По време на пандемията не само у нас, но и

По време на пандемията освен у нас, само че и в целия свят, излязоха на дневен ред проблемите, свързани с домашното принуждение. И, ненапълно предстоящо, статистиката за жертвите на такова принуждение у нас се трансформира в движеща мощ за иницииране на промени в Закона за отбрана от домашното принуждение ().
Още по тематиката
Не единствено факторите, които ускоряват казуса - дългото затваряне у дома с насилника, само че и слабостите в нормативната база, както и потребността от привеждане на българското законодателство в сходство с европейските законодателни практики, и не на последно място - месеци преди изборите, способстваха в последна сметка за това да се стигне и до на промени.

Макар и в къс период от 14 дни през януари, в досегашните текстове бяха изтъкнати редица пропуски, а препоръчаните промени пък бяха атакувани къде с политически привкус, къде с антиджендър изявления. Като това да вземем за пример, че се прави опит за вкарване на Истанбулската спогодба, както разчетоха измененията депутати от Вътрешна македонска революционна организация. Последното даже го огромна степен измести фокуса от обстоятелството, че за промени в този закон се приказва от години. А в интерес както на жертвите на домашно принуждение, по този начин и на тези, които са посочени за насилници, е промени и допълнения да се случат, и то, както акцентира публичният бранител Диана Ковачева - в границите на сегашния парламент.

Сред претекстовете за промени правосъдният министър Десислава Ахладова да вземем за пример акцентира това, че с тях ще се разшири кръгът на лицата, потърпевши от домашно принуждение, които могат да търсят отбрана. Разширяват се и ограниченията, които да се ползват от способените органи. Регламентира се и основаването на орган, който да следи казуса, както и стратегии за домашно принуждение.

А омбудсманът Ковачева, която провежда и онлайн полемика по тематиката с над 60 участници, измежду които правосъдният министър, ръководителят на правната комисия в Народното събрание, депутати, юристи и представители на НПО-та, припомня, че в България не се води публична статистика на жертвите на домашно принуждение. Затова и все още споделяните данни за броя им са най-вече от неправителствени организации, което пък поражда подозрение у критиците на измененията.

Така или другояче въпросните данни будят паника - последната година 15 дами са изгубили живота си, девет от които в месеците на цялостен локдаун. Към момента Министерство на вътрешните работи дава информация единствено за издадените от българските съдилища ограничаващи заповеди и въобще липсват данни за принуждение по отношение на хора с увреждания, възрастни и деца. Което обрисува потребността от специфичен указател.

Извън препоръчаните от държавното управление промени и допълнения, по време на публичното разискване бяха повдигнати и други значими моменти, за които законодателят да следи.

Като това, че няма механизъм и отбрана на обвинявания в домашно принуждение до привършване на делата по ЗЗДН, или че родители могат да се възползват непозволено от закона в възможен спор за наставнически права. Изтъква се и потребността от текст, който да регламентира родителското отчуждение като форма на домашно принуждение над детето и да не се позволява потреблението му " за обслужване на ползите на решилите да се развеждат съпруги ".

Набляга се и на момента, че мъжете, в частност, бащите, не трябва да изпадат от разбирането за възможни жертви, тъй като такива не са по хипотеза единствено дами и деца, само че и възрастни хора, хора с увреждания и други, които не трябва да бъдат полово разграничени.

Що се касае до половото разграничение, то една от препоръчаните промени - " Фактическо общуване на брачен начала е непринудено взаимно общуване на брачен начала на две пълнолетни лица, във връзка с които не съществува роднинство, представляващо спънка за бракосъчетание, при което лицата се грижат един за различен или за общо домакинство " - повдигна въпроса за какво се заменя " общуване сред две лица от друг пол ".

Критика имаше и към това, че в препоръчаното изменение в §3.т.3 след думата " дете " се прибавя " или от което се допуска, че потърпевшата е бременна ". Това би могло да бъде счетено за индоктриниране, че насилието е допустимо единствено от мъж към жена, само че не и противоположното.

От Българския хелзинкски комитет пък показаха мнение, че изменението на понятието " фактическо съпружеско общуване " се обосновава в претекстовете с " цел обгръщане и протекция от всички форми на домашното принуждение " без да се показва по какъв начин тази цел оправдава замяната на едно разбиране с всъщност същото. Както и че малолетните, които в действителност съжителстват с друго лице, без значение дали то е малолетно или пълнолетно, са изключени от приложното поле на ЗЗДН.

Виж още

Спорни се оказаха и понятията за " икономическо принуждение " и " психическо принуждение ", които съгласно критиците биха дали опция за необятна корист с тях.

От години обаче един от най-широко обсъжданите моменти е премахването на понятието " систематичен тормоз ". Както знаем, с цел да бъде осъден някой, са нужни подадени три поредни и публично регистрирани сигнали. Радетелите за премахването му са безапелационни, че от време на време даже и първото посегателство против жертвата може да приключи съдбовно. Затова и една от задачите на е обезпечаване на бърза, ефикасна и съответна отбрана и поддръжка на потърпевшите от домашно принуждение лица и усъвършенстване на производството за налагане на ограничения за отбрана от домашното принуждение. Тук обаче би трябвало да се внимава и за това да не се стигне до непропорционално засягане на правата на оповестения за принудител.

Появиха се и да се обърне внимание на профилираните стратегии за превъзмогване на експанзията и справяне с гнева, а наказването " санкция " да се размени като не всеки път дейно с да вземем за пример " безплатен труд в интерес на обществото ", защото осъществяването на това наказване мъчно се осуетява.

Спорните моменти не са един и два, по тази причина и е мъчно да се обзет всички. Но в случай че има единогласие по въпроса, то това е, че актуалният закон има потребност от усъвършенствания. За да не остава страната ни на водещи позиции в Европейския съюз по тежест и периодичност на насилието, каквато представителят на Световната здравна организация в България Михаил Околийски.