Едва на 30 годишна възраст разбрах какво е любов
Почти на 30 години съм. Омъжих се за първи път на 19 и родих сина си на 21. Съпругът ми пиеше доста, по-късно стартира да ме бие съвсем всеки ден.
Свекърва ми също ме обвиняваше, че не съм съумяла да направя благополучен сина й.
Накратко, живяхме дружно 4 години и взех решение да се разведа.
Самотна майка съм от 5 години и не подкрепям безусловно никаква връзка със фамилията на някогашния ми брачен партньор. Той не поддържа връзка и с детето.
Живея настрана от родителите си, не спечелвам доста. От половин година имам връзка с 60-годишен мъж.
Има единствено един проблем. Женен е. Когато бях в затруднено финансово състояние, го помолих за помощ. Върнах му парите, само че тогава той стартира да ми демонстрира признаци на внимание и аз му отвърнах със същото. Помага ми, интересува се от живота на детето ми.
Говори за проблемите си, желае препоръки, само че въобще не приказва за жена си. Но аз я познавам, тъй като са ми съседи.
Едва на 30 години, започнах да разбирам какво е същинската обич, почитание, грижа.
Когато имам проблем, първите думи на моя обичан са: “Ще измислим нещо. ”
И той измисля решение на казуса, оказва помощ ми.
Един ден не устоях и го попитах дали обича жена си, на което той отговори: “Ако обичаш, ще изневеряваш ли? ”
Вече не повдигам тази тематика, само че желая постоянно да съм до него, желая да живеем дружно, детето ми да има татко. Но какво ще стане не се знае.
