Уилям М. Туид – царят на корупцията, който и до днес остава ненадминат
Подозираме, че в последните години използвахме една дума прекомерно постоянно, даже повече, в сравнение с беше належащо. Става въпрос за добре познатата „ корупция “. Тя се извиси до степен на заветен безбожник, създавайки много страсти в обществото, нашето родно и всяко едно друго в чужбина. Свикнали сме да виждаме какво се случва с хората, които получат достъп до средства, които в никакъв случай не са били техни, само че както се досещаме, историята постоянно се повтаря и в случай че би трябвало да предлагаме краля на корупцията, няма въобще да се постанова да го търсим в Европа, а в Северна Америка.
Представяме ви Уилям М. Туид и ще ви срещнем с неговата визитка, а по-късно и с голямата мрежа от средства, които ръководи. Г-н Туид е най-големият собственик на земя в Ню Йорк, шеф на железница Ири, шеф на 10-та Национална банка, шеф на печатницата, притежател на хотел Метрополитан, има доста количество на акции в стоманени мини и газови компании, член в комисията на газовата компания Харлем, член в комисията на железница „ Трето Авеню “, член в комисията на компания Бруклин бридж и президент на банка Гардиян.
След това продължаваме със обилни политически позиции, като една от тях е част от сената в Ню Йорк. С всичко това, неговата съществена задача е да избира комисии и членове за облагородяване на Голямата ябълка, да предлага проекти и постоянно да избира своите хора – задача, с която се оправя повече от чудесно. Както виждаме, властта е в неговите ръце и жителите постоянно го назовават „ Шеф Туид “. И по този начин шефът стартира своята работа някъде през 1869 година с приемането на особена власт в кметството на Ню Йорк.
Неговото протеже Джон Хофман е съумял да стане губернатор на щата и с добра тайфа от другари, стартират да мислят най-различни промени, които би трябвало да оформят бъдещето на града. За да се снабди с власт и надзор, заплаща към 600 000 $ в подкупи за републиканците, с цел да не се намесват в неговото царуване. Шефът е непретенциозен, той получава надзор единствено над финансите на града и одита, което е изцяло задоволително. Платените 600 000 $ ще се трансфорат в билет за нечувани злоупотреби, които в никакъв случай няма да се върнат по никакъв метод, а ще отлетят през прозореца – в случай че бяха хвърлени по този начин, най-малко някой можеше да ги употребява. Всяка една поръчка в Ню Йорк ще бъде връчена на Туид, а той ще откри най-неразумните способи за асимилиране на средствата. Хората му не просто ще работят със златни ръце, те ще бъдат нещо приблизително сред античните египетски и шумерски майстори, само че с тази разлика, че за услугите им ще се заплаща със злато.
Със започването на реконструкцията на съда в Ню Йорк през 1861 година, никой не е подозирал, че сумата ще доближи съвсем 13 милиона $ – на практика 178 милиона $ през 2017 година Това е два пъти повече от цената на Аляска, която американците заплащат на Русия през 1867 година Ето и някои занимателни образци. На дърводелеца е платена сумата от 360 751 $ (близо 4.9 милиона $ днес), освен това единствено за един ден работа и с доста малко материал и минимални старания. Майсторът на мазилката получава сумата от 133 187 $ (или 1.82 милиона $ днес), обърнете внимание, че сумата е за два дни работа. Сградата се прави с мрамор, който Туид закупува от Масачузетс, само че в никакъв случай не излиза наяве какъв брой тъкмо пари е съумял да вземе.
Разходите растат и когато идват инспекторите за инспекция, Туид дава на всеки един от четиримата членове към 20% от всички сметки, с цел да затворят очите си. Владетелят стартира да уголемява града, само че избира тези места, където има най-вече земя. Харлем е единствено един подобен образец. С помощта на данъкоплатците построява канализацията – разбирайте, че просто строи и облагородява своята лична земя, а по-късно продава на купувачите като своя лична, с цел да събере още повече средства. Неговите доброжелатели още веднъж получават по 20% от покупко-продажбите и всички са щастливи.
Според някои икономисти, този развой покачва дълга на Ню Йорк с съвсем 90 милиона $ – милиарди в днешно време. Впрочем това са единствено част от известните задания. Например когато идва време за закупуването на пейки за парковете, като всяка една се продава за 5 $, той закупува към 300 и ги продава на общината за по 600 $ на парче. Когато идва време за реорганизация на кметството, той продава термометър на цена от 7500 $, купува метли за личния състав – всяка една на сума от 41 190 $ и заплаща към 5.7 милиона $ за мебели и килими. Според някои калкулации, този политик съумява да прибере сумата от близо 200 милиона $ и това се случва до края на 1860 година
Днес сумата е към 6.5 милиарда $. Докато множеството поданици бързат да се нанесат в развиващият се град, Туид съумява да закупи апартамент и персонална конюшня. Приказката за този човек продължава към 10 години, само че нещастието идва през 1871 година Неговият градски инспектор Джеймс Уотсън – той държи всички сметки – умира по време на безразсъден пътен случай при започване на годината. По това време шефът дори поставил защита пред дома му, до момента в който останалите играчи в калната въртележка желаят да унищожат всички следи, а след това да сменят Уотсън, тъй като мнозина чакат тъкмо той да се пречупи.
Прави са, само че не го пречупва напрежението, а кон, който го стъпква на улицата. Другият проблем е и по този начин нареченият оранжев митинг на ирландските протестанти, който в никакъв случай не приключва добре. Мигрантите не са уважавани от елита, само че са единствената работеща мощ в този град. Туид не разрешава техния церемониал, само че по-късно го позволява, с цел да не печели гнева на цялата страна. За да избегне стачките и да се приготви за идващите избори, демонстрира състрадание. Проблемът е, че въпреки и да вика полицията и градската жандармерия за надзор – жертвите са към 60 души и още 150 потърпевши. Медиите също не скучаят, те стартират да приказват за корупцията, вършат най-различни карикатури и не стопират да се подиграват, въпреки и тези смешки да са за тяхна сметка.
Намирайки се на прага на една забавна акция, всички се настройват против Туид и са подготвени да хвърлят главата му през оградата. Скоро издания като Times стартират да получават информация, която идва от шериф Джеймс О’Браян – бивш съидейник на самозабравилия се държател. Истината е, че шерифът разполагал с забавни документи за разнообразни планове, както и с ценоразписа им. Легендата споделя, че Джеймс изнудвал своите господари за пари, с които да избяга, откакто е част от същата машинация. Медиите получават запечатаната кутия на Пандора и щом я отварят, нищо не може да бъде същото.
Веднага откакто излиза наяве за теча на данни, градския инспектор Матю Джей О’Рурк предлага на изданието сумата от 5 милиона $, с цел да не се разгласява нищо. Тетрадките на Уотсън също са в редакцията и тъкмо там в четири страници се записват всички дневни интервенции. На 29 юли 1871 година излиза една голяма публикация, която разкрива всички секрети и порочната пералня за пари. Туид стартира да трансферира своите активи на фамилията си и бърза да остане гол и самостоятелен, с цел да няма какво да вземе правораздаващата система. При разкриването на тази машинация, множеството специалисти са на мнение, че скоро няма да има банка в града, която да премине стрес тест, още по-лошото е, че вложителите от Европа бързат да продават, оставяйки целия град в руини.
Най-накрая се стига до там, че градският хайлайф се събира, дружно с демократи и републиканци, с цел да се стигне до решението, че единствено най-умните поданици би трябвало да стартират незабавно работа в кметството и да се опитат да зашият един бюджет със статута на разкъсан чувал. Работниците, които не съумяват да вземат заплатите си, влизат в кметството и търсят своето. По това време Туид има едвам 50 000 $ и стартира да ги дава на чиновниците. Докато всички се карат за жълтите стотинки, той бърза да изчезне през задния вход. На идващия ден стартират арестите и първият човек в листа е точно някогашният сив кардинал. В съда се постанова гаранция от 1 милион $, които се заплащат, само че освобождението не взема решение проблемите. Повечето сътрудници към този момент са съумели да избягат в Европа, а още по-забавното е, че Туид печели изборите за сенатор през 1871 година
Докато се надява, че политическата купа ще го пази от затвор, служителите на реда още веднъж идват и го арестуват – гаранцията този път е към 8 милиона $. След няколко каузи и панаири, този лъжец получава присъда от 12 години, санкция от 12 750 $ (приблизително 280 000 $ днес) и обвързване да разкрие всички останали секрети – не го прави, само че висшият съд понижава присъдата на една година. Веднага след излежаването на присъдата е наказан и задържан още веднъж за корист с власт – кметството се пробва да върне най-малко 6 милиона $ от усвоените по-рано, само че още веднъж без триумф. Гаранцията му е 3 милиона $, само че към този момент няма толкоз средства.
От пандиза Туид получава право на отпуска и опция да се прибира вкъщи в избрани уикенди. Един ден взема решение да избяга в Испания. Властите схващат за проектите и подреждат да бъде екстрадиран. Точно на границата е разпознат от една от всичките си карикатури, които се трансформирали в развлечение за целия свят. Измамникът е претрупан на американски военен транспортен съд и върнат назад в пандиза. При опити да разкрие всички секрети, откакто към този момент няма и стотинка, Туид стартира да спомага, само че все пак не е освободен и умира в пандиза на 12 април 1878 година
Дори и след оповестяването на гибелта му, кметът на града – новият подобен – отхвърля да се смъкват флаговете и да се отдаде респект. Един от най-богатите хора в Ню Йорк умира самичък, пропуснат, употребен и трагичен, като всичко това ни потвърждава, че рано или късно балонът се пука и жертвите са повече, в сравнение с можем да си представим. Без подозрение можем да кажем, че това е и един от най-големите майстори на далаверата, въпреки и години по-късно ще има още доста негови почитатели.
Снимки: Wikipedia
