По стар български обичай днес се отбелязва Петльовден. Традицията датира

По остарял български бит през днешния ден се отбелязва Петльовден. Традицията датира от интервала Османското господство, когато се събира така наречен кръвен налог – дребните момчета са отвеждани от фамилиите, с цел да бъдат подготвени и да станат част от еничарския корпус. Легендата споделя, че една майка от с. Еркеч (днешното с. Козичино, Бургаско) се опълчила против пристигналите на вратата й турци и споделила, че няма да даде момчето си. Военачалникът заплашил, че тогава ще го убие, а тя отвърнала, че сама ще направи това. На другия ден, когато се върнали турците, видели прага на къщата, опръскан с кръв – „ кръвта на момчето ”. Всъщност смелата българка приложила ловкост, тя умъртвила един петел и проляла неговата кръв. Така почнала традицията на този ден да се коли петел, с цел да са здрави мъжките чеда. Денят в миналото е бил същински празник, мъжете обличали най-хубавите си облекла, събирали се и ядяли курбана с петльово месо.

Днес обичаят е избледнял в нашата памет. Ритуалът в името на момчетата и мъжката мощ се прави рядко. Все отново, за нас е мотив да си напомним за него и да помислим какво е мъжеството, какво е било в миналото и по какъв начин се е трансформирал до наши дни.

В старите български приказки постоянно се споделя за Юнака, който прави смели подвизи и има добродетели. Рядко той има лице и име. По-скоро това е облик на доблестния мъж, който е бил образец за останалите. Днес идолите имат имена, имат профили в обществените мрежи, фотосите им се „ трансферират ” всекидневно по малкия екран, списанията и интернет. За някои това е Скалата, Арнолд Шварценегер или Илон Мъск. Мъжете образци са доста и разнообразни. Вероятно, тъй като всички имаме доста разнообразни критерии за това какво е геройство.

На Петльовден се обърнахме към „ момчетата от града ”, за разберем тяхната позиция – какво е геройство.

Красимир Попов, 39г., алпинист и експерт в строителството:

„ Мъжество съгласно мен е да имаш силата да направиш една жена същински щастлива. Да можеш да признаваш грешките си, да имаш смелостта да подадеш ръка... И да подкрепяш в сложни моменти. ”

Иван Миланов, 37г. управител дистрибутори в огромна компания за бързооборотни храни:

„ Според мен геройство е да живееш живота си съгласно свои лични правила и да се стремиш да развиваш качества като храброст, отговорност, почтеност и жертвоготовност. Да бъдеш мъж е противоположното само че това да бъдеш дете. Децата са подвластни, плашливи и фокусирани върху себе си. А Мъжът е самоуверен, оправдателен, самостоятелен и оказва помощ на другите. ”

Калоян Георгиев, 39г., видео оператор:

„ Мъжество за мен е да си обективен, непосредствен, откровен, да си отстояваш позицията. Да си изпълняваш обещанията, да си държиш на думата. Да закриляш онеправданите. Да уважаваш и цениш. ”

Йордан Б., 29г., публицист:

„ Да не я предаваш. Нея. Него. Тях. Себе си. Да месиш всеки ден болката на живота и да превръщаш всичко в баница, която единствено и само ти не можеш да ядеш. Но това е без значение. Важното е да е на масата. За нея. За него. За тях. ”

Дали тъй като на мъжеството през днешния ден гледаме по най-различни способи, или заради друга причина, модерните българи не означаваме този празник. Всяка традиция в българския календар е имала смисъл и своето значимо място. И даже в този момент да не ни е необходим празник, не би било ненужно да означаваме в сърцето си добродетели като мъжеството, да почитаме хората, които са такива, а те да бъдат образец за останалите.  

Автор: Емануела Миланова

 
Мъжкото хоро - съчинената " многовековна " традиция