Седма Рилска дивизия достига до Солун
По време на Балканската война Седма пехотна рилска дивизия се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия стадий на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна войска, която е командвана от сръбския военачалник Степа Степанович. От изходната си база в региона Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони сред Струма и Брегалница.
От прочувствена позиция ориста на българите в Македония е от първостепенно значение за България. За освобождението на географската област Щабът на настоящата войска е отделил само именитата Седма пехотна рилска дивизия в състав 14-ти Македонски, 22-ри Тракийски, 13-ти Рилски и 26-ти Пернишки, 49-и и 50-и пехотни полкове, 7-ми артилерийски полк, 7-ма пионерна тайфа, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-мо дивизионно интендантство.
Когато мобилизацията е оповестена на 17 септември 1912 година, известието се пръска със светкавична експедитивност и рилци се стичат към сборните пунктове. Още от сформирането си до началото на Балканската война, полковете на дивизията се готвят за извоюване на свободата на останалите под иго българи в Македония и Одринска Тракия. Из основните улици на Дупница, Кюстендил, Самоков и Радомир постепенно се точи внушителна, пъстра маса, окичена с цветя – бойци, жители, селяни, дами, деца, баби, старци. Всеки боец е заобиколен от своите близки – жена, деца, татко и майка - рилци тръгваха да сложат завършек на ужасите в Македония.
Седма рилска дивизия е сложена под съюзното командването на сръбския военачалник Степа Степанович с оперативно направление посока Страцин, само че в действителност дивизията прави обособени независими дейности. Липсата на предварителна договореност сред съдружниците за общо командване, предопределя в хода на войната пътят на 7-ма Рилска дивизия командвана от военачалник Георги Тодоров да се управлява от българския щаб на Действащата войска. За VІІ рилска дивизия остава задачата да работи в долините на реките Струма и Брегалница в състав от 37 000 щика изчакващи край Дупница и Кюстендил заповед за нахлуване по долината на река Струма към Солун. От изходната си база в региона Невестино-Кочериново дивизията стартира своят военен път. Нейните три бригади: 1-ва бригада: 13-и Рилски и 26-и Пернишки полк, 2-а бригада: 14-и Македонски и 22-и Тракийски полкове и 3 бригада: 49-и и 50-и пехотни полкове се развръщат в три колони сред Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Благодарение на по-бързата си готовност настъпващите елементи на дивизията завземат Горна Джумая.
Сутринта на 9 октомври авангардните елементи на българи и турци се сблъскват в региона на Симитли. В началото на багра турците завземат града, само че рилци в атка „ На нож” с поддръжката на артилерията ги контраатакуват и отблъскват. Друга османска колона стига Осенова, ляв приток на р.Струма, само че също е принудена да отстъпи. В резултат на багра за Симитли опитът за османското контранастъпление към Дупница е премахнат. На 11 октомври 1-ва бригада след яростен пушечен и ръкопашен пердах освобождава гр. Кочани, а на 14 октомври 2-ра и 3-а бригада овладяват Кресненското дефиле нанасяйки проваляне на турския Струмски корпус. След успехите в боевете, пътят на дивизията е спрян от сръбския командващ военачалник Степанович. Генрал Михаил Савов заместник-главнокомандващият на българската войска на 18 октомври подрежда на дивизията да настъпи към Солун. На 22-23 октомври българската пехота преодолява Рупелския пролом и завземат Демир Хисар. Три дни по-късно - на 26 октомври, таман преди капитулацията на Хасан Тахсин паша, частите на VІІ пехотна Рилска дивизия се намират при Айватово на 12 км северно от Солун. В ранното утро на идващия ден - 27 октомври, рилци под командването на генерал-майор Спас Георгиев, стартират фронтална офанзива „ На нож” и съумяват да се вклинят в османските позиции. Турците са разгромени и стартират оттегляне, което макар опитите се трансформира в паническо бягство.
След успеха, пред българите пътя за Солун към този момент е открит. Във времето до момента в който българите прочистват височините към Айватово, комендантът на солунския гарнизон Хасан Тахсин паша се предава с войските си на гръцката войска. Стряскащият зов „ българите идат” принушдава турският паша да се съобщи. Изправен пред избора да се съобщи на гърците или на българите, пашата избира първия вид. По-късно излиза наяве, че е бил корумпиран от локални гръцки банкери, уплашени от вероятността Солун да стане български.
Влязлата без пердах в Солун гръцка войска отхвърля да допусне български елементи в града, чак след последвали договаряния на 28 октомври, сред командващия VІІ Рилска военачалник Георги Тодоров и гръцкия престолонаследник принц Константин е признато гръцкото изискване за влизането на две български дружини в новоосвободения Солун. Още същата вечер в града влизат не две български дружини, а една пехотна бригада с три батареи и един конен ескадрон. На идващия ден контрактуваните две дружини, в цялостен състав и един ескадрон с развято знаме и с музика, отпред на Техни Царски Височества българските князе Кирил и Борис, аташираните при тях офицери и щаба на VІІ пехотна Рилска дивизия влизат тържествено в града с параден марш. Привечер идва и още един български полк, по този начин макар сделките, в Солун се концентрират повече от 10 000 български бойци от победоносната Седма пехотна Рилска дивизия.
Източник: Уикипедия
От прочувствена позиция ориста на българите в Македония е от първостепенно значение за България. За освобождението на географската област Щабът на настоящата войска е отделил само именитата Седма пехотна рилска дивизия в състав 14-ти Македонски, 22-ри Тракийски, 13-ти Рилски и 26-ти Пернишки, 49-и и 50-и пехотни полкове, 7-ми артилерийски полк, 7-ма пионерна тайфа, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-мо дивизионно интендантство.
Когато мобилизацията е оповестена на 17 септември 1912 година, известието се пръска със светкавична експедитивност и рилци се стичат към сборните пунктове. Още от сформирането си до началото на Балканската война, полковете на дивизията се готвят за извоюване на свободата на останалите под иго българи в Македония и Одринска Тракия. Из основните улици на Дупница, Кюстендил, Самоков и Радомир постепенно се точи внушителна, пъстра маса, окичена с цветя – бойци, жители, селяни, дами, деца, баби, старци. Всеки боец е заобиколен от своите близки – жена, деца, татко и майка - рилци тръгваха да сложат завършек на ужасите в Македония.
Седма рилска дивизия е сложена под съюзното командването на сръбския военачалник Степа Степанович с оперативно направление посока Страцин, само че в действителност дивизията прави обособени независими дейности. Липсата на предварителна договореност сред съдружниците за общо командване, предопределя в хода на войната пътят на 7-ма Рилска дивизия командвана от военачалник Георги Тодоров да се управлява от българския щаб на Действащата войска. За VІІ рилска дивизия остава задачата да работи в долините на реките Струма и Брегалница в състав от 37 000 щика изчакващи край Дупница и Кюстендил заповед за нахлуване по долината на река Струма към Солун. От изходната си база в региона Невестино-Кочериново дивизията стартира своят военен път. Нейните три бригади: 1-ва бригада: 13-и Рилски и 26-и Пернишки полк, 2-а бригада: 14-и Македонски и 22-и Тракийски полкове и 3 бригада: 49-и и 50-и пехотни полкове се развръщат в три колони сред Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Благодарение на по-бързата си готовност настъпващите елементи на дивизията завземат Горна Джумая.
Сутринта на 9 октомври авангардните елементи на българи и турци се сблъскват в региона на Симитли. В началото на багра турците завземат града, само че рилци в атка „ На нож” с поддръжката на артилерията ги контраатакуват и отблъскват. Друга османска колона стига Осенова, ляв приток на р.Струма, само че също е принудена да отстъпи. В резултат на багра за Симитли опитът за османското контранастъпление към Дупница е премахнат. На 11 октомври 1-ва бригада след яростен пушечен и ръкопашен пердах освобождава гр. Кочани, а на 14 октомври 2-ра и 3-а бригада овладяват Кресненското дефиле нанасяйки проваляне на турския Струмски корпус. След успехите в боевете, пътят на дивизията е спрян от сръбския командващ военачалник Степанович. Генрал Михаил Савов заместник-главнокомандващият на българската войска на 18 октомври подрежда на дивизията да настъпи към Солун. На 22-23 октомври българската пехота преодолява Рупелския пролом и завземат Демир Хисар. Три дни по-късно - на 26 октомври, таман преди капитулацията на Хасан Тахсин паша, частите на VІІ пехотна Рилска дивизия се намират при Айватово на 12 км северно от Солун. В ранното утро на идващия ден - 27 октомври, рилци под командването на генерал-майор Спас Георгиев, стартират фронтална офанзива „ На нож” и съумяват да се вклинят в османските позиции. Турците са разгромени и стартират оттегляне, което макар опитите се трансформира в паническо бягство.
След успеха, пред българите пътя за Солун към този момент е открит. Във времето до момента в който българите прочистват височините към Айватово, комендантът на солунския гарнизон Хасан Тахсин паша се предава с войските си на гръцката войска. Стряскащият зов „ българите идат” принушдава турският паша да се съобщи. Изправен пред избора да се съобщи на гърците или на българите, пашата избира първия вид. По-късно излиза наяве, че е бил корумпиран от локални гръцки банкери, уплашени от вероятността Солун да стане български.
Влязлата без пердах в Солун гръцка войска отхвърля да допусне български елементи в града, чак след последвали договаряния на 28 октомври, сред командващия VІІ Рилска военачалник Георги Тодоров и гръцкия престолонаследник принц Константин е признато гръцкото изискване за влизането на две български дружини в новоосвободения Солун. Още същата вечер в града влизат не две български дружини, а една пехотна бригада с три батареи и един конен ескадрон. На идващия ден контрактуваните две дружини, в цялостен състав и един ескадрон с развято знаме и с музика, отпред на Техни Царски Височества българските князе Кирил и Борис, аташираните при тях офицери и щаба на VІІ пехотна Рилска дивизия влизат тържествено в града с параден марш. Привечер идва и още един български полк, по този начин макар сделките, в Солун се концентрират повече от 10 000 български бойци от победоносната Седма пехотна Рилска дивизия.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ