Познаваме Ли Наистина Най-Известната Българска Звезда Лиляна Петрова!? На Бас, Че Дори Не Сте И Подозирали Това За Примата!!!
По време на Втората международна война стартира да се занимава с отдаване на коли чартърен, а по-късно става водач. Майка ѝ по принцип не е работила, само че при финансови компликации е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са девойки, две от тях умират от скарлатина.
Родът на Лили Иванова по бащина линия се назовава Чокоите. Прабаба ѝ и прародител ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които в началото живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се реалокират в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „ нисовлиите “ – название, с които са наричали по-късно както родителите, по този начин и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на механа, където младата бъдеща изпълнителка от време на време пее песни на посетителите. В тяхната къща живее по-късно и фамилията на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.
Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка доста добре. Майка ѝ обича да пее известни за времето си песни, въпреки и единствено у дома, а татко ѝ – съветски песни.
Когато Лили е 7 – 8 – годишна, родителите ѝ и още няколко родственици събират пари, с цел да ѝ купят акордеон. Обаче, защото няма кой да я образова, тя се пробва да се научи сама. В 4 – 5 – и клас тя демонстрира интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на напреднала възраст. Лили потегля на уроци при него, само че съумява да вземе единствено два урока, защото учителят ѝ умира. Малко по-късно тя стартира да пее в учебния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя смята това просто за част от образованието и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо поделение, тя тренира художествена гимнастика, като даже печели златен орден на Републиканското състезание в Русе през 1952 година Световната музика, която има опция да слуша, е най-вече съветска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото.
През 1956 година Лили Иванова стартира да учи в Медицинския колеж за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се назовава Варна) за здравна сестра – влиятелна за времето си специалност, а и техникумът е близо до Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „ Шипка “, против тогавашното кино „ Република “, а не в общежитие. В това кино има концерти известната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, само че бъдещата изпълнителка не може да си разреши билет, а я вижда онлайн едвам по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред аудитория на Лили Иванова са от 1956 – 57 година, когато тя извършва известни песни на проведените в техникума „ вътрешни фестивали “, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под управлението на учителя по музика Христо Иванджиков[2] Лили Иванова също взе участие с пеене и свирене на акордеон в дребни непрофесионални сформира, така наречен „ агитки “, които извършват съветски песни пред моряци, в други учебни заведения и при разнообразни тържества, като по този начин си печели известността на локална певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „ Ganz Paris träumt von der Liebe “ на Катерина Валенте и „ Arrivederci Roma “, които пее на учебни прояви.
След довеждане докрай разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, само че с ходатайството на татко си, към 1959 година, младата здравна сестра стартира работа в болничното заведение в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и сътрудниците ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния шеф доктор Иван Кирчев излиза наяве, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а даже и че е запявала на възрастни пациенти.
Насочване към професионалното пеене
Лили Иванова твърди, че поредност от дребни знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава съществено с пеене. Единият е инцидентно дочут диалог сред бъдещия ѝ брачен партньор и негов сътрудник, че тя има гений и би могла да добие популярност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказване на ръка от стара циганка. Трети знак е мощното усещане от осъществяването на песента „ Камино “ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ споделя, че ще го направи, когато се прибере в София, само че по този начин и не помни да го направи. Текстът бива свален от нейни другари, които са създали любителски магнитофонен запис на концерта и по този начин тя разучава песента.
Изпълнителката научава, че с цел да може да се занимава съществено с музика, ѝ е нужна така наречен „ категория “ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), заради което стартира за към две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а по-късно, на прослушване от комисия в Русе, получава „ трета категория “ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава убеденост да потърси професионално развиване в София. Родителите ѝ са срещу, заради неприятното мнение за артистите, само че тя е решена да отстоява задачата си.
През 1960 година, до момента в който към момента работи като здравна сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, с цел да опознае какви благоприятни условия за реализация би имала. За второто посещаване си взема два дни отпуск и посещава бюро „ Естрада “ (да не се бърка със бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция) с готовност за изява, само че не знае, че тази институция дава отговор единствено за назначенията в заведенията за хранене. Оттам ѝ оферират да пее в ресторант „ Сините камъни “ в Сливен, само че тя отхвърля.[5] Така и не се свързват с нея до идващия ден и заради липса на друго предложение, тя се прибира назад в Кубрат. Впоследствие натрупа пътуващи музиканти чуват за гения ѝ и оферират да се причисли към тях. Те обикалят читалища и театри, с цел да изнасят безвъзмездни концерти пред служащи. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лева на концерт. Певицата обаче не е задоволена от равнището и напуща както групата, по този начин и работата в болничното заведение.
Точно в този интервал Лили Иванова се среща и омъжва за първия си брачен партньор – Георги Павлов[6], който е бил разпределен в с. Завет, близо до Кубрат. Сватбата е в извънредно стеснен кръг – участват едвам четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният взаимен живот стартира в къщата на родителите му в Перник, само че бракът им не просъществува дълго, заради битови компликации и неразбирателства със свекърва ѝ, която не утвърждава певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има опция да пътува до София и да изследва опциите за по-нататъшно певческо развиване. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя взема решение повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) желае и бракоразвод.
Начало на кариерата в София
През 1961 година певицата взема решение дефинитивно да се реалокира в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя стартира уроци при него, само че бързо ги приключва, защото той ѝ преподава съветски романси, в които тя не желае да се развива. През този интервал за към 4 години живее в хотел „ Родопи “, защото не разполага с квартира. За да обезпечи престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ брачен партньор, а получава поддръжка и от Лидия Станчева.
От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „ Естрада за всички “, в което вземат участие фолклорни реализатори с началник на оркестъра Стефан Демирев, трио „ Устни хармоники Олимпия “ и други Обичайна процедура от този интервал е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в голям брой сборни участия, в които разнообразни артисти вземат участие с по една или няколко песни в границите на представления от вида на вариететна стратегия, в което се включват и фокусници и танцьори. През 1962 година певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „ Студио В “ в концертна зала „ България “. Основните ѝ участия през този интервал са като подгряваща певица в участията на оркестър „ Мелодии “, в които одобрените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в постройката на БИАД и из страната. Първото турне на певицата отвън България е в Румъния дружно с този състав. Тя обаче е мощно огорчена от атмосферата, защото има някои персони напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.
Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), националните артисти Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като наследник на композитор, вижда заложбите на певицата, направлява я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис (Connie Francis), Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и други По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него към 3 – 4 години. В този интервал певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със съществени здравословни проблеми, които постановат две интервенции, които не ѝ разрешават да има деца в бъдеще.
През 1964 година в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „ Северните тигри ”. Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава огромна аудитория. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуща сцената. На втората вечер извършва песента „ Лунни лъчи “ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска ария. Публиката я приема извънредно задушевно, което способства за първи път по-сериозно да се заприказва за изпълнителката и тя да добие по-широка популярност.
Първи записи и известност
Успехът в зала Универсиада дава опция на Лили Иванова да стартира работа със лична група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ към този момент влизат български песни, първата от които, написана особено за нея, е „ Витоша “ по музика и текст на Емануил Манолов. Тя пее и „ Морското момиче Варна “ на Димитър Вълчев. Също по този начин извършва песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд.
През 1964 година следва второ турне в Румъния. Ангажиментите ѝ са главно в ресторанта на хотел „ Амбасадор “ и бар „ Мелодия “, с оркестър, управителен от Здравко Радоев. В Букурещ бързо добива известност измежду публиката, като в същото време е видяна от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианиста Колан, басиста Джони Радикано), което ѝ обезпечава покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен свършек и звукозаписната компания „ Electrecord “ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български реализатор, защото тогава тази технология не била позната в България). Плочата е дългосвиреща, споделя се „ Lili Ivanova – Recital “, съдържа 8 песни, две от които на български език, и е първата дългосвиреща плоча на български реализатор. След издаването на записите, за разпространение на албума, изпълнителката има изяви в спектакъл „ Константин Танасе “ с огромен оркестър, където преди този момент Леа Иванова с песента „ Лалето “ към този момент е пожънала триумф. Кавър версията на Лили Иванова също се приема доста добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и аудитория към нея.
Следва покана от оркестър „ Балкантон “ за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, отпред с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва обич, стартират връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става шеф на Концертна дирекция, той подрежда на оркестъра да се върне в България за турне в България, в което взе участие и Лили Иванова. Малко по-късно, на 15 март 1965 година, двамата подписват брак (втори за изпълнителката). На тържеството участват единствено трима души, най-близки другари. В биографията си от 2009 година певицата назовава Иван Пеев „ единствената (ми) обич “. След сватбата си те отпътуват на турне в Съюз на съветските социалистически републики.
В този интервал е издадена разпоредба, която задължава артистите да пеят на български език. Това слага Лили Иванова в неподходяща обстановка, защото тя към момента няма богат български репертоар. Решава да помоли Йосиф Цанков да ѝ напише ария. Той композира „ Събота вечер “ (1965), само че защото Лили Иванова към момента е неутвърдено име, композиторът за първи път персонално отива в радиото да ревизира по какъв начин се получава звукозаписът на неговата ария. Харесва осъществяването и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента към този момент е шлагер.
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години посредством и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от малкия екран български артисти. През 1964 година Хачо Бояджиев снима във Видин 3 нейни песни. Особено известно става сниманото видео към песента „ Събота вечер “, в което певицата ръководи валяк, докаран от Перник на личен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е определена фотографията за обложката на първата ѝ българска плоча.
През 1965 година певицата се снима в игралния филм „ Неспокоен дом “ на режисьора Рангел Вълчанов, в който в кабаре извършва песента „ Cuore (Сърце) “ на Рита Павоне.
Първо интернационално отличие. Кариера до края на 60-те години
През 1966 година в Братислава, Чехословакия Лили Иванова се явява на първия си интернационален конкурс. Песента, с която взе участие, е „ Адажио “ по музика на Ангел Заберски и аранжимент на брачна половинка ѝ. Фаворитът на журито е Карел Гот и макар претенциите на чешката страна за първо място на техния реализатор, българската певица има повече точки, което ѝ печели и трите награди „ Златен ключ “ – за най-хубав реализатор, за най-хубава мелодия и текст. Конкурсът се предава онлайн по малкия екран, което ѝ носи признанието и уважението на интернационалната аудитория. След състезанието от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на идващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другия ден изпълнителката е в Будапеща и показва и там песента си. Победителката на идната заран се връща в България, с цел да пее на провеждащия се през това време конкурс „ Златният Орфей “ в Слънчев бряг. Там обаче е неразрешено да се оповестява и разяснява за извоюваната премия, което огорчава изпълнителката.
През 1966 година Хачо Бояджиев снима към 30-минутен ефирен „ портрет “ на певицата, в който тя извършва своя музика. По-късно същият режисьор снима българо-румънската стратегия „ Ало, София, тук Букурещ “.
През 1967 година Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „ Уличката дребна “. Следва турне в Куба, като с нея пътуват и група оперни артисти, измежду които Юлия Винер-Ченишева и Павел Герджиков. Там Лили Иванова пее на редица концерти, в това число и в хаванския спектакъл „ Амедео Роланд “.
През 1968 година певицата за следващ път има огромно турне в Съюз на съветските социалистически републики, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „ Златния Орфей “ през същата година Лили Иванова показва „ Лунната соната “ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, както и на фестивал в Барселона с Бисер Киров, където печели оценки.
През 1969 година се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „ Трофея на Мидем “. Същата година излиза албумът ѝ „ Камино “.
Кариера през 70-те години
През 1970 година Лили Иванова още веднъж се конкурира с чеха Карел Гот на фестивала в Атина, а измежду другите мощни реализатори е германецът Бен Крамер (Ben Cramer). Със спортната ария „ Звезда “ на Ал. Йосифов тя печели златната плоча. На фестивала в Атина участва шефът на интернационалния фестивал на естрадната ария в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в Лисабон, което тя прави. В Рио тя пее на стадион „ Мара Казиньо “, побиращ към 30 000 души. Публиката яде, пие и е извънредно невъздържана (включително има сбивания), само че все пак тя утихва, когато певицата запява песента „ Реквием “ на Ал. Йосифов. Впоследствие е отличена и с премия.
За ревюто в Осака Експо-70 японската страна харесва песента „ Панаири “, само че желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не позволява различен да пее песента ѝ, вследствие на което Тончо Русев и шефът на „ Златният Орфей “ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и Борис Гуджунов. На ревюто те три пъти на ден дават дребни представяния. Японският импресарио, виждайки опциите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а след това – и на осем огромни концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.
В началото на 70-те години Лили Иванова прави редица концерти в Турция дружно с нейния сътрудник Борис Гуджунов и оркестъра на Иван Пеев. Имат редица осъществявания в Истанбул и страната. Поради триумфа им турски импресарио ги кани за бъдещи участия. Почти през цялото им пътешестване техни спътници са известните в родината си артисти Фюсун Йонал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от взаимно присъединяване в Барселона, и артистът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под непрекъснатия интерес на пресата, която постоянно разгласява репортажи за тях.
През 1970 година Лили записва албумът „ Този свят е така прелестен “, на идната година – двете ѝ дългосвирещи плочи „ Обичам те “, а през 1973 година – „ Вечност “ и „ Панаири “.
След известно спиране, след 1971 година, изпълнителката още веднъж става честа участничка в телевизионни постановки и стратегии на Хачо Бояджиев. Българската национална телевизия реализира няколко кино лентата за изпълнителката, като първият е „ Аз съм Лили “ от 1974 година
През 1973 година Лили Иванова, дружно с Тончо Русев, посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се пробва да прогони певицата с крясъци „ Вън, комунистическа кучко “. Троен кордон разделя реализатори и почетни посетители от гневната аудитория. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в мощната част на песента си съумява да накара публиката да утихне, а на финала я приветствана бурно. Там с „ Панаири “, „ Обичам те “ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен дипломат на Чили в София) и „ Камино “ печели огромната премия за осъществяване.
Същата година посещава Париж за Втория интернационален конкурс за поп песни и реализатори „ Гран при “, откъдето също се прибира с премия. На „ Златният Орфей “ през същата година Лили Иванова се среща с гостуващия Хулио Иглесиас, а на идната 1974 година печели „ Голямата премия за реализатор “.
Третият брачен партньор на Лили Иванова е Янчо Таков, наследник на партийния функционер от ръководството на Тодор Живков Пеко Таков. Кумове са им Людмила Живкова и брачният партньор ѝ Иван Славков. Бракът не просъществува дълго. След развода (около 1975 г.) на изпълнителката са основани проблеми с намирането на участия.
През 1975 година е издадена първата биографична книга за певицата – „ Нашата Лили “, формирана от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, съдържаща голям брой фрагменти – мемоари на нейни сътрудници, другари и фенове.
В средата на 70-те години Здравко Радоев управлява оркестър „ Маковете “, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като спомагателен китарист и артист Асен Гаргов, с който певицата стартира персонална и професионална връзка, която продължава 16 години.[19] Поради неразбирателства се образува нова група, водена от Гаргов, само че защото през този интервал певицата се развежда с третия си брачен партньор (който има влияние), тя половин година има компликации да си откри нови участия. След молба за подпомагане пред високопоставения военачалник Илия Кашев, тя и оркестърът още веднъж биват ангажирани. С Асен Гаргов се вършат турнета в Съюз на съветските социалистически републики и Израел.
През 1975 година се записва албумът „ Танго “, на идната година – „ Стари мой приятелю “, а на по-следващата година – „ Гълъбът “ и „ Песни от Александър Йосифов “. През 1978 година записва дуетния албум с Асен Гаргов „ Животът ни събира, животът ни разделя “. През 1979 година се появява двойният албум „ Моят град “.
Кариера през 80-те години
През 80-е години Лили Иванова има голям брой участия в Източна и Западна Германия. През 1981 година взе участие в развлекателното предаване „ Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht) “ на немската телевизия DFF, където се показва дружно с Дорит Геблер, Ролф Херихт и Хелена Вондрачкова.[20] В средата на 80-те години театралният режисьор Фолкмар Нойман кани Лили Иванова за изяви в берлинския „ Фридрихщадтпаласт ” (Friedrichstadt-Palast). Тъй като в репертоара ѝ липсват подобаващи песни, за къс интервал от време тя приготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, само че модифицирани на немски език. За нея пишат песни създателите Клаус Мунро, Ралф Арни, Арнолд Фритцш, Герхард Зийбхолц, Хорст Крюгер, Михаел Хансен и Дитер Шнайдер. Певицата непрекъснато пътува сред двете страни, и в интервала 1986 – 1991 година разчита главно на задължения в Германия. Там тя се изявява на доста места, в това число и в шоу-програми като „ Шареното котле “, и в нощни клубове, като от 1984 до 1990 година има повече от 1600 участия онлайн в Германска демократична република. През 1987 година певицата е формалният културен дипломат на България по време на честванията на 750-годинината на Берлин, написа fakti.eu. След настъпването на стопански компликации в Германия и намаляването на уговорките, изпълнителката се връща дефинитивно в България.
През 1981 година излиза албумът „ Предупреждение “ и немскоезичният „ Kein Film War Schoner “, на идната година – „ Щурче “, а през 1983 година – дуетният албум с Асен Гаргов „ Сърцето те избра “. През 1984 година се появява двойният албум „ Искам те “. През 1986 година се появява албумът „ Лили 86 “, на идната година – „ Ти ме повика “, а през 1989 година – „ Тежка женитба “. Последните песни, написани от Асен Гаргов за Лили Иванова – „ Необяснимо е “ и „ Студ “, са записани в албума „ Тежка женитба “. Впоследствие Асен Гаргов не разрешава на Лили Иванова да извършва всичките му песни, написани за нея.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
Родът на Лили Иванова по бащина линия се назовава Чокоите. Прабаба ѝ и прародител ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които в началото живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се реалокират в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „ нисовлиите “ – название, с които са наричали по-късно както родителите, по този начин и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на механа, където младата бъдеща изпълнителка от време на време пее песни на посетителите. В тяхната къща живее по-късно и фамилията на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.
Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка доста добре. Майка ѝ обича да пее известни за времето си песни, въпреки и единствено у дома, а татко ѝ – съветски песни.
Когато Лили е 7 – 8 – годишна, родителите ѝ и още няколко родственици събират пари, с цел да ѝ купят акордеон. Обаче, защото няма кой да я образова, тя се пробва да се научи сама. В 4 – 5 – и клас тя демонстрира интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на напреднала възраст. Лили потегля на уроци при него, само че съумява да вземе единствено два урока, защото учителят ѝ умира. Малко по-късно тя стартира да пее в учебния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя смята това просто за част от образованието и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо поделение, тя тренира художествена гимнастика, като даже печели златен орден на Републиканското състезание в Русе през 1952 година Световната музика, която има опция да слуша, е най-вече съветска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото.
През 1956 година Лили Иванова стартира да учи в Медицинския колеж за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се назовава Варна) за здравна сестра – влиятелна за времето си специалност, а и техникумът е близо до Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „ Шипка “, против тогавашното кино „ Република “, а не в общежитие. В това кино има концерти известната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, само че бъдещата изпълнителка не може да си разреши билет, а я вижда онлайн едвам по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред аудитория на Лили Иванова са от 1956 – 57 година, когато тя извършва известни песни на проведените в техникума „ вътрешни фестивали “, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под управлението на учителя по музика Христо Иванджиков[2] Лили Иванова също взе участие с пеене и свирене на акордеон в дребни непрофесионални сформира, така наречен „ агитки “, които извършват съветски песни пред моряци, в други учебни заведения и при разнообразни тържества, като по този начин си печели известността на локална певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „ Ganz Paris träumt von der Liebe “ на Катерина Валенте и „ Arrivederci Roma “, които пее на учебни прояви.
След довеждане докрай разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, само че с ходатайството на татко си, към 1959 година, младата здравна сестра стартира работа в болничното заведение в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и сътрудниците ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния шеф доктор Иван Кирчев излиза наяве, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а даже и че е запявала на възрастни пациенти.
Насочване към професионалното пеене
Лили Иванова твърди, че поредност от дребни знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава съществено с пеене. Единият е инцидентно дочут диалог сред бъдещия ѝ брачен партньор и негов сътрудник, че тя има гений и би могла да добие популярност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказване на ръка от стара циганка. Трети знак е мощното усещане от осъществяването на песента „ Камино “ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ споделя, че ще го направи, когато се прибере в София, само че по този начин и не помни да го направи. Текстът бива свален от нейни другари, които са създали любителски магнитофонен запис на концерта и по този начин тя разучава песента.
Изпълнителката научава, че с цел да може да се занимава съществено с музика, ѝ е нужна така наречен „ категория “ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), заради което стартира за към две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а по-късно, на прослушване от комисия в Русе, получава „ трета категория “ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава убеденост да потърси професионално развиване в София. Родителите ѝ са срещу, заради неприятното мнение за артистите, само че тя е решена да отстоява задачата си.
През 1960 година, до момента в който към момента работи като здравна сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, с цел да опознае какви благоприятни условия за реализация би имала. За второто посещаване си взема два дни отпуск и посещава бюро „ Естрада “ (да не се бърка със бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция) с готовност за изява, само че не знае, че тази институция дава отговор единствено за назначенията в заведенията за хранене. Оттам ѝ оферират да пее в ресторант „ Сините камъни “ в Сливен, само че тя отхвърля.[5] Така и не се свързват с нея до идващия ден и заради липса на друго предложение, тя се прибира назад в Кубрат. Впоследствие натрупа пътуващи музиканти чуват за гения ѝ и оферират да се причисли към тях. Те обикалят читалища и театри, с цел да изнасят безвъзмездни концерти пред служащи. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лева на концерт. Певицата обаче не е задоволена от равнището и напуща както групата, по този начин и работата в болничното заведение.
Точно в този интервал Лили Иванова се среща и омъжва за първия си брачен партньор – Георги Павлов[6], който е бил разпределен в с. Завет, близо до Кубрат. Сватбата е в извънредно стеснен кръг – участват едвам четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният взаимен живот стартира в къщата на родителите му в Перник, само че бракът им не просъществува дълго, заради битови компликации и неразбирателства със свекърва ѝ, която не утвърждава певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има опция да пътува до София и да изследва опциите за по-нататъшно певческо развиване. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя взема решение повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) желае и бракоразвод.
Начало на кариерата в София
През 1961 година певицата взема решение дефинитивно да се реалокира в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя стартира уроци при него, само че бързо ги приключва, защото той ѝ преподава съветски романси, в които тя не желае да се развива. През този интервал за към 4 години живее в хотел „ Родопи “, защото не разполага с квартира. За да обезпечи престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ брачен партньор, а получава поддръжка и от Лидия Станчева.
От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „ Естрада за всички “, в което вземат участие фолклорни реализатори с началник на оркестъра Стефан Демирев, трио „ Устни хармоники Олимпия “ и други Обичайна процедура от този интервал е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в голям брой сборни участия, в които разнообразни артисти вземат участие с по една или няколко песни в границите на представления от вида на вариететна стратегия, в което се включват и фокусници и танцьори. През 1962 година певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „ Студио В “ в концертна зала „ България “. Основните ѝ участия през този интервал са като подгряваща певица в участията на оркестър „ Мелодии “, в които одобрените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в постройката на БИАД и из страната. Първото турне на певицата отвън България е в Румъния дружно с този състав. Тя обаче е мощно огорчена от атмосферата, защото има някои персони напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.
Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), националните артисти Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като наследник на композитор, вижда заложбите на певицата, направлява я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис (Connie Francis), Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и други По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него към 3 – 4 години. В този интервал певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със съществени здравословни проблеми, които постановат две интервенции, които не ѝ разрешават да има деца в бъдеще.
През 1964 година в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „ Северните тигри ”. Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава огромна аудитория. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуща сцената. На втората вечер извършва песента „ Лунни лъчи “ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска ария. Публиката я приема извънредно задушевно, което способства за първи път по-сериозно да се заприказва за изпълнителката и тя да добие по-широка популярност.
Първи записи и известност
Успехът в зала Универсиада дава опция на Лили Иванова да стартира работа със лична група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ към този момент влизат български песни, първата от които, написана особено за нея, е „ Витоша “ по музика и текст на Емануил Манолов. Тя пее и „ Морското момиче Варна “ на Димитър Вълчев. Също по този начин извършва песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд.
През 1964 година следва второ турне в Румъния. Ангажиментите ѝ са главно в ресторанта на хотел „ Амбасадор “ и бар „ Мелодия “, с оркестър, управителен от Здравко Радоев. В Букурещ бързо добива известност измежду публиката, като в същото време е видяна от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианиста Колан, басиста Джони Радикано), което ѝ обезпечава покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен свършек и звукозаписната компания „ Electrecord “ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български реализатор, защото тогава тази технология не била позната в България). Плочата е дългосвиреща, споделя се „ Lili Ivanova – Recital “, съдържа 8 песни, две от които на български език, и е първата дългосвиреща плоча на български реализатор. След издаването на записите, за разпространение на албума, изпълнителката има изяви в спектакъл „ Константин Танасе “ с огромен оркестър, където преди този момент Леа Иванова с песента „ Лалето “ към този момент е пожънала триумф. Кавър версията на Лили Иванова също се приема доста добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и аудитория към нея.
Следва покана от оркестър „ Балкантон “ за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, отпред с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва обич, стартират връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става шеф на Концертна дирекция, той подрежда на оркестъра да се върне в България за турне в България, в което взе участие и Лили Иванова. Малко по-късно, на 15 март 1965 година, двамата подписват брак (втори за изпълнителката). На тържеството участват единствено трима души, най-близки другари. В биографията си от 2009 година певицата назовава Иван Пеев „ единствената (ми) обич “. След сватбата си те отпътуват на турне в Съюз на съветските социалистически републики.
В този интервал е издадена разпоредба, която задължава артистите да пеят на български език. Това слага Лили Иванова в неподходяща обстановка, защото тя към момента няма богат български репертоар. Решава да помоли Йосиф Цанков да ѝ напише ария. Той композира „ Събота вечер “ (1965), само че защото Лили Иванова към момента е неутвърдено име, композиторът за първи път персонално отива в радиото да ревизира по какъв начин се получава звукозаписът на неговата ария. Харесва осъществяването и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента към този момент е шлагер.
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години посредством и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от малкия екран български артисти. През 1964 година Хачо Бояджиев снима във Видин 3 нейни песни. Особено известно става сниманото видео към песента „ Събота вечер “, в което певицата ръководи валяк, докаран от Перник на личен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е определена фотографията за обложката на първата ѝ българска плоча.
През 1965 година певицата се снима в игралния филм „ Неспокоен дом “ на режисьора Рангел Вълчанов, в който в кабаре извършва песента „ Cuore (Сърце) “ на Рита Павоне.
Първо интернационално отличие. Кариера до края на 60-те години
През 1966 година в Братислава, Чехословакия Лили Иванова се явява на първия си интернационален конкурс. Песента, с която взе участие, е „ Адажио “ по музика на Ангел Заберски и аранжимент на брачна половинка ѝ. Фаворитът на журито е Карел Гот и макар претенциите на чешката страна за първо място на техния реализатор, българската певица има повече точки, което ѝ печели и трите награди „ Златен ключ “ – за най-хубав реализатор, за най-хубава мелодия и текст. Конкурсът се предава онлайн по малкия екран, което ѝ носи признанието и уважението на интернационалната аудитория. След състезанието от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на идващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другия ден изпълнителката е в Будапеща и показва и там песента си. Победителката на идната заран се връща в България, с цел да пее на провеждащия се през това време конкурс „ Златният Орфей “ в Слънчев бряг. Там обаче е неразрешено да се оповестява и разяснява за извоюваната премия, което огорчава изпълнителката.
През 1966 година Хачо Бояджиев снима към 30-минутен ефирен „ портрет “ на певицата, в който тя извършва своя музика. По-късно същият режисьор снима българо-румънската стратегия „ Ало, София, тук Букурещ “.
През 1967 година Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „ Уличката дребна “. Следва турне в Куба, като с нея пътуват и група оперни артисти, измежду които Юлия Винер-Ченишева и Павел Герджиков. Там Лили Иванова пее на редица концерти, в това число и в хаванския спектакъл „ Амедео Роланд “.
През 1968 година певицата за следващ път има огромно турне в Съюз на съветските социалистически републики, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „ Златния Орфей “ през същата година Лили Иванова показва „ Лунната соната “ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, както и на фестивал в Барселона с Бисер Киров, където печели оценки.
През 1969 година се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „ Трофея на Мидем “. Същата година излиза албумът ѝ „ Камино “.
Кариера през 70-те години
През 1970 година Лили Иванова още веднъж се конкурира с чеха Карел Гот на фестивала в Атина, а измежду другите мощни реализатори е германецът Бен Крамер (Ben Cramer). Със спортната ария „ Звезда “ на Ал. Йосифов тя печели златната плоча. На фестивала в Атина участва шефът на интернационалния фестивал на естрадната ария в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в Лисабон, което тя прави. В Рио тя пее на стадион „ Мара Казиньо “, побиращ към 30 000 души. Публиката яде, пие и е извънредно невъздържана (включително има сбивания), само че все пак тя утихва, когато певицата запява песента „ Реквием “ на Ал. Йосифов. Впоследствие е отличена и с премия.
За ревюто в Осака Експо-70 японската страна харесва песента „ Панаири “, само че желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не позволява различен да пее песента ѝ, вследствие на което Тончо Русев и шефът на „ Златният Орфей “ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и Борис Гуджунов. На ревюто те три пъти на ден дават дребни представяния. Японският импресарио, виждайки опциите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а след това – и на осем огромни концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.
В началото на 70-те години Лили Иванова прави редица концерти в Турция дружно с нейния сътрудник Борис Гуджунов и оркестъра на Иван Пеев. Имат редица осъществявания в Истанбул и страната. Поради триумфа им турски импресарио ги кани за бъдещи участия. Почти през цялото им пътешестване техни спътници са известните в родината си артисти Фюсун Йонал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от взаимно присъединяване в Барселона, и артистът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под непрекъснатия интерес на пресата, която постоянно разгласява репортажи за тях.
През 1970 година Лили записва албумът „ Този свят е така прелестен “, на идната година – двете ѝ дългосвирещи плочи „ Обичам те “, а през 1973 година – „ Вечност “ и „ Панаири “.
След известно спиране, след 1971 година, изпълнителката още веднъж става честа участничка в телевизионни постановки и стратегии на Хачо Бояджиев. Българската национална телевизия реализира няколко кино лентата за изпълнителката, като първият е „ Аз съм Лили “ от 1974 година
През 1973 година Лили Иванова, дружно с Тончо Русев, посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се пробва да прогони певицата с крясъци „ Вън, комунистическа кучко “. Троен кордон разделя реализатори и почетни посетители от гневната аудитория. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в мощната част на песента си съумява да накара публиката да утихне, а на финала я приветствана бурно. Там с „ Панаири “, „ Обичам те “ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен дипломат на Чили в София) и „ Камино “ печели огромната премия за осъществяване.
Същата година посещава Париж за Втория интернационален конкурс за поп песни и реализатори „ Гран при “, откъдето също се прибира с премия. На „ Златният Орфей “ през същата година Лили Иванова се среща с гостуващия Хулио Иглесиас, а на идната 1974 година печели „ Голямата премия за реализатор “.
Третият брачен партньор на Лили Иванова е Янчо Таков, наследник на партийния функционер от ръководството на Тодор Живков Пеко Таков. Кумове са им Людмила Живкова и брачният партньор ѝ Иван Славков. Бракът не просъществува дълго. След развода (около 1975 г.) на изпълнителката са основани проблеми с намирането на участия.
През 1975 година е издадена първата биографична книга за певицата – „ Нашата Лили “, формирана от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, съдържаща голям брой фрагменти – мемоари на нейни сътрудници, другари и фенове.
В средата на 70-те години Здравко Радоев управлява оркестър „ Маковете “, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като спомагателен китарист и артист Асен Гаргов, с който певицата стартира персонална и професионална връзка, която продължава 16 години.[19] Поради неразбирателства се образува нова група, водена от Гаргов, само че защото през този интервал певицата се развежда с третия си брачен партньор (който има влияние), тя половин година има компликации да си откри нови участия. След молба за подпомагане пред високопоставения военачалник Илия Кашев, тя и оркестърът още веднъж биват ангажирани. С Асен Гаргов се вършат турнета в Съюз на съветските социалистически републики и Израел.
През 1975 година се записва албумът „ Танго “, на идната година – „ Стари мой приятелю “, а на по-следващата година – „ Гълъбът “ и „ Песни от Александър Йосифов “. През 1978 година записва дуетния албум с Асен Гаргов „ Животът ни събира, животът ни разделя “. През 1979 година се появява двойният албум „ Моят град “.
Кариера през 80-те години
През 80-е години Лили Иванова има голям брой участия в Източна и Западна Германия. През 1981 година взе участие в развлекателното предаване „ Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht) “ на немската телевизия DFF, където се показва дружно с Дорит Геблер, Ролф Херихт и Хелена Вондрачкова.[20] В средата на 80-те години театралният режисьор Фолкмар Нойман кани Лили Иванова за изяви в берлинския „ Фридрихщадтпаласт ” (Friedrichstadt-Palast). Тъй като в репертоара ѝ липсват подобаващи песни, за къс интервал от време тя приготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, само че модифицирани на немски език. За нея пишат песни създателите Клаус Мунро, Ралф Арни, Арнолд Фритцш, Герхард Зийбхолц, Хорст Крюгер, Михаел Хансен и Дитер Шнайдер. Певицата непрекъснато пътува сред двете страни, и в интервала 1986 – 1991 година разчита главно на задължения в Германия. Там тя се изявява на доста места, в това число и в шоу-програми като „ Шареното котле “, и в нощни клубове, като от 1984 до 1990 година има повече от 1600 участия онлайн в Германска демократична република. През 1987 година певицата е формалният културен дипломат на България по време на честванията на 750-годинината на Берлин, написа fakti.eu. След настъпването на стопански компликации в Германия и намаляването на уговорките, изпълнителката се връща дефинитивно в България.
През 1981 година излиза албумът „ Предупреждение “ и немскоезичният „ Kein Film War Schoner “, на идната година – „ Щурче “, а през 1983 година – дуетният албум с Асен Гаргов „ Сърцето те избра “. През 1984 година се появява двойният албум „ Искам те “. През 1986 година се появява албумът „ Лили 86 “, на идната година – „ Ти ме повика “, а през 1989 година – „ Тежка женитба “. Последните песни, написани от Асен Гаргов за Лили Иванова – „ Необяснимо е “ и „ Студ “, са записани в албума „ Тежка женитба “. Впоследствие Асен Гаргов не разрешава на Лили Иванова да извършва всичките му песни, написани за нея.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ