Българи! Славен народ! Но мълчим... Но очакваме... Нещо... Един илюзорен джакпот ♥ Недялко ЙОРДАНОВ
Поетичната гражданска война на огромния наш създател. Камбаната бие за всички нас, а през днешния ден смелостта е по-нужна от всеки път! На същите площади и барикади!
...
♥ Братя мои
Вие, единствени мои по кръв, по орис, по език...
Как да ви дойда на помощ със своя така безсилен зов...
Как да ви дам чаша религия... Шепа храброст... Коматче кураж...
Аз – един дребен стихотворец... Един презрян адаш ваш.
Мощна ария...И знаме развято... Срещу пушки с открити гърди
И ура! И отстъпва врагът... И било ли е... С нас ли? Преди!
А пък ние сме същите... Същите... Българи! Славен народ!
Но мълчим... Но чакаме... Нещо... Един измамлив джакпот.
Бедни просяци... Пускат в паничката...Пеем радостни песни на глас.
Идва Оня... Прибира ни парсата... И на дъното – нещо за нас.
Уж митинги... О пристан... Еднодневки... Да си викат на оня площад.
Парламенти... Моменти... И менти... Той се хили във своя дворец.
А до него дворец до палата... И във тях безсрамник до безсрамник.
Ах, къде си ти песничка остаряла: „ Кон до коня и щик до щик. “
Вие, единствени мои, по кръв, по език, по орис...
Знам, че наподобява безсмислена всякаква към този момент битка.
Но въпреки всичко... Но един ден... Когато...Той ще бъде от дълго време без мен...
Ще се вдигнат...Страхотни... Децата... Наследили нашия ген.
И пребродили непознати направления.... Ще се върнат отново вкъщи.
Да целунат коравата...Черната... Родната своя земя.
10 ноември 2017 г.
Източник:
Снимка: spainbg.com
