Почти всички пороци се коренят в бъдещето. Благодарността е насочена

„ Почти всички пороци се коренят в бъдещето. Благодарността е ориентирана към предишното, а любовта - към настоящето; до момента в който страхът, алчността, похотта и кариеризмът гледат напред. “

~ „ Писмата на Душевадеца “, 1941 година

(1898 ~ 1963)

15-то писмо

Драги ми Горчилко,

Естествено, че съм забелязал краткотрайното мъртвило в европейската война на индивидите - или Войната, както наивно я назовават! – и не съм изумен на съответното мъртвило в паниките на пациента ти. Дали желаеме да насърчаваме това утешение, или пък да го държим в безпокойствие? Както мъчителният боязън, по този начин и глупавият оптимизъм са положения на мозъка, потребни за нас. Избирането на едно от двете повдига значими въпроси.

Човеците живеят във времето, само че Врагът ги е предназначил за вечността. Вярвам, че по тази причина Той желае те да мислят основно за две неща - за самата безкрайност и за онази точка от времето, която те назовават настояще. Защото сегашното е точката, в която времето допира вечността. Настоящия миг, и само него, хората претърпяват по метод, който може да се съпостави с метода, по който Врагът възприема действителността като цяло. Само в този миг на тях им е обещано да се допрян до свободата и възприятието за действителност. Затова Той би желал те непрестанно да мислят или за вечността (което значи да мислят за Него), или за Настоящето; или да разсъждават за своето постоянно единство с Него, или обособяване от Него, или пък да се подчиняват на гласа на съвестта си в този момент, да носят настоящия си кръст, да одобряват сегашната берекет, да благодарят за в този момент изпитваните наслаждения.

Нашата задача е да ги откъснем от безконечното, а също и от сегашното. Водени от тази мисъл, ние от време на време изкушаваме даден човек (например някоя вдовица или учен) да живеят в предишното. Ползата от това обаче е лимитирана, тъй като хората разполагат с известни действителни знания за предишното, а то е в същността си несъмнено и по това наподобява на вечността. Далеч по-добре е да ги накараме да живеят с бъдещето. Биологичната нужда така и така кара всичките им пристрастености да се насочват натам, тъй че мисълта за бъдещето разпалва очакванията и страховете им. Освен това то е незнайно за тях и като ги караме да мислят за него, в действителност ги караме да мислят за нереални неща. С една дума, от всички неща бъдещето минимум наподобява на вечността. То е най-преходната част от времето, тъй като предишното е неподвижно и към този момент не тече, а сегашното е цялото огряно от лъчите на вечността. Тъкмо по тази причина постоянно сме поощрявали всички тези схеми на мислене, като да вземем за пример креативната еволюция, научния хуманизъм или комунизма. Те карат хората да свързват въжделенията си с Бъдещето, т.е. със самата вътрешност на преходността. Затова и съвсем всички пороци се коренят в бъдещето. Благодарността е ориентирана към предишното, а любовта - към настоящето; до момента в който страхът, алчността, похотта и кариеризмът гледат напред. Недей да мислиш, че похотта прави изключение. Когато настъпи сегашното наслаждение, прегрешението (който само ни интересува), към този момент е минал. Удоволствието е единствено онази част от процеса, за чието битие съжаляваме и бихме я премахнали, стига да можехме да го сторим, без да се лишим от прегрешението. Тази част е дело на Врага и заради това се изживява в сегашното. Грехът, който пък е нашият принос, е бил ориентиран напред.

Без подозрение, Врагът желае хората да мислят и за бъдещето, само че единствено толкоз, колкото е належащо, с цел да възнамеряват занапред справедливите или милосърдни действия, които евентуално на следващия ден ще станат техни отговорности. Само че задължението да планираш работата си за на следващия ден е днешно обвързване, въпреки и съставките му да са заети от бъдещето; самото обвързване, сходно на всички отговорности, е в сегашното. Това е като да търсиш под вола теле. Врагът не желае хората да отдават сърцето си на бъдещето, да си събират съкровища там. Ние желаеме тъкмо това. Неговият блян е човек, който, откакто през целия ден е работил за богатството на поколенията (ако това му е призванието), освобождава съзнанието си от всичко това, поверява въпроса на небесата и незабавно се отдава на търпението или благодарността, които изисква актуалният миг. А ние желаеме човек, напълно обладан от бъдещето, преследван от видения за настъпващия Рай или Ад на земята, подготвен да престъпи заповедите на Врага в сегашното, в случай че ние го накараме да повярва, че с това ще реализира първото или ще избегне второто. И вярата му ще зависи от триумфа или провалянето на проекти, чиито резултати той няма да доживее да види. Ние желаеме целият човешки жанр непрекъснато да се стреми към неосъществимото, а хората да не бъдат в никакъв случай почтени, нито доброжелателни, нито пък щастливи в този момент, само че постоянно да употребяват всеки действителен подарък, който сегашното им предлага, просто като гориво, което поставят на олтара на бъдещето.

Общото умозаключение тогава ще бъде, че при равни други условия за пациента ти е по-добре да бъде изпълнен с паника или с вяра (почти няма значение кое от двете) за тази война, в сравнение с да живее в сегашното. Обаче изразът „ да живееш в сегашното “ е двузначен. Той може да се отнася за развой, който е тъкмо толкоз обвързван с бъдещето, колкото и самата паника. Твоят човек може да е спокоен за бъдещето не тъй като се занимава с сегашното, а тъй като си е внушил, че бъдещето ще бъде задоволително за него. Ако това е същинската причина за неговото успокоение, то ще ни бъде потребно, тъй като ще води до натрупването на нови и нови разочарования, а оттова и на повече неспокойствие, когато очакванията му угасват. Ако, въпреки това, той осъзнава, че може би го чакат премеждия, и се моли за добродетелите, с които да ги посрещне, а в това време мисли за сегашното, тъй като там и единствено там са действителни всички отговорности, цялата Божия берекет, всичкото знание и всички удоволствия, то тогава положението му е извънредно нежелателно и би трябвало да бъде неотложно атакувано.

Тук още веднъж нашето филологическо оръжие е правило доста добра работа. Опитай по какъв начин ще му подейства думата „ блаженство “. Но, несъмнено, най-вероятно е той да „ живее в сегашното “ не заради някоя от изброените аргументи, а просто тъй като е в положително здраве и работата му доставя наслада. В подобен случай явлението е напълно естествено. Все едно, на твое място бих го прекратил. Никое естествено събитие не е в действителност в наша изгода. И в края на краищата, за какво пък би трябвало тази гад да бъде щастлива?

Твой любящ чичо
Душевадецът

Из: „ Писмата на Душевадеца “, Клайв Стейпълс Луис, превод Ралица Ботева, изд. „ Нов човек “, 2010 година
Снимка: C.S. Lewis, Clive Staples Lewis (1898-1963), CS Lewis College