сътрудникът да се е преместил на нова работа, която към този момент не е оперативно забавна. Не мога да го смъква, тъй като иска ми се понижи броя, няма да позволи началникът. И той се води мой сътрудник с години, аз пиша, че не съм го видял, че е болен,
изобретявам си нещо, че ми е казал…
- Какви още материали унищожихте през първите месеци на 1990-а? Как действахте?
- Ние унищожавахме материал и правехме протокол. След което унищожавахме този протокол и правехме един общ протокол – по този начин, че да няма връзка!
И аз занесох материали у дома и започнах да пламтя в камината в хола! Имаше бумаги още от 1945 година – нищо не беше изхвърляно и сваляно в списък!
Накрая хората от нашия отдел от контраразузнаването отидохме в едно село, в къщата на един сътрудник, на майната си, в гората, където свършва пътят и стартира планината. Отидохме скрито с няколко коли, които натоварихме с чували с папки. Събрахме се – ястие, пиянство! И като започнахме в 7 часа вечерта, до 4 сутринта изгорихме всички документи! В 10 метра кръг! Хвърляме вътре и горим!
Горихме, плакахме, пихме!
Как няма да плачеш?! Ти си гориш труда толкоз години, на твоите сътрудници труда гориш!...
И по този начин, както си го горим труда, попаднахме на два чувала, които ни бяха дали от партийната организация на Софийско градско. По едно време един чете: “Решение на Градския комитет на партията – по отношение на извършеното заседание и безобразното държание на членовете на Българска комунистическа партия, 701-ва партийна организация - Втори отдел на Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи, да бъде разформирована и оперативните служащи - пратени в районните ръководства!”. “Партията любима” ни беше забила нож в гърба, само че пристигнаха новите времена и това не се извърши! И този документ отиде в пламъците!
- Интересно, по какъв начин по този начин сте горили документи, без да имате разпореждане от горната страна?
- Имаше един генерал-лейтенант от армията, като му разправяхме какво вършим, той вика: “Вие луди ли сте, бе?!”. Казвам му: “Ами, никой нищо не ти споделя, ние какво да вършим?! Трябва да си пазим хората!”… Ние сме възпитани в Школата в Симеоново в сложни моменти сами да вземаме решения! Става война, нямаш връзка, само че ти си поддържаш агентурата и чакаш, като се поукрепи ситуацията, да си подготвен да подадеш информация! Преди толкоз власт ни беше дала страната, че ние можехме да съсипем всеки човек, в случай че решим! И той да не знае от кое място му идва! Аз не съм унищожил безстопанствен живот! Не познавам някой да го е правил към мен! Затова аз доста одобрявам една мисъл:
“За “мръсни “ интервенции трябват хора с висок морал!”
И по тази причина в този миг ние не можехме да действаме по различен метод! Трябваше да си запазим сътрудниците! Спасявахме хората! Ами, ще ми предадат хората, ще ми ги извадят! И то стана, все пак!...
- Е, нали унищожихте материалите за тях?!
- Комисията по досиетата в множеството случаи “вади” персоналните каузи! Но всеки сътрудник има и работно дело - ние тях унищожихме! Оставихме дребни папки, в тях пишеше: предложение за вербовка, там беше и картонът на сътрудника. А персоналните каузи ги опоскахме и сменихме първите страници, на които написа какво съдържа досието, и ги оставихме.
Е, проличава, че е сътрудник даден човек - ние не можем да закрием Държавна сигурност! Но унищожихме работните каузи, с цел да не гледат какво е правил, за кого е писал… На тези, дето не слушат, оставихме и работните каузи! /смях/ На положителните, всичко се унищожи, само че картоните им останаха. На задграничните сътрудници оставихме всичко, тъй като на следващия ден отново може да потрябват. А и те няма да влязат в никакъв случай в йерархичен лист, тъй като са в чужбина!
- Значи в този момент, като каже някой, чието име е извадено от Комисията по досиетата: „ На мен нищо не ми откриха, единствено ми извадиха едно картонче”, защо става дума?
- Става дума, че всичко му е унищожено и персоналното, и работното досие! Ние не можехме да стигнем до картончето - в случай че сме могли, щяхме и него да унищожим! Защото аз имам едно картонче при мен, а другото го въвеждам в Министерството, в Трети отдел, където е архивът. Именно тези картончета вадят и демонстрират, които са там! Там няма работни каузи на сътрудниците, те бяха единствено при оперативните служащи.
- На вас кои сътрудници, казвате, че са ви извадили?
- Извадиха Милчо Ковачев - собственик на явочна квартира “Боабаб”, длъжностен министър в държавното управление на Ренета Инджова. А той не ми е бил “явка”, той ми е другар. И с цел да мога в ония времена да му оказа помощ, го направих подобен. Защото, като ми се води на мен, аз му разписвах да излезе в чужбина, помагах му за каквото мога. Ние казвахме “да” или “не” тогава за всичко! Нямаше друга форма да му оказвам помощ и по тази причина го написах “явка”. Казах му да ми се обажда, като желае да замине някъде, с цел да му оказа помощ.
Никога не съм го употребил, той ми е другар!
- Вие масон ли сте, господин Левичаров? Много от някогашните ви сътрудници от тайните служби отидоха в тайното приятелство...
- Да.
- Обявили ли сте се намерено в обществото, или в този момент го вършиме?
- Какво значи “обявил”?! Във Великата ложа на Старите свободни и признати зидари в България съм. Наскоро в медиите излязоха едни нелепости за братя масони, в които бяха намесени хора, които са несъвместими един с различен, не се дишат! Абсолютен компромат!
- Кой е пуснал този компромат съгласно вас?
- Вътрешни хора от нашата ложа. Но самият компромат е изработен доста жалко и транспарантно! Ние не одобряваме инцидентни хора - ревизираме ги, други подсигуряват за тях! Но това въпреки всичко са междуличностни връзки, хора сме, не сме някакви богове…
- Кой ви вкара в масонството?
- В масонството съм поради прекарванията. На такава възраст съм, че би трябвало да премисля доста неща и то ми дава тази опция. Познавам Борислав Сарандев. През 1999-2000 година с нашите приватизационни фондове участвахме в всеобщата приватизация. Той ми вика: “Абе, хайде, да те върша масон!”. Доста бях изчел за масоните, тъй като ми беше забавна тематиката, само че му отхвърлих. Не се нуждаех от масонството като от някакво приятелство, в което да си оказваме помощ и да си въртим парите! Не ме вълнуваше това! Те тогава са се разделили. Аз влязох в масонството, когато Велик занаятчия на Великата ложа на Старите свободни и признати зидари в България беше Володя Лозанов. Изкара два мандата и Велик занаятчия стана Валери Митков, който е притежател на взривения завод в Горни Лом.
Срещнах доста забавни хора в масонството, не скърбя!
А другояче ние, масоните, страдаме от всички недъзи на обществото.
Историята с дом ”Яворов” ни злепоставя доста! Стигнахме до такава степен, че ни напущат хора поради този случай и отиват в Обединена Велика ложа на България...
По време на първия мандат на Володя Лозанов като Велик занаятчия той купил този парцел и бил споделил, аз не съм бил там, че ще го подари на ложата за масонски дом. Но за покупката той взема пари на заем от Великия секретар на ложата по това време Емил Хърсев, по-конкретно от “Хърсев и ко”, и купува с тези пари дом “Яворов”... Сега се оказва, че ложата би трябвало да връща заема на “Хърсев и ко”! Предстои другия месец да излезе резултатът, вършим инспекция - правна и счетоводна, с цел да забележим защо става въпрос.
Няма доказателства, само че считаме, че Яворов също е бил брат масон и оттова е пристигнало желанието да вземе част от вкъщи, в който е живял. Досега сме дали 1 млн., би трябвало да дадем още един!
- Как би трябвало да се позволи този въпрос?
- Да си го вземат Володя Лозанов и Емил Хърсев, само че няма по какъв начин да стане юридически! Защото домът се води на Великата ложа!
Володя Лозанов ми беше доста приветлив, доста неотразим е, надълбоко осведомен е с теорията и практиката на масонството, само че тази профанска работа не мога да я приема и не я одобрявам!
А другояче на мен масонството ми е надълбоко присъщо, тъй като произлизам от едно също такова езотерично, затворено общество, наречено контраразузнаване и Държавна сигурност. С две думи се разбираме с братята по целия свят. Така, при първата ми работа с американците през 1991 година, се наложи да работим взаимно по
един огромен терорист, който беше в България
Представителят на Централно разузнавателно управление на САЩ в България ни сподели: “Тези, които ще участвате в интервенцията, би трябвало да ви изпитам, с цел да знам по какъв начин да ви слагам дилемите!”. Шефът ни - Георги Ламбов, го погледна и му сподели: “Ние всички сме приключили школата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)!”. Американецът сподели единствено: “Нямам въпроси!”
Следва продължение...
Едно изявление на Валерия КАЛЧЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ