Духът на Горбачов ще витае над Путин
Почина последният началник на Съюз на съветските социалистически републики, поставил завършек на Студената война Михаил Сергеевич повдигна Желязната завеса сред Изтока и Запада, само че вкъщи го подлагат на критика за разпада на Съюз на съветските социалистически републики
" Той обичаше една жена повече от своята работа, поставяше човешките права по-високо от страната и ценеше мирното небе повече от персоналната си власт. " (Дмитрий Муратов, лауреат на Нобелова премия за мир)
Михаил Сергеевич Горбачов - индивидът, който постави завършек на Студената война, само че не съумя да предотврати разпадането на Съветския съюз, умря на 91-годишна възраст на 30 август. Дълго живя водачът, който от дълго време влезе в историята като най-важния началник на Съюз на съветските социалистически републики след диктатора Йосиф Сталин - задоволително дълго, с цел да види с очите си по какъв начин неговото дело от успех се трансформира в призрачен сън, а фантазията му за съвременна Русия се трансформира от Путин в имперска упоритост.
Отрезвяващо е, че Горбачов умря в миг, когато политическите репресии в родната му Русия още веднъж станаха задушаващи, а призракът на спора в Европа, който дълго хвърляше сянка върху континента по време на Студената война, се трансформира в действителност.
Това са събития, които Горбачов се опитваше да предотврати. Името му ще остане вечно обвързвано с отварянето на руското общество, с насърчаването на вярата и разногласието, а не с тяхното задушаване. Някога той се стремеше да реформира и изправи на крайници Съветския съюз, очаквайки ера на мир и благополучие, в която страната му се причислява към " общия европейски дом ". Вместо това Русия се още веднъж се върна към неизбежната за нея автокрация.
Постиженията
Успехите на Горбачов бяха многочислени.
В серия от срещи с двама американски президенти - Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши - руският водач съумя да контракти серия от съглашения, с които да се спре конкуренцията във въоръжаването сред Москва и Вашингтон. Неговите оферти за понижаване на броя на нуклеарните оръжия бяха измежду най-големите сърпрайзи на ХХ век и покориха мозъците на тези фактори на Запад, които се отнасяха към него с съмнението, че не е нищо повече от правоприемник на престарелите партийни служители в Кремъл.
След като в началото се колебаеше, той призна за злополуката в Чернобил през 1986 година, преглъщайки съмнението, че това ще го отслаби, както вкъщи, по този начин и в чужбина. През 1988 година Горбачов едностранно изтегли силите на Варшавския контракт в Централна и Източна Европа, без да чака реципрочно съглашение със страните от НАТО.
Успя да влезе под кожата на Маргарет Тачър, която се кълнеше пред телевизионните камери, че Горбачов е " човек, с който Западът може да прави бизнес ". Той изтегли руските сили от Афганистан през 1988-1989 година и призна, че наличието им там е било в нарушаване на интернационалното право.
Михаил Горбачов отхвърли да се намеси в доста от спонтанните демонстрации, целящи да смъкват одобрени комунистически режими в страните от Източна Европа, оказвайки им напън да не употребяват мощ против личните си жители.
Но може би най-забележителното е, че той беше основният проектант на величествен проект за възкръсване на стопанската система на Съветския съюз посредством " перестройка " (преструктуриране) и на обществото посредством " публичност " (откритост) и политика на " демократизация ".
Възходът
В интервала на едвам забележимото издигане на Горбачов в редиците на номенклатурната система на руския хайлайф е имало малко знаци, че един ден той ще стане мотор на такава радикална смяна. Роден през 1931 година в фамилията на селски стопани в Ставрополския край - район, пагубно обиден от насилствената колективизация на селското стопанство - Горбачов следва открит път към високите етажи в руската политика. Той се причислява към Комсомола и е признат да учи право в Московския държавен университет. След като става първи секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз в гр. Ставропол, а по-късно и партиен началник на целия район, той стартира да си основава имиджа на сдържан модернизатор. Предлага награди и частна благосъстоятелност върху земя на стопани, които надвишават нормите за произвеждане. Умело се възползва от настойници, измежду които основният идеолог на комунистическата партия Михаил Суслов и шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов, които го виждат като скъпо свежо попълнение измежду все по-склеротичното руско управление.
Представяйки се за гневен герой с корупцията, Горбачов е вкаран в Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, а по-късно и в могъщото му Политбюро. Когато генералният секретар на комунистическата партия Леонид Брежнев умира през 1982 година, Андропов поема ръководството и дава на Горбачов все по-голям надзор върху стопанската система. Той на процедура става втората най-влиятелна фигура в руската политика, а през 1985 година, година след гибелта на Андропов и по-късно и на наследилия го Константин Черненко, поема поста общоприет секретар. Така поставя началото на промените и на пътя, довел до разпада на цялата комунистическа система.
Провалът
Въпреки че Горбачов беше уважаван на Запад като индивида, поставил завършек на Студената война, той бе хулен вкъщи като лекомислен водач, съдействал, освен това без да желае, за разпада на Съветския съюз. И в случай че Европа и Съединени американски щати го помнят като един от великите миротворци в историята, руснаците и през днешния ден считат Горбачов за въплъщение на неустойчивостта и упадъка.
Когато комунистическата система се срина през 1989 година, достигайки символичната си революционна кулминационна точка в разрушаването на Берлинската стена през ноември, Съюз на съветските социалистически републики на процедура към този момент бе изгубил империята си. Бе и в развой на провал на обединителната си национална концепция. Основната причина за това беше, че обществените промени на Горбачов бяха прекомерно сполучливи, до момента в който икономическите му реорганизации бяха цялостен неуспех. Перестройката послужи единствено с цел да разкрие какъв брой надълбоко неефективна и корумпирана е станала руската стопанска система.
Кампаниите против алкохолизма доведоха до общественото му присмиване като " секретаря на минералната вода ", а скъпите желания на брачната половинка му Раиса към западното облекло станаха обект на публично неодобрение.
По-късно, до момента в който Горбачов се бореше да предотврати разпада на Съюз на съветските социалистически републики, остарялата руска армия предприе твърдолинейния прелом от август 1991 година, като сложи Горбачов под домакински арест. Първият президент на Руската федерация Борис Елцин стана лицето на съпротивата, като се качи на танк и изиска освобождението на Горбачов, както и свободни избори. Руската войска отхвърли да стреля по множеството и превратът се провали.
Горбачов се завърна в Москва, само че към този момент нежелателен във властта и подаде оставка като общоприет секретар и като президент на Съветския съюз. Самият Съюз престана да съществува в края на 1991 година, а Русия, главният съставен елемент на Съюз на съветските социалистически републики, стана и негов правоприемник - като стопанска система, политика, интернационалните връзки. Борис Елцин съумя да резервира мястото на страната в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а в последна сметка и целия нуклеарен боеприпас, за който ни напомня през днешния ден Владимир Путин.
След като загуби властта, Горбачов в началото взе участие прекомерно несполучливо в президентските избори в Русия, писа книги и записки. В началото той хвалеше качествата на наследилия Борис Елцин Владимир Путин да сплотява Русия, само че след това остана горчиво отчаян, че новият жител на Кремъл е унищожил всичко, за което страната и той са се борили.
За страдание хуманизмът на Горбачов, въпреки и непълен, няма място в Русия на Владимир Путин, която обърна тил на модерността, култивирайки страха и прославяйки съветския национализъм в устрема към персонална власт.
Путин и наследството на Горбачов
На 24 февруари - денят, в който армията на Русия нахлу в Украйна, цялото завещание на Михаил Горбачов надвисна над речта, с която Путин оправдаваше нашествието. " Парализата на властта и волята е първата крачка към цялостна деградация и забвение ", сподели Путин, имайки поради разпадането на Съветския съюз. " Това ни струваше тогава за известно време да загубим убеденост в себе си и всичко - салдото на силите в света се оказа нарушен ", означи той.
За Путин краят на Съветския съюз е бил " най-голямата геополитическа злополука на века ", " същинска покруса " за милиони руснаци, тъй като ги е оставил разпръснати оттатък новосформираните национални граници. По думите на Путин злополуката е породена от слабостта на водач (Горбачов), който е бил прекомерно податлив да се съобрази с настояванията на подлия и лицемерен Запад.
В Украйна обаче Путин се бори със сенките на империята, чийто край Горбачов донесе. Той стартира война, която към този момент умъртви десетки хиляди в името на възобновяване на господството на Москва над това, което тя твърди, че са съветски земи. Но борбата на Путин да прекатури наследството на Горбачов се простира оттатък териториалния надзор и върху персоналните и политически свободи, позволени от последния руски президент, които в този момент Кремъл бързо унищожава.
Всички промени на Горбачов в този момент са нула, пепел, пушек, споделят негови другари и почитатели. Свободите и свободните медии, чиито напредък той насърчаваше още от 1990 година, през днешния ден към този момент не действат в Русия, неразрешени от новите сурови закони в жанр " Оруел ". Самият Горбачов, който, оказа се, е бил в доста неприятно здраве в последните две години, не направи никакво обществено изказване за войната в Украйна. Неговата фондация " Горбачов ", проучвателен институт, който " се стреми да предизвиква демократичните полезности ", излезе с изказване два дни след нашествието, призовавайки за " бързо преустановяване на военните дейности " и " неотложно започване на мирни договаряния ".
Но Горбачов, чиято майка е украинка, поддържа мнението на Путин за Украйна като за " братска нация ", която по право би трябвало да бъде в орбитата на Русия. Той поддържа анексирането на Кримския полуостров през 2014 година, описвайки този ход като изразяващ волята на район, гъсто обитаем с хора, които се разпознават като руснаци. И той подлага на критика Запада за " опитите да притегли Украйна в НАТО ", предупреждавайки, че сходни опити " няма да донесат нищо друго с изключение на разкол сред Украйна и Русия ".
В същото време Михаил Горбачов изглеждаше убеден, че най-лошото може да бъде избегнато. Запитан за напрежението сред Украйна и Русия през 2014 година, той разгласи за неуместна даже мисълта за война сред двете страни. И въпреки всичко точните възгледи на Горбачов по отношение на нашествието, почнала шест месеца преди гибелта му, остават мистерия.
Путин направи изказване на 31 август, което прозвуча като помирителна нотка, въпреки и пристигнало прекомерно късно. Обръщайки се към " роднините и приятелите " на Горбачов, Путин означи: " Михаил Горбачов беше политик и общественик, който оказа голямо въздействие върху хода на международната история. Той надълбоко разбираше, че промените са нужни, той се стремеше да предложи лични решения на неотложните проблеми. "
Това малко изказване разреши на Владимир Путин да наподобява като общественик над политическите тежнения, само че бързо стана ясно, че Горбачов няма да бъде почетен от Кремъл. Пренебрежителното отношение може да е симптом на непризнателност, само че и действително видяно Михаил Горбачов в никакъв случай не бе държавен водач в Русия. Неговият живот и неговата гибел си остават част от отишлия си преди повече от 30 години Съветски съюз.
Посланието на Путин през днешния ден е, че той стабилизира Русия, като възвръща стопанската система и ситуацията на страната като велика мощ след безредните и унизителни допутинови години, наследени от Горбачов. Така след гибелта си Горбачов незабавно се трансформира в чучело за Кремъл и поддръжниците на Путин, които настояват, че опитите за либерализиране на обществото и положителното отношение към Запада могат да доведат до злополука. На Запада не трябва да се има вяра и Русия се нуждае от по-силен, по-настоятелен водач - мнение, което държавните медии показаха в сряда като се нахвърлиха на Горбачов.
" Михаил Горбачов може да служи като илюстрация, че положителните планове на един народен водач могат да основат пъкъл на земята за цяла страна ", се споделя в оповестено от РИА Новости мнение. Там някогашният руски президент е разказан като провинен за " унищожаването на страната, кошмара от 90-те години и милионите изгубени животи в цивилен войни, етническо пречистване, терористични офанзиви и гангстерски борби ".
За руснаците, които желаят по-добри връзки със Запада и по-големи свободи вкъщи, Горбачов си остава далновидна фигура и може би го считат за популярен.
Но евентуално най-важното завещание на някогашния руски началник са неговите договаряния за надзор на въоръженията с президента Роналд Рейгън, които понижиха възможностите за нуклеарно заличаване. Путин обаче не се преценява с това и заплашва " неприятелските " страни с нуклеарния си боеприпас и страховитите си нови ракети, унищожавайки последните следи от великото дело на Михаил Горбачов.
А последният от дълго време бе споделил: " Гледам на себе си като на човек, който стартира промените, които бяха нужни за страната, Европа и света. Често ме питат дали бих почнал всичко отначало, в случай че трябваше? Да, щях. И с повече непримиримост и увереност. "
" Той обичаше една жена повече от своята работа, поставяше човешките права по-високо от страната и ценеше мирното небе повече от персоналната си власт. " (Дмитрий Муратов, лауреат на Нобелова премия за мир)
Михаил Сергеевич Горбачов - индивидът, който постави завършек на Студената война, само че не съумя да предотврати разпадането на Съветския съюз, умря на 91-годишна възраст на 30 август. Дълго живя водачът, който от дълго време влезе в историята като най-важния началник на Съюз на съветските социалистически републики след диктатора Йосиф Сталин - задоволително дълго, с цел да види с очите си по какъв начин неговото дело от успех се трансформира в призрачен сън, а фантазията му за съвременна Русия се трансформира от Путин в имперска упоритост.
Отрезвяващо е, че Горбачов умря в миг, когато политическите репресии в родната му Русия още веднъж станаха задушаващи, а призракът на спора в Европа, който дълго хвърляше сянка върху континента по време на Студената война, се трансформира в действителност.
Това са събития, които Горбачов се опитваше да предотврати. Името му ще остане вечно обвързвано с отварянето на руското общество, с насърчаването на вярата и разногласието, а не с тяхното задушаване. Някога той се стремеше да реформира и изправи на крайници Съветския съюз, очаквайки ера на мир и благополучие, в която страната му се причислява към " общия европейски дом ". Вместо това Русия се още веднъж се върна към неизбежната за нея автокрация.
Постиженията
Успехите на Горбачов бяха многочислени.
В серия от срещи с двама американски президенти - Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши - руският водач съумя да контракти серия от съглашения, с които да се спре конкуренцията във въоръжаването сред Москва и Вашингтон. Неговите оферти за понижаване на броя на нуклеарните оръжия бяха измежду най-големите сърпрайзи на ХХ век и покориха мозъците на тези фактори на Запад, които се отнасяха към него с съмнението, че не е нищо повече от правоприемник на престарелите партийни служители в Кремъл. След като в началото се колебаеше, той призна за злополуката в Чернобил през 1986 година, преглъщайки съмнението, че това ще го отслаби, както вкъщи, по този начин и в чужбина. През 1988 година Горбачов едностранно изтегли силите на Варшавския контракт в Централна и Източна Европа, без да чака реципрочно съглашение със страните от НАТО.
Успя да влезе под кожата на Маргарет Тачър, която се кълнеше пред телевизионните камери, че Горбачов е " човек, с който Западът може да прави бизнес ". Той изтегли руските сили от Афганистан през 1988-1989 година и призна, че наличието им там е било в нарушаване на интернационалното право.
Михаил Горбачов отхвърли да се намеси в доста от спонтанните демонстрации, целящи да смъкват одобрени комунистически режими в страните от Източна Европа, оказвайки им напън да не употребяват мощ против личните си жители.
Но може би най-забележителното е, че той беше основният проектант на величествен проект за възкръсване на стопанската система на Съветския съюз посредством " перестройка " (преструктуриране) и на обществото посредством " публичност " (откритост) и политика на " демократизация ".
Възходът
В интервала на едвам забележимото издигане на Горбачов в редиците на номенклатурната система на руския хайлайф е имало малко знаци, че един ден той ще стане мотор на такава радикална смяна. Роден през 1931 година в фамилията на селски стопани в Ставрополския край - район, пагубно обиден от насилствената колективизация на селското стопанство - Горбачов следва открит път към високите етажи в руската политика. Той се причислява към Комсомола и е признат да учи право в Московския държавен университет. След като става първи секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз в гр. Ставропол, а по-късно и партиен началник на целия район, той стартира да си основава имиджа на сдържан модернизатор. Предлага награди и частна благосъстоятелност върху земя на стопани, които надвишават нормите за произвеждане. Умело се възползва от настойници, измежду които основният идеолог на комунистическата партия Михаил Суслов и шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов, които го виждат като скъпо свежо попълнение измежду все по-склеротичното руско управление.
Представяйки се за гневен герой с корупцията, Горбачов е вкаран в Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, а по-късно и в могъщото му Политбюро. Когато генералният секретар на комунистическата партия Леонид Брежнев умира през 1982 година, Андропов поема ръководството и дава на Горбачов все по-голям надзор върху стопанската система. Той на процедура става втората най-влиятелна фигура в руската политика, а през 1985 година, година след гибелта на Андропов и по-късно и на наследилия го Константин Черненко, поема поста общоприет секретар. Така поставя началото на промените и на пътя, довел до разпада на цялата комунистическа система.
Провалът
Въпреки че Горбачов беше уважаван на Запад като индивида, поставил завършек на Студената война, той бе хулен вкъщи като лекомислен водач, съдействал, освен това без да желае, за разпада на Съветския съюз. И в случай че Европа и Съединени американски щати го помнят като един от великите миротворци в историята, руснаците и през днешния ден считат Горбачов за въплъщение на неустойчивостта и упадъка.
Когато комунистическата система се срина през 1989 година, достигайки символичната си революционна кулминационна точка в разрушаването на Берлинската стена през ноември, Съюз на съветските социалистически републики на процедура към този момент бе изгубил империята си. Бе и в развой на провал на обединителната си национална концепция. Основната причина за това беше, че обществените промени на Горбачов бяха прекомерно сполучливи, до момента в който икономическите му реорганизации бяха цялостен неуспех. Перестройката послужи единствено с цел да разкрие какъв брой надълбоко неефективна и корумпирана е станала руската стопанска система.
Кампаниите против алкохолизма доведоха до общественото му присмиване като " секретаря на минералната вода ", а скъпите желания на брачната половинка му Раиса към западното облекло станаха обект на публично неодобрение.
По-късно, до момента в който Горбачов се бореше да предотврати разпада на Съюз на съветските социалистически републики, остарялата руска армия предприе твърдолинейния прелом от август 1991 година, като сложи Горбачов под домакински арест. Първият президент на Руската федерация Борис Елцин стана лицето на съпротивата, като се качи на танк и изиска освобождението на Горбачов, както и свободни избори. Руската войска отхвърли да стреля по множеството и превратът се провали.
Горбачов се завърна в Москва, само че към този момент нежелателен във властта и подаде оставка като общоприет секретар и като президент на Съветския съюз. Самият Съюз престана да съществува в края на 1991 година, а Русия, главният съставен елемент на Съюз на съветските социалистически републики, стана и негов правоприемник - като стопанска система, политика, интернационалните връзки. Борис Елцин съумя да резервира мястото на страната в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а в последна сметка и целия нуклеарен боеприпас, за който ни напомня през днешния ден Владимир Путин.
След като загуби властта, Горбачов в началото взе участие прекомерно несполучливо в президентските избори в Русия, писа книги и записки. В началото той хвалеше качествата на наследилия Борис Елцин Владимир Путин да сплотява Русия, само че след това остана горчиво отчаян, че новият жител на Кремъл е унищожил всичко, за което страната и той са се борили.
За страдание хуманизмът на Горбачов, въпреки и непълен, няма място в Русия на Владимир Путин, която обърна тил на модерността, култивирайки страха и прославяйки съветския национализъм в устрема към персонална власт. Путин и наследството на Горбачов
На 24 февруари - денят, в който армията на Русия нахлу в Украйна, цялото завещание на Михаил Горбачов надвисна над речта, с която Путин оправдаваше нашествието. " Парализата на властта и волята е първата крачка към цялостна деградация и забвение ", сподели Путин, имайки поради разпадането на Съветския съюз. " Това ни струваше тогава за известно време да загубим убеденост в себе си и всичко - салдото на силите в света се оказа нарушен ", означи той.
За Путин краят на Съветския съюз е бил " най-голямата геополитическа злополука на века ", " същинска покруса " за милиони руснаци, тъй като ги е оставил разпръснати оттатък новосформираните национални граници. По думите на Путин злополуката е породена от слабостта на водач (Горбачов), който е бил прекомерно податлив да се съобрази с настояванията на подлия и лицемерен Запад.
В Украйна обаче Путин се бори със сенките на империята, чийто край Горбачов донесе. Той стартира война, която към този момент умъртви десетки хиляди в името на възобновяване на господството на Москва над това, което тя твърди, че са съветски земи. Но борбата на Путин да прекатури наследството на Горбачов се простира оттатък териториалния надзор и върху персоналните и политически свободи, позволени от последния руски президент, които в този момент Кремъл бързо унищожава.
Всички промени на Горбачов в този момент са нула, пепел, пушек, споделят негови другари и почитатели. Свободите и свободните медии, чиито напредък той насърчаваше още от 1990 година, през днешния ден към този момент не действат в Русия, неразрешени от новите сурови закони в жанр " Оруел ". Самият Горбачов, който, оказа се, е бил в доста неприятно здраве в последните две години, не направи никакво обществено изказване за войната в Украйна. Неговата фондация " Горбачов ", проучвателен институт, който " се стреми да предизвиква демократичните полезности ", излезе с изказване два дни след нашествието, призовавайки за " бързо преустановяване на военните дейности " и " неотложно започване на мирни договаряния ".
Но Горбачов, чиято майка е украинка, поддържа мнението на Путин за Украйна като за " братска нация ", която по право би трябвало да бъде в орбитата на Русия. Той поддържа анексирането на Кримския полуостров през 2014 година, описвайки този ход като изразяващ волята на район, гъсто обитаем с хора, които се разпознават като руснаци. И той подлага на критика Запада за " опитите да притегли Украйна в НАТО ", предупреждавайки, че сходни опити " няма да донесат нищо друго с изключение на разкол сред Украйна и Русия ".
В същото време Михаил Горбачов изглеждаше убеден, че най-лошото може да бъде избегнато. Запитан за напрежението сред Украйна и Русия през 2014 година, той разгласи за неуместна даже мисълта за война сред двете страни. И въпреки всичко точните възгледи на Горбачов по отношение на нашествието, почнала шест месеца преди гибелта му, остават мистерия.
Путин направи изказване на 31 август, което прозвуча като помирителна нотка, въпреки и пристигнало прекомерно късно. Обръщайки се към " роднините и приятелите " на Горбачов, Путин означи: " Михаил Горбачов беше политик и общественик, който оказа голямо въздействие върху хода на международната история. Той надълбоко разбираше, че промените са нужни, той се стремеше да предложи лични решения на неотложните проблеми. "
Това малко изказване разреши на Владимир Путин да наподобява като общественик над политическите тежнения, само че бързо стана ясно, че Горбачов няма да бъде почетен от Кремъл. Пренебрежителното отношение може да е симптом на непризнателност, само че и действително видяно Михаил Горбачов в никакъв случай не бе държавен водач в Русия. Неговият живот и неговата гибел си остават част от отишлия си преди повече от 30 години Съветски съюз.
Посланието на Путин през днешния ден е, че той стабилизира Русия, като възвръща стопанската система и ситуацията на страната като велика мощ след безредните и унизителни допутинови години, наследени от Горбачов. Така след гибелта си Горбачов незабавно се трансформира в чучело за Кремъл и поддръжниците на Путин, които настояват, че опитите за либерализиране на обществото и положителното отношение към Запада могат да доведат до злополука. На Запада не трябва да се има вяра и Русия се нуждае от по-силен, по-настоятелен водач - мнение, което държавните медии показаха в сряда като се нахвърлиха на Горбачов.
" Михаил Горбачов може да служи като илюстрация, че положителните планове на един народен водач могат да основат пъкъл на земята за цяла страна ", се споделя в оповестено от РИА Новости мнение. Там някогашният руски президент е разказан като провинен за " унищожаването на страната, кошмара от 90-те години и милионите изгубени животи в цивилен войни, етническо пречистване, терористични офанзиви и гангстерски борби ".
За руснаците, които желаят по-добри връзки със Запада и по-големи свободи вкъщи, Горбачов си остава далновидна фигура и може би го считат за популярен.
Но евентуално най-важното завещание на някогашния руски началник са неговите договаряния за надзор на въоръженията с президента Роналд Рейгън, които понижиха възможностите за нуклеарно заличаване. Путин обаче не се преценява с това и заплашва " неприятелските " страни с нуклеарния си боеприпас и страховитите си нови ракети, унищожавайки последните следи от великото дело на Михаил Горбачов. А последният от дълго време бе споделил: " Гледам на себе си като на човек, който стартира промените, които бяха нужни за страната, Европа и света. Често ме питат дали бих почнал всичко отначало, в случай че трябваше? Да, щях. И с повече непримиримост и увереност. "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ