Възможен ли е сблъсък между САЩ и Иран?
Политическото напрежение в Близкия изток продължава да се повишава достигайки рисково високи температури. Сред аргументите, са последните изявления на американския президент Доналд Тръмп и размяната на закани с публични лица на иранския режим.
Тръмп заплаши Иран: Внимавайте!
Рохани към Тръмп: Война с Иран ще е майката на всички войни
Някои анализатори виждат повтаряне на обстановката със Северна Корея, когато след сходни бомбастични думи последваха договаряния. За други, Тръмп се пробва да измести фокуса от срещата му с Владимир Путин която му донесе съществени рецензии вкъщи.
Тръмп "под обстрел " след срещата с Путин
В същото време, на фона на повишаване на напрежението сред Съединени американски щати и Иран, цените на петрола се повишиха за малко поради опасения от обсада на Персийския залив. Можем ли да чакаме, че ще има спор и какво значат последните закани на Тръмп към Иран?
Какво цели Тръмп?
Тръмп очевидно търси борба, без значение дали тя ще докара до конфликт или замяна на остри думи с Техеран. Около себе си американският президент се обкръжи с политици, които размишляват като него по отношение на Иран, като Джон Болтън, неговият консултант по национална сигурност, и Майк Помпео – държавният секретар, който намерено декларира, че желае да види промяна на режима в Иран и е последовател на излизането на Съединени американски щати от нуклеарната договорка.
Американският президент счита, че към иранците може да подходи както към Северна Корея, а точно, че размяната на закани ще докара до среща с иранския президент Рухани, сходно на договарянията с Ким Чен Ун в Сингапур. Но специалисти и някогашни публични лица от Белия дом считат, че в тази ситуация с Иран, Тръмп ще има най-малко три спънки да повтори модела със Северна Корея.
На първо място, водачеството на Иран е доста по-сложно от едноличната власт в Северна Корея. За Техеран е по-трудно да взима решения без утвърждението на парламент и висшото водачество в лицето на аятоласите. Ким Чен Ун няма този проблем – всички значими решения в страната му зависят от неговата воля. В момента иранските консерватори, които съставляват забележителна мощ в Народното събрание, нямат желание да трансформират курса по отношение на Съединени американски щати, а тъкмо противоположното – счита се, че иранците ще ускоряват още повече антиамериканската си външна политика.
Защо ирански дипломати бяха изгонени от Европа
На второ място, в Съединени американски щати има опозиция против нормализация на връзките с Иран. От една страна Израел има своето мощно лоби във Вашингтон, а от друга - в самата Републиканска партия, от която е и Тръмп, има отвращение за договаряния с Техеран.
На трето място, излизането на Съединени американски щати от нуклеарната договорка даде мотив на Иран да не желае договаряния с Вашингтон, още повече, че другите страни – Англия, Франция, Германия, Русия и Китай – към момента се придържат към съглашението и по този начин дават на Техеран чувство за сигурност.
Напрежението сред Съединени американски щати и Иран последователно ескалира през последната година
От десетилетия двете страни споделят разнообразни гледни точки за външната политика и разпределението на силите в Близкия изток. Това довежда до няколко съществени ескалации през годините след ислямската гражданска война в Иран през 1979, която смъква подкрепения от Съединени американски щати шах. Но основата за сегашната рецесия в връзките сред Вашингтон и Техеран се коренят в президентската акция на Тръмп през 2016 година, когато Тръмп поддържа позициите на Израел и Саудитска Арабия – най-близките съдружници на Съединени американски щати в Близкия изток – че Иран е зложелател, който търси метод да се трансформира в страна с нуклеарен боеприпас.
След като Тръмп изкара Съединени американски щати от нуклеарното съглашение, подписано от администрацията на Обама през 2015, той стартира акция за напън върху други западни страни и техни съдружници да не купуват ирански нефт. Иран беше включен и в ограничаващия лист на Тръмп, съгласно който жители на няколко мюсюлмански страни не могат да пътуват до Съединени американски щати. Тръмп също по този начин вкара шефа на иранската централна банка в „ черния лист “, оказвайки още по-голям стопански напън върху Техеран. Опитите на Съединени американски щати да блокират търговията с нефт направи иранските водачи нервни и това докара до тяхната опасност, че ще затворят залива Ормуз – вратата към Персийския залив, през който минават 20% от международния нефт.
Така се стигна до сегашната нова замяна на закани сред иранския президент Рухани и Тръмп. Иранският водач съобщи, че Съединени американски щати рискуват да провокират „ майката на всички войни “, т.е. огромен районен спор, който може да има последствия за целия свят. Часове по-късно Тръмп отговори със опасност за ескалация.
Възможна ли е война сред Иран и Съединени американски щати?
Ако се стигне до боен спор, няма спор, че Съединени американски щати имат преимущество, както в икономическо, по този начин и във военно отношение. Статистиката е ясна: американските бойци са близо 1,3 милиона – близо три пъти повече от войската на Иран; през миналата година военният бюджет на Съединени американски щати набъбна до над 600 милиарда $, против 16 милиарда в Иран; американската войска разполага с близо 6000 танка против към 1700 на иранската армия; във въздушно и морско отношение Съединени американски щати също са водач – американските военновъздушни сили разполагат с над 13 000 самолети, а бойните кораби са над 300 – доста повече от иранските.
Всичко това обаче не значи, че Тръмп е подготвен да извърши офанзива върху Иран. Макар да е допустимо в чисто военно отношение, американският президент желае да избегне подобен процес поради личният си имидж. Самият той декларира неведнъж още в предизборната си акция, че желае да изкара Съединени американски щати от войните, които водят сега. Общественото мнение също е против провокирането на боен спор, който би коствал скъпо в икономическо отношение. Ако преглеждаме и последните дейности на Тръмп в Сирия, става още по-ясно, че няма желание да нападна иранските сили: през последните три месеца американското командване стартира да изтегля част от силите си в Сирия, до момента в който в това време на попречи на офанзивата на сирийския президент в Южна Сирия, където вземат участие интензивно проирански милиции.
Ако не война, каквъв вид борба е допустима?
Военни специалисти считат, че заливът Ормуз е евентуална гореща точка, която може да провокира борба сред Съединени американски щати и Иран.
Иранската Революционна армия – главният дирек на властта в Иран – управлява иранските води, като постоянно се случва техни кораби да правят маневри в рискова непосредственост до американски кораби от Пети флот, ситуиран в Персийския залив. Случаите на задържани американски моряци не са необичайност, а това води също до повишаване на напрежението. Очаквани са също хакерски атаки сред двете страни и повишаване на международните цени на петрола.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Тръмп заплаши Иран: Внимавайте!
Рохани към Тръмп: Война с Иран ще е майката на всички войни
Някои анализатори виждат повтаряне на обстановката със Северна Корея, когато след сходни бомбастични думи последваха договаряния. За други, Тръмп се пробва да измести фокуса от срещата му с Владимир Путин която му донесе съществени рецензии вкъщи.
Тръмп "под обстрел " след срещата с Путин
В същото време, на фона на повишаване на напрежението сред Съединени американски щати и Иран, цените на петрола се повишиха за малко поради опасения от обсада на Персийския залив. Можем ли да чакаме, че ще има спор и какво значат последните закани на Тръмп към Иран?
Какво цели Тръмп?
Тръмп очевидно търси борба, без значение дали тя ще докара до конфликт или замяна на остри думи с Техеран. Около себе си американският президент се обкръжи с политици, които размишляват като него по отношение на Иран, като Джон Болтън, неговият консултант по национална сигурност, и Майк Помпео – държавният секретар, който намерено декларира, че желае да види промяна на режима в Иран и е последовател на излизането на Съединени американски щати от нуклеарната договорка.
Американският президент счита, че към иранците може да подходи както към Северна Корея, а точно, че размяната на закани ще докара до среща с иранския президент Рухани, сходно на договарянията с Ким Чен Ун в Сингапур. Но специалисти и някогашни публични лица от Белия дом считат, че в тази ситуация с Иран, Тръмп ще има най-малко три спънки да повтори модела със Северна Корея.
На първо място, водачеството на Иран е доста по-сложно от едноличната власт в Северна Корея. За Техеран е по-трудно да взима решения без утвърждението на парламент и висшото водачество в лицето на аятоласите. Ким Чен Ун няма този проблем – всички значими решения в страната му зависят от неговата воля. В момента иранските консерватори, които съставляват забележителна мощ в Народното събрание, нямат желание да трансформират курса по отношение на Съединени американски щати, а тъкмо противоположното – счита се, че иранците ще ускоряват още повече антиамериканската си външна политика.
Защо ирански дипломати бяха изгонени от Европа
На второ място, в Съединени американски щати има опозиция против нормализация на връзките с Иран. От една страна Израел има своето мощно лоби във Вашингтон, а от друга - в самата Републиканска партия, от която е и Тръмп, има отвращение за договаряния с Техеран.
На трето място, излизането на Съединени американски щати от нуклеарната договорка даде мотив на Иран да не желае договаряния с Вашингтон, още повече, че другите страни – Англия, Франция, Германия, Русия и Китай – към момента се придържат към съглашението и по този начин дават на Техеран чувство за сигурност.
Напрежението сред Съединени американски щати и Иран последователно ескалира през последната година
От десетилетия двете страни споделят разнообразни гледни точки за външната политика и разпределението на силите в Близкия изток. Това довежда до няколко съществени ескалации през годините след ислямската гражданска война в Иран през 1979, която смъква подкрепения от Съединени американски щати шах. Но основата за сегашната рецесия в връзките сред Вашингтон и Техеран се коренят в президентската акция на Тръмп през 2016 година, когато Тръмп поддържа позициите на Израел и Саудитска Арабия – най-близките съдружници на Съединени американски щати в Близкия изток – че Иран е зложелател, който търси метод да се трансформира в страна с нуклеарен боеприпас.
След като Тръмп изкара Съединени американски щати от нуклеарното съглашение, подписано от администрацията на Обама през 2015, той стартира акция за напън върху други западни страни и техни съдружници да не купуват ирански нефт. Иран беше включен и в ограничаващия лист на Тръмп, съгласно който жители на няколко мюсюлмански страни не могат да пътуват до Съединени американски щати. Тръмп също по този начин вкара шефа на иранската централна банка в „ черния лист “, оказвайки още по-голям стопански напън върху Техеран. Опитите на Съединени американски щати да блокират търговията с нефт направи иранските водачи нервни и това докара до тяхната опасност, че ще затворят залива Ормуз – вратата към Персийския залив, през който минават 20% от международния нефт.
Така се стигна до сегашната нова замяна на закани сред иранския президент Рухани и Тръмп. Иранският водач съобщи, че Съединени американски щати рискуват да провокират „ майката на всички войни “, т.е. огромен районен спор, който може да има последствия за целия свят. Часове по-късно Тръмп отговори със опасност за ескалация.
Възможна ли е война сред Иран и Съединени американски щати?
Ако се стигне до боен спор, няма спор, че Съединени американски щати имат преимущество, както в икономическо, по този начин и във военно отношение. Статистиката е ясна: американските бойци са близо 1,3 милиона – близо три пъти повече от войската на Иран; през миналата година военният бюджет на Съединени американски щати набъбна до над 600 милиарда $, против 16 милиарда в Иран; американската войска разполага с близо 6000 танка против към 1700 на иранската армия; във въздушно и морско отношение Съединени американски щати също са водач – американските военновъздушни сили разполагат с над 13 000 самолети, а бойните кораби са над 300 – доста повече от иранските.
Всичко това обаче не значи, че Тръмп е подготвен да извърши офанзива върху Иран. Макар да е допустимо в чисто военно отношение, американският президент желае да избегне подобен процес поради личният си имидж. Самият той декларира неведнъж още в предизборната си акция, че желае да изкара Съединени американски щати от войните, които водят сега. Общественото мнение също е против провокирането на боен спор, който би коствал скъпо в икономическо отношение. Ако преглеждаме и последните дейности на Тръмп в Сирия, става още по-ясно, че няма желание да нападна иранските сили: през последните три месеца американското командване стартира да изтегля част от силите си в Сирия, до момента в който в това време на попречи на офанзивата на сирийския президент в Южна Сирия, където вземат участие интензивно проирански милиции.
Ако не война, каквъв вид борба е допустима?
Военни специалисти считат, че заливът Ормуз е евентуална гореща точка, която може да провокира борба сред Съединени американски щати и Иран.
Иранската Революционна армия – главният дирек на властта в Иран – управлява иранските води, като постоянно се случва техни кораби да правят маневри в рискова непосредственост до американски кораби от Пети флот, ситуиран в Персийския залив. Случаите на задържани американски моряци не са необичайност, а това води също до повишаване на напрежението. Очаквани са също хакерски атаки сред двете страни и повишаване на международните цени на петрола.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ