Как Сталин премахна всички противници, превръщайки себе си в жертва
Политическите убийства в никакъв случай не са били нещо ново. В някои страни са всекидневие, в други са разменна монета и премерване на силата. Всеки път, когато такова се случи, някои медии обичат да вадят архивите и да припомнят какъв брой души са погледнали в дулото на политиката. Макар и политическите режими да са разнообразни, в навечерието на Втората Световна война, великите сили са правили едно и също – разчиствали са враговете и евентуалните харизматични водачи.
Равенство не може да съществува, до момента в който враговете към момента дишат, а от време на време враговете първо са били другари, както споделя историята. И по този начин се връщаме обратно във времето, а точно 1 декември 1934 година – последният ден на Сергей Киров, един от най-близките хора на Сталин. Киров е прочут със своята харизма и постоянно съветвал Сталин, помагайки му в разгромяването на всяка допустима конкуренция. Когато марксистът въпреки всичко извършил всички задания и се надявал на разточителен и спокоен живот, не подозирал, че смъртната му присъда е написана.
Снимка: By Неизвестен – http://rgakfd.altsoft.spb.ru/showObject.do?object=150346601, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42919111
Интересен миг е, че малко след осъщественото закононарушение, Николаев следва ориста на жертвата си. Предложеният претекст е към този момент задействан и ловът на вещици е открит, прочут е на историците като „ Голямата чистка “. За страдание, до момента в който мнозина считат, че Сталин е жертва на заприказва, още повече подозират подмолната игра. Конспираторите постоянно са считали, че добре оркестрираният сюжет не дава късмет на елита да защищити своите материални богатства, създавайки много добър щит към Сергей Киров и неговите шансове за заместването на Сталин. Ако единият стане неуместен, постоянно другият е можел да заеме лидерската позиция, до момента в който не се случат внезапни промени от вътрешната страна.
Богатите нямат място в новия режим, също така са доста по-опасни, в сравнение с мнозина подозират. Ето за какво и до през днешния ден се счита, че бедният Леонид Николаев е натиснал револвера, само че постоянно ще се преглежда като кукла на конци в ръцете на Сталин. Пикът на по този начин наречения „ Държавен тероризъм “ е в интервала на 1937-1938 година и Йосиф Сталин употребява най-вярната си хрътка за почистване на сметките. Това е толкоз добре познатият Николай Ежов – началник на руската загадка полиция.
Снимка: By Unknown – Original publication: Газета «Литуратуная газета» №39 (675) от 20 июля 1937 годаImmediate source: http://all-photo.ru/portret/ejov_ni/index.ru.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6706912
За тази една година, въпросната институция не е била в никакъв случай повече загадка. Жителите на град Виница, Украйна може би в никакъв случай няма да не помнят името Ежов, както и упражненото принуждение върху тях.
Зверствата на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) минават всевъзможни граници. Патолозите са безапелационни, че жертвите са простреляни по няколко пъти в задната част на врата, тъй като са употребявани 22-калибрени патрони. Личните движимости и документи са били заровени малко по-далече от в обособена яма от телата. Съдбата на Ежов завършва, с приключването и на ролята му – упрекнат е в държавна измяна и по-късно е екзекутиран. Самият развой приключва с арестуването на 1.5 милиона души и половината от тях намират своя драматичен край.
Подозренията, че това е просто щастлива случайност и опция един човек да сътвори най-хубавата допустима интрига, намесвайки външно въздействие, с което да сътвори един общ зложелател. И по този начин стартират арестите, убийствата, изгубването на хора и други по-специални ритуали. Това надали е особена изненада или оригиналност за Европа. Историята е потвърдила, че опитите на скритата власт, бореща се за светлина, постоянно стартира с проблясъка на изстрел. Хитлер не е по-различен в това отношение, оркестрирайки сходни прекарвания за своите съперници.
Снимка: By Unknown – https://collections.ushmm.org/search/catalog/irn543893, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3123731
Властта обича мощните, тъй като слабите се разколебават доста по-лесно с 9 грама в сърцето, както споделят лириците. От друга страна атентатите могат да се преглеждат и като покана за отдръпване от власт. Александър II знае доста добре това, откакто няколко пъти съумява да се размине на косъм. На финала са нужни две бомби, с цел да може най-сетне властта да падне. При това втората детонация е осъществена от камикадзе. Друг образец е Пьотър Столипин (тогаващният министър-председател на Русия), който съумява да преживее 10 опита за ликвидиране, преди да стане жертва на атентат. Застрелян е от Дмитри Богров в Киевската опера. Умира след 3 дни.
Очевидно е, че всяка гражданска война стартира с вътрешно филтриране, съсредоточаване на властта в един човек и отприщването на всичкото събрано зло, което по-късно в историята носи названието „ Култ към личността “.
