По традиция всяка година децата от Център за социална рехабилитация

По традиция всяка година децата от „ Център за обществена рехабилитация и интеграция “ на деца в неравностойно състояние към Фондация „ Владиславово “ с доста възторг се приготвят за един от обичаните свои празници – 1-ви март.

Сръчните детски ръчички усукват червени и бели конци, с който на 1-ви март ще се окичем за здраве и шанс през цялата година. Мартениците са от естествени материали, които носят българската национална традиция и отразяват уменията на децата, тяхната умелост и фикция. Едновременно с изработването на мартенички, децата споделят по сред си песнички и стихотворения за Баба Марта.

Ето каква легенда описаха те:

Легендата за мартеницата е обвързвана с Хан Аспарух и годината на основаването на българската страна (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската низина, те били омагьосани от мястото и решили да се открият тук.

След оповестяването на новооснованата страна ханът изискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се възпламени със клонче пресъхнал копър, само че българите не намерили подобен в близост. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината оцветен в алено.

То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на татко им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който схванала за усложнението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец.

Запалил той огъня съгласно традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват околните си с извит бяло-червен конец.