Покрай родителската истерия в Сливен и Ямбол освен всичко друго,

Покрай родителската нервност в Сливен и Ямбол с изключение на всичко друго, стана и ясно, че тактиката на връзка на институциите не работи. Или най-малко няма резултат. Затова и ПР специалистът Любомир Аламанов подсказва на чиновниците от МТСП, АСП, ДАЗД, а и на всички останали. Публикуваме неговите примерни въпроси и отговори без редакция. Заглавието е на редакцията.

Всички знаем, че Социалното министерство съдбовно се забави с връзката и нервността по " лишаване " на деца доближи своя пик. Явно родителите са обезпокоени. Явно някои хора целеустремено ги лъжат, с цел да употребяват страховете им. В момента би трябвало да се приказва, и приказва, и приказва, да се изяснява още веднъж и още веднъж истината, да се дава информация, с цел да се успокоят хората.

За облекчение, предлагам 21 евентуални въпроси и отговори. Не са изчерпателни, само че са добра основа.

Въпрос 1: Защо обществените служби ще ни взимат децата?

Отговор 1: Социалните служби не взимат деца. Те единствено наблюдават за случаи на потвърдено принуждение над деца или отвод на родителите да си извършват отговорностите да обезпечават минимално равнище умерено детство.

В 2: Ама аз се грижа добре за детето си, за какво ще ми го взимат?

О 2: Щом се грижите добре, обществените служби може единствено да ви поздравят.

В 3: Ама една жена сподели, че може да го вземат?

О 3: Жената може да е била наплашена или целеустремено да Ви заблуждава.

В 4: Ама въпреки всичко по какъв начин по този начин обществените ще взимат деца?

О 4: Социалните не взимат деца. Спасяването на застрашени деца минава през няколко наложителни етапи:

• първо се открива какъв е казусът, има ли принуждение, има ли непосредствена опасност за здравето и живота на детето, има ли най-малко минимални условия за живот, близки до човешките, и други подобни;

• второ, дълго време се работи със фамилията да усъвършенства изискванията или държанието си;

• дават помощи и препоръки, с цел да се избави семейството;

• чак по-късно се стартира запознаване на съда с всички обстоятелства и доказателства;

• и откакто съдът постанови, че детето е застрашено, обществените чиновници го настаняват в различен дом, с цел да не страда в допълнение.

В 5: Ама съм чувал, че има случаи, когато напряко взимате деца, а след това съдът дава разрешението?

О 5: Понякога има толкоз тежки случаи, че няма по какъв начин детето да остане под един покрив с насилника си. Например, в случай че е открито, че родител изнасилва 10-годишното си дете (както имаше случай в Казанлък), няма по какъв начин да се остави детето в къщата.

В 6: Ама по какъв начин по този начин, аз си виждам детето добре и нищо такова не мога да му направя?

О 6: Да, Вие си гледате детето добре, само че всяка година 4000 нови деца са застрашени от принуждение. Мерките са планувани за тези случаи.

В 7: Добре де, но може би това са леки случаи, единствено раздухани от обществените служащи?

О 7: Не, това са тежки случаи на редовно принуждение. Като детето, докарано в Пирогов единствено преди дни, със строшен череп и счупени няколко ребра.

В 8: Ама това, което казвате, е извънредно, ние българите си гледаме добре децата?

О 8: Да, огромна част хората си гледат добре децата. Но за жалост има родители, които се отхвърлят от родителските си отговорности или напряко от децата си. Социалните служби стартират да се интересуват от въпросите и да се пробват да оказват помощ единствено в сходни случаи.

В 9: Ама по какъв начин разбирате за сходни случаи, дебнете всички родители?

О 9: Не, никой не желае да се дебнат всички хора. Разчита се на сигнали при положение на принуждение над деца.

В 10: Аха, значи всеки може да подаде неизвестен сигнал и по него да ни вземете детето?

О 10: Всеки може да подаде сигнал, в случай че мисли, че има принуждение над дете. И май всички би трябвало да сме радостни от тази гражданска интензивност.

В 11: Ама това значи ли, че по този неизвестен сигнал може да ми вземете детето?

О 11: Не. Това значи, че ще обществените служби ще създадат инспекция. Което май е добре, тъй като сигналите би трябвало да се ревизират. Може в действителност да има принуждение. А в случай че няма принуждение, обществените служащи ще се извинят и ще си тръгнат.

В 12: Ама по какъв начин някакви обществени служащи ще преценяват дали има принуждение или не?

О 12: Социалните служащи са опитни психолози, социолози и имат доста на практика опит. Виждали са какво ли не. Насилието има доста форми и те би трябвало да ги разпознаят. Ако имат подозрения, единствено дават наставления дали да се наблюдава съответното семейство.

В 13: Ама те може да са подкупни и да кажат, че не се грижа за детето си добре, единствено и единствено да ми го вземат?

О 13: Всички техни дейности се записват и по-късно подлежат на строга инспекция. Ако се открият непозволени дейности, наказванията са строги.

В 14: Ама ние по принцип не имаме вяра на тия обществени и на администрацията като цяло?

О 14: Да, всеки има това право. Доверие се натрупа мъчно. Но в случай че просто се махне цялата система, 4000 деца на година остават без протекция. Трябва дружно да се работи, да има противоположна връзка, с цел да знаят обществените служащи какво да подобрят, да станат по-добри и да имат по-високо равнище на доверие.

В 15: Ама в Стратегията написа, че ще ни вземат децата?

О 15: Не. Няма такива текстове. А и работата по Стратегията е спряна, няма от какво да се притеснявате.

В 16: Ама текстове от Стратегията са се промъкнали в други закони и от началото на 2020 година ще може да ни взимат децата?

О 16: Не. Няма такива текстове. Процедурата е от няколко стъпки, разказани във Въпрос 4.

В 17: Ама нали преди дни били взети деца от едно учебно заведение?

О 17: Конкретният случай е целеустремено разказан превратно. С тези родители е работено години наред, била им е оказвана всякаква помощ, в това число финансова, били са им давани съвещания и други помощи, и те отново не са полагали и обикновени старания да обезпечат човешки условия за децата. Децата са изведени от среда, в която са живели измежду отпадъци, измежду плъхове, безусловно са били дехуманизирани. И са били изведени след правосъдни решения. Ако родителите покажат най-малко предпочитание да схванат какво е да си родител, децата ще бъдат върнати.

В 18: Ама това значи ли, че всяко дете може да се оплаче, че не сме му купили шоколад, и да ни го вземат?

О 18: Не, не може единствено с такова недоволство. Ако детето се оплаче, че го бият или насилват по различен метод постоянно, тогава ще се направи инспекция.

В 19: Ама за какво има този чудноват телефон, детето ми може да приказва за мен погрешни неща и да ми го отнемете?

О 19: Не. Този телефон е единствено за деца, които са претърпели принуждение. И които нямат по какъв начин по различен метод да се оплачат. Ако дете просто каже, че не му купуват шоколад, ще му бъде казано да е по-послушно.

В 20: Ама за какво телефонът и доста други дейности се вършат от някакви НПО-та? Те получават странни финансирания...

О 20: Неправителствените организации оказват помощ там, където има потребност от поддръжка. Ако администрацията може сама да се оправи, или хората сами се провеждат, НПО-та няма какво да вършат. Финансиранията са им обществени, всичко е качено на уеб страниците им, има обществен указател в Министерството на правораздаването, всичко може да се ревизира. Това на процедура са организации от хора, които оказват помощ на администрацията да си прави по-добре работата. И оказват помощ в връзката сред хората и администрацията.

В 21: Защо Норвегия желае нашите деца?

О 21: Норвегия не желае нашите деца. Някои хора целеустремено вършат подправена връзка сред норвежка обществена работа и някакви нейни практики с нашата реалност. Няма такава връзка. Ако сте в Норвегия, би трябвало да се преценявате с норвежките закони. Щом сте в България, за всички важат българските закони.

Знам, че това не изчерпва тематиката. Но в случай че не се приказва, манипулаторите ще продължат да лъжат.

Липсата на връзка ражда чудовища.

Дано съм бил потребен.