Абсолютният авторитет произвежда папагали
..
Почти всеки, който се дефинира като „ нравствен ” и високоеволюирал човек желае да става преподавател, с цел да му се възхищават и да подхранват духовното му надменност.
Но епохата на духовните учители отмина.
В предишното те са играели ролята на духовни локомотиви, тъй като заради дефицита на сила, на хората им е било извънредно мъчно да мислят независимо.
Традиционно се внушава, че би трябвало някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб.
Но в новата ера не могат да влязат хора зомбита, които не мислят независимо и не могат да поемат отговорност за своите мисли и действия.
Затова абсолютният властнически престиж, който построяват преобладаващата част от по този начин наречените „ духовни учители ” е спирачка, даже бих го определил като бариера по пътя към Новата ера.
Да, изключително в този момент, има много хора с доста познания и мъдрост, само че с цел да са потребни за другите към тях, би трябвало да слагат под надзор духовното си надменност и да престанат да създават зомбита.
Знаещият и можещият би трябвало да се ограничи единствено в ролята на нравствен консултант (консултант), като всячески се пробва да подтиква независимото мислене и уголемение на съзнанието.
Но с цел да има триумфи в тази тенденция, би трябвало да се пази непременно да не стане абсолютния престиж, тъй като абсолютният престиж създава папагали.
Много постоянно духовното надменност се развива на основата на следване и извършване на някакви духовни правила и обичаи.
Ако тези правила са дадени от някой утвърден нравствен престиж, то този, който ги съблюдава развива самочувствието, че е станал еднакъв на този нравствен престиж.
Но механичното следване на нечии наставления не води до вътрешно рационализиране, а резултати дават единствено съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране.
Ако не беше по този начин за хилядите години развиване на другите религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните способи за духовно рационализиране и последователно щеше да стане водеща.
Но всички системи еднообразно вегетират, от всички системи понякога се откроява по някой, който реализира някакъв действителен прогрес, само че той го е постигнал не с помощта на спазването на разпоредбите, а макар тях, тъй като е почнал да разсъждава независимо и е поел отговорност.
Очевидно е, че не системите и разпоредбите са значими, а личното осъзнаване, което води до уголемение на съзнанието и разреждане на илюзиите.
Така че, драги духовно устремени, до момента в който се чувствате по-различни от другите хора, до момента в който виждате техните дефекти и те ви нервират, а може би даже ги критикувате, вие сте доста надалеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно надменност.
Йосиф Йоргов „ Философия на всекидневието “
