Джамбазки: Ръководството на БСП/БКП има задача да създава напрежение между България и Македония
Полемиката сред Вътрешна македонска революционна организация и Българска социалистическа партия по " македонския въпрос " не стихва.
Вчера стана ясно, че лидерът на социалистите Корнелия Нинова е изпратила писмо до ръководителя на Екологичен потенциал Антонио Таяни поради изявление на евродепутата от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, че всички от Българска социалистическа партия са за разстрел.
Председателят на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов към този момент отговори на ръководителя на Българска социалистическа партия с репликата: " Докато госпожа Нинова и нейните съпартийци не се извинят на българския народ за това колосално изменничество, каквито и нелепости да ми приказват по тематиката Македония – за мен това няма никакво значение ".
Днес евродепутатът от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки излезе с нов, просторен коментар по проблема. Публикуваме коментара в цялостния му тип:
Българска комунистическа партия има безспорна и потвърдена историческа виновност за националното изменничество, осъществено от нейните ръководители и функционери против българския народ, посредством така наречен „ македонизация “ на Пиринския край.
Не ми е известно в международната история да има различен сходен образец, когато една партия взема решение да отроди, да отдели, да отхвърли част от личната си нацията и да съобщи непринудено изконна своя територия на непозната и враждебна страна.
Не ми е известно в международната история една партия да „ взема на въоръжение “ непозната, вража анти-национална теза и да употребява против личния си народ.
Не ми е известно в международната история да има друга партия, която да бие, мачка, изселва, затваря, избива личните си жители, част от личната си хилядолетна нация, с цел да ги накара да се самоопределят като други, като принадлежащи на някаква измислена нация.
Това е изменничество. Това е позор. Това е срам.
Българска социалистическа партия се разгласи за правоприемник на Българска комунистическа партия. Българска социалистическа партия в никакъв случай не се извини за това национално изменничество. Никога. Нито за избиването на стотици български родолюбци, които отхвърлиха да признаят това национално изменничество и да се нарекат по различен метод, с изключение на българи.
Затова никой от управлението на Българска социалистическа партия няма никакво морално право да задава въпроси по тематиката „ Македония “, камо ли да подлага на критика или изисква държание. Защото тематиката „ Македония “ за нас, българите, е външнополитическа точно поради БКП/БСП и тяхната историческа виновност. Защото тяхната угриженост е лицемерна, подправена, лъжлива. Те следваха антибългарската, „ македонистка “ линия на Коминтерна, те сътрудничиха с гръцката и сръбската комунистически партии против България и българския народен интерес.
Всъщност през днешния ден управлението на БКП/БСП прави безусловно същото. Следва позорната анти-българска линия на Коминтерна по „ македонския въпрос “. Ръководството на БКП/БСП, в съюз със старите си приятелки в Гърция и Сърбия, прави всичко допустимо, с цел да провали контракта за добросъседство.
Да скапе още веднъж връзките сред България и Македония. Да скара още веднъж България и Македония. Да издигне още веднъж зида, издигнат от Груевски и опустошен от сегашните държавни управления на България и Македония. На управлението на Българска социалистическа партия е сложена задача, още веднъж от Коминтерна, да провали този контракт с всички сили и средства. Дежа вю. Вече забелязано, към този момент живяно.
На управлението на БСП/БКП е сложена задача. Да предизвика, да измисля, да основава напрежение сред България и Македония. Да пречи. Да истеризира. Да си измисля проблеми.
За тази цел, за провалянето на контракта за добросъседство сред България и Македония, с изключение на управлението на Българска социалистическа партия, са мобилизирани всички сътрудници, всички провокатори, всички негодници на Балканите, от пенсионирани някогашни доносници – политически неудачници, през политически трупове и еднодневки, та до последния, подготвен на всичко, неугледен отстъпник – бъдещият им съдружен сътрудник Костя Копейката.
Защо им е значимо провалянето на този контракт? Защото извършват непознат, външен, неприятелски проект. Същият проект, начертан и сбъднат още през 1912 година от съюзниците-разбойници и техните настойници против България.
Затова и реакцията на управлението на БСП/БКП е толкоз истерична. Затова се пробват да се скрият зад измислицата за „ разстрела на всички социалисти “. Прочее, това е остарял техен табиет. Когато ги уловят в пакост, се крият зад гърбовете на „ всички социалисти “. Познато. И подло.
Никой не желае да разстрелва всички социалисти. Никой няма да разстреля всички социалисти. Много забавен инстикт на управлението на БСП/БКП – посочваш им историческата им виновност и те незабавно привиждат игрища, бесилки и всеобщи изтезания. Може би тъй като имат гузна съвест. Може би тъй като са гузни. Може би тъй като имат в дрешника си скелетите на всеобщи изтезания и изтребване на почтени учители, търговци, свещеници, офицери, общественици, избити единствено тъй като са българи.
Вина, която управлението на БСП/БКП още не е признало.
Искаме от тях, от управлението на БСП/БКП, да спрат да се крият, да излязат, да признаят историческата виновност на Българска комунистическа партия за „ македонизацията “ и да замълчат.
Ето малко история. Факти и недвусмислени исторически доказателства за изказванията ми:
На втория пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състоял се през 1929 година, се приказва за национално избавление на „ поробените от България македонски и тракийски области “. Затова Българска комунистическа партия би трябвало да се бори за самоопределяне на македонците и тракийците, в това число до тяхното обособяване от България.
„ Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос “ е формален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна интернационална организация дава тенденция за признание съществуването на обособен македонски народ и македонски език.
На 25 септември 1944 година БРП(к) договарят с ЮКП по македонския въпрос. Българската страна се задължава да разпространява основаването на македонска страна в Югославия, а в Пиринска Македония да се организира разяснителна работа за развиването на „ македонско национално схващане “. Освен това българските комунисти в лицето на Централен комитет признават правото на популацията от този край да се причисли към НР Македония.
През 1945 година държавното управление взема решение към 17 000 български бежанци от Егейска Македония да бъдат изпратени от България във Вардарска Македония.
На 5 юни 1946 година Сталин подлага на критика Георги Димитров в персонална среща и счита, че би трябвало да се даде културна автономност на Пиринския край в границите на България.
На 7 против 8 юни 1946 година по персонални инструкции на комунистическия водач Георги Димитров е подредено през лятото на 1946 година да бъдат премахнати без особена гласност дейци на Вътрешна македонска революционна организация, измежду които е и Кирил Дрангов, като осъществяването на задачата е предоставено на полковник Лев Главинчев. През същата тази нощ близо 200 родолюбиви македонски българи от цяла България – ръководители, членове или последователи на организацията потънаха в неизвестността. Сред тях са Жоро Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов, Евтим Орлето, Атанас Пашков и други Съпругите и децата им бяха изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на ориста. И през днешния ден още може да питате техните деца – живи очевидци на тази злокобна нощ.
На X пленум на БРП(к) е готова резолюция персонално от Вълко Червенков, в която се акцентира, че „ македонците “ се третират като обособена народност.
Едва след X пленум регионалните функционери на БРП(к) разбрали, че би трябвало по всички линии да се уголемява македонизацията, т.е. на първо време да се промени етническата принадлежност на българското население в Пиринския край и по-късно да му се основават изкуствени културни, просветителни и други институции.
На конференцията в Блед на 30 юли - 1 август 1946 година българската страна се задължава да провежда и осъществя редица културно-просветни начинания, като македонски спектакъл, македонска книжарница, а също по този начин проучването на македонски език и история на македонския народ в българските учебни заведения.
През декември 1946 година в Горна Джумая идват македонски спектакъл и македонски хор. Посетителите на събитията са българи, маркирани в лист, а наличието им е било наложително. Произнесени са речи от Кр. Стойчев, инж. Г. Мадолев, които възхваляват културното доближаване на македонския народ от двете страни на границата и идното обединяване.
На 7 октомври 1946 година Централното управление на БРП(к) позволява костите на Гоце Делчев да бъдат преместени от София в Скопие.
Населението е задължено да се абонира за скопски вестници и списания.
В края на 1946 година е осъществено преброяването. На 21 декември 1946 година Областният комитет на БРП(к) организира особено съвещание, на което Кр. Стойчев изрича партийната позиция, че Централният комитет на партията е склонен популацията в Пиринския край да се запише по народност „ македонско “.
След XVI пленум на партията Вл. Поптомов декларира, че е „ позволено известно въодушевление “. „ Преброяването на популацията от този край не бе непринудено, а преброяването се ръководеше от нашата партия, от наши локални деятели. Не може да се получат 98 % македонци в Петричко, в случай че нямаше принуждение. “
Областното и партийно управление одобряват с ненаситност концепцията в Пиринския край да дойдат учители от Скопие и това се случва на 1 декември 1947 година
Председателят на Областния комитет на Отечествен фронт подлага на критика Централен комитет на БРП(к), че би трябвало да трансформират учебниците по история и география, тъй като там се твърди, че Пиринският край е български.
През 1950 година Политбюро взема решение в Пиринския край да се издава вестник Пиринско дело, като неговата задача е: „ да се бори пламенно за построяването на македонска национална просвета със социалистическо наличие и за издигане на националното съзнание на македонското население в Пиринския край “.
Вчера стана ясно, че лидерът на социалистите Корнелия Нинова е изпратила писмо до ръководителя на Екологичен потенциал Антонио Таяни поради изявление на евродепутата от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, че всички от Българска социалистическа партия са за разстрел.
Председателят на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов към този момент отговори на ръководителя на Българска социалистическа партия с репликата: " Докато госпожа Нинова и нейните съпартийци не се извинят на българския народ за това колосално изменничество, каквито и нелепости да ми приказват по тематиката Македония – за мен това няма никакво значение ".
Днес евродепутатът от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки излезе с нов, просторен коментар по проблема. Публикуваме коментара в цялостния му тип:
Българска комунистическа партия има безспорна и потвърдена историческа виновност за националното изменничество, осъществено от нейните ръководители и функционери против българския народ, посредством така наречен „ македонизация “ на Пиринския край.
Не ми е известно в международната история да има различен сходен образец, когато една партия взема решение да отроди, да отдели, да отхвърли част от личната си нацията и да съобщи непринудено изконна своя територия на непозната и враждебна страна.
Не ми е известно в международната история една партия да „ взема на въоръжение “ непозната, вража анти-национална теза и да употребява против личния си народ.
Не ми е известно в международната история да има друга партия, която да бие, мачка, изселва, затваря, избива личните си жители, част от личната си хилядолетна нация, с цел да ги накара да се самоопределят като други, като принадлежащи на някаква измислена нация.
Това е изменничество. Това е позор. Това е срам.
Българска социалистическа партия се разгласи за правоприемник на Българска комунистическа партия. Българска социалистическа партия в никакъв случай не се извини за това национално изменничество. Никога. Нито за избиването на стотици български родолюбци, които отхвърлиха да признаят това национално изменничество и да се нарекат по различен метод, с изключение на българи.
Затова никой от управлението на Българска социалистическа партия няма никакво морално право да задава въпроси по тематиката „ Македония “, камо ли да подлага на критика или изисква държание. Защото тематиката „ Македония “ за нас, българите, е външнополитическа точно поради БКП/БСП и тяхната историческа виновност. Защото тяхната угриженост е лицемерна, подправена, лъжлива. Те следваха антибългарската, „ македонистка “ линия на Коминтерна, те сътрудничиха с гръцката и сръбската комунистически партии против България и българския народен интерес.
Всъщност през днешния ден управлението на БКП/БСП прави безусловно същото. Следва позорната анти-българска линия на Коминтерна по „ македонския въпрос “. Ръководството на БКП/БСП, в съюз със старите си приятелки в Гърция и Сърбия, прави всичко допустимо, с цел да провали контракта за добросъседство.
Да скапе още веднъж връзките сред България и Македония. Да скара още веднъж България и Македония. Да издигне още веднъж зида, издигнат от Груевски и опустошен от сегашните държавни управления на България и Македония. На управлението на Българска социалистическа партия е сложена задача, още веднъж от Коминтерна, да провали този контракт с всички сили и средства. Дежа вю. Вече забелязано, към този момент живяно.
На управлението на БСП/БКП е сложена задача. Да предизвика, да измисля, да основава напрежение сред България и Македония. Да пречи. Да истеризира. Да си измисля проблеми.
За тази цел, за провалянето на контракта за добросъседство сред България и Македония, с изключение на управлението на Българска социалистическа партия, са мобилизирани всички сътрудници, всички провокатори, всички негодници на Балканите, от пенсионирани някогашни доносници – политически неудачници, през политически трупове и еднодневки, та до последния, подготвен на всичко, неугледен отстъпник – бъдещият им съдружен сътрудник Костя Копейката.
Защо им е значимо провалянето на този контракт? Защото извършват непознат, външен, неприятелски проект. Същият проект, начертан и сбъднат още през 1912 година от съюзниците-разбойници и техните настойници против България.
Затова и реакцията на управлението на БСП/БКП е толкоз истерична. Затова се пробват да се скрият зад измислицата за „ разстрела на всички социалисти “. Прочее, това е остарял техен табиет. Когато ги уловят в пакост, се крият зад гърбовете на „ всички социалисти “. Познато. И подло.
Никой не желае да разстрелва всички социалисти. Никой няма да разстреля всички социалисти. Много забавен инстикт на управлението на БСП/БКП – посочваш им историческата им виновност и те незабавно привиждат игрища, бесилки и всеобщи изтезания. Може би тъй като имат гузна съвест. Може би тъй като са гузни. Може би тъй като имат в дрешника си скелетите на всеобщи изтезания и изтребване на почтени учители, търговци, свещеници, офицери, общественици, избити единствено тъй като са българи.
Вина, която управлението на БСП/БКП още не е признало.
Искаме от тях, от управлението на БСП/БКП, да спрат да се крият, да излязат, да признаят историческата виновност на Българска комунистическа партия за „ македонизацията “ и да замълчат.
Ето малко история. Факти и недвусмислени исторически доказателства за изказванията ми:
На втория пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състоял се през 1929 година, се приказва за национално избавление на „ поробените от България македонски и тракийски области “. Затова Българска комунистическа партия би трябвало да се бори за самоопределяне на македонците и тракийците, в това число до тяхното обособяване от България.
„ Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос “ е формален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна интернационална организация дава тенденция за признание съществуването на обособен македонски народ и македонски език.
На 25 септември 1944 година БРП(к) договарят с ЮКП по македонския въпрос. Българската страна се задължава да разпространява основаването на македонска страна в Югославия, а в Пиринска Македония да се организира разяснителна работа за развиването на „ македонско национално схващане “. Освен това българските комунисти в лицето на Централен комитет признават правото на популацията от този край да се причисли към НР Македония.
През 1945 година държавното управление взема решение към 17 000 български бежанци от Егейска Македония да бъдат изпратени от България във Вардарска Македония.
На 5 юни 1946 година Сталин подлага на критика Георги Димитров в персонална среща и счита, че би трябвало да се даде културна автономност на Пиринския край в границите на България.
На 7 против 8 юни 1946 година по персонални инструкции на комунистическия водач Георги Димитров е подредено през лятото на 1946 година да бъдат премахнати без особена гласност дейци на Вътрешна македонска революционна организация, измежду които е и Кирил Дрангов, като осъществяването на задачата е предоставено на полковник Лев Главинчев. През същата тази нощ близо 200 родолюбиви македонски българи от цяла България – ръководители, членове или последователи на организацията потънаха в неизвестността. Сред тях са Жоро Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов, Евтим Орлето, Атанас Пашков и други Съпругите и децата им бяха изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на ориста. И през днешния ден още може да питате техните деца – живи очевидци на тази злокобна нощ.
На X пленум на БРП(к) е готова резолюция персонално от Вълко Червенков, в която се акцентира, че „ македонците “ се третират като обособена народност.
Едва след X пленум регионалните функционери на БРП(к) разбрали, че би трябвало по всички линии да се уголемява македонизацията, т.е. на първо време да се промени етническата принадлежност на българското население в Пиринския край и по-късно да му се основават изкуствени културни, просветителни и други институции.
На конференцията в Блед на 30 юли - 1 август 1946 година българската страна се задължава да провежда и осъществя редица културно-просветни начинания, като македонски спектакъл, македонска книжарница, а също по този начин проучването на македонски език и история на македонския народ в българските учебни заведения.
През декември 1946 година в Горна Джумая идват македонски спектакъл и македонски хор. Посетителите на събитията са българи, маркирани в лист, а наличието им е било наложително. Произнесени са речи от Кр. Стойчев, инж. Г. Мадолев, които възхваляват културното доближаване на македонския народ от двете страни на границата и идното обединяване.
На 7 октомври 1946 година Централното управление на БРП(к) позволява костите на Гоце Делчев да бъдат преместени от София в Скопие.
Населението е задължено да се абонира за скопски вестници и списания.
В края на 1946 година е осъществено преброяването. На 21 декември 1946 година Областният комитет на БРП(к) организира особено съвещание, на което Кр. Стойчев изрича партийната позиция, че Централният комитет на партията е склонен популацията в Пиринския край да се запише по народност „ македонско “.
След XVI пленум на партията Вл. Поптомов декларира, че е „ позволено известно въодушевление “. „ Преброяването на популацията от този край не бе непринудено, а преброяването се ръководеше от нашата партия, от наши локални деятели. Не може да се получат 98 % македонци в Петричко, в случай че нямаше принуждение. “
Областното и партийно управление одобряват с ненаситност концепцията в Пиринския край да дойдат учители от Скопие и това се случва на 1 декември 1947 година
Председателят на Областния комитет на Отечествен фронт подлага на критика Централен комитет на БРП(к), че би трябвало да трансформират учебниците по история и география, тъй като там се твърди, че Пиринският край е български.
През 1950 година Политбюро взема решение в Пиринския край да се издава вестник Пиринско дело, като неговата задача е: „ да се бори пламенно за построяването на македонска национална просвета със социалистическо наличие и за издигане на националното съзнание на македонското население в Пиринския край “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ